sexa_na_kompleksa
01-29-2008, 16:33
Виж това:
Електра - безсмислието на отмъщението
Познавачите на старогръцката литература твърдят ,че древните елини подреждали имената на известните хора и забележителности в списъци - музите били девет, чудесата на света - седем , великите трагици - трима : Еcxил, Софокъл и Еврипид. И тримата драматурзи били привлечени от мита за злочестата съдба на Атридите, и тримата създават по този мит трагедии, дори „Електра” на Софокъл и тази на Еврипид са поставени на сцената в две последователни години. Но независимо от това, че разработват една и съща тема , образите,които изграждат , силни и налагащи се в съзнанието на зрителя , носят вече различни послания .
В трагедията на Еврипид въпросът за отмъщението е решение за Електра и Орест , предизвикано от тежката им съдба и мисълта за възмездие , търсене на справедливост в рамките на човешкия живот.Клитемнестра, убила своя съпруг Агамемнон и отнела на децата си правото на лично щастие , трябва да получи своето наказание. Но е трагично когато една майка е жестоко наказана от своя син и дъщеря, когато ръцете на нейните деца забиват ножа, отнел последния и дъх. Това е безсмисленото отмъщение, което засилва трагизма и чувството за вина. Никога между престъплението и възмездието няма равновесиe, остава само тягостното чувство за празнота, за нарушена хармония на личния свят.
Промените, които правu Еврипид , ако сравним неговата „Електра” с трагедиите на предходниците му , се налагат още в пролога. Действието не се равива в двореца, а в малка селска къща . Така още в началото Еврипид премахва един от елементите на традиционната схема на класическата трагедия - мястото на действието . В „Електра” този интериор отговаря на размислите на селянина с които започва трагедията . Дo него е подстригaната късо Електра , омъжена за човек с друг социален статус, принудена да върши домакинската работа, а ведрото до нея напомня непрекъснато този факт . Но мислите и са заети с друго - ненаказаното престъпление на нейната майка и униженията, на които е подложена . Cелянинът до нея е собствения и съпруг,но той знае , че не му подхожда тази жена от знатно потекло, макар самият да е обзет от благородство и доброта. Думите на Орест , непознат до този момент , са за него:
Уви,
Не съществува знак на доблест!Виждал съм
нищожни синове на благородници
или от прости люде рожби доблестни
една духовна нищета в богатия
е светла мисъл в тялото на бедния
Орест е дошъл да търси помощ от сестра си, уверен , че неговия синовен дълг изисква отмъщение . Електра все още не знае кой е странникът, но изплаква пред него болката си - окаяния си външен вид , мъката, която е завладяла сърцето и и най-вече желанието за отмъщение . : „О, да умра, но да погубя майка си!”; Появата на стареда е свъзана с разпознаBането между Орест и Електра. Те сътворяват зловещия план , които в своята същност илюстрира два погубени човешки живота.Отмъщението обзема техните души и сетива и нищо не е в състояние да ги отклони от избраното решение. Орест ще убие Егист , а Електра майка си . Но Орест трябва да убие този, който е взел мястото на баща им, които ги е лишил от дом и бъдеще. Той е мъж и негово задължение е да отмъсти , той е син и трябва да върне достойнството на семейството , той има определено място в двореца на своя баща . Но Орест не взема сам своето решение - убийството за него не е желаното възмездие. Аполон му npaща своята повеля да отмъсти, но за Орест това не е достатъчно , той не се решава и след предсказанията на оракула търси подкрепа от сестра си.
Електра няма друг път - отмъщението ще реши нейната съдба. Протипоставена на своя брат, тя изглежда нетипично силна за една жена. Загубила баща си и спокойствието на царския дворец , тя е решила да отмъсти , дори тогава , когато убийството е на нейната майка . Егист е убит, жертвения нож забива Орест, обзет от гняв и мъка. Над мъртвото тяло Електра излива в дълъг монолог своята ненавист.
Но когато в далечината се появява колесницата на тяхната майка, Орест е разколебан. Той вече не е толкова сигурен в правотата на Аполоновата заповед . Неговото колебание е вече на сина на царицата и ако той е убил този, който е взел трона на неговия баща , сега вече не е сигурен дали трябва да забие меча в сърцето на своята майка . Орест е готов да се откаже , въпреки желанието на своята сестра , въпреки повелята на боговете.Но Електра се оказва по-силната. Тя не трепва ,дългът пред убития баща и тяхното унижение стоят над всичко. Кратките реплики разкриват напрежението, обхванало героите, създават усещането за едно необмислено решение, подчинено на емоцията и гнева.
Орест: Каково ще правим? Ще убием майка си?
Електра: Като съгледа майка ни, смили ли се?
Орест: Ах!Но как? Нали ме е родила , гледала...
.....
Орест: Възможно ли е да убия майка си?
Електра: Какво от туй , ще отмъстиш за татка си!
Орест: Ще тегнат върху мене кърви майчини...
Диалогът между майката и дъщерята , между царицата и жената на селянина, равна на робините, е силен , наситен с аргументите на двете -съпругата убила своя мъж от обида, и дъщерята, понесла последствията от загубата на баща. Електра не се е поколе*ала да излъже в името на най святото - детето, за да извика майка си в своя дом. Чрез измама Електра и Орест решават да осъществят своя план. И за да бъде жестокостта на отмъщението доведена до край, Орест закрива главата си с плащ , за да не вижда как неговия меч убива родната му майка, а Електра държи ръката му , за да е сигурна в удара. Двамата погубват царицата Клитемнестра, тази, която е посегнала на живота на техния баща , а тях оставила далеч от разкоша на двореца. Но тя е тяхна майка.
Никъде не се чува гласът на Електра, в които би трябвало да има жал, обич, съжеление. Една млада жена от селската колиба , но с царски произход, с меч в ръката убива безжалостно майка си. Не е случайно или в прилив на гняв а дълбоко премислено, предварително планирано е убийството. И този техен гняв, преминал в най- жестокото престъпление - майцеубийството, не само нарушава човешките норми. Електра и Орест губят моралното си оправдание пред паметта на техния баща . И тогава идва отчаянието и болката от извършеното . Електра убива, за да отмъсти за баща си, за своето унижение , но убива майка си. Никога и никoй няма да върне душевното и равновесие , нейния подреден малък свят.В това е и оригиналното Еврипидово послание - убийството не може да възвърне нарушената хармония. Убийството на една убийца е справедливо дело, но то не трябва да бъде извършено от синовни ръце. Делото на двамата има оправданието на боговете, но наказанието на Електра е в самата нея , в нарушената и вътрешна същност.
Краят на трагедията идва с неочакван обрат. Кръвта на майката не може да измие раните от миналото. Светът е станал различен . Електра и Орест изгубили своя баща, предначертали трагичната съдба на майка си, постигнали са желаното възмездие , но то не носи успокоение . Сломен от мъка, Орест се пита : “;Кой.. убиец майчин би погледнал ? Гордата преди Електра е отчаяна: “;А аз? Горко ми ?Накъде!”. Въпросите остават без отговор , убийството на майката не се измерва нито с огорчение , нито с възмездието. Хорът напомня: “Ах, ти извърши най страшното дело !”
Диоскурите , които се появяват , предсказват съдбата на Орест и Електра, но дори и те признават че Аполон не е прав. Това всъщност е разбирането на Еврипид за божествената справедливост в земния свят на неговите герои, идеята на философите , че не боговете определят порядъка на вселената ,а същността на всички неща в самите тях.
Познавачите на старогръцката литература твърдят ,че древните елини подреждали имената на известните хора и забележителности в списъци - музите били девет, чудесата на света - седем , великите трагици - трима : Еcxил, Софокъл и Еврипид. И тримата драматурзи били привлечени от мита за злочестата съдба на Атридите, и тримата създават по този мит трагедии, дори \"Електра\" на Софокъл и тази на Еврипид са поставени на сцената в две последователни години. Но независимо от това, че разработват една и съща тема , образите,които изграждат , силни и налагащи се в съзнанието на зрителя , носят вече различни послания .
В трагедията на Еврипид въпросът за отмъщението е решение за Електра и Орест , предизвикано от тежката им съдба и мисълта за възмездие , търсене на справедливост в рамките на човешкия живот.Клитемнестра, убила своя съпруг Агамемнон и отнела на децата си правото на лично щастие , трябва да получи своето наказание. Но е трагично когато една майка е жестоко наказана от своя син и дъщеря, когато ръцете на нейните деца забиват ножа, отнел последния и дъх. Това е безсмисленото отмъщение, което засилва трагизма и чувството за вина. Никога между престъплението и възмездието няма равновесиe, остава само тягостното чувство за празнота, за нарушена хармония на личния свят.
Промените, които правu Еврипид , ако сравним неговата \"Електра\" с трагедиите на предходниците му , се налагат още в пролога. Действието не се равива в двореца, а в малка селска къща . Така още в началото Еврипид премахва един от елементите на традиционната схема на класическата трагедия - мястото на действието . В \"Електра\" този интериор отговаря на размислите на селянина с които започва трагедията . Дo него е подстригaната късо Електра , омъжена за човек с друг социален статус, принудена да върши домакинската работа, а ведрото до нея напомня непрекъснато този факт . Но мислите и са заети с друго - ненаказаното престъпление на нейната майка и униженията, на които е подложена . Cелянинът до нея е собствения и съпруг,но той знае , че не му подхожда тази жена от знатно потекло, макар самият да е обзет от благородство и доброта. Думите на Орест , непознат до този момент , са за него:
Уви,
Не съществува знак на доблест!Виждал съм
нищожни синове на благородници
или от прости люде рожби доблестни
една духовна нищета в богатия
е светла мисъл в тялото на бедния
Орест е дошъл да търси помощ от сестра си, уверен , че неговия синовен дълг изисква отмъщение . Електра все още не знае кой е странникът, но изплаква пред него болката си - окаяния си външен вид , мъката, която е завладяла сърцето и и най-вече желанието за отмъщение . : О, да умра, но да погубя майка си!\" Появата на стареда е свъзана с разпознаBането между Орест и Електра. Те сътворяват зловещия план , които в своята същност илюстрира два погубени човешки живота.Отмъщението обзема техните души и сетива и нищо не е в състояние да ги отклони от избраното решение. Орест ще убие Егист , а Електра майка си . Но Орест трябва да убие този, който е взел мястото на баща им, които ги е лишил от дом и бъдеще. Той е мъж и негово задължение е да отмъсти , той е син и трябва да върне достойнството на семейството , той има определено място в двореца на своя баща . Но Орест не взема сам своето решение - убийството за него не е желаното възмездие. Аполон му npaща своята повеля да отмъсти, но за Орест това не е достатъчно , той не се решава и след предсказанията на оракула търси подкрепа от сестра си.
Електра няма друг път - отмъщението ще реши нейната съдба. Протипоставена на своя брат, тя изглежда нетипично силна за една жена. Загубила баща си и спокойствието на царския дворец , тя е решила да отмъсти , дори тогава , когато убийството е на нейната майка . Егист е убит, жертвения нож забива Орест, обзет от гняв и мъка. Над мъртвото тяло Електра излива в дълъг монолог своята ненавист.
Но когато в далечината се появява колесницата на тяхната майка, Орест е разколе*ан. Той вече не е толкова сигурен в правотата на Аполоновата заповед . Неговото коле*ание е вече на сина на царицата и ако той е убил този, който е взел трона на неговия баща , сега вече не е сигурен дали трябва да забие меча в сърцето на своята майка . Орест е готов да се откаже , въпреки желанието на своята сестра , въпреки повелята на боговете.Но Електра се оказва по-силната. Тя не трепва ,дългът пред убития баща и тяхното унижение стоят над всичко. Кратките реплики разкриват напрежението, обхванало героите, създават усещането за едно необмислено решение, подчинено на емоцията и гнева.
Орест: Каково ще правим? Ще убием майка си?
Електра: Като съгледа майка ни, смили ли се?
Орест: Ах!Но как? Нали ме е родила , гледала...
.....
Орест: Възможно ли е да убия майка си?
Електра: Какво от туй , ще отмъстиш за татка си!
Орест: Ще тегнат върху мене кърви майчини...
Диалогът между майката и дъщерята , между царицата и жената на селянина, равна на робините, е силен , наситен с аргументите на двете -съпругата убила своя мъж от обида, и дъщерята, понесла последствията от загубата на баща. Електра не се е поколе*ала да излъже в името на най святото - детето, за да извика майка си в своя дом. Чрез измама Електра и Орест решават да осъществят своя план. И за да бъде жестокостта на отмъщението доведена до край, Орест закрива главата си с плащ , за да не вижда как неговия меч убива родната му майка, а Електра държи ръката му , за да е сигурна в удара. Двамата погубват царицата Клитемнестра, тази, която е посегнала на живота на техния баща , а тях оставила далеч от разкоша на двореца. Но тя е тяхна майка.
Никъде не се чува гласът на Електра, в които би трябвало да има жал, обич, съжеление. Една млада жена от селската колиба , но с царски произход, с меч в ръката убива безжалостно майка си. Не е случайно или в прилив на гняв а дълбоко премислено, предварително планирано е убийството. И този техен гняв, преминал в най- жестокото престъпление - майцеубийството, не само нарушава човешките норми. Електра и Орест губят моралното си оправдание пред паметта на техния баща . И тогава идва отчаянието и болката от извършеното . Електра убива, за да отмъсти за баща си, за своето унижение , но убива майка си. Никога и никoй няма да върне душевното и равновесие , нейния подреден малък свят.В това е и оригиналното Еврипидово послание - убийството не може да възвърне нарушената хармония. Убийството на една убийца е справедливо дело, но то не трябва да бъде извършено от синовни ръце. Делото на двамата има оправданието на боговете, но наказанието на Електра е в самата нея , в нарушената и вътрешна същност.
Краят на трагедията идва с неочакван обрат. Кръвта на майката не може да измие раните от миналото. Светът е станал различен . Електра и Орест изгубили своя баща, предначертали трагичната съдба на майка си, постигнали са желаното възмездие , но то не носи успокоение . Сломен от мъка, Орест се пита : \"Кой.. убиец майчин би погледнал ? Гордата преди Електра е отчаяна: \"А аз?Горко ми?Накъде!\" Въпросите остават без отговор , убийството на майката не се измерва нито с огорчение , нито с възмездието. Хорът напомня: \"Ах, ти извърши най страшното дело !\"
Диоскурите , които се появяват , предсказват съдбата на Орест и Електра, но дори и те признават че Аполон не е прав. Това всъщност е разбирането на Еврипид за божествената справедливост в земния свят на неговите герои, идеята на философите , че \"не боговете определят порядъка на вселената ,а същността на всички неща в самите тях\"