reason
01-26-2008, 20:45
И така...хора,това е нещо,което драснах в часа по литература...Струва ми се смешно и някак не мн обработено и хубаво..даже не исках да го пускам обаче после си викам"Е,голяма работа.."Искам просто,ако някой го прочете да каже какво мисли
Когато викаш дали някой те чува?Дали хората си затварят очите или внезапно оглушават?Повечето пъти викаш,раздираш се,искаш някой да ти помогне,но...но тези,които трябва да те чуят ги няма...Чувтваш се сам.Самосъжаляваш се.Но за кое?За това,че си изоставен или за това,че си сам и не можеш да продължиш напред...?Или и ти незнаеш?И все пак никой не чува...Защо?Все едно всички са някъде вътре,а ти си отвън,сам.Но тези вътре?Те чъвстват ли се заедно?Дали случайно и те не са самотни и неразбрани?Не знаеш и вероятно няма да разбереш...защото всеки се крие зад нещо-преструвки,лъжи,неистинско щастие или любов...И се питаш защо всички се крият,дори и ти самият..Прекалено много въпроси...Но пак си викаш.Все пак искаш,трябва,нуждаеш се някой да те чуе.И все пак хората си остават глухи...точно сега...каква ирония.Но всъщност,като се замислиш,не е ли по-добре да си сам?Поне ще го знаеш.Ще знаеш,че когато викаш никой няма да те чуе.Ще крещиш,ще ще се раздираш,ще искаш някой да ти помогне...ще плачеш...после ще се умориш и накрая...накрая нищо.Просто ще се надяваш това,което чувстваш да спре...а ако не спре,да има кой да те чуе...Нали все пак това искаш?
Когато викаш дали някой те чува?Дали хората си затварят очите или внезапно оглушават?Повечето пъти викаш,раздираш се,искаш някой да ти помогне,но...но тези,които трябва да те чуят ги няма...Чувтваш се сам.Самосъжаляваш се.Но за кое?За това,че си изоставен или за това,че си сам и не можеш да продължиш напред...?Или и ти незнаеш?И все пак никой не чува...Защо?Все едно всички са някъде вътре,а ти си отвън,сам.Но тези вътре?Те чъвстват ли се заедно?Дали случайно и те не са самотни и неразбрани?Не знаеш и вероятно няма да разбереш...защото всеки се крие зад нещо-преструвки,лъжи,неистинско щастие или любов...И се питаш защо всички се крият,дори и ти самият..Прекалено много въпроси...Но пак си викаш.Все пак искаш,трябва,нуждаеш се някой да те чуе.И все пак хората си остават глухи...точно сега...каква ирония.Но всъщност,като се замислиш,не е ли по-добре да си сам?Поне ще го знаеш.Ще знаеш,че когато викаш никой няма да те чуе.Ще крещиш,ще ще се раздираш,ще искаш някой да ти помогне...ще плачеш...после ще се умориш и накрая...накрая нищо.Просто ще се надяваш това,което чувстваш да спре...а ако не спре,да има кой да те чуе...Нали все пак това искаш?