Относно едни образи [Архив]

sherry

01-24-2008, 09:43

При описанието на Варлаам Колринарката Вазов не прикрива своята ирония и изгражда карика-турен, гротесков образ, който е типичен представител на еснафското общество на провинциалните „чичовци". С усета на психолог писателят е успял да открои онези ярки детайли, които правят образа различен и неповторим.
Образът на Варлаам Копринарката канрастпра с образа на неговия противник- Иван Селямсъзът. Селямсъзът е шайсетгодишеч, „лкок, барптст, великан, почти Гочиат". Носи огромна рунтава шапка, дълъг шаячен кожух, червен осемчайсетлакте-н пояс, черни потури с късо дъно и вечно разкопчани крачоли - „остаряла мода, на която топ още дърмгеше т външни шише на еряиянддяа са." Вън-
шният му вид излъчва здраве, енергия и сила, които обясняват защо Селямсъзът сам копае лозето и работи гюла си. Пълното му червен да лес го лице, побелелите рунтави вежди и мустаци са отличителни белези ча НЕГОВИЯ портрет Те подчертават силата му и са повод той да се гордее с тях пред младите булки.
Селямсъзът нарича подидаскал Мироновски „дзкапсъз", защото е само „кожа и кокали" и затова го съветва да яде чеснов лук, да пие киселер-ско вино и да се отбива на неговото лозе, където винаги има една мотика и за даскала, философия-га на Селчмсъзът поражда усмивка, но тя не е лишена от здрав смисъл, защото за оългарина трудът винаги е бил източник на физическа и духовна 'Сипа. Вазов е доловил това разбиране и го е лре-дал като същностна народностна черта.
Портретното описание на Барлаам Копринарка-та и Иван Селямсъзът контрастна изтъква индивидуалното у героите - черти от лицето, облеклото и осанката до описание на темперамента и занаята. Двамата се отличават съществено и по своите семейства. Селямсъзът има многобройна челяд (в духа ча патриархалните традиции), а Барлаам е без-детен. Селямсъзът е „твърде добър баща в къщата сц" и всяка вечер обича да бие чай-гласовитите си деца, за да дразни бащинското самолюбие на Ко-причарката, който от дванайсет години брак няма „освен едно чедо, и то още на нът'/\ Къщата на Вар-лаам е „всякога глуха" и тмшината се нарушава само от котката, докато домът ча Селямсъзът се оглася от викове, песни и веселие.
Речта на двамата герои,както и ча останалите от „галерията", е интересна, строго индивидуална и емблематична. Речта на Варлаам е изпълнена с черковнославянска лексика, но най-характерно за чего е да се изразява с притчи и „издълбоко1'. Много често казаното звучи надуто, превзето и неразбрано и предизвиква смях и снизхождение: „Ако не е доорч, то си с т цею, >ш ти с речени да се рече " Или „Горещото гора, студеното студи, а парен каша духа". Особено интересни, с претенция за мъдрост и възвишеност, са разговорите на Варлаам Копри-I«арката със съседа му Коно Крилатият: „Виж, тона месечината. Вярлаам*л ще да ? нещо гчлямо— дилие Живо нещо?...", а отговорът на Варлаам е дълбоко-мислеч и същевременно комичен: „Може да е жи-60+може да е мъртво, всичко е умишлени?,.. Чудесата господни са чудесни!" Размишлявайки върху вечните философски въпроси ча битието, Варлаам Копринарката се стреми да разкрие познанията си, но в действителност разкрива своята ограниченост и невъзможчост да обясни каквото и да е природно или житейско явление.
Речта на Селямсъзъг е простонародна, изпълнена с турцизми и това е естествено за робското време. Противно на своя прякор („селямсъз" ча турски език означава човек, непоздравяващ никого), той е общителен, приказлив, „подробен до умори-телност", човек, който в детайли може да обясни и родословието си, и произхода на кутийката за ем-фие. Той поздравява всички освен Копринарката, здрависва се с мапо и голямо, Иронизирайки действията на героя, Вазов снизходително възкликва: „Уви, нима правда..." И като доказателство прибавя факта.че четиричайсетото дете ча Иван Селямсъзът е наречено Мойсейчо, резултат от стремежа ча героя да разшири своя кръгозор, а и защото всички други имеча от рода вече са „завзети".
Ивач Селямсъзът е еднакво интересен и забавен, както в отношенията си към „чичовците", така и към домашното обкръжение. Поведението му е израз на неговото жизнелюбие, присъщо на пред-освобожденския българин. Дори лъжите са част от тази енергичност и пълнота на образа.
След началните глави на повестта Иван Вазов изоставя двамата противници, за да запознае читателите с остачалите персонажи на „галерията" чичовци. Едпа в главата „Двете батареи" се връща отново към Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът и към тяхната свада. Тя избухва с ноаа сила заради боядисаната в черчо котка на Варлаам, която нанася доста „щети" в дома му, а това води до окачване на гръбнака от шарана на портата ча Селямсъзът. В битката активно участват съпругите на двамата герои. Чрез воечча терминология авторът иронично сравнява Варпаам и Селямсъзът с генерали. Използвайки градацията. Вазов разкрива душевното им състояние. Селямсъзът е „гологлав, изпотен, ралядоеаи, морач - чернен и с чугна-ци, наострени кръвожадно", а Варлаам изглежда „И.чед, ярлганнед тпгщн..." В контекста на техния спор звучат и цветистите думи на жените им: ,,.3*^-нясала сланино , „I'иди ялова кукувици'.". Избухналата кавга, „най-ужасната кавга на света", не могат да умиротворят дори Хаджи Симон и Иванчо Йотата. Ло своему честолюбив и горд, Селямсъзът не маже да се примири с подигравката (окачения рибеч гръбнак) и обижда Варлаам с образни думи И изрази: „уигуриниманиетир1Кима.ир� �", „.хъркагпан прок.гети", „същински циицарин, а не хриипиенин". Селямсьзът е човек с обществено положение, с „жена и фамалия и е четиринатет деци", плаща пде-мепи-тнтин и деветдесет и един грош данък, долни нари, на иарщинати" И СМЯТЗ, че ДОСТОЙНСТВОТО Му е накърнено на стари години, което може да бъде измито само с кръв. А за Варлаам помирението със съседа е равнодчачно на „целование с Юда". ОЬидата, която му начася Селямсъзът, потапяйки котката му в черна боя, за Варлаам е „коряблеськ-рушеше" ча целия му дом, а самият съсед е
„емерпюупиец" и „хърсъщн".
Двамата герои имат твърде ограничен мироглед, който им пречи да напуснат поне за миг света на „чичовците". За разлика ат своите съграждани те не могат да погледнат различния свят, този на големите идеи, защото техните дребни проблеми изпълват малкия им кръгозор, а отвъд него е истинският бурен живот, където прекрачват със страх останалите „чичовци" Затова не е случайно, че Варлаам и Селямсъзът не присъстват ча две изключителни събития - знаменития спор между волтерианци и елинисти в Джазовото кафене и разнод-ката извън града, в околностите на манастира. Тава е съвсем естествено, защото за двамата герои няма по-важно нещо от капчука и свадата за него Малки хора, които не могат да излязат извън дребнавите разпри, извън манталитета и света на ,гчи-човскокЛ Въпреки че до повечето от Вазовите „чичовци" откъслечно достигат искрици от актуалните проблеми на българското общество и на времето, Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът остават недокоснати от патриотичните вълнения на Мичо Бейзадето, г-н фратю, Хаджи Симон и Ива-нчо Йотата, които са твърде мимолетни при появата на онбашията. Двамата герои са невежи, ограничени, затворени в СВРЯ еснафски свят и това довежда до комична ситуация: те са изправени пред бея и градските първенци да отговарят за „прекламацията" с образа на Тотю войвода (глава „Кьош-кът"). Комичността произтича от недоразумението, породено от неграмотността на двамата герои, които че могат да прочетат какво пише в „докрлмя-та": „Ссдямсь}, настоятел училищни, за миогаи Я$*
тя/", а на другата страна - ъТарюьатж, вааваи-пгел училищен, дог да го просиш!". Познавайки манталитета на своите герои, проявявайки усет на добър психолог, Вазов предава техните силни душевни преживявания пестеливо, но точно и изразително. Варлаам стои пред бея като „вкаменен'1, гледа е носа му и пот се лее от челото му. Сега той иа-глежда жалък и смешен. Знаменитата „проклама-ция" е дело на Иванчо Йотата и на неговия бакад-ски слуга. Развръзката на това недоразумение е една нощ в затвора за Селямсъзът и поръчителство от Варлаам за вярност към царството.