sexa_na_kompleksa
01-29-2008, 12:14
Виж това:
Човешкото и свръхчовешкото в образа на Антигона
(интерпретативно съчинение)
У всеки човек има някаква скрита свръхчовешка сила, която той проявява в определени моменти.
В творбата на Софокъл „ Антигона ” главната героиня олицетворява свръхчовешкото, отстоявайки чисто човешките закони и потребности. Нейната човечност той открива именно в свръхестественото в нея.
Когато читателят чете за първи път трагедията първото впечатление, което си изгражда за Антигона е на една много силна и самоотвержена жена.Нейното поведение предизвиква удивление и възхищение и го кара да се замисли за истински ценните неща в живота и цената която хората плащаме за тях.. „Мисли каквото искаш, ала него аз ще погреба и ще загина радостна”, „ За мене се не бой”. Тази нейна решителност да погребе брат си подобаващо като рискува живота си е провокирана от свръхчовешката страна на характера й. Тя се проявява много пъти в творбата и превръща образа на Антигона в героически. В него се съдържа дързостта да наруши царската заповед да не се погребва тялото на брат й Полиник, която е в разрез с човешките закони и потребности.В творбата тя се явява тяхна защитничка категорично отхвърля правилата наложени от смъртния Креон. ”Но истински бих страдала ако трупа на брат си бях оставила без гроб” В тези думи се забелязват едно от малкото човешки качества на Антигона – братската обич. Тя е по-силна от една заповед и точно тя й дава смелостта да се възпротиви, а нейният несломим дух и тази любов не и дават моралното право да се откаже.
Не характерно за човек е също превъзмогването мисълта за смъртта, което отново откроява свръхестественото в нея””Знаех-смърт.Защо пък не.”Ще легна мила с него милия изпълнила свещен завет.”.Само най–одухотворените хора преодоляват страховете си а още по-малко тези които намират в тях спасение.”Та да живееш като мене, в толкова беди, смъртта не ще ле бъде щастие?” Смъртта е единственият начин да преживее ужаса и да спаси душата си от още рани. И въпреки всичко има едно нещо от което всеки се страхува – боговете. „Не исках затова от страх пред заповед на смъртен да получа наказание от боговете.” Единствено боговете са нейния страх и само по тяхна воля тя би се отклонила от пътя си. Тя знае че ако го извърви докрай ще си отиде рано” но щастлива от това че е изпълнила сестринския си дълг и с утехата че отива при своите..
В тези последни думи на Антигона Софокъл сякаш е решил да представи човека Антигона който проявява слабостите, които всяко същество проявява в предсмъртните си мигове. брак, …..без нежна рожба на гърдите си
…без В такива моменти човек прави равносметка за живота си и съжалява най-вече за нещата които не е успял да постигне. Тя оплаква злочестата си съдба и това не искам по-голямо зло за тях от туй което те ми сториха Тя страда от факта че толкова рано си отива от света и в сетните си мигове желае възмездие „”. Сякаш силната жена която до сега е била започва да отстъпва място на чувствителната Антигона.
Тя е независима личност затова и не се страхува да изрази всеобщата позиция пред Креон.” Тук всички биха рекли „Одобровяваме!” ако страхът не бе сковал езиците им…”
Нетърпима пред неправдата и сломима само пред боговете. Тези качества помагат на читателя да открие и нещо характерно за човека у нея – нейната откровеност. Искрена във всяко отношение и поддала се на първичните си инстинкти тя дава много поучителен урок на хората смело да казват онова което мислят и най-вече чувстват.
Антигона е един достоен модел за поведение в който човека и свръхчовешкото вървят ръка за ръка и по този начин обогатяват и същевременно извисяват духа на човека и заедно го правят по-силен по пътя наречен живот.
Човешкото и свръх човешкото в образа на Антигона
Сред яркото съзвездие на литературните титани от най-древна Елада,наред с имената на Омир и Есхил се нарежда и името на Софокъл.Звездата на неговия талант изгрява много рано-още 24-годишен той побеждава в театралните състезания.Създава огромно и прекрасно творчество-123 трагедии и сатировски драми.Те побеждават времето,за да бъдат и днес образец на литературно майсторство.
Любимата творба на Софокъл е “Антигона”.Наричат я “Царица на трагедиите”.И действително тя е написана със завидно поетическо майсторство.Съдбите на геройте ни грабват още от първите редове и ни държат в напрежение до края.
Незабравим герой от тази трагедия за мен ще остане Антигона.Обаятелният и образ събира в едно решителността на мъж и нежността на девойка.Със своята непоколебимост и твърдост тя пленява читателя още от първите редове.Решителността си Антигона проявява още в началото.Новият цар на Тива,Креом,издава заповед да не се погребва тялото на Полиник-един от Едиповите синове.Антигона решително се противопоставя на тази заповед.Тя моли сестра си Исмена да и помогне при погребението на брат им.Отказът на Исмена не разколебава девойката,напротив,затвърж дава решението й: “Да,аз,щом ти не си съгласна...моят брат и твоят!Та това не е предателство!” Благоразумната Исмена се подчинява на строгите Креонови заповеди,защото се страхува за живота си.Антигона не спазва законите,а изпълнява свещенния човешки дълг-последна почит към близкия човек.Девойката не крие своето дело тя знае,че правдата е на найна страна.Смърта,която я очаква ако погребе брат си,ще бъде прекрасна смърт.Антигона ще бъде съзнателна жертва в името на голямата си любов към брата:Знам,не ще пострадам толкова че да не бъде мойта смърт прекрасна смърт!
Не след дълго Креон научава,че някой е “погребал тайно мъртвия”.Той с изумление възкликва:
Какво говориш?Кой е този дързък мъж?
Според царя извършител на това дело може да бъде само мъж,и то много дързък и смел.Той дори за миг не може да си представи,че зад такова опасно дело стои една крехка девойка.
Но ето,че Антигона вече стои пред Креон,обвинена в престъпното деяние.Тя гордо изправя глава.Не скрива своето дело:
Признавам,не отричам нищо-сторих го.
Тя поставя над всичко неписаните човешки закони.За нея Креоновата заповед не е толкова важна,по-важен е човешкият дълг.С твърдостта и непоколебимостта си Антигона спечелва на своя страна и мъдрите Тивянски старци.Девойката не се страхува от смърта,за нея тя ще бъде не само облага,но и прослава.Тя знае,че народът е на нейна страна,но не смее да изкаже одобрението си,защото се страхува от Креон.Антигона открито го обвинява,че е тиранин,който не значи нищо.
Тук всички биха рекли:Одобряваме!-ако страхът не бе сковал езика им.Да,с много неща е щастлив тиранинът,каквото иска,върши той.Антигона не отстъпва от своята позиция.Тя твърдо защитава правотата на делото си.Нейната непоколебимост престрашава Исмена и тя приема делото на сестра си и за свое.Антигона не й разрешава да умре.Жертвата ще бъде единствено тя.
И изведнъж виждаме твърдата,сурова Антигона да плаче.Тези сълзи не са сълзи на съкрушен и слаб човек.Те са израз на тъгата на девойката по простите човешки радости,които ще изгуби.Тя тъжи за своята изгубена младост,затова,че си отива твърде рано от живота:
И той сега ме води силом,грабната-без бряк,без брачни песни,без съпружеска любов,без нежна рожба на гърдите ми.
Всичко е решено-Креон не отстъпва от позицията си,Антигона-също.Тя умира с мисълта,че правдата е нейна,и че е наказана насправедливо.
Креон избира за Антигона най-страшната смърт-гладната.Той я зазидва жива в подземна гробница.Тук Антигона слага край на живота си.Самоубийството й не е израз на слабост и отчаяние.Това е последния й протест срещу несправедливостта на Тиранина Креом.
Антигона става морален победител в двубоя с Креон.Тя умира,борейки се за голямата,истинска правда.Нейният образ е символ на нравствена красота и величие.Със своята решителност и неотклонност от правдата тя е образец за човешко поведение.
Антигона – проявите на човешка нравственост
Трагедията на Софокъл “Антигона носи името на девойката от Тива , застанала срещу решението на царя да остави мъртвия си брат непогре*ан. Антигона се налага като пълнокръвен образ в съзнанието на съвременния читател и на античния зрител.Защото характеристиката на Антигона не е само в произнесеното от нея , нито само в решението й да погребе мъртвия брат. Нейния образ се допълва от действията на Креон , Исмена , на Хемон , на майка му , от хора на мъдрите старци, който трудно променя решението си , от пророчеството на Тирезий.Антигона тръгва към смъртта преди да е решен конфликтът , но в нейната сянка останалите търсят отговор на въпроса, който тя е поставила – решението на държавника ли е най- мъдрото или в човечността има повече истина? Тази на обща формулировка е закодирана в драмата по блестяш начин, така че вече 2500 години различните поколения се опитват да я разчетат.
Антогона е гражданка на Това млада,влюбена, решителна , неподвластна на нищо и никого , освен на законите на своето сърце.В нея е въплътена младежката дързост , воля и достойнство .Постъпката й не е предназначена за хората, а за да успокои нарушената хармония на съвестта си . В нейните действия откриваме онези ценности на сърцето, без които всяка история е преходна и обречена : любов и чест , жалост и гордост, състрадание и саможертва.Софокъл ги е “събрал” в образа на Антигона - тя обича, но зачита и семейната чест, тя е жалостива , но е горда и не моли за милост, решена е на всичко, водена от състраданието , дори на саможертва. И затова историята на Антигона надживява времето , запазва своето внушение дори тогава когато поради отдалечеността в годините много от заложените идеи са неразбираеми и необясними.
Прологът започва с въпроса на Антигона към Исмена – знае ли тя за заповедта на Креон , че техния брат не може да бъде погре*ан. Исмена не е 1ула разбрала е само , че войските са си отишли .Антигона иска тя да й помогне да извършат обреда над мъртвия и думите , които отправя към нея , са като че ли “хвърлено” предизвикателство:
Ще видим днес дали си благородница
Или от знатни прадеди нищожество!
Но Исмена не носи нейната борбеност и уплашено възкликва:” Въпреки забраната?”. За Антигона това е решението на Исмена.Тя не приема нейните аргументи , а те са много важни. Те и двете са еднички от прокълнатия си род и са длъжни пред него , както са отговорни и пред своите съграждани .Исмена два пъти повтаря “невъзможно” , но Антигона не желае да се вслуша.Тя вече е взела своето решение:
Не остави ме с моето безумие
Да страдам! Знам, не ще пострадам толкова,
Че да не бъде мойта смърт – прекрасна смърт!
Антигона осъзнава своето “безумие”, тя знае и непреклонната воля на Креон,но в този момент за нея няма нищо по важно от това че Полиник е нейния брат, че така повеляват Вечните Божи закони.Антигона и Исмена са различни и ще останат такива до края , дори когато Исмена реши да подкрепи сестра си.
Радостната песен на хора от орхестрата няма нищо общо с настроенията на двете сестри , но с проблема,който трябва да решат.Неговата песен е за свободата и спокойствието, възцарили се над Тива .Пред тях Креон произнася своето слово, в което разкрива своята същност – държавник, който ще подчини своята власт и сила на закона. Речта му разкрива силния мъж, мъдрия политик , безкомпромисния владетел, загрижен за своя град:
И ще въздигна Тива с тези правила
Софокъл вече е представил главните герои – и всичко, което се случва , е като че ли еднакво , защото се сблъскват два силни характера , убедени в своята правота.Изправени един срещу друг , те няма да се опитат да сключат примирие , нито да отстъпят. Никой няма да пристъпи линията , която ги разделя, защото оза тях всичко е ясно.
Диалогът между Антигона и Креон съдържа най- точните характеристики на двамата герои>Те бранят своите възгледи , обладани еднакво от личната си истина , решени да не отстъпят - Креон от позицията на държавник , Антигона – като сестра на вече погре*ания брат.Креон е удивен ,че Антигона е не “някой дързък мъж” , а крехка седемнадесетгодишна , но горда и силна в своето решение. Нейната правда е в “неписаните бойи правила”, неговата - в силата на държавник.Затова той отхвърля мотивите за нейното поведение , не зачита нейната гордост:
Гордост? Неуместна е за роба , над когото тегне чужда власт!
Антигона е сама в борбата , която води , за да защити решението си . Исмена й отказва своята помощ, Креон я обвинява.Права ли е Антигона , когато мисле , че “Хадес иска равенство за мъртвите”? Само дързост и гордост ли прозират в нейните думи. Но в този случай Креон е силната личност , цар , възкачил се на престола с желанието да управлява мъдро. Неговите съветници го подкрепят:
Закони можеш да прилагаш всякакви –
За мъртвите тъй както и за живите
А може би това е грешка? Така погледнато законите са еднакви за всички, но светът на едните е различен от този на другите.Много по късно един поет ще въздъхне тихо : “Мъртвият не ни е вече враг”. Но това е истината на друго време дошло на сцената на живота векове след Креон и Антигона.
“Не за вражда – за обич съм създадена!” – ще бъде нейната последна реплика към Креон .Това кратко откровение разкрива цялата сила на нейната младост , нежност , тя вижда себе си “създадена” да дава и получава обич.Затова и думите на Креон звучат грубо и жестоко : “за обич ли? Върви в ада – там люби!”.Зрителят е разколе*ан в своето мнение за справедливия съдия,владетел. Словесния двубой между Антигона и Креон приключва – те вече са си казали всичко .Но драмата не свършва. И макар Антигона вече да не стои срещу Креон , нейната постъпка се превръща в неговото проклятие
Пред зрителя сега е нежната и чувствителна девойка от Тива, нейната гордост и дързост са останали надалеч , те са минало.Самотна в своята скръб , тя оплаква неизживените радости , прощава се със земното щастие – тя няма да познае съпружеска любов , без брачни песни , без скъп любим , без нежна рожба на гърдите...
В образа на девойката от Тива – образ , създаден от Софокъл преди 2500 години , откриваме вечните истини – смисълът на живота е в отстояването повелите на сърцето и по-трудно е да владееш чувствата си, отколкото да изпълняваш мъртви закони. Вътрешната героичност на младата жена се налага над всичко – за да остане като символ на малък “бунт” и непокорство срещу законите , създадени от хората , за да бъдат спазвани но съобразени с вечните човешки ценности – обич , човечност , нравственост.
Нравствената красота в образа на Антигона
Трагедията ”Антигона” на Софокъл отразява мисловните търсения на своето време, вечните въпроси за човека и неговия житейски избор. Те получават израз в ефектния образ на Антигона, дъщерята на Едип, впечатляваща със своята нравствена красота и твърдост.
Двигател на драматическото действие в трагедията е нейният конфликт с владетеля на Тива, Креон. Той също носи чертите и вината на типичен трагически герой, но именно Антигона остава в смисловия фокус на творбата през цялото време. Трагедията носи нейното име. Пламенният дух на тази обезсмъртена в стиховете на Софокъл героиня се отдалечава от представата за плахо пкорство, приписвано на жените в тогавашната епоха. Тя носи в пълна мяра гордостта, силата и благородството, присъщи на истинския трагически герой. Драматичният й образ е изграден на принципа на резкия контраст, съпътстван от сянката на една неясна вина, изваян на границата между човечността и свръхчовешкото.
В хода на действието характерът й се изгражда динамично и сравнително рано публиката вече има пълнокръвна представа за нея. Този образ не се изменя значително с развитието на сюжета, мотивите й са ясни, правотата – несъмнена. Пътят и съдбата на героинята са определени, затова и присъствието й на сцената не е постоянно. Допълнителни щрихи към изображението на Антигона добавят поведението и речта на останалите герои в периодите на нейното отсъствие. Реакциите на второстепенните персонажи са стъпълата, по които недостъпната в своята крайност и извисеност позиция на главниата героиня се приближава до гледната точка на публиката. Песните на хора изграждат мост между конкретните събития на сцената и вечните човешки нравствени формули.
Динамичния диалог с нейната сестра, Исмена, в пролога изгражда релефен и многоизмерен образ на Антигона. Контрастът между двете противопоставя смелост и нерешителност, горда жертвоготовност и женска плахост. Той обаче дава на публиката и по-широк поглед върху образа на главната героиня. Съпоставянето с по-земния, положителен персонаж на Исмена приближава недостижимо благородното и гордо поведение на Антигона до разбирането на обикновения човек, дава на зрителя възможност за сравнение. Разговорът между двете, започнал в духа на взаимна привързаност, скоро се превръща в спор, който въвлича публиката в конфликтна ситуация, поставя я пред активен избор. Така още в началото на пиесата Софокъл ангажира максимално вниманието на зрителя и изгражда почти напълно образа на своята героиня. Конфликтът между Антигона и Исмена дава израз на две противоположни в основата си гледни точки – на разумния, уравновесен човек, стремящ се да живее в хармония с човешкия, земен свят, и на дръзката девойка, опитваща се да обхване глобалните вселенски правила и ред, да наложи суровостта на божествените норми в човешките взаимоотношения.
Ярко се открояват необикновената твърдост и достойнство на крехката девойка в разгорещения конфликт с Креон. Още преди нейното появяване думите на царя говорят достатъчно красноречиво за характера на постъпката й (”този дързък мъж”). Стореното е не само необичайно за една жена, дори и за гражданите от тогавашното време подобно дело означава почти безумно дръзновение. Защото неподчинението на заповедите на владетеля се възприема като отцепване от колектива, който той ръководи, излизане извън границите на общността и нейните норми. Това е и един от основните проблеми в трагедията – отношението между общността и индивида.
В контекста на спора между двамата Софокъл противопоставя две несъвместими, но еднакво добре обосновани житейски позиции, ”традиционната” нравственост на Антигона и ”гражданския” морал на владетеля и въвежда публиката в началния етап на сюжетния ход. ??? В словесната надпревара между двамата дъщерята на Едип превъзхожда Креон със своите стабилни аргументи и непоколебима увереност. Тя признава без колебание стореното, защото съзнава изцяло неговата тежест и е уверена в правотата си. Не трепва пред присъдата на Креон – последиците от престъпената заповед са предвидени. За разлика от спора със сестра си сега тя е хладнокръвна, а гневът на царя сякаш издава неговото безсилие. Проявената жестокост в присъдата и несправедливото обвинение към Исмена правят образа отблъскващ за зрителите и това извежда
Антигона на преден план. Положителното й излъчване се засилва отново благодарение на контраста между двамата.
Дори когато публиката не я вижда на сцената, присъствието на героинята се реализира благодарение на второстепенните персонажи. Застъпилият се за нея Хемон говори с гласа на разума и това още веднъж потвърждава правотата й. Образът на Антигона изглежда все по благороден на фона на рушащия авторитета си Креон.
В четвърти епизод на пиесата личността на Антигона заема изцяло трагическото пространство, Софокъл добавя финалните щрихи към характера й, изяснява неговата сложност и противоречивост. В началото на дългия комос девойката тъгува за радостите на живота, за неизпитаното, неизживяното. Така тя става не само носителка на нравствено величие, но и на нежна човешка душевност.
Въпреки мъката Едиповата дъщеря остава непоколебима в своята нравствена позиция, макар и готовността да срещне смъртта, изразена в предишните епизоди, като че ли се разколебава. И тук, като в ”Едип цар”, трагическият герой се оказва мъчително сам в своето страдание. Антигона дава израз на това усещане, печели състраданието на публиката (”без плач на свои”, ”напусната”).
Озадачава обаче крайната отчужденост на девойката от света на живите, от хората, които я обичат. Тя няколко пъти се нарича ”последна” от рода, пренебрегвайки съществуването на Исмена, неспособна да направи компромис с възгледите си. Говори за щастието на брака и любовта, ала нито веднъж не споменава Хемон, своя годеник.
Та без съпруг – за друг се бих омъжила,
и без дете – от други бих го имала!
Разколебава се увереността в безкористната добродетелност на нейното поведение. В него се оглежда високата претенция на трагическия герой към себе си и към своето положение сред другите.
В думите на Антигона се прокрадва (и нещо друго -)желание да получи посмъртна слава, да се освободи от всички ограничения, поставени й от положението на жена и поданица. Изпълнявайки своя нравствен дълг тя получава възможност да постигне това.
Думите на хора имат важна роля за определянето на образа в рамките на тогавашния морал. Те дават несравнимо ярък принос към характеристиката на девойката. Носителите на мъдростта я наричат ”богата с похвали”, ”прославена”, ”свободна” дори в смъртта. Тя е един от малкото смъртни, получили ”жребий на бог” – нещо, за което мечтаят дори високите героически персонажи на Омир.
И точно като тях Антигона носи своята вина за случващото се, тя сама определя съдбата си. Софокъл снема от образа сянката на родовото проклятие и подчинява цялото развитие на действието на логиката на характерите. Така Антигона е поставена извън ограниченията на миналото; вродената й независимост я освобождава и от порива да се покорява на властника. Тя притежава свободата да избира. В крайната й твърдост и опита да подчини човешките отношения на божествените правила и собствените си убеждения в цялата им суровост откриваме нейната трагическа вина.
Затова, макар носителка на високи човешки добродетели, Антигона не може да бъде разглеждана като изцяло положителен герой. Способността да греши, трагичното в живота й я правят по-близка до реалността, а посланията на нейния образ - общовалидни, незабравени през вековете. Носителка на нравствена красота и твърдост, тя се извисява над обикновеното и земното, превръща се във вечно олицетворение на стремежа към свобода и съвършенство.