относно ""

[tenaglia]

ако някой иска да си дръпне нещо но няма възможност или просто неиска да прати смс да пише в темата линка към темата/есето/съчинението/реферата/etc и да си каже майла да му го пратя или тук ще го пасте :)

8 точка от правилата
moderated by Coki

Публикуването на линкове към каквито и да било платени услуги е абсолютно забранено.

Ползвайте Тийн Учителя , който е безплатен - http://www.teenproblem.net/school/

/closed

[trg_ahmed]

Еее брав0 че не си пестиш регистрацията сам0 за себе си =D> =D> =D> =D> =D>

Н0 за сега на мен не ми трябва нищ0 :)

[tenaglia]

мързи ви да търсите ча ... :x

[TaNaToS]

Фотоелектронни Полупроводникови Прибори ?

[stefity]

Auuuu mersi mnogo mnogo ama mnogooooo :-) :-) :-) :-) :grin: super si

[лудата]

моля за ето това есе download.pomagalo. com/59366/ne+te+izmesti+nikoii+mamo/?search=9044 мн ми е нужно мерси предварително :-) (м/у pomagalo. i com има ентервал защото не ми дава да вкарвам други сайтове ) мерси пак :)

[tenaglia]

Не те измести никой,мамо!


В сърцето на всеки човек има специално място,отредено за майката. Но какво е всъщност тя за нас? Какво е за мен? Тя е тази,която не само ми е дала живот,но и е изградила човешкото у мен. Научила ме е да различавам доброто от злото, справедливостта от неправдата.Научила ме е какво да обичам и какво да презирам. Научила ме е да вярвам в себе си и да следвам целите си.За мен нямя по-близък човек от майка ми. Аз знам,че винаги мога да разчитам на нея,тя е моя приятелка и съветничка. Когато нещо ми тежи,знам че,щом го споделя с мама,ще ми олекне. Тя винаги е готова да ме изслуша и утеши,да ми вдъхне сили и кураж.
Всяка сутрин, щом отворя очи, знам,че ще видя усмивката й, ще чуя нежния й глас. Така е било винаги. Първите ми детски спомени са свързани точно с това . Аз съм малка. Събуждам се и виждам надвесена над мен мама. Протягам към нея ръчички. Тя ме прегръща ,целува ме, говори ми нещо мило и се смее.Толкова обичам този неин смях!... Мама е много ведър човек. Има чудесно чувство за хумор. Е,случва се понякога и да се кара, да се сърди,но хубавото е ,че много бързо й минава.
Мама е тази, която прави дома ни красив и уютен.Тя е тази ,която внася хармония навсякъде-в подредбата вкъщи и във взаимоотношенията ни. Тя знае къде ще стои най-добре ваза с цветя,на коя стена да закачим нова картина.Знае винаги къде да бъде и най-малката вещ,за да бъде всичко подредено с вкус. Тя знае винаги и какво да каже,какъв съвет да даде. Никога не налага мнението си, но се чудя как става така, че дори и без да искам, съм направила това, което ме е посъветвала.
Може би в забързаното ежедневие често приемам майка си за даденост, но когато се замисля какво бих правила,ако нея я нямаше, разбирам колко е важна тя за мен,колко ми е необходима и колко много я обичам. Може би не съм най-добрата дъщеря, може би не винаги се отнасям с мама, както тя заслужава. Но нали за това сме хора-всеки допуска грешки. Въпреки тях, аз знам,че мама винаги ще ме обича такава,каквато съм - с моите качества и недостатъци.Знам,че тя би ме защитила от всичко и от всички,че би направила и невъзможното за мен.Защото няма по силна любов от майчината.
Затова сега искам да й кажа: “Благодаря ти,мамо ,за всичко-за обичта, за грижите,за вниманието !Благодаря ти,че те имам!!!“

[лудата]

мерси много много много ти благодаря :-) :-) :-)

[ptcy]

Здравей на мен ми трябва ЛИС за Антигона Обич и отговорност в трагедията „Антигона” мерси предварително

[PatkoPatkov]

Здрасти на мен ми трябва за "Лудостта и пиянството на един Народ" или "Пробудения разум" и двете теми са над "ПОД ИГОТО" !!! МЕРСИ ПРЕДВАРИТЕЛНО !!!

[sherry]

Здрасти на мен ми трябва за "Лудостта и пиянството на един Народ" или "Пробудения разум" и двете теми са над "ПОД ИГОТО" !!! МЕРСИ ПРЕДВАРИТЕЛНО !!!
Ти не пусна ли отделна тема, за да молиш за тези? Аз ти бях отговорила! Що питаш и тук, про условие, че ти дадох теми?

[ptcy]

Здравей на мен ми трябва ЛИС за Антигона Обич и отговорност в трагедията „Антигона” мерси предварително ************

[ptcy]

изрусен ,исребрен ,циганин ,дебел ,педерас ,чалга певец , ...

[ptcy]

искам БАН

[ptcy]

аре ве нема ли админи и модератори тука

[ptcy]

туткате се като баба ми скапани пенсионери

[ptcy]

...

[PatkoPatkov]

ами да Права си даде .. но на темата "Пиянството на един народ" ПОГ ИГОТО ... темата е малка ... на мен ми требе голямааа тема

[лудата]

am .. moje li eo taq temichka ;] ms predvaritelno download. pomagalo. com/96584/yaponskiyat+film/?search=707478

[лудата]

am .. moje li eo taq temichka ;] ms predvaritelno download. pomagalo. com/96584/yaponskiyat+film/?search=707478

[Nice^day]

am .. moje li eo taq temichka ;] ms predvaritelno download. pomagalo. com/96584/yaponskiyat+film/?search=707478


Заповядай :)


“Японският филм”
от Валери Петров




1.Тема-Ролята на изкуството в човешкия живот-В стихотворението “Японският филм” се представя една необичайна ситуация.Лирическият герой е отишъл на кино и гледа един меко казано “странен” и еднообразен филм, в който монотонно се повтаря едно и също действие – двама души носят вода, за да поливат един малък каменист остров, който искат да облагородят.В същото време повечето зрители ужасно скучаят.

Цитати: На остров гол живеят двама
И го поливат нощ и ден.
Това е филма.Друго няма.
И вий скучаете край мен.


2.Основен конфликт-Основният конфликт е между силата на художественото въздействие и неспособността на това ясно послание да стигне до голяма част от хората.Но от друга страна младите зрители в салона считат, че изкуството трябва да е интересно, да ги забавлява.И донякаде имат право.

Цитати: И вий скучаете край мен.
А вий се смеете в мрака
На глупостта, че сте дошли.

Сега вървете към вратите,
Шумете, смейте се на глас.

3.Лирическият герой разказва едновременно за две неща – за хората, създали филма, и за тези, който го гледат и трябва да осмислят.Изкуствоведите имат мисия-духовно слепите да прогледнат и заедно с тях да проникнат в тайните на живота.Въпреки тяхната мисия голяма част от зрителите в салона не разбират тяхното послание.От друга страна хората на острова се грижат за голото парче земя с къртовски труд, за да изкарват прехраната си.Начинът, по който жената полива земята – с “черпак”, ни показва, че въпреки трудностите те няма да се откажат.

Цитати: А вий се смеете в мрака
На глупостта, че сте дошли

А ако е тъй, то за какво
ние се трудиме над вас не знам!

4.Въпрос на избор и лично предпочитание е дали харесваме даден филм или не.Всеки филм и въобще всяко изкуство отправя своите послания към аудиторията и се опитва да й внуши нещо.Ние трябва да вникнем в същността на филма, да разберем скрития смисъл и да се замислим над посланията, които отправя.Но понякога хората са духовно неотзивчиви и не оценяват това.

Цитати: собствено мнение

5.В стихотворението “Японският филм” се поставя един много важен и тревожен проблем.Получава се спор, в който всеки от читателите може да определи своята позиция.Хората, който се определят като “Вие” са от онези прости, невъзприемчиви и нечувствителни личности, който се отнасят с чисто безразличие към изкуството като цяло.А хората, който се определят като “Ние” защитават позицията на творците направили филма, опитали се да вложат всичко в него, за да може посланието да стигне до зрителите.

Цитати: Ако е тъй, то за какво ли
Се трудиме над вас, незнам!

А вий се смеете в мрака
На глупоста, че сте дошли.

6.Изкуството е вечно, а предпочитанията на хората са временни, затова оценявам мъдрите послания на този филм и бих се присъединил към “Ние”.

Цитати: собствено мнение

7.Отправени са вечните послания за стойността на живота и усилията, който трябва да се полагат-без труд няма успех.

Цитати: На остров гол живеят двама
и го поливат нощ и ден.


8.На кого говори авторът - Стихотворението “Японският филм” е едно от малкото в литературата, в което лирическият говорител може да се индифицира непосредствено с автора.Той се опитва да осъществи диалог със зрителите на филма, който обаче е невъзможен и изказва пряко опозицията си.

Цитати: Докрай, додето разцъфтите,
Ще вмъкнем влагата към вас!

9.Намесата на автора- иска да насочи точно читателя разбере ясно неговата идея и завещание.

Цитати: Сега вървете към вратите,
Шумете, смейте се на глас.

Ако е тъй, то за какво ли
Се трудиме над вас, не знам.

10.Как виждате ролята на изкуството в обществото-в забързаното време, в което живеем, с всички тези отговорности и задължения, рядко ни остава време за изкуство.Но всеки трябва да заделя пари и време с цел да обогати културата си, защото изкуството ни облагородява и ни прави по-добри.

Цитати: собствено мнение

11.Опозицията хубав филм – скучен филм- Ние трябва да вникнем в идеята на творбата, макар на пръв поглед сюжетът на филма да е прост, той съдържа дълбок смисъл и мъдрост.Пътят до “цъфтежа” обикновено е скучен и тягостен, подобен на скучното и тягостно поливане.Но друг път няма!

[propartise]

Мн ти благодаря точно тва ми трябваше със сигурност ще имам 5 или 6 :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin:

[Nice^day]

Хах, няма проблем :)

[CSKAFENKA]

Може ли нещо по тая тема - Мотивът за преобразяването на безлюдния остров от Робинзон

[лудата]

am .. moje li eo taq temichka ;] ms predvaritelno download. pomagalo. com/96584/yaponskiyat+film/?search=707478


Заповядай :)


“Японският филм”
от Валери Петров




1.Тема-Ролята на изкуството в човешкия живот-В стихотворението “Японският филм” се представя една необичайна ситуация.Лирическият герой е отишъл на кино и гледа един меко казано “странен” и еднообразен филм, в който монотонно се повтаря едно и също действие – двама души носят вода, за да поливат един малък каменист остров, който искат да облагородят.В същото време повечето зрители ужасно скучаят.

Цитати: На остров гол живеят двама
И го поливат нощ и ден.
Това е филма.Друго няма.
И вий скучаете край мен.


2.Основен конфликт-Основният конфликт е между силата на художественото въздействие и неспособността на това ясно послание да стигне до голяма част от хората.Но от друга страна младите зрители в салона считат, че изкуството трябва да е интересно, да ги забавлява.И донякаде имат право.

Цитати: И вий скучаете край мен.
А вий се смеете в мрака
На глупостта, че сте дошли.

Сега вървете към вратите,
Шумете, смейте се на глас.

3.Лирическият герой разказва едновременно за две неща – за хората, създали филма, и за тези, който го гледат и трябва да осмислят.Изкуствоведите имат мисия-духовно слепите да прогледнат и заедно с тях да проникнат в тайните на живота.Въпреки тяхната мисия голяма част от зрителите в салона не разбират тяхното послание.От друга страна хората на острова се грижат за голото парче земя с къртовски труд, за да изкарват прехраната си.Начинът, по който жената полива земята – с “черпак”, ни показва, че въпреки трудностите те няма да се откажат.

Цитати: А вий се смеете в мрака
На глупостта, че сте дошли

А ако е тъй, то за какво
ние се трудиме над вас не знам!

4.Въпрос на избор и лично предпочитание е дали харесваме даден филм или не.Всеки филм и въобще всяко изкуство отправя своите послания към аудиторията и се опитва да й внуши нещо.Ние трябва да вникнем в същността на филма, да разберем скрития смисъл и да се замислим над посланията, които отправя.Но понякога хората са духовно неотзивчиви и не оценяват това.

Цитати: собствено мнение

5.В стихотворението “Японският филм” се поставя един много важен и тревожен проблем.Получава се спор, в който всеки от читателите може да определи своята позиция.Хората, който се определят като “Вие” са от онези прости, невъзприемчиви и нечувствителни личности, който се отнасят с чисто безразличие към изкуството като цяло.А хората, който се определят като “Ние” защитават позицията на творците направили филма, опитали се да вложат всичко в него, за да може посланието да стигне до зрителите.

Цитати: Ако е тъй, то за какво ли
Се трудиме над вас, незнам!

А вий се смеете в мрака
На глупоста, че сте дошли.

6.Изкуството е вечно, а предпочитанията на хората са временни, затова оценявам мъдрите послания на този филм и бих се присъединил към “Ние”.

Цитати: собствено мнение

7.Отправени са вечните послания за стойността на живота и усилията, който трябва да се полагат-без труд няма успех.

Цитати: На остров гол живеят двама
и го поливат нощ и ден.


8.На кого говори авторът - Стихотворението “Японският филм” е едно от малкото в литературата, в което лирическият говорител може да се индифицира непосредствено с автора.Той се опитва да осъществи диалог със зрителите на филма, който обаче е невъзможен и изказва пряко опозицията си.

Цитати: Докрай, додето разцъфтите,
Ще вмъкнем влагата към вас!

9.Намесата на автора- иска да насочи точно читателя разбере ясно неговата идея и завещание.

Цитати: Сега вървете към вратите,
Шумете, смейте се на глас.

Ако е тъй, то за какво ли
Се трудиме над вас, не знам.

10.Как виждате ролята на изкуството в обществото-в забързаното време, в което живеем, с всички тези отговорности и задължения, рядко ни остава време за изкуство.Но всеки трябва да заделя пари и време с цел да обогати културата си, защото изкуството ни облагородява и ни прави по-добри.

Цитати: собствено мнение

11.Опозицията хубав филм – скучен филм- Ние трябва да вникнем в идеята на творбата, макар на пръв поглед сюжетът на филма да е прост, той съдържа дълбок смисъл и мъдрост.Пътят до “цъфтежа” обикновено е скучен и тягостен, подобен на скучното и тягостно поливане.Но друг път няма!










ms mnogoooo :-) :-)

[SeXyAdrenaLinka]

не видях тая тема :S .. та ако може да ми пратиш на luda_snejanka@abv.bg темата за рентгеновите лъ4иии :)10x

[tenaglia]

Рентгенови лъчи

І. Откриване, същност и получаване на рентгеновите лъчи
 1895 г. от немския физик Вилхелм Конрад Рьонтген
- открива, че при облъчване на стъкло или на метал с бързи електрони се получава ново лъчение
 Същност:
- Електромагнитни вълни
- Дължина им варира от λ1=80 nm до λ2=10-2 – 10-3 nm
- голяма проникваща способност – проникват през кожата и мускулите, но се поглъщат от костите на скелета
- Рентгеновите лъчи се получават в т. нар. рентгенови тръби
- Устройство на рентгенова тръба:
- Вакуумиран стъклен балон
- Два електрода – анод и катод, с високо напрежение между тях
- Принцип:
- Анодът се бомбардира с електрони, излъчени от нагорещения катод и ускорени от електричното поле в тръбата

ІІ. Максимална енергия и спектър
- ЕНЕРГИЯ:
Emax = e.U = h.υmax

- h e константата на Планк
- Рентгеновият фотон има E<Emax, когато електронът изразходва част от енергията си при взаимодействия с частиците на метала

- СПЕКТЪР
- Характеристичен:
- Отделни тесни линии, характерни за атомите на анода
- Непрекъснат (спирачен):
- Не зависи от веществото на анода
- Електромагнитни вълни < от една минимална дължина λmin

ІІІ. Регистриране
 Чрез фотографски метод
- химическо въздействие на лъчите върху фотографски емулсии
 Чрез луминисценция
- след преминаване през тялото, лъчите попадат върху луминесциращ екран
 Чрез уреди за регистриране на йонизация
- йонизационна камера

ІV. Поглъщане
 Лъчите с голяма дължина на вълната се поглъщат от всички вещества
 Чрез рентгенови лъчи с различна λ се наблюдават сенките на различните органи
 При намаляване на λ, Е на рентгеновите кванти нараства, а също и проникващата им способност
 Поглъщането на рентгенови фотони може да предизвика необратими изменения в клетките

V. Дифракция
 1912 г. – откритие на немския физик Макс фон Лауе
А) дифракционна решетка - монокристал
Б) дифракционна картина:
- симетрично на централния максимум – странични максимуми ≡ различни равнини на кристала
В) Приложение на откритието:
- измерване на λ
- Определяне структурата на кристала ако λ е известна

VІ. Приложения и естествени източници
 Източници:
- радиоактивни изотопи
- Слънцето, звездите, черни дупки, Персеев куп, други космически обекти
 Приложения:
- медицинска диагностика – рентгенография
- рентгеноструктурен анализ – определяне състава и строежа на кристали, метални сплави, обекти с периодечна структура
- Рентгенова дефектоскопия – установяване повреди и дефекти в машини и материали
- Персеевият куп от хиляди галактики, на разстояние от 250 милиона светлинни години, е един от най-масивните обекти във Вселената и най-яркият галактичен куп на рентгеновото небе.
- Огромен "фонтан" от рентгенови лъчи, захранвани от далечен квазер (свръхзвезди)

[BaByCaT]

Трябва ми "Прометей в нас" или "Как разбираме думата "прометеизъм" днес" ! Едно от двете.Мерси предварително :-)

[tenaglia]

otvarqsh si saita namirash go, i davash link
az ti go durpam i ti go postvam :>

[amali]

Моля, помогнете ми за тази тема: download pomagalo com /37883/chudovishte+ili+mychenik+e+frankenshtaiin/?search=780508

[tenaglia]

Чудовище или мъченик е Франкенщайн?



Романът на Мери Шели “Франкенщайн”, създаден на границата на Просвещението, готиката и романтизма, звучи изключително актуално и днес, на прага на двадесет и първото столетие. Съдбата на швейцарския учен Виктор Франкенщайн, създал живо същество от нежива материя и превърнал се в края на краищата едновременно в жертва и палач на собственото си изобретение, става особен знак, който с времето обхваща все по-широки културологични слоеве, отивайки далеч от набелязания от писателката проблем. За постмодернистката литература произведението на Мери Шели съдържа богат подтекст, който позволява да се използва лесно разбираемият сюжет за създаване на съвременна картина на света. Постмодернисткото пресъздаване – re-enaction, неочакваната модификация на идейното, тематичното и фантазийно-лиричното преосмисляне на авантекста, формира особена естетика. И колкото произведението е по-известно, толкова по-широки са възможностите на постмодернисткия плурализъм. Романът удивява със силата на прогностиката си – “Франкенщайн” се превръща в своеобразно послание, а може да се каже и предупреждение към бъдещите поколения и формулира основния проблем, стоящ за решаване пред съвременната цивилизация – проблема за отговорността на съвременния човек пред бъдещите поколения за предпазването на човечеството от самоунищожение, създаването на гаранции за постъпателното развитие и усъвършенстване на човешкия род в името на неговото високо, “космическо” предназначение.

В процеса на развитие на човешката цивилизация и култура, архетипните константи на битието, съществуващи в индивидуалното безсъзнателно на човека, създават често рационално неосъзнат, но изключително мощен пласт генетична памет, която може да се прояви различно у различните хора в зависимост от разликите в техните образователни, психологически, емоционални и социални нива. В съзнанието вече съществува синтезирана представа за реалността, която в процеса на възприемане на произведението се наслагва върху авторския замисъл.

Сензационните информации за възможността да бъде клониран човекът, за евентуалното разгадаване на човешкия геном активизират в още по-голяма степен изследването на проблема за реконстукцията на живо същество – както от чисто литературна, така и от хуманна и етическа гледна точка.

Вярата в естественото знание, способно да реши всички проблеми на човечеството и да потвърди идеята за всемогъществото на прогреса, рухва с многобройните войни и реалната възможност за изчезването на homo sapiens като биологичен вид. Краят на двадесети век обостри страховете, че така нареченият “възход” на цивилизацията и технологиите е изпълнен с гибел и разрушение. В съвременния свят, в който съществува почти абсолютна свобода, се раждат неувереност и потиснатост. Човекът е извънредно самотен и силно отчужден.

Въпросите за отговорността на учения за неговото откритие, за последствията от строго научния подход към света, за възможностите и границите на науката заемат особено място в романа. Неслучайно името на доктор Франкенщайн е съчленено от имената на Бенджамин Франклин, който си спечелил световна слава с това, че изобретил гръмоотвода, използувайки едно хвърчило в една нощ на гръмотевична буря, за да улови атмосферното електричество от облаците и един европейски доктор по медицина - Айзенщайн, който се прославил с познанията си в различните клонове на медицинската наука.

В своя “нов Прометей” Мери Шели показва опасностите от научния прогрес. Неслучайно в античния свят носителят на знанието, титанът Прометей е “Прикованият Прометей”. Защото Божиите закони са неизменни – изяждайки ябълката на познанието, биваме завинаги изгонени от рая и обречени на страдание и изкупление.

Според Сократ знанието води към добродетел. Да действаме от добродетел означава да действаме според собствената си природа въз основа на адекватното познание за нея. Но добродетелта е тъждествена и на дължимото – а Виктор Франкенщайн не отдава дължимото на създаденото от него чудовище, не поема отговорността за неговото съществуване, развитие и бъдеще. Отказът на Франкенщайн от отговорност за чудовището е разрушителен преди всичко за него самия, но дори във финала на романа той обвинява за разгърналата се трагедия само своето създание, а не себе си. В този смисъл чудовището е една трагична фигура. Не е човек, но е повече човек от своя създател. Гледа света с неразбиращи очи, непокварен и учуден. Озлобява се, защото му се иска да общува с хората, а те се плашат и бягат от него. Той ли е виновен или “човекът”, който го е направил?

Съсредоточил се в науката, Франкенщайн е напълно равнодушен към околните, надявайки се да ощастливи цялото човество с проникване в тайната на живота и смъртта, но всъщност единствената му цел е задоволяването на собствените му нарцистични потребности и той само се ползва от любовта и привързаността на другите, като не им дава нищо в замяна. Чудовището по природа е щедро и изпълнено с любов и милосърдие същество, готово да раздава на хората от добротата и състраданието си, но тази любов се оказва непотребна, защото от него се отказва дори самият му създател. Франкенщайн е образ – въплъщение на негативната страна на творчеството и твореца. Той е жертвата, творецът му е злодеят.

За да бъде осъществен действителният човешки прогрес – прогрес не само в технологично, но и в нравствено отношение, науката трябва да бъде морална и моралът – научен. Защото нравствеността и науката са вечни и могъщи съюзници, родни сестри, родени от един общ баща, наречен закон или норма.

Загубата на нравствени ориентири, използването на културата като слуга на технологичната цивилизация води до почти необратими последствия. Цената на научно-техническите нововъведения, на безкрайните усъвършенствания заради нови усъвършенствания става толкова голяма, че преминава критичното ниво и поставя под съмнение съществуването на човечеството и на самата планета Земя.

Така романът “Франкенщайн” актуализира един от най-сериозните проблеми на цивилизацията въобще – може ли благородното намерение на учения да покаже на човечеството пътя към рая, или съществуват области на знанието, които все още не трябва да се разкриват на хората, поради нравствената им незрелост. Или както е казал Уилям Шекспир – има ли неизвестно, което по никакъв начин не може и не трябва да бъде сведено до известното?

В своя роман Мери Шели е засегнала именно тези въпроси - най-важните въпроси на човешкото битие, които са пронизвали и ще пронизват в продължение на много векове философията, науката, естетиката и етиката: Може ли човек да влезе в ролята на Бог, създавайки същество по собствен образ и подобие? Има ли право на вмешателство в тайните на природата? Как става сътворяването на живота? Дали Ева е създадена от реброто на Адам?

В момента, в който човекът чрез осъзнаването на света и на себе си и чрез опредметяване на своята собствена психофизическа природа – специфичните признаци на духа, става човек, той трябва да схване и най-формалната идея за едно свръхземно безкрайно и абсолютно битие. Ако човек – а това част от неговата същност, това е и актът на самото сътворение на човека - веднъж се е оформил от цялостната природа и я е направил свой обект, то той се обръща ужасен и пита: “Къде се намирам аз? Къде е моето място?” Той не би могъл да отговори: “Аз съм част от света, заобиколен съм от него”, тъй като актуалното битие на неговия дух и неговата личност дори превъзхожда формите на битието на този “свят” във времето и пространството. Ето защо, обръщайки се, той поглежда в нищото и при това открива възможността на “абсолютното нищо”, а това му налага по-нататък въпроса: “Защо изобщо съществува светът, защо и как изобщо съм аз?”

Съществува същностна необходимост от взаимовръзка между съзнанието на човека за света, за себе си и за Бога. Мястото на това самоосъществяване, може да се каже още самообожествяване, към което се стреми съществуващото чрез себе си битие и заради което то приема света като “история” – това е именно човекът, човешката същност и човешкото сърце. Те са единственото място на обожествяване, което е достъпно за нас – а и действителната част на този трансцендентален процес. Защото въпреки че всички неща в смисъла на едно непрекъснато създаване, във всяка секунда произтичат от съществуващото чрез себе си битие, и то от функционалното единство на взаимодействието между дух и порив, едва при човека в неговото същество, двата – познаваеми за нас – атрибута на Ens per se са свързани помежду си. Човекът е тяхната пресечна точка. В него логосът, по който е изграден светът, се превръща в съ-извършващ се акт, т.е. по начало според нашето виждане сътворяването на човека и бога са взаимнозависими. Колкото по-малко човек може да обясни своето предназначение, без да се вижда като част от онези два атрибута на върховното битие, толкова по-малко е Ens a se без съдействието на човека. Духът и поривът, тези два атрибута на битието, независимо от започващото тяхно взаимно проникване – като цел, - не са готови и в самите себе си: Те израстват именно в тези свои манифестации в историята на човешкия дух и в еволюцията на живота в света.

Едва в хода на своето развитие и нарастващо самопознание човек идва до осъзнаването на своето “съратничество” и съдействие с божественото. Потребността от закрила и поддръжка от страна на една извънчовешка и извънсветовна универсална сила, която бива отъждествена с благостта и мъдростта, е твърде голяма, за да не разруши всички прегради на възприятието и осъзнаването в епохите на духовна незрялост. На мястото на това полудетинско, полуслабовато дистанциращо отношение на човека към бога, както то е дадено в обективиращите и затова избледняващи отношения на съзерцание, богопочитане и молитва се поставя елементарният акт на личностна причастност на човека към божеството, самоотъждествяването във всяко едно отношение с активното духовно начало.

Последното, “действително” битие на съществуващото чрез себе си не може по никакъв начин да бъде опредметено - както не подлежи на опредметяване истинското битие на Аlter Ego. В неговия живот и духовна действителност човек може да участва само посредством акта на съ-вършенството, на съвместната реализация, само чрез акта на вчувстване (даване) и действено идентифициране.

Именно затова светът нарича чудовището с името на неговия създател - това “смесване” има своите дълбоки основания. Франкенщайн – докторът и Франкенщайн чудовището се самоотъждествяват един с друг – така както човекът се самоотъждествява със своя създател – Бога. Затова и на двамата е съдено да загинат заедно – съ-ществуването, страданието и смъртта им са взаимно обусловени.

Въпросите, които поставя Франкенщайн надхвърлят замисъла на малката Мери. А отговорите, свързани със съдбата на “новия Адам” предстоят…

[amali]

tenaglia, много благодаря!

[tenaglia]

Антигона и Креон - конфликт между силни личности

Трагедията на Софокъл “Антигона“ принадлежи към вечните творби на световната литература. Днешният зрител открива в образите й прототипове на своето време. Софокъловите герои сами определят пътя, който ги извежда към нерадостната им участ. Трагичният конфликт е изграден върху противопоставянето на два принципа, върху две схващания за писаните и неписаните закони и норми. Застъпниците на тия две схващания са силни характери.
Антигона е главната героиня на трагедията. Още в пролога поетът я представя като смела, решителна и упорита. Своята решителност тя проявява особено тогава, когато отхвърля каквато и да било помощ от своята плаха сестра. Никой не е в състояние да я спре да изпълни решението си да погребе Полиник. Това не може да направи и Креон със строгата си заповед, защото тя схваща като дълг, като свещено задължение да отдаде последни почести на загиналия си брат. Нейната смелост не е само на думи. Тя се осъществява в дела. Антигона тръгва в тъмната нощ сама, а женската природа е страхлива повече от мъжката. Към това трябва да прибавим, че в мрака бдят зорките очи на поставените стражи.
Креон е вторият главен герой в “Антигона”. Авторът го представя отначало като добър управник. Сам Креон изброява своите заслуги към държавата. Страрае се да бъде справедлив, не предпочита приятели пред интересите на държавата. След като издава заповед, с която забранява погребението на Поленик, той става подозрителен. Нарушаването на издадената от него заповед намалява авторитета и достойнството му като върховен управник на града-държава. Цялото си внимание насочва в грижи за нейното изпълнение. Готов е да се наложи най-строго наказание на нарушителя.
Изправена пред господаря Креон, девойката проявява твърд характер, когато признава извършеното от нея, смелостта на постъпката прераства в дръзновение, когато зрителят узнава, че Антигона е знаела забраната на Креон. В очите му казва, че не може неговата заповед да я застави да наруши неписаните и вечни наредби на боговете. В думите й долавяме гордост от извършената постъпка - тя е изпълнила религиозен дълг към мъртвия брат.
Креон изпада в ярост и изрича думи на диктатор и самозабравил се властник. Той смята държавата за своя собственост и може да разполага с нея така, както намери за добре. И никой не е в състояние да разбере, че правото е на страната на Антигона.
Креон се застъпва за писаните закони. Той има право, когато изисква да бъдат спазени писаните закони и наредби на властта. В същото време той не е абсолютно прав понеже е издал заповед, която нарушава установена от дълго традиция.
Антигона е застъпница на неписаните закони. Тя смята, че мъртвият не може да бъде лишен от погребение съгласно божественото право. Когато изпълнява неписаните закони, в същото време нарушава писаните.
Антигона за зрителя е невинна, макар че постъпката й от съдебно гледище не е оправдана. Съдбата на героинята предизвиква състрадание, поражда в душата на зрителя милост към нея. Почти същото е и с Креон. Той формално е прав, но на практика руши основни правила от неписания кодекс на обичаи, създаден в продължение на векове. Така една морална сила се противопоставя на друга. Затова и трагедията често е наричана “трагедия на двама герои, които имат еднакво право”.

[tenaglia]

Антигона
Антигона е трагедия, която дотам впечатлила зрителите през 442 г. пр. Хр., че на следващата година избрали Софокъл за стратег на военната операция срещу остров Самос. Само тоя факт е достатъчен, за да се убедим, че е съществувала пряка връзка между старогръцкия театър и управлението на държавата. Но пък днес, изучавана в училище, \"Антигона\" ни изглежда недостатъчно \"мъжка\". Поне не колкото \"Илиада\" или \"Прикованият Прометей\". Героинята, по която е озаглавена трагедията, е жена, много се говори и няма нито един приличен бой. Това, разбира се, е шега. Но е факт, че \"Антигона\" трудно може да ни впечатли, когато сме млади. Далеч по-интересна би ни била битката между войските на Етеокъл и Полиник за властта над Тива. Или една любовна история. С други думи, момчетата биха играли някоя игра в мрежа, в която да са Етеокъл или Полиник. Но не и Антигона. А момичетата едва ли толкова се впечатляват от сестринската вярност, когато далеч повече ги интересуват други чувства и мисли.
Това, че творбата е озаглавена по името на Антигона, съвсем не значи, че тя е най-важният персонаж. В \"Антигона\" героят, който търпи трагическа промяна, е Креон. Антигона не се изменя. Тя стои на едни и същи позиции през цялото време. Докато Креон е типичният трагически герой. От надменност той преминава през смирение, за да достигне в хода на нещастните събития за семейството му до отчаяние, а след това - до самоунижение и разкаяние. Той е извършил най-тежкият грях според древните гърци - бил е прекалено горд. Така е нарушил в самолюбието си божествените норми, започнал е сам да кове нови закони. В някакъв смисъл така той дори се е мерил с боговете. А знаем какво чака в гръцките митове всеки, дръзнал да постъпва така. Ниоба, която оспорва правото на Латона (майката на боговете-близнаци Аполон и Артемида), е убита заедно с всичките си деца1. Арахна, която заявила, че може да тъче по-хубаво от Атина, била превърната в паяк. Днес гледаме на тези сюжети като на приказки, вълшебства, бабини деветини. Но в тях има една логика, която именно трагици като Софокъл ни предават в далеч по-понятна за нас форма. Става дума за това, че всеки, който е надвишил правата си, който се е възгордял и е почнал да обижда, бива наказван. Всичко това древните елини наричали хюбрис.
От днешна гледна точка, разбира се, античната трагедия е дидактична и донякъде досадна. Хорът пояснява, героите са наивни. Но това не се дължи на нашето превъзходство над древните, а на това, че условностите са се изменили. Не че древните са вярвали наивно на своите митологични сюжети. Не, те като малките деца днес (или като майките ни, следящи с нетърпение поредната серия на \"Дързост и красота\") са можели да се абстрахират, да повярват благодарение на способността си да влизат в игрови ситуации.
Приносът на Софокъл за развитието на театъра е безспорен. Само един пример - икономическия момент в театъра. От два обола2, които дават на всеки зрител, за да го накарат да ходи в зората на театъра на представление в Атина, се минава през безплатен вход и едва по времето на Софокъл се стига отново до два обола - но такса, която трябва да платиш, за да те пуснат.
Сюжетът на \"Антигона\" вече бил ползван от Есхил. Той бил автор на една трилогия - \"Едиподия\", от която е запазена само третата част, \"Седемте срещу Тива\". Но това ни стига, за да видим голямата разлика между него и Софокъл. При Есхил няма пет-шест, разправии, изяснявания, сложни преобразувания на героите. Той е цар на трагическата ирония: колкото повече героите се опитват да избегнат злощастната си съдба, толкова по-сигурно се приближават до своята гибел. Това е много голямо откритие, от което ще се ползва и Софокъл. А и кой ли не - чак до Франц Кафка, в чийто роман \"Процесът\" героят затъва толкова по-тежко в един съдебен процес, колкото повече прави за своето избавление. Но за разлика от Софокъл Есхил наистина най-вече се стреми да покаже, че ако е извършено голямо престъпление, престъпление срещу божествения ред, изходът е единствено в пълното унищожение на рода на престъпника - Едип се самоослепява и заминава в изгнание, синовете му Полиник и Етеокъл се избиват един друг, самоубива се и Антигона. И всичко това заради престъпление, извършено от бащата на Едип, Лай. И още нещо: при Есхил преките политически поуки от трагедията са били задължителни. По негово време вече назрявал конфликтът между водещите гръцки полиси и той предупреждавал, че изходът от една бъдеща война (която всъщност не закъсняла - това е Пелопонеската война) може да бъде като при оная между братята Етеокъл и Полиник.
Софокъл набляга на съвсем друго. За него конфликтът е между обичаите и правото, между неписаните и писаните закони. А също и между родовите ценности и тези на държавата. Казусът, който Софокъл представя толкова убедително, е развиван и дописван от мнозина. Има го и в римската трагедия, има го и в модерния театър. Само един пример. С на практика същата идея се занимава трагедията \"Хорацият\" на Хайнер Мюлер. В нея един римски войник убива съпруга на сестра си, защото той е бил негов противник в битката. Когато той, един от рода на Хорациите, се връща, триумфирайки, сестра му не го посреща като победител. Тогава той я намушква, защото тя не се радва на победата на родината над врага. А врагът - това е родината на съпруга й. Какво решават римляните? Осъждат го на смърт, защото е убил собствената си сестра и му отреждат вечна слава като спасител на отечеството. Но това е съвсем друга трагедия.
_^_
Развитие на действието
Пролог
На сцената излизат Антигона и Исмена. Двете обсъждат дали да спазят заповедта на Креон да не се погребва трупа на Полиник под страх от смъртно наказание. Исмена предлага да се подчинят с аргументите, че 1) върху рода им тегне прокоба и само те са останали живи, 2) че са жени и нямат сили да се противопоставят на мъжете и 3) че заповедта идва от силния на деня. Антигона заявява, че ще погребе мъртвия си брат дори и с цената на живота си. Още тук е загатнато трагическото незнание - Исмена намеква, че постъпката на Антигона ще бъде опълчване срещу волята на народа на Тива.
Парод
Влиза Хорът на тиванските старейшини, който разказва за похода на Полиник и седмината герои срещу Тива: предателството на Полиник, самия поход, смъртта на Капаней, поразен от Зевс, и избавлението на града след взаимното убийство на братята Етеокъл и Полиник.
Първи епизод
Влиза Креон, който е дошъл на власт току-що, след братоубийството на досегашните управляващи. Той представя себе си: над всичко (и особено над приятелите и близките) е родината. Влиза и Стражът, който носи лоша вест - заповедта е погазена. Но от кого? Стражите не са видели и затова предполагат, че може да е някой от небесните. Хорът веднага се хваща на тази уловка. Но Креон се разгневява - той не вярва, че може тук да е намесен пръстът на боговете. Не, хора са. Креон обвинява стражите в подкупност, заявява, че парите са гибелни за човешкото племе и заповядва да бъде заловен виновникът.
Първи стазим
Хорът пее за човешкото нещастие, което се опира на незнанието и дързостта.
Втори епизод
Стражите водят Антигона и тя признава пред Креон, че съзнателно е нарушила заповедта, а не от незнание. Креон се разгневява още повече, защото според него провинилият се гордее с простъпката си. Креон и Антигона спорят дали мъртвият продължава да бъде враг (за Креон е точно така). Извикват Исмена и Креон я пита дали не е съучастница. Тя си признава несъществуваща вина. Антигона е ядосана, тя не приема закъснялото съпричастие на сестра си, при това съпричастие според нея само на думи. Креон задържа под стража и двете.
Втори стазим
Хорът пее за родовото проклятие над Едиповото коляно, за лесно заблуждаващия се човек, а оттам и за надменността му, за величието на Зевс и боговете и илюзорното човешко щастие.
Трети епизод
Хемон, Креон и Хорът. Хемон обвинява баща си, че е взел неправилно решение, защото народът на Тива смята така. Креон обвинява сина си, че пренебрегва баща си заради жена. Според него управникът има право дори когато не е прав. Хемон напуска с яд. Хорът отдава гнева му на възрастта. Креон потвърждава пред Хора присъдата над Антигона и помилването на Исмена.
Трети стазим
Хорът възхвалява Ерос - той е непобедим. Но Хорът и обвинява Ерос за раздора в семейството на Креон.
Четвърти епизод
Хорът състрадава на Антигона. Антигона сама оплаква съдбата си. Тя си отива твърде рано - невкусила от сладостите на брака, лишена от възможността да бъде майка. Епизодът е решен като комос (плач) - в него Хорът и един от героите оплакват заедно съдбата на героя. Заедно отдават нещастието на Антигона на родовото проклятие и на грешките на баща й Едип.
Четвърти стазим
Хорът разказва три митологични сюжета с тъмници, за да покаже как безмилостната Съдба застига всички.
Пети епизод
За първи път се появява прорицателят Тирезий. Той порицава Креон (\"Та храброст ли е да убиеш мъртвия?\"), боговете вече не приемат жертвите, оттеглили са благоволението си. Креон, който в предни епизоди е подхвърлял хапливи думи към жреческото съсловие, и сега приписва на Тирезий сребролюбие. Диалогът между двамата е пример за това как двама души съвсем не могат да намерят общ език. Тирезий се представя като парадоксалист, т.е. като мислител, който излага съжденията си в провокираща, парадоксална форма. За да демонстрира до каква степен Креон е нарушил световния ред, той казва: \"...хвърляш под земята жив човек и го затваряш в позорна гробница, а тук задържаш мъртъв труп, лишен от гроб и почести\". Заплашва го, че ще даде в жертва скъп на сърцето си човек заради своето неблагоразумие. Тирезий си тръгва, а Хорът съветва Креон да го послуша. Креон осъзнава грешката си и се втурва да я поправи.
Пети стазим
Хорът възхвалява Дионис. Моли за милост към града.
Екзод
Вестителят съобщава на Хора за смъртта на Хемон. Хорът, чиято функция е да знае и мисли като тогавашните зрители, е изненадан - той възкликва, че Тирезий пак се е оказал прав. Появява се Евридика, майката на Хемон. Вестителят я осведомява, че заедно с Креон са измили и погребали тялото на Полиник (вече разкъсано от кучета), после са отишли до зазиданата гробница. Там са видели Хемон да прегръща краката на обесилата се Антигона, Хемон с безумен поглед и обнажен меч се втурнал към баща си и щом не успял да го наръга, наръгал себе си. Евридика напуска безмълвно. Влиза Креон с трупа на сина си и думи на самообругаване. Хорът го обвинява, че късно е съзрял Истината. Влиза отново Вестителят: Евридика се е намушкала сама. Креон се отказва доброволно от властта и желае смъртта. Той е убеден, че е станал неволен убиец на сина си и жена си. Хорът обобщава, че горделивците заплащат с големи беди.

[charovnata_]

tenaglia -мерси много много :)

[tenaglia]

za nishto, ama ti razbra li che sled nqkolko dena vsichki na koito sum svalil fail ot pomagaloto, shte me vodqt da me cherpqt .:P

[Perlicka]

Може ли малко помощ по темата Гражданската позиция на фейлетониста във фейлетоните "Страст" и"Честита Нова година"
В помагалото има някакви разработки ама не мога да пусна тука линкове

[sexy_stz]

spe6no mi trqbva ese za desetata boja zapoved,ako moje6 mi go prati na meila (lapeto_kg@abv.bg)Blagodarq :) :) :)

[sexa_na_kompleksa]

„Осъдени души” Димитър Димов (анализ)
http://download.http://www.teenproblem.net/school/20485/osydeni+dushi+dimityr+dimov+analiz/&skkw=4312
:oops: благодаря предварително... :-)

Ето го:

Осъдени души


В романа „Осъдени души” Димитър Димов поставя проблема за невъзможната любов – адски силната, безумно страстна и обсебваща любов на една жена, поставена в жесток, смъртен двубой с фанатизма на един монах, „напълно луд”, на един облечен „в расо, огнен, фанатичен” мъж. И на финала на този двубой победители няма.
Има само победени. Ередиа, защото допуска да се влюби в една жена, въпреки фанатичната си отдаденост на ордена, на религията, на своя бог. Фани Хорн, защото се отрича от себе си заради монаха, защото погубва себе си заради него, превръщайки се в болна душа с безчувствено тяло, напълно зависима от морфина, която очаква физическата смърт като избавление. И двамата са победени един от друг. И двамата са осъдени. Ередиа – победен от Фани , защото допуска да я обикне. Фани – победена от Ередиа защото не може да го има.
Героинята на романа Фани Хорн е богата аристократка, свикнала на лесен живот. Жена, която лесно се отегчава от всичко, което я заобикаля, която трудно се впечатлява от нещо. Мъжете са по-скоро забавление за нея. Тя е капризна, което още повече допринася за това нищо да не може да задържи вниманието й или поне женското й любопитство за по дълго време.
Французинът Жак Мюрие е отегчителен за нея, тъй като я обича и срада мълчаливо. Той е готов на множество саможертви от своя страна, дори да я последва в огнището на петнист тиф Пеня Ронда, за да бъде до нея. Така, както Фани следва Ередиа там. Требва да обърнем внимание и на този образ на Димитър Димов, за чиито чувства авторът по скоро загатва, що се отнася до неговата вътрешна борба и преживявания. Явно е, че французинът изпитва силни чувства към Фани Хорн, недопускайки тя да замине сама. Той я следва там, като знае че тя не отива с мисълта да лекува болните, да спасява умиращите. Фани отива сред тая развалина от човешки животи, водена единствено и само от страстта си към Ередиа. От безумната си страст към него. Жак Мюрие знае това, знае за любовта на Фани към монаха, знае за силата на тази любов. И тръгва с нея към мястото, в което има само смърт, която „протяга ръце” към всеки. Фани също знае за чувствата на Мюрие. Знае, че тя го е оскърбила с любовта си към Ередиа, знае и че му е отнела възможността да осигури бъдещето си, защото, скитайки с нея, Мюрие губи финансовото си състояние.
Фани съзнава пречката, която е за бъдещето на Жак Мюрие, но нейната безумна страст е по-силна от всичко друго, защото тази нейна страст към Ередия е толкова силна и фанатизирана, каквато е и на самия Ередия към бога му.
Когато Фани за първи път среща монаха, „нейното благородно привилигировано аз” е потресено и смутено от неговата красота, от енергията, която излъчва лицето му:

„То бе някак смущаващо, греховно, почти кошмарно красиво, за да бъде лице на монах или свещеник.”

„А в черните му като въглен очи” гори „нещо пламенно и страстно, което въздействаше по-силно от всичко останало, но което не бе земна чувственост, а по скоро фанатизъм, в който прозираше дори нещо жестоко и зловещо.”.

За един кратък момент Ередиа успява да преобърне живота, ценностите и цялото бъдеще на Фани Хорн. „Матовото му лице”, „ослепително белите зъби”, липсата на „забъркана стеснителност пред жените” въздействат върху богатата англичанка магнетично, възбудително, завладяват цялото и същество. „Аскетично свитите устни и твърдият блясък на очите му”, които странно се съчетават и подхождат на „християнското смирение” на Ередиа, обземат и омагьосват Фани Хорн. Тя вече е поддадена на магнетизма на този монах, на този мъж с желязно сърце. Още в началота Фани сякаш знае това. Тя вижда, че неговият „маслинов оттенък на кожата” придава „на лицето му нещо недостъпно и призрачно”, че „фанатичните пламъчета” в тъмните му очи са безумни, че водят до безумство. Но „Фани съзнаваше, че желае еднакво и тялото, и душата му, че бе готова да се мъчи и страда за него...”.
И заради него тя загърбва стария си начин на живот, старите си приятели, които по-скоро ще нарека обкръжение, т.к. те не са интересни за нея. Защото, освен това, са лицемерни, конфликтни, егоистични и нечестни, считайки се заради положението си за твърде важни и недосегаеми. Но Фани „разбива” илюзиите им, като подкрепя монаха Ередиа на съдебния процес, изкарвайки приятеля си Джек лъжец. И това, защото:

„Монахът трябваше да и принадлежи.”.

„Ексцентричните пориви, дивите прищевки, внезапните капризи” винаги са управлявали живота и постъпките на англичанката. И сега Фани Хорн не прави изключение. Тя се отдава на чувствата си, на своя порив, на страстта, която я завладява. Тя желае монаха безумно, заради красотата му, заради екзотизма и тайнствеността му. И неизбежно към това прибавяме и каприза на една светска дама – да го притежава:

„Струваше и се, че заради една нощ, прекарана с този мъж, тя би могла да пожертва всичко, що имаше!”

От този момент нататък това е единственото, което направлява всичките действия на Фани Хорн, всичките и мисли и чувства. Тя започва да жертва първо финансовото си състояние, поддържайки болницата, а сетне и самата себе си.
Мисълта да има монаха като мъж я влудява. Мисълта за борбата, която ще настъпи в него, борбата на желанието му с греха, който би извършил. Това я възбужда и опиянява. Това я зашеметява и кара да фантазира, да си представя, че потъва „в прегръдките на това тяло, на тия здрави нежномургави ръце.”. А заедно с това тя знае, че няма „нищо по-далечно и по-недостъпно от това тяло, от личността на този мъж.”
Монахът също обича Фани. Той също знае от самото начало, от първата им среща, че изпитва такава страст и любов към нея, каквато и тя. Когато Фани иска съгласието му да го последва в Пеня Ронда като болнична сестра, да му помага, той отказва:

„Защото вие принадлежите на света, а аз – на ордена си.”

Следователно тя няма право, моралното преаво да го следва. С този отказ йезуитът ясно показва, че знае чувствата и желанията на Фани към него. Прозира дори неговият страх, че може да се поддаде на собствените си чувства, защото той вече ги има. Ередиа не желае Фани да го последва, защото това би означавало да бъде до нея денонощно, а той не знае дали ще устои пред това да я обикне. Но знае, че няма да отвърне физически на нейната любов, заради силната му вяра и заради ордена, а това ще я нарани. Но Фани успява да издейства заминаването си в Пеня Ронда. За да бъде с Ередиа. Оттогава нататък монахът умело се прикрива зад своя орден, като твърди, че допуска присъствието й единствено заради средствата, с които снабдява болницата. Единствено за доброто на болните от тиф, единствено заради ордена.
А страстта на Фани я кара да действа, да бъде все около монаха, да му помага във всичко, търпеливо да чака и да бъде смирена, но без да разбира неговата фанатична отдаденост на бога:

„Вярата и монашеството на Ередиа и се струваха тъй абсурдни! Те бяха чиста лудост!”

Но нима тази вяра и тази лудост на йезуита не са още по-привлекателни за Фани Хорн? Тя вижда в неговата лудост и отдаденост „съвършенството му на нравствена личност, която превъзхожда околните”. Не само красивата външност на монаха, не само горещият пламък на черните му очи, „маслиновият оттенък на кожата му” подлудяват Фани Хорн. Неговата другост, разликата между него и другите, твърдостта и безстрашието му, желязната му воля я карат безумно и страстно да го желае, „желание, което я заслепяваше, което заплашваше да се превърне в пълна истерия.”. Защото всяка фибра от тялото и желае Ередиа, всяка нейна мисъл се стреми към него. Толкова безумно го иска, че дори не се пита какво би могло да причини нейното желание на монаха. Тя не се опитва да разбере какво би предизвикала любовта й в неговото сърце, „защото бе свикнала да мисли само за себе си.”.
Но в същото време, мислейки за себе си, Фани изоставя целия си свят, макар и скучен, и се посвещава на Ередиа, следвайки го в един свят, изпълнен със смърт, в един свят на болести, на гражданска война между монархисти и републиканци, които се избиват помежду си за някаква кауза. Средата, в която Димов поставя героите на рамана си е сякаш външната картина, изображението на вътрешните преживявания и вътрешната борба на Фани и Ередиа. Ередиа се слива с идеала на монархистите, с тяхната кауза, но само на пръв поглед, защото монархията за него е само средство за постигане на великата цел – световна католическа църква. С тази цел се е слял Ередиа и тя е всяка част от него. Той не може да допусне друга любов да измести светия му идеал. И Фани трябва да понася презрителния му, хладен поглед, присмеха на Ередиа, зад който той се крие, над „каприза” на една богаташка, лишена от висши цели, която е сбъркала мястото си.
Но не каприз е Рикардо Ередиа за фани Хорн, а страст и болезнено желание, желание, пълно със страх, защото в лицето на монаха има „нещо недействително и призрачно карсиво”, а това го превръща в ангел и демон едновременно, в двете лица на едно цяло. Тази негова сякаш нереалност я плаши, защото Фани усеща и знае, че неговата същност отрича всяка радост в живота – в своя и в този на другите. Но тя се впуска в тази лудост и тази обреченост, защото знае, че Ередиа не е просто каприз, защото знае, че го обича до смърт – „Страстта я караше да действа!” Да действа и да го обича. И не с платонична любов, „не възвишена до саможертва”, до степен такава, че да се откаже от монаха, „за да не смущава чистотата на живота му”. Напротив, тя желае еднакво и душата, и тялото му с луда страст, с безумно желание.
В отговор на това желание, отношението на Ередиа е хладно, резервирано, дори не и уважително, защото в погледа и думите на йезуита Фани винаги разчита презрение – към атеизма й, към родината й, към класата й на жена, която може да получи всичко с красотата и парите си. Но това отношение на Ередиа е само външно, защото в действителност той не е безразличен към Фани Хорн, към жената в нея. Напротив. Той я обича.
И неговата любов прозира, макар той да не я показва на практика. На няколко пъти Ередиа директно казва на Фани, че нейната съдба в Пеня Ронда не му е безразлична – от една страна, защото смъртта е навсякъде около тях и протяга ръце към всеки, от друга, защото той няма да отвърне на любовта и, а това ще нарани гордостта и:

„Мислех за честолюбието ви.”

А Фани знае, че това е така. Знае, че Ередиа няма да бъде нейн. Знае, че той постоянно ще бяга от чувствата си, заради своя орден.

„Орденът, орденът над всичко!”

С този орден е двубоят, в който влиза Фани. С ордена и религията вътре в Ередиа, с бога в него. С ордена и религията, които изпълват същността му, сърцето му и разума му. На моменти Фани вижда Ередиа като самия Бог, толкова фанатизиран е той.
Но въпреки силата на неговата отдаденост, Фани успява да намери място в сърцето и мисълта на монаха. Ередиа обича Фани Хорн. В неговата душа става най-дълбоката, жестока и обречена на гибел борба. Душата му се бори между Бога и Фани, защото погледът му забелязва „голите и ръце”, „...еластичната и трепкаща заобленост на гърдите й, които издуваха престилката.”.
Ередиа усеща физическата съблазън, но усеща и пропастта, която го отделя от „тленните неща”, от удоволствията, от Фани. Монахът знае, че не може физически да има англичанката, не иска да допусне и душата му да я обича. Но той я обича и „сърцето му по закона на всяко сърце се свиваше от ревност.” И, въпреки това, Ередиа продължава да отхвърля любовта, която изпитва, да се отрича от жената, която обича. Невъзможността му да покаже своята любов го кара да отрича и нейната, показвайки й, че тази й любов е равнозначна на егоизъм. Когато Фани спасява живота му, заставайки на пътя на куршумите на анархистите републиканци(„...успя да се вкопчи в раменете на монаха и да го прикрие с тялото си.”), Ередиа изтъква на преден план храбростта й, но тази храброст за него е проява на егоизъм, защото Фани го е защитила заради себе си, заради чувствата си към него, за да го запази, но за себе си. Показва й, че тя не би направила това за някой друг.
Но всичко това са лъжите и опитите на ередиа да се скрие от собствената си обич към жената, завладяла сърцето и ума му. Да се скрие от себе си и от своя бог. Но любовта му е твърде силна, за да може да се скрие от нея, да остане незабелязана. На няколко пъти Ередиа показва на Фани, че я обияа. На няколко пъти, прикривайки се зад ордена си и нуждите на клиниката, той й показва, че тя му е нужна. Докато накря Ередиа разкрива сърцето си пред Фани. Той не е искал да я допусне в Пеня Ронда не само от християнския си дълг:
„Поведението ми, външното ми отношение към вас не значи нищо.”

Фани Хорн му е станала необходима, но не само за болницата. Тя е необходима на мъжа в монаха:

„...защото ми станахте необходима...Лично за мене.”

Рикардо Ередиа признава своята любов пред Фани. Признава я и пред себе си. Той обича англичанката от момента, в който я е видял за първи път. Това кара Фани да загуби чувство за реалност. „Сърцето й замираше.”В този момент тя обича и иска Ередиа повече от всякога, иска го до лудост. Лицето му, излъчващо „кошмарна красота, някаква магнетична демонска сила” я привлича и я смазва:

„Съзна изведнъж, че дори ако тоя мъж почнеше да хвърля камъни върху нея, пак би го обичала, пак би пропълзяла до краката му...”.

Единствената физическа проява на любовта между монаха и Фани е целувката, която тя успява да открадне от него, хвърляйки се като „пеперудата в пламъка” върху устните му:

„Никога жена не бе прегръщала по-страстно мъж, никога устни не бяха целували по-жадно други устни.”

Фани се хвърля в пламъка и бива изгорена:

„...тя почувства как една желязна, твърда, неподозирано силна ръка я изтръгна грубо от сладостния допир с това тяло, с тия устни, как тази демонска, почти свръестествена твърда ръка я отхвърли във въздуха.”

Ередиа е признал любовта си пред Фани, но никога тази любов няма да има физическо или каквото и да било проявление. И сякаш тази мигновена целувка, която той не успява да спре, е причината, която го кара да се отдаде още по-фанатично на бога си, сякаш да изкупи греха и вината си. Защото си е позволил да обича.
Оттук започва и борбата на Фани вече не за любовта на Ередиа, а борбата й, насочена срещу собствената й любов и срещу личността на самия монах.
Ередиа унижава любовта на Фани, гордостта й – той я обича, но отказва да бъде с нея, ЗАРАДИ ОРДЕНА.
Ередиа унижава отец Оливарес, карайки го да моли милост в краката му, защото е дръзнал да се усъмни в ОРДЕНА. Прогонвайки го от ордена, Ередиа предизвиква самоубийството на Оливарес.
Когато Доминго, йезуитът, дръзнал да се разбунтува срещу ОРДЕНА, заставайки на страната на републиканците, е осъден на смърт, Фани прави всичко възможно, за да го спаси. Тя разбира, че единственият, който може да отмени присъдата е Ередиа, защото...той я е поръчал.
Случаят с Доминго прелива чашата и окончателно смазва Фани:

„Най-после тя го виждаше такъв(Ередиа), какъвто бе в действителност – един безумец, един безплоден човешки дух, отрицание на живота, на всяка радост и щастие...”.

Осъзнала този факт, осъзнала, че въпреки него продължава да обича монаха Рикардо Ередиа, разбрала и неговата любов, Фани Хорн изпълнява смъртната присъда на неговия и своя живот, на осъдените им души. Монахът я обича безумно, но той моли бога за прошка, заради тази своя забранена любов, заради слабостта си да допусне да се влюби. Да изпита тази любов която го прави егоист. Както Фани го спасява за себе си от анархистите, така той й заделя лекарството, което може да спаси някой умиращ, макар за нейния живот още да няма опасност (след като Фани се разболява от тиф).
Откритото му признание пред Бога: „Господи, прости ми любовта към тази жена.......” е последното, което той може да направи – да поиска милост от своя бог, на когото изменя заради една жена. След това тази жена му отнема живота. Жената, на чиято любов е изменил заради един бог и която няма милост към него.
Много силно Димитър Димов описва любовта между Фани Хорн и Рикардо Ередиа. Много силна и невъзможна любов между два също толкова силни и твърди характера. Един мъж и една жена, които поставят в двубой двете най-силни изражения на любовта – към бога и между мъжа и жената. Но няма религия, която да стои по-високо от любовта!

[sexa_na_kompleksa]

spe6no mi trqbva ese za desetata boja zapoved,ako moje6 mi go prati na meila (lapeto_kg@abv.bg)Blagodarq :) :) :)

Ето:

Десетте Божии заповеди необходими ли са ни или просто са един остарял ета от развитието на цивилизацията?Това е един въпрос, на който отговорът според мен е само един-\"Да,разбира се,че са ни необходими\".
Но много от нас не знаят защо имаме нужда от тях.Със самото си създаване десетте божи заповеди са засягали отношението между Бога и хората и отношението на човека към ближния си.Внаше време те играят същата роля,но нашето отношение към тях не е еднакво.Има хора,които даже не са чували за божиите заповеди,има и такива които ги спазват и живеят чрез тях.Но има и много други,които знаят за тяхното съществуване и смятат,че те не са им необходими,но в същото време не осъзнават,че донякъде те са част от живота им.Ако не беше така сега щяхме да крадем,убиваме и лъжем,нямаше да знаем какво е добро и нямаше да можем да правим разлика между доброто и злото.Много от нас не осъзнават необходимостта на тези заповеди,но ако не бяха те нямаше да сме и ние,защото чрез тези десет заповеди Бог ни е насочил към правилният път на нашето същствуване,пътят към доброто и пътят на безпроблемния преход към бъдещето.
Десетте божи заповеди са създадени векове преди Христа и ще продължат да съществуват още дълго време.Ще бъдат съхранявани и предавани на много и различни поколения и съм сигорна,че няма да бъдат забравени от никого.Десетте божи заповеди са посланита които еврейският народ оставя на следващите поколения.Те мотивират обществото към реалността на настоящето,чрез тях се бобщават традициите и натрупаният жизнен опит на предходните поколения.
Десетте божи заповеди са част от живота ни и именно те ни помагат да живеем в една достойна за човечеството хармония.Това е техният смисъл и това е тяхната роля в живота.И дори без да искаме,малко или много,ние ги спазваме,защото те са ни дадени за това-да ни съпътстват в живота.Те са една голяма необходимост за човешкото съществуване.





Нравствените послания на десетте божи заповеди

В един символистичен акт на общуване с Бога на върха на Синайската планина, Мой- сей получава две каменни плочи, върху които са написани скрижалите на завета, по-късно наречени Десет божи заповеди.Всяка заповед има своите конкретни основания, но като цялост принципа заложени в тях, имат две основни цели – да съхранят вярата и живота.
Основни проблеми, повдигнати в сюжета за Десетте божи заповеди, са два: изгражда- нето на етническо самосъзнание и самочувствие на еврейския народ и установяването на нравствени и религиозни норми на колективното битие.
„Аз съм Господ, Бог твой,...да нямаш други богове, освен мене.”В тази разпоредба се подчертава монотеистичния характер на еврейската религия и същевременно се слага преграда пред почитането на чужди богове.За евреите съществува само един бог и един народ, свързани с мистичния завет.”Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.” В тази заповед се отразява вярването, че хората не могат да виждат своя бог след грехопадението и затова той им се явява само във вид на светлина и дим.Вероятно зад тази резпоредба стои и необходимостта да се ограничат магическите практики, които отклоняват вярващите от права вяра.По-късно и христянската църква ще се бори с всички видове магьосници, но ще допусне изобразяването на божеството.По този признак са и някои от най-съществените разлики между религиите.”Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.” Тази заповед използва един от основните митологични и магически механизми на забрана, тъй неречени „табу”, за да попречи на несериозното към бога.”Помни съботния ден , за да го светиш.Шест дена работи и върши в тях всиките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.” В тази заповед се регламентира най-важният механизъм на затворените общества, чрез който те съхраняват ценностната си система - празникът.При възприемане на Десетте божи заповеди от християнството празничният ден става неделя – денят на Христовото възкресение.”Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.” Тази заповед охранява изворите на живота - кръвната връзка с родителите, и е валидна дори когато нормите на патриархалното общество вече са история.”Не убивай.” При евреите тази заповед се отнася главно за убийството на „свои” и то в случаи, когато не се касае за кръвно отмъщение, строго спазвано в патриархалните общества.Едва християнството придава универсален характер на този принцип за непосегателство над живота изобщо.”Не прелюбодействай.” Поради тясната свързаност в патриархалните общества на трите осовни ценности на рода: кръвната връзка, брачната връзка и родовото имущество.Прелюбодействие� �о е имало не само нравствени, но и юридически последици.Затова и заловените в прелюбодейство са били убивани с камъни.Забраната за прелюбодейство охранява живота на рода, а оттам и живота на отделния негов член.”Не кради.” И тази заповед се е отнасяла главно за кражба между „свои”.Да се присвои имуществото на „чуждия”, не е било забран но, защото „чуждият” е бил разглеждан по-скоро като „природа”, а не като човек.Сам бог Яхве получава евреите да вземат „уж” назаем златото на своите съседи египтяни и с него да избягат от Египет.Християнството придава абсолютен характер а нормата.”Не лъжесвиде- ствай провив ближния си.” В традиционното право думата има силата на юридически акт. Ето защо всички системи на традиционното право заклеймяват лъжата. По спорен е въпро- сът за това, кой е бил считан за „ближен”. Християнството отново прави тази норма абсо- лютна, защото според него „ближен” не е всеки човек.”Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му... – нищо, което е на ближния ти.” В тази заповед детайлно са изброени обектите на брачна връзка и родово имущество, които, ако бъдат похитени, ще се застраши животът на рода и неговите членове.С определението „пожелавай” обаче заповедта се разпростира не само върху фактическото отнемане на изброените блага, но и върху тяхното смислово пожелаване, т.е. насочена е срещу завистта, която най-често стои в основата на раздорите между хората.
Десетте Божи заповеди са просто позиция за развитието на добродетелността,обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност.




Всепризната истина е, че ние, хората, не обичаме да ни казват какво да правим и какво да не правим. И копнеем да бъдем свободни от такива окови. В този смисъл Десетте Божии заповеди сякаш ограничават нашата свобода.

Но в действителност, Божият закон не отнема нашата лична свобода. Сам Бог е този, който ни е предоставил свободата на избор. Та нали той, Всемогъщият, може да ни застави да правим това, което Той желае! Но Бог е Бог на любовта и желае нашият отговор към него да е искрен, от любов, така че ние имаме свобода в най-дълбокия смисъл на думата - свободни да отхвърлим Божиите заповеди, свободни да отхвърлим даже и самия Бог.

Ние, обаче, не притежаваме неограничена свобода. И не защото Бог иска да ни държи далеч от щастието. Ограничени сме просто поради нашето естество. Имаме нужда от кислород да дишаме, например. Можем да изберем да не дишаме, но това ще ни убие. По подобен начин, не можем да излъжем, да откраднем или убием, без това да навреди на самите нас, както и на другите около нас.

"Ограничаващият" ни на пръв поглед Божий закон ни показва как да използваме нашата свобода, така, че това да ни направи щастливи.

Божиите заповеди са една мярка, с която можем да сравняваме нашия характер с небесните стандарти. И ние би трябвало да ги спазваме не водени от страх от наказание, а като израз на нашата вяра и любов към нашия Творец и Спасител. Повече по този въпрос можете да прочетете в главата Оправдание чрез вяра на книгата Основни учения на Библията.

Първа заповед
"Аз съм Йеова, твоят Бог, който те изведе от Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене."


Зтора заповед
"Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди."

Tрета заповед
"Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му."

Четвърта заповед
"Помни съботния ден, за да го освещаваш.
Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети."

Пета заповед
"Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог."

Шеста заповед
"Не убивай."

Седма заповед
"Не прелюбодействай."

Oсма заповед
"Не кради."

Девета заповед
"Не свидетелствай лъжливо против ближния си."

Десета заповед
"Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на
ближния ти."




I Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.
II Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.
III Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.
IV Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
V Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.
VI Не убивай.
VII Не прелюбодействувай.
VIII Не кради.
IX Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.
X Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.





В наши дни 10-те Божи заповеди изглеждат, меко казано, неактуални, а младите хора дори приемат някои от тях с доза ирония. Това е напълно разбираемо – след 2000 години съществуване и най-ортодоксалната теория би трябвало да придобие по-съвременен и разширен вид.
Първите четири заповеди засягат строго задълженията към Бога – пренебрегвани от модерния и недотам религиозен човек. Напълно нормално за съвремието ни е те да бъдат оставени на по-заден план. През различните епохи хората все повече се отдалечават от църковните канони, ежедневието ни е прекалено натоварено, за да се замисляме дали Бог ревнува или дали изговаряме напразно името му, още по-малко за поетите задължения и отговорно отношение към вярата.Това са неща, които все по-малко намират място в света ни на научни открития и високи технологии. Може би не е правилно Божите заповеди да бъдат класифицирани, но реално първите четири до голяма степен се разминават с ритъма и възприемането на живота в днешно време.
Останалите шест засягат отношението ни към ближните – изразени по съвременен начин те биха били много по-приложими от първите четири. Защото оношенията ни с хората, а не с Бога заемат центално място в живота ни. Може би края на десетата заповед би звучал по-нормално “...не пожелавай колата на ближния, нито компютъра му, нито мобилния телефон...”, но нито завистта, нито уважението ни към родителите и човешкият живот трябва да бъде подтиквано от нечии заповеди, или страх от висша сила, а от собствената ни съвест и морал. Правилата трябва да бъдат просто позиция за развитието на добродетелността, обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност. Защото в това отношение 10-те Божи заповеди са строго ограничени – писани само за еврейския народ и изповядващите тази религия. По скоро трябва да бъдат наричани послания, които човек сам да класифицира и сам да избере кои да спазва, защото основната им идея е да се освободим от душевни пороци и да запазим общочовешките норми.
Представени по осъвременен начин 10-те Божи заповеди биха били добра основа за развитието на етичността и морала ни, свързани не толкова с Бога и религията, а по-скоро с индивидуалното ни разбиране, актуално назовани – Правила на собствената ни съвест.

[tenaglia]

~UP

[aanitogb]

6te mojeli da mi kopira6 temata Необходимостта от ядрена енергия mersi

[sexa_na_kompleksa]

6te mojeli da mi kopira6 temata Необходимостта от ядрена енергия mersi

Ето:

Международната агенция по енергетика към ОИСР е междуправителствен орган за анализ на световните енергийни нужди. В частния сектор подобна роля има Световният енергиен съвет. И двете организации са на едно мнение:
Светът не може да задоволи растящите си енергийни нужди по \"чист\" начин без рязко развитие на ядрената енергетика.
Използването на ядрена енергия започва преди повече от 40 години. Днес тя генерира толкова електричество, колкото навремето се произвежда от всички останали източници. Две трети от световното население живее в страни, където ядрените електроцентрали са неделима част от промишлената инфраструктура. Половината от населението на света живее в държави, където се предвижда или осъществява строеж на нови реактори. Следователно за бързото развитие на ядрената енергетика не е нужна фундаментална промяна, а само ускоряване на процеса. Понастоящем 440 ядрени реактора произвеждат електричество в 31 страни. Повече от 15 държави разчитат на ядрена енергия за производството на 25% от своето електричество. В Европа и Япония делът на електроенергията, произвеждана по ядрен път, е над 30%. В САЩ 20% от електропроизводството се пада на ядрената енергетика. Учените в повече от 50 страни използват над 300 реактора с изследователски цели:
- за изучаване на ядрените технологии
- за създаване на радиоизотопи за медицинска диагностика и лечение на рака

В същото време над 400 кораба се захранват от ядрени реактори, без това да вреди на екипажите им или на околната среда. След края на Студената война започва премахването на ядрени бойни глави и усвояването им за граждански цели.

Много страни сериозно развиват ядрена енергетика. Сред тях са Китай, Индия, САЩ, Русия и Япония, където живее половината от световното население. Други страни, като Аржентина, Бразилия, Канада, Финландия, Южна Корея, Южна Африка, Украйна и някои страни в централна и източна Европа, увеличават ролята на ядрената енергетика. Ключови развиващи се страни без ядрени електроцентрали, сред тях Индонезия, Египет и Виетнам, проучват тази възможност. Ядрената енергия е гаранция за енергийна независимост. Франция, чието население е 60 милиона, добива над 75% от електроенергията си по ядрен път и е най-голямата страна-износител на електроенергия в света. Италия, също с население от 60 милиона, не произвежда ядрена енергия и е най-големият вносител на електроенергия в света.

НЯКОИ ФАКТИ ЗА РАДИАЦИЯТА
От земята и атмосферата се излъчва естествена радиация. Нивото на тази \"фонова\" радиация варира според мястото. Тя е част от околната среда, към която човекът е адаптиран. Но като много други неща, радиацията може да бъде както полезна, така и вредна. В големи дози радиацията е вредна. Има доказателства, че в малки количества радиацията е безвредна. Радиацията от ядрените реактори е подобна на естествената радиация, но е по-силна. В ядрените централи има биологична защита, която ограничава тази радиация и гарантира безопасността на милиони хора, живеещи в близост. Обикновено 90% от радиацията, на която сме изложени, е естествена, а 10% получаваме по медицински път. Облъчването с радиация от ядрените централи е нищожно.

ЧЕРНОБИЛ: МИТ И РЕАЛНОСТ
Аварията в Чернобил през 1986 г. е единственият ядрен инцидент с човешки жертви, който вся страхове относно ядрената безопасност. Но чернобилските реактори са недостатъчно добре проектирани - слабата система за безопасност не предпази от човешка грешка. За разлика от Чернобил, инцидентът на Три Майл Айлънд в САЩ, при който няма пострадали, е неутрализиран от системата за безопасност, която сега е световен стандарт. Реактори като чернобилските вече не се използват или са модернизирани. Днес подобни реактори не се строят. С помощта на най-добрите експерти по радиация в света ООН изследва ефектите на чернобилската катастрофа върху здравето, извън рамките на първоначалните 31 жертви. От 1 800 случая на рак на щитовидната жлеза след аварията повечето са излекувани успешно. Освен тях, 15 години по-късно, няма доказателства за увеличаване на случаите на рак в района на Чернобил. Смята се, че аварията още може да причини 3 000 смъртни случая от рак в напреднала възраст. Но този малък брой не може да се отчете от статистиката. Заключенията на ООН не омаловажават станалото в Чернобил. Но те опровергават сензационните съобщения и спомагат събитието да се погледне в контекст.

Всяка година инциденти при въгледобив и експлозии на газ причиняват смъртта на хиляди хора. Тези злополуки са толкова чести, че рядко се отразяват от медиите. Броят на жертвите само при един инцидент в мина вероятно ще е по-голям от този на загиналите в цялата история на ядрената енергетика. Използването на традиционни горива замърсява въздуха, което вреди на здравето най-много. Според Световната здравна организация (СЗО) замърсяването причинява близо три милиона смъртни случая на година. Предвижда се, че броят на смъртните случаи, свързани с употре*ата на конвенционалните горива, ще се утрои до 2025 г. Подобна заплаха за здравето - равняваща се на 600 аварии от типа на Чернобил на ден, надминава най-песимистичните теории за вредното влияние на ядрената енергия.

ПОСТИЖЕНИЯ В ЯДРЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ
Въпреки че аварията в Чернобил навреди на репутацията на ядрената енергетика, тя доведе до въвеждането на строги системи за безопасност в атомните централи. От основаването си през 1989 г. Световната организация на ядрените оператори (WANO) насърчава новата култура на ядрена безопасност. Чрез дипломация в частния сектор, WANO създаде международна мрежа за технически обмен между страните, които произвеждат ядрена енергия. Днес всеки ядрен реактор в света е подложен на наблюдение в системата на WANO за взаимна инспекция. Проверките следят дали реакторите отговарят на изискванията за безопасност на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ).
Напредъкът в това отношение е безспорен. В повечето атомни централи съществените проблеми, свързани с безопасността, са сведени до нула. Според закона отговорността е в ръцете на собствениците на атомни централи. В САЩ те са обединени в застрахователна мрежа, която не се финансира от данъкоплатците.
Днес ядрените централи са изключително безопасни, както за работещите в тях, така и за всички останали. При превозването на ядрени материали се използват висококачествени контейнери, които могат да устоят на огромен удар. Над 20 000 контейнера с отработено ядрено гориво и високовредни отпадъци са пренесени безпроблемно на общо разстояние от 30 милиона километра. При превоза на тези и други радиоактивни субстанции - за целите на науката, медицината и ядрената енергетика, не е имало случаи на опасно изпускане на радиация.

[rattleh3ad]

Пичове спешно ми трябва темата от помагало "Има ли рицари днес?" . Не мога да ви дам линк защото съм нов потребител и форума не ми го позволява.
Или ако някой може да ми даде тема ""Дамата на сърцето" отживелица ли е ?" Или нещо за кавалерството и дали то е отживелица . Но и това от помагало предполагам ще ми свърши работа

[sexa_na_kompleksa]

Пичове спешно ми трябва темата от помагало "Има ли рицари днес?" . Не мога да ви дам линк защото съм нов потребител и форума не ми го позволява.
Или ако някой може да ми даде тема ""Дамата на сърцето" отживелица ли е ?" Или нещо за кавалерството и дали то е отживелица . Но и това от помагало предполагам ще ми свърши работа

Заповядай:

Има ли рицари днес
/ЕСЕ/
Епохата на рицарите и техните славни и изпълнени с чест и достойнство подвизи отдавна е отминала. Рицарските традиции и благородните намерения да се изкоренява злото, да се защитават слабите и да се възстановява правдата от странстващи рицари днес са отживелица.
Но рицар означава и благороден, великодушен, галантен с жените мъж. Аз мисля, че днес не съществуват или ако съществуват, те се броят на пръстите на едната ръка, мъже, които притежават такова благородство и жертвоготовност, присъщи на истинските рицари.
Освен че са били отлични воини способни да разгромят цели армии и да превземат царства и замъци, рицарите са се славели и с още нещо – култът към “дамата на сърцето” и кавалерските обноски. Днес, стотици години след епохата на рицарството, продължават да бъдат актуални редица общочовешки проблеми, които са засегнати в романа “Дон Кихот”, въпреки че той пародира рицарството. Някой ще каже, че не е възможно, че времената вече са други.
Да, но въпросът дали в нашата реалност още ги има тези възторжени идеалисти и тези галантни и верни до гроб мъже съществува, все по-често се ражда в главите на хората.
За мен отговорът е отрицателен.
Възторжените идеалисти вече не са истински. Грубата действителност вече е убила мечтите и е подрязала крилете на чистите намерения. Те, измислените рицари, идеалистите, днес сменят своята идеология всеки ден с единствената цел – личната облага. Верността, лоялността и жертвоготовността на истинските рицари днес не е присъща на никого. Днешните измислени рицари са жалки, жадни за богатства и са забравили благородството и ролята си да служат на обществото безкористно.
Що се отнася до другото лице на истинския рицар – галантността и кавалерските обноски, тук мнението ми и не по-малко песимистично. Няма ги тези мъже, които да са готови на всичко за своята любима. Няма ги тези кавалери, които до вършат добри дела в нейно име и да й подаряват цвете без специален повод.
Днес са на мода грубите обноски, мускулите и парите, с които можеш да спечелиш което сърце си пожелаеш. Притежаваш ли тези три основни качества, ти си може би модерният рицар.
Е, както казах в началото, не са изчезнали напълно истинските мъже – рицари, но те са малко, много малко.
Разбира се, не е приятно и да си пълно копие на Дон Кихот от гледна точка на психическото здраве, но предполагам стана ясно, че говорим за истинския рицар в нормално здраве, притежаващ всички рицарски качества.

[selena_{P}]

Здравей на мен ми трябва рефератът по биология "Значение на бактериите"

[Coki]

8 точка от правилата
moderated by Coki

Публикуването на линкове към каквито и да било платени услуги е абсолютно забранено.

Ползвайте Тийн Учителя , който е безплатен - http://www.teenproblem.net/school/

/closed