deian_dek
01-27-2008, 14:36
Здравейте на всички. Отдавна знам за форума, но сега се реших да пиша за пръв път.
Искам да ви разкажа за проблемите, които имам с момичето с което съм вече почти 6 месеца. Тя ми е първата ИСТИНСКА любов и то от доста време. Но да почна историята от самото начало.("Тя" и "нея" съм използвал за да не кажа име)
След седми клас(Сега съм 11ти) влязох в гимназия в София и се преместих от Видин. В класа ми се оказа че има още хора от моя роден град и една от тях беше ТЯ. Знаех че е в класа ми от една преподавателка от Видин, но нищо повече. Оказа се че живеем в един квартал и във Видин и тук (блокчетата са на около 100 метра един от друг) Тъй като училището ни е в Лозенец решихме да ходим заедно към училище, за да минава по-бързо времето. За няколко седмици се опознахме и аз се влюбих адски силно, но нямах силите да го призная. Така минаха две години, в които станахме най-добри приятели. Естествено тя си имаше гаджета, но ми е казвала че за нея съм по-важен от всеки друг.
Ходехме на кафета, на кино, по купони, но никога нямах смелостта да й кажа за чувствата си.
Миналото лято ходехме и на едно и също място на работа, но освен това аз ходех и на френски вечер. Една вечер(16ти август) тя ме изненада като дойде да ме чака след френския и предложи да отидем на кино...Отидохме, а след това вместо в нас отидох да спя при нея(случвало се е и преди, но само като приятели) Гледахме телевизия до късно, бяхме пийнали и малко алкохол...И най-накрая аз се реших да призная че я обичам. Тогава тя ходеше с друг и не очаквах чуството да е споделено, но се оказа че е така и двамата заживяхме най-хубавите мигове заедно. Естесвено каза на другия за нас и го заряза...
Но след това дойдоха и проблемите. Защо? Защото живея сам с майка ми, а тя беше оперирана и трябваше да се грижа за нея и да се виждам с гаджето си...Естествено случвало се е да кажа на гаджето ми: "Така и така, не мога да дойда еди-къде-си.." След всяка моя такава реплика се скарвахме и досега защастие съм оправял бакийте...
Най-жестокото скарване беше когато майка ми пред нея ми заяви че "Щом отношенията ми с нея(гаджето ми) са се променили и други неща са се променили." И в резултат на тази реплика нямаше как да отида с гаджето ми във Видин по повод РД на един приятел.... Както и да е преживяхме го и пак нещата бяха все едно че нищо не се е случило...До тази Коледа когато майка ми пак влезе в болница и пяк кат разкъсан-постоянно хвърчах от едната при другата...
Сега в петък се скарахме за абсолютна глупост и аз както никога не тръгнах след нея, а реших да видя какъв ще е ефекта ако този път тя ще трябва да ме потърси...направи го, но на следващата вечер се скарахме отново, затова че ми е звъняла и не съм си чул телефона(бях в банята). Вече ми писна винаги аз да съм виновния и и казах всичко като го мисля, за всеки път в който ме е наранявала...Но тя пак се сърди и ме изкарва мен виновен.
Та молбата ми е да ми кажете какво да направя, как да постъпя...
ОБИЧАМ Я много и не искам да я изгубя...
Искам да ви разкажа за проблемите, които имам с момичето с което съм вече почти 6 месеца. Тя ми е първата ИСТИНСКА любов и то от доста време. Но да почна историята от самото начало.("Тя" и "нея" съм използвал за да не кажа име)
След седми клас(Сега съм 11ти) влязох в гимназия в София и се преместих от Видин. В класа ми се оказа че има още хора от моя роден град и една от тях беше ТЯ. Знаех че е в класа ми от една преподавателка от Видин, но нищо повече. Оказа се че живеем в един квартал и във Видин и тук (блокчетата са на около 100 метра един от друг) Тъй като училището ни е в Лозенец решихме да ходим заедно към училище, за да минава по-бързо времето. За няколко седмици се опознахме и аз се влюбих адски силно, но нямах силите да го призная. Така минаха две години, в които станахме най-добри приятели. Естествено тя си имаше гаджета, но ми е казвала че за нея съм по-важен от всеки друг.
Ходехме на кафета, на кино, по купони, но никога нямах смелостта да й кажа за чувствата си.
Миналото лято ходехме и на едно и също място на работа, но освен това аз ходех и на френски вечер. Една вечер(16ти август) тя ме изненада като дойде да ме чака след френския и предложи да отидем на кино...Отидохме, а след това вместо в нас отидох да спя при нея(случвало се е и преди, но само като приятели) Гледахме телевизия до късно, бяхме пийнали и малко алкохол...И най-накрая аз се реших да призная че я обичам. Тогава тя ходеше с друг и не очаквах чуството да е споделено, но се оказа че е така и двамата заживяхме най-хубавите мигове заедно. Естесвено каза на другия за нас и го заряза...
Но след това дойдоха и проблемите. Защо? Защото живея сам с майка ми, а тя беше оперирана и трябваше да се грижа за нея и да се виждам с гаджето си...Естествено случвало се е да кажа на гаджето ми: "Така и така, не мога да дойда еди-къде-си.." След всяка моя такава реплика се скарвахме и досега защастие съм оправял бакийте...
Най-жестокото скарване беше когато майка ми пред нея ми заяви че "Щом отношенията ми с нея(гаджето ми) са се променили и други неща са се променили." И в резултат на тази реплика нямаше как да отида с гаджето ми във Видин по повод РД на един приятел.... Както и да е преживяхме го и пак нещата бяха все едно че нищо не се е случило...До тази Коледа когато майка ми пак влезе в болница и пяк кат разкъсан-постоянно хвърчах от едната при другата...
Сега в петък се скарахме за абсолютна глупост и аз както никога не тръгнах след нея, а реших да видя какъв ще е ефекта ако този път тя ще трябва да ме потърси...направи го, но на следващата вечер се скарахме отново, затова че ми е звъняла и не съм си чул телефона(бях в банята). Вече ми писна винаги аз да съм виновния и и казах всичко като го мисля, за всеки път в който ме е наранявала...Но тя пак се сърди и ме изкарва мен виновен.
Та молбата ми е да ми кажете какво да направя, как да постъпя...
ОБИЧАМ Я много и не искам да я изгубя...