***11***
01-25-2008, 13:22
Здравейте, отдавна знам за този форум и доста пъти съм чел теми тук и в повечето пъти са ми били от полза. Няколко пъти преди съм писал анонимно за някакви мои проблеми и Вашите отговори ми помагаха. Сега бих искал да Ви помоля пак за съвет! Историята е доста дълга, но ще се опитам да я разкажа по най-краткия възможен начин. Става дума за едно момиче, с което се познаваме от доста време. Значи още в началото (след нашето запознанство) се влюбих до уши в това момиче и колкото повече я опознавах толкова повече се влюбвах. Така стана, че станахме най-добри приятели. Ама изключително добри приятели. Виждахме се редовно, говорихме си редовно по телефона, споделяхме си всичко, нямаше тема на разговор, която да ни е чужда. По едно време тя си имаше гадже и ми споделяше всякакви подробности за връзката си. Беше ми най-близкия човек, както и аз на нея (тя самата ми е казвала, че съм и по-близък от гаджето и). Това, че си станахме много близки, мен много ме радваше от една страна и много ми беше тежко от друга, защото се влюбвах все повече и повече. По едно време тя скъса с гаджето си. Тогава реших да пробвам да не сме само приятели. След опита ми да я целуна тя реагира по доста неприятен за мен начин. Каза, че никога не е очаквала такова нещо от мен и много се разстрои. Тогава аз реших да и споделя за моите чувства. Разказах и какво чувствам и тя реагира още по-странно. Каза, че тя никога не е изпитвала подобни чувства, че ме приемала като най-добър приятел, дори като брат, че много била разочарована от мен, че и аз съм бил като всички и т.н. Тогава ми се развика, че такова нещо изобщо не било възможно между нас! Каза, че ако искам да си останем приятели да не съм посмял никога повече, при никакви обстоятелства, да пробвам каквото и да е било (имаше предвид целувки и подобни) и изобщо да не говоря за това повече. Накара ме да се закълна, че няма да правя нищо или изобщо да говоря за това нещо повече. Не знам защо държеше толкова на това нещо, но няколко пъти ме накара да се закълна, че няма да продумам и дума за това, че имам чувства към нея. Каза, че ако някой път се опитам да говоря за това нещо, нямало да ми проговори вече. Разбрахме се да си останем приятели при тези условия. Аз съм съгласен дори да сме само приятели, защото тя е невероятен човек и с нея си изкарвах невероятно време! След тази случка, обаче вече като ли, че не бяхме толкова добри приятели. Пак се виждахме, чувахме се, но усещах, че тя е доста по-студена към мен. Вече не искаше да си споделя някои неща и честотата на срещите ни се увеличаваше. По едно време тя си намери гадже и след това съвсем по-рядко се виждахме и чувахме. Един ден тя ми каза, че на гаджето и не му харесвало, че се вижда с мен, особено след като тя му била казала за това, че аз имам чувства към нея. След това съвсем рядко се виждахме или чувахме. По едно време започна да се държи лошо с мен. После се замислих и установих, че се е държала така с цел аз да се скарам с нея... Тя много добре ме познаваше и знаеше нещата, които не обичам и правеше точно такива неща (както казах – с цел аз да се скарам с нея). Доста време търпях това нейно държание към мен, защото много я обичам и не исках да не сме приятели повече. Един ден реших да и кажа, че нещо не ми допада нейното отношение към мен и тогава тя ми вдигна скандал. Каза, че не съм бил добър приятел, след като съм говорел така. Каза, че не иска повече да ме познава. Каза, че съжалява, че ме е познавала, че не е очаквала да съм такъв човек и т.н. Каза повече да не я търся или да и се обаждам. Според мен всичко това беше, защото гаджето и не му харесваше тя да ме познава. И така спряхме изобщо да се виждаме и чуваме. Така мина една година. Беше ми много тежко и изобщо не можах да я забравя, може би и до някаква степен не исках... След около година тя ми звъни с доста мил глас ме пита как съм, какво правя и дали искам да се видим. Съгласих се, защото колкото и да ме нарани, аз все още изпитвах много силни чувства към нея. Излязохме и тя каза, че не иска да говори за това, което е станало и ако искам пак да сме си приятели. Съгласих се. Виждахме се от време на време и горе-долу пак като преди, освен това, че тя изобщо нямаше желание да споделя неща от личния си живот. Говорихме си за всичко останало, но не и за това. Аз разбрах, от общи приятели, че още си е със същото гадже(този, с който беше, когато се скарахме с нея). Виждахме се един-два пъти на седмица, чувахме се от време на време. Пак си бяхме доста добри приятели и честно казано, аз се чувствах щастлив до известна степен (разбира се, и с известни резерви след това, което стана). По едно време (преди около два месеца), започна да ми се обажда доста редовно, даже почти всеки ден. Искаше да се виждаме доста редовно. Излизахме на кафе, на кино, къде ли не. Ходихме си на гости. Пак си станахме най-добри приятели, което ме караше да се чувствам доста добре. Имаше само една разлика – все още не искаше да си споделя неща от личния живот. Пак от приятели разбрах, че е скъсала с гаджето си. Както и да е. С течение на времето се виждахме все по-често и се чувахме всеки ден и то по-няколко пъти. Преди две седмици, като и бях на гости и гледахме един филм, тя се сгуши в мен и започна да ме гали леко. Даже два пъти така като си говорим и тя идва и сяда до мен и ме прегръща. По цялото и държание имам чувството, че тя иска да сме повече от приятели. Не знам дали е така или си въобразявам, поради факта, че много искам да е така. Не знам как да разбера, защото много добре си спомням момента, когато тя ми крещеше и ме караше да се закълна, че никога повече няма да говоря за това нещо. Страх ме е, че ако я попитам или отговоря на жестовете и, ще ми се разсърди, поради това, че не си спазвам обещанието. От друга страна има и още нещо. Още в началото като си бяхме най-добри приятели и си говорихме за всичко, тя ми сподели, че според нея винаги и само мъжа трябва да прави първата крачка. Тя каза, че дори и да е лудо влюбена в някой, няма да иска да е с него, ако той не направи първата крачка. Тя никога не би я направила. Сега, освен неприятната реакция, когато и казах за чувствата си и лошо държание към мен преди да се скараме, не е имало нищо друго лошо от нейна страна към мен и принципно тя е невероятен човек във всички аспекти и честно казано, аз много я обичам, така че бих искал да сме заедно с нея. Но пък ако това е невъзможно (тя да няма такива чувства), аз съм съгласен и на приятелство! Сега не знам какво да правя и как да разбера тя защо се държи така към мен и дали наистина има нещо или само си въобразявам?!? Ако мога да кажете някое мнение за цялата история и някоя съветче, ще съм много благодарен!!!
Изключително много съжалявам, за тази дълга тема, ама просто не знам как по-крътко да си представя историята.
Поздрави на всички!
Изключително много съжалявам, за тази дълга тема, ама просто не знам как по-крътко да си представя историята.
Поздрави на всички!