trqbva mi tema po filosofiq.Pomagaite 4e sum q zakusala zdravata
sexa_na_kompleksa
01-27-2008, 16:39
Намерих само това:
Наталия Красимирова Стойкова, 40412
Есе за оптимизма
В какво се крие философията и красотата на живота? Дали е в природата, която ни заобикаля, във всеки слънчев лъч, който гали кожата, в красотата на планините, моретата и реките, в всяко малко цветче или се крие в добрината, любовта и мира в отношенията между хората?
Отговорът е един – философията на живота е различна във всеки един човек на планетата Земя. Но едно е сигурно – красотата на живота е една и тя се крие в оптимизма.
Но какво е оптимизмът – за всеки човек той се крие в нещо различно. Всеки има своите ценности и разбирания, всеки има своите идеали и вярва в тях. Оптимизмът се крие във вярата в утрешния ден, в позитивната нагласа, в развитието на живота. Оптимизмът е скрит и във всяко научно откритие и постижение, във високите технологии, които човечеството постигна и продължава да открива.
Да бъдеш оптимист означава да имаш вяра в всяка поставена цел, да вярваш в светлината на бъдещето, в позитивизма и добрината.
Но светът е широк и съществуват хора с различни цели и нагласи и разбира се с оптимистични, но и с песимистични въжделения спрямо бъдещето и света.
Аз като “гражданин на света” се чувствам оптимист във всяко едно отношение. Запазила съм добротата в душата си, вярата в позитивното развитие на света и “очовечаването” на хората. Вярвам,че утрото е по-мъдро от вечерта и никога не поставям под съмнение положителното развитие на събитията. За да бъдеш оптимист не е достатъчно само да имаш вяра в доброто и позитивното. Един оптимист се стреми с всякакви средства и усилия да постигне хармонията, която му е нужна, да спомогне за постигането на добрината и истината. Оптимистът никога не позволява черни мисли да завладеят съзнанието му и да управляват действията му. Може би на това се дължи и доказателството, че оптимистите живеят по-дълъг и щастлив живот, отколкото песимистите, за които вярата в доброто и позитивното е отстъпила място на негативизма и песимизма. Песимистите живеят в един свят, в който няма мечти и утопии, те гледат черногледо на нещата и никога не успяват да открият в мислите си нещо добро и красиво. За тях светът е мрачен също както бъдещето. Ето защо животът, живян от тях, не е щастливо изживян.
С всеки изминал ден, човечеството се сблъсква с новите технологични открития, които все повече улесняват човешката дейност. В тях отново е скрит оптимизмът – оптимизмът за светлото и леко бъдеще, за красотата и насладата от живота на бъдещите поколения.
Оптимизмът е скрит и в науката, която с всеки изминал ден достига нови и все по-високи върхове, защото вярата в доброто и утрешния ден е пряко свързана с развитието на науката и усъвършенстването й. Колкото повече човек се стреми и успява да постига успехи, толкова по-щастлив и удовлетворен от живота си се чувства и също така, толкова по-силно оптимизмът завладява съзнанието му. Само човек, докоснал се до сбъднатите си мечти и успял да види доброто в тях, чувства оптимизма в себе си. И този оптимизъм става водещият в бъдещите му действия. Чрез оптимистичните си мисли в своя живот, този човек ще има вярата, че ще
постига нови, по-добри успехи и те наистина ще се случат. Оптимизмът му дава сили и вяра в начинанията му.
Много пъти съм се замисляла над въпроса: “Как има хора, които са вечно усмихнати и лъчезарни? Нямат ли и те проблеми като останалите или всичко при тях е перфектно?” Вече съм открила отговора: всичко се крие в оптимизма. Тези хора също имат своите проблеми и терзания, но позитивната им нагласа спомага много по-бързо и лесно да преодолеят проблемите си и да запазят доброто си настроение. Оптимистът вярва в позитивното и не позволява негативното да вземе превез над мислите и съзнанието му. Затова той винаги е усмихнат и щастлив. Оптимистът открива всеки ден красотата в най-дребните и незначителни за останалите хора неща, които ни заобикалят. Той се радва на всеки изгрев на слънцето, на красивите цветя през лятото, на заснежените върхове през зимата, на любовта, навсякъде открива красотата.
Но вече в съвременния свят са останали много малко хора, които имат нагласата и любовта към красотата на природата. Зловещите събития, които се случват всекидневно в арабския свят, тероризмът, който стряска ежедневно хората и буни духовете, постепенно убиват оптимизма в душите на хората. Те с всеки ден стават все по-уязвими и озлобени един към друг. Любовта и искреността изчезват и отстъпват място на презрението и ненавистта. Истинските човешки взаимоотношения и чувства губят реалната си стойност и едновременно с това оптимизмът започва да отстъпва място на песимизма.
Затова най-голямата ми мечта е да запазим оптимизма в себе си, любовта и искреността. Ако съществува оптимизмът, ще продължат да съществуват искрените човешки чувства и добротата и с взаимни усилия бихме могли да победим злото, да предотвратим всички терористични събития и да станем по-добри. По този начин чрез искрени чувства апелирам: нека запазим доброто и оптимизма в себе си, за да оцелеем през вековете!