Sevt
01-27-2008, 22:01
Ами седя си аз в малките часове, леко пиян, пуша цигара, гледам звездите и слушам Nightwish. И както винаги, когато съм в такова състояние имам някво чувство, което никога не съм можел да определя с думи....и си мисля за някакви по – дълбоки неща...мисля си колко безсмислени са нещата, които занимават ума ни....или не безсмислени не е точната дума, по – скоро плитки. Да точно плитки. Та за да има някакъв смисъл тази тема все пак ще задам въпроса – Къде намирате упование ?
В приятелите ? В любовта ? В Бог ? Или може би по малко от всичко.
И всеки ден когато си нагласяме готините дрешки и излизаме навън да гоним противоположния пол, и всеки ден когато излизаме по барове, дискотеки...напиваме се на прасета или се дрогираме за да летим.....и за какво е всичко това ? Да мине поредния ден и да си кажем “ Е днеска си изкарах яко “ ОК, ама каква полза питам аз ? Някакви чичковци по телевизията излизат и ти разправят че младежта деградирала и тн, а ти си казваш “ Кво ти пука “ . Или обратния вариант – седиш и учиш, следваш нещо, което изобщо не ти се занимава с него. Ама тати те кара, или си мислиш че ще изкараш много пари и ще станеш добре облечен бизнесмен, или жена на такъв. ОК ама за какво ? За какво като накрая всички ни чака пръстта, от която сме произлезли и където са гордите ни прадеди. И сякаш ни се подиграва. Да подиграва ни се на дребните въжделения и цели, знаейки че накрая ще ни приеме, и ще бъдем забравени. И като се огледаш плоски са не само тийнчетата, плоски са и възрастните. Хора без настояще, без бъдеще и със минало, което отричат и презират. Хора, които мразят това, в което са се превърнали.
И всички умираме сами. Но не е ли важно да сме постигнали нещо преди това. Не е ли важно да сме били обичани ? И да сме се борили за нещо, в което сме вярвали ? Не просто за да съществуваме. Защото всеки може да съществува, но далеч не всяко съществуване ще бъде запомнено. В какво вярвате и за коя висша цел сте готови да пожертвате всичко ? Да това е точната дума – кой е вашия висш идеал ? И колко от хората около вас действително го споделят и ви разбират, и колко от най – близките ви ще плюят на гроба ви с презрение ?
И ако мога да ви дам един съвет – вярвайте в нещо и имайте идеал за който да се борите. И когато умрете, направете го с усмивка, защото сте имали някакъв висш идеал, защото сте имали упование. Търсете красотата и намерете своя бряг, в океана, който света ви предлага. В безкрайния океан, в който има безброй посоки, в които можете да поемете и никоя не е напълно грешна ако вярвате в нея. И нека вашата граница бъдат небето и звездите над вас.
А колкото до тази тема, нейния смисъл и това какво ви засяга всеки сам ще прецени. Мир вам, и бъдете хора, а не сенки, мразещи това в което са се превърнали.
В приятелите ? В любовта ? В Бог ? Или може би по малко от всичко.
И всеки ден когато си нагласяме готините дрешки и излизаме навън да гоним противоположния пол, и всеки ден когато излизаме по барове, дискотеки...напиваме се на прасета или се дрогираме за да летим.....и за какво е всичко това ? Да мине поредния ден и да си кажем “ Е днеска си изкарах яко “ ОК, ама каква полза питам аз ? Някакви чичковци по телевизията излизат и ти разправят че младежта деградирала и тн, а ти си казваш “ Кво ти пука “ . Или обратния вариант – седиш и учиш, следваш нещо, което изобщо не ти се занимава с него. Ама тати те кара, или си мислиш че ще изкараш много пари и ще станеш добре облечен бизнесмен, или жена на такъв. ОК ама за какво ? За какво като накрая всички ни чака пръстта, от която сме произлезли и където са гордите ни прадеди. И сякаш ни се подиграва. Да подиграва ни се на дребните въжделения и цели, знаейки че накрая ще ни приеме, и ще бъдем забравени. И като се огледаш плоски са не само тийнчетата, плоски са и възрастните. Хора без настояще, без бъдеще и със минало, което отричат и презират. Хора, които мразят това, в което са се превърнали.
И всички умираме сами. Но не е ли важно да сме постигнали нещо преди това. Не е ли важно да сме били обичани ? И да сме се борили за нещо, в което сме вярвали ? Не просто за да съществуваме. Защото всеки може да съществува, но далеч не всяко съществуване ще бъде запомнено. В какво вярвате и за коя висша цел сте готови да пожертвате всичко ? Да това е точната дума – кой е вашия висш идеал ? И колко от хората около вас действително го споделят и ви разбират, и колко от най – близките ви ще плюят на гроба ви с презрение ?
И ако мога да ви дам един съвет – вярвайте в нещо и имайте идеал за който да се борите. И когато умрете, направете го с усмивка, защото сте имали някакъв висш идеал, защото сте имали упование. Търсете красотата и намерете своя бряг, в океана, който света ви предлага. В безкрайния океан, в който има безброй посоки, в които можете да поемете и никоя не е напълно грешна ако вярвате в нея. И нека вашата граница бъдат небето и звездите над вас.
А колкото до тази тема, нейния смисъл и това какво ви засяга всеки сам ще прецени. Мир вам, и бъдете хора, а не сенки, мразещи това в което са се превърнали.