Swingswing
01-28-2008, 04:56
Хора помагайте, защото найстина съм дето се вика влюбен-загубен.
Още в началото на учебната година на рожденния ден на по-малкия брат на един суученик така да се каже пиинах малко повече от обикновенното и суученика ми и гаджето му се наложи да ме "носят" до автобусната спирка защото шансовете ми да стигна сам бяха... да речем, че не съществуваха.Пояснявам, че след като си тръгнах от купона не си спомням абсолютно нищо освен нейното лице, събудих се 6 часа по-късно вкъщи с мисълта, че трябва да я намеря.Спомнях си, че тя беше с приятелка и бях запомнил 2 имена - елизабета и петя, но бях забравил кое име на коя принадлежи а и приятеля ми също не си спомняше.Понеже това всичко се случи в петък, до следващия четвъртък се събуждах и заспивах с мисълта за нея, когато един ден както си седях я видях - красива, невероятна.Няма думи с, които мога да опиша какво почувствах когато я видях.Веднага я догоних и естествено тъй като си мислех, че тя е петя я нарекох така, но естествено се оказа, че тя е елизабета 8-) .Набързо се уредих да мина към привършване на смяната й под предлог, че искам да ми обясни какво е станало и какво съм правил в петък(работи като сервитьорка в един ресторант)докато истината беше, че исках да я опозная.
И така отидох аз към 9 часа същия ден и макар и скапана от работа тя отново изглеждаше прекрасно.Бях със същия този приятел с, който бях и в петък, но той се прибра към 10 часа и останахме само двамата.Говорихме си толкова много, че се отнесохме и управителя дойде да ни каже, че затварят към 12 8-) .Изпратих я до тях и на другия ден излязохме на разходка вечерта и вечерта след това и така около 2-3 седмици всеки ден си излизахме естествено ходихме и на ресторант няколко пъти, че получих мускулна треска от тези разходки.След около месец излизане ме беше страх да предприема каквото и да е било(все пак е 2 години по-голяма от мен физически, но мисли като 4-6 по-възрастна), но една вечер след като я изпратих до тях и се обърнах и тръгнах да си ходя, реших, че не мога повече така, извиках след нея, настигнах я и я целунах макар и устните ми да бяха адски напукани и студени, тази целувка беше... нещо различно, нещо което не бях усещал досега.Устните и бяха толкова топли, меки и невероятни, че ми се искаше тази целувка да продължи завинаги.След като се дръпнах, защото усетих, че прекалявам, тя ми каза да не очаквам нещо сериозно и това беше обяснимо при положение, че тъкмо беше излязла от 2 годишна връзка.Няколко дни по-късно една приятелка й звънна и вметна и мен в разговора им и я подпита дали ще стане нещо при което тя отвърна, че си има приятел и аз бях съкрушен.След това ме беше страх да и звънна много време и така и него направих.Ходих с друго момиче 2 месеца, но всеки път когато и казвах, че я обичам нещо ме свиваше.Сега когато вече не съм с нея осъзнавам, че съм лудо влюбен в ели.През тези 2 месеца се престраших да я поканя да излезем няколко пъти... тя най-спокойно изслушваше любовните ми драми и глупости всеки път, даваше ми съвет и с две думи ми помагаше и в най-трудните моменти.
Не мога повече да го крия от нея, но не знам как и дали да и го кажа, защото просто я чувствам като човекът, който съм чакал много време.Страхувам се да не ме отблъсне или да прецакам нещо и да изглеждам като най-големия глупак.
п.с. Знам, че е доста дългичко, но ви умолявам да го прочетете и да ми дадете съвет :-k 8-[ :-k. А да и аз съм на 16 а тя е на 18.
Още в началото на учебната година на рожденния ден на по-малкия брат на един суученик така да се каже пиинах малко повече от обикновенното и суученика ми и гаджето му се наложи да ме "носят" до автобусната спирка защото шансовете ми да стигна сам бяха... да речем, че не съществуваха.Пояснявам, че след като си тръгнах от купона не си спомням абсолютно нищо освен нейното лице, събудих се 6 часа по-късно вкъщи с мисълта, че трябва да я намеря.Спомнях си, че тя беше с приятелка и бях запомнил 2 имена - елизабета и петя, но бях забравил кое име на коя принадлежи а и приятеля ми също не си спомняше.Понеже това всичко се случи в петък, до следващия четвъртък се събуждах и заспивах с мисълта за нея, когато един ден както си седях я видях - красива, невероятна.Няма думи с, които мога да опиша какво почувствах когато я видях.Веднага я догоних и естествено тъй като си мислех, че тя е петя я нарекох така, но естествено се оказа, че тя е елизабета 8-) .Набързо се уредих да мина към привършване на смяната й под предлог, че искам да ми обясни какво е станало и какво съм правил в петък(работи като сервитьорка в един ресторант)докато истината беше, че исках да я опозная.
И така отидох аз към 9 часа същия ден и макар и скапана от работа тя отново изглеждаше прекрасно.Бях със същия този приятел с, който бях и в петък, но той се прибра към 10 часа и останахме само двамата.Говорихме си толкова много, че се отнесохме и управителя дойде да ни каже, че затварят към 12 8-) .Изпратих я до тях и на другия ден излязохме на разходка вечерта и вечерта след това и така около 2-3 седмици всеки ден си излизахме естествено ходихме и на ресторант няколко пъти, че получих мускулна треска от тези разходки.След около месец излизане ме беше страх да предприема каквото и да е било(все пак е 2 години по-голяма от мен физически, но мисли като 4-6 по-възрастна), но една вечер след като я изпратих до тях и се обърнах и тръгнах да си ходя, реших, че не мога повече така, извиках след нея, настигнах я и я целунах макар и устните ми да бяха адски напукани и студени, тази целувка беше... нещо различно, нещо което не бях усещал досега.Устните и бяха толкова топли, меки и невероятни, че ми се искаше тази целувка да продължи завинаги.След като се дръпнах, защото усетих, че прекалявам, тя ми каза да не очаквам нещо сериозно и това беше обяснимо при положение, че тъкмо беше излязла от 2 годишна връзка.Няколко дни по-късно една приятелка й звънна и вметна и мен в разговора им и я подпита дали ще стане нещо при което тя отвърна, че си има приятел и аз бях съкрушен.След това ме беше страх да и звънна много време и така и него направих.Ходих с друго момиче 2 месеца, но всеки път когато и казвах, че я обичам нещо ме свиваше.Сега когато вече не съм с нея осъзнавам, че съм лудо влюбен в ели.През тези 2 месеца се престраших да я поканя да излезем няколко пъти... тя най-спокойно изслушваше любовните ми драми и глупости всеки път, даваше ми съвет и с две думи ми помагаше и в най-трудните моменти.
Не мога повече да го крия от нея, но не знам как и дали да и го кажа, защото просто я чувствам като човекът, който съм чакал много време.Страхувам се да не ме отблъсне или да прецакам нещо и да изглеждам като най-големия глупак.
п.с. Знам, че е доста дългичко, но ви умолявам да го прочетете и да ми дадете съвет :-k 8-[ :-k. А да и аз съм на 16 а тя е на 18.