Епохата на „краля-слънце” Луи XIV смайва Европа с блясъка и разкоша си, с военните и поhttp://www.teenproblem.net/forumлитическите победи, с постиженията на френскаhttp://www.teenproblem.net/forumта култура. Благодарение на това френският наhttp://www.teenproblem.net/forumчин на живот - бит, взаимоотношения, изкуство - завоюва трайно място в световната цивилизация, а френското изкуство по това време става водач и критерий за европейското. Във Франция се ражда и новото литературно течение - класицизъм - подражание на античното изкуство, стремеж към изчистване на формата с чисто естетическа цел. Негови родители са Лафонтен, Корней, Боало, теhttp://www.teenproblem.net/forumхен последовател, а същевременно и търсач на нови форми в изкуството, е Жан Батист Поклен, известен на света с името Молиер. Син на парижhttp://www.teenproblem.net/forumки буржоа, той от малък се увлича по театъра и поема трудния път на актьора, режисьора, а по-късно и на драмописеца. Скитанията му с трупата из страната обогатяват човека Молиер и полагат основите на комедиографа Молиер. Отначало той преработва за нуждите на пътуващите артисти поhttp://www.teenproblem.net/forumпулярни италиански фарсове, нагласява ги споhttp://www.teenproblem.net/forumред изискванията на съответната - благородническа или плебейска публика, а по-късно се отдаhttp://www.teenproblem.net/forumлечава от оригиналите и започва да създава свои творби. През 1658 година той излиза с трупата си пред краля, спечелва интереса му и получава праhttp://www.teenproblem.net/forumвото да играе в двореца „Пти Бурбон”. През следhttp://www.teenproblem.net/forumващите четиринадесет години Молиер написва поhttp://www.teenproblem.net/forumвече от тридесет пиеси. Сред тях са „Тартюф”, „Мнимият болен”, „Училище за жени”, „Училище за мъже”, „Буржоата благородник”, „Дон Жуан”, „Мизантроп”, „Скъперникът”, които остават завиhttp://www.teenproblem.net/forumнаги в световната класика и му изграждат славата на най-великия комедиограф.
Творбите на Молиер обаче не са само смешни и интересни като сюжет, те надхвърлят разбираhttp://www.teenproblem.net/forumнията за лекия хумор, язвителни са, сатирични, разобличаващи пороците на епохата и съвременhttp://www.teenproblem.net/forumниците му, произнасят гневна присъда над всичко, което не отговаря на здравия морал на новата клаhttp://www.teenproblem.net/forumса - буржоазията. Повечето от враговете на писаhttp://www.teenproblem.net/forumтеля са от средата на аристокрацията, представиhttp://www.teenproblem.net/forumтели на вече отмиращата олигархия, които обаче здраво се държат за своите права и изисквания към света. Но сред враговете са и парижките бурhttp://www.teenproblem.net/forumжоа - драматургът и на тях не прощава застоите на мисълта, стремежите да погълнат повече, отhttp://www.teenproblem.net/forumколкото са заслужили, нежеланието им да продълhttp://www.teenproblem.net/forumжат по пътя на промените и реформите. Молиер не пощадява и клерикалите. Като открит и прям човек, той не търпи фалша във взаимоотношениhttp://www.teenproblem.net/forumята и особено в религията-там, където човек трябhttp://www.teenproblem.net/forumва да бъде честен пред себе си и бога. Молиер влиза в безпощадна борба с това самодоволно общество, което затормозява човешкия напредък, преследва другомислещите, унищожава всичко добро и светло, формулирано в неписаните закоhttp://www.teenproblem.net/forumни на морала. Обществото - и аристократи, и клеhttp://www.teenproblem.net/forumрикали, и буржоа - не му прощава. Той е хулен, преследван, творчеството му е обругавано и подhttp://www.teenproblem.net/forumложено на съдебни оценки, правят се опити самиhttp://www.teenproblem.net/forumят крал да бъде включен като последна инстанция в премахването и на опасните творби, и на техния автор. През този XVII век във франция борбата срещу другомислещите се води с нови, по-фини и модерни средства. В историята са останали затhttp://www.teenproblem.net/forumворът на Галилей, кладата на Джордано Бруно, лудhttp://www.teenproblem.net/forumницата, където е затворен Торквато Тасо, убийстhttp://www.teenproblem.net/forumвото като средство - смъртта на Сирано дьо Бержерак. Аристократи и клерикали са се обединили в организации, най-популярната от които е „Обhttp://www.teenproblem.net/forumщество на светите дарове” - полусветско, полурелигиозно братство, чиято покровителка е майкаhttp://www.teenproblem.net/forumта на краля Ана Австрийска (нейните любовни исhttp://www.teenproblem.net/forumтории - доста завоалирани - са познати от ромаhttp://www.teenproblem.net/forumните на Дюма). Дотолкова гнусни са били използhttp://www.teenproblem.net/forumваните от „братята” средства - фалшификации, провокации, измами, интриги, че кралят бил приhttp://www.teenproblem.net/forumнуден да забрани в един свой указ „незаконните събрания, братства, организации и конгрегации”. Но тези откровени мракобесници и лицемери проhttp://www.teenproblem.net/forumдължили дейността си под прикритието на домашhttp://www.teenproblem.net/forumни събирания, литературни вечери, приятелски кръгове, молитвени домове. Техните официални представители били предимно светски люде, обhttp://www.teenproblem.net/forumлечени в доверието на католическата църква. Среhttp://www.teenproblem.net/forumщу тези потомци на инквизицията насочва перото си Молиер и през 1664 година във Версай е предhttp://www.teenproblem.net/forumставена първата версия на комедията „Тартюф”. Нейният герой е католически свещеник, което праhttp://www.teenproblem.net/forumви сатирата открита и разобличението - пълно. След протести от страна на Ана Австрийска и паhttp://www.teenproblem.net/forumрижкия архиепископ, тя е спряна въпреки доброhttp://www.teenproblem.net/forumто й посрещане от страна на Луи XIV. Три години по-късно кралят разрешава да бъде поставена ноhttp://www.teenproblem.net/forumвата версия - героят вече е светско лице - но в негово отсъствие парижкият кмет Ла Муаньон отhttp://www.teenproblem.net/forumново забранява постановката. Молиер се възполhttp://www.teenproblem.net/forumзва от това и открито разобличава лицемерието на забраняващия. Писателят излиза пред завесаhttp://www.teenproblem.net/forumта в театъра и учтиво съобщава на публиката: „Госhttp://www.teenproblem.net/forumпода, днес трябваше да представим „Тартюф”, но господин Ла Муаньон забранява да го показваме на сцената.” Двусмислието улучва точно в целта. И без това в Париж се говори, че кметът е един от прототипите на комедийния герой. Други кандидати за тази „слава” са господин де Шарпи - известен авантюрист и мошеник и проповедникът абат Рокет, което впрочем доказва, че тартюфщината е нравствено явление на епохата, а не поведение на отделна, случайна личност. Чак през 1669 гоhttp://www.teenproblem.net/forumдина кралят разрешава пиесата и тя тръгва побеhttp://www.teenproblem.net/forumдоносно по сцените на света. В този си трети ваhttp://www.teenproblem.net/forumриант комедията сe нарича „Измамникът”, нейниhttp://www.teenproblem.net/forumят герой е с ново име - Панюлф, не е свещеник, но основната линия е запазена, типът лицемер и измамник е познат на всички зрители, ситуациите - също. Сюжетната постройка е лека, действието се развива бързо, без неочаквани колизии. Вмъкhttp://www.teenproblem.net/forumнал се коварно в семейството на Оргон, мошениhttp://www.teenproblem.net/forumкът Тартюф завладява съзнанието на стопанина, с лъжливо благочестие го подвежда и когато вече ще постигне нечестивото си дело, кралската наhttp://www.teenproblem.net/forumмеса спасява поданика Оргон - така, както велиhttp://www.teenproblem.net/forumкият крал би спасил всеки френски гражданин. Разбира се, това е изкуствено-наивен финал, но без него комедията не би видяла бял свят; Този финал е дан пред изискванията на времето и заhttp://www.teenproblem.net/forumдължителен реверанс пред Луи XIV - своеобразно „заплащане” за неговата защита срещу многобhttp://www.teenproblem.net/forumройните Молиерови врагове. От гледна точка на XVII век комедията е изключително актуална и морална. От наша гледhttp://www.teenproblem.net/forumна точка - за съжаление, също. Защото това не е само конюнктурно разказаната история на един измамник и един наивен граждани, а история, посhttp://www.teenproblem.net/forumтавяща редица проблеми. Най-важният от тях е проблемът за вярата. Молиер говори за вярата от различни гледни точки - истинската, човешката вяра в бога, доброто и красивото, фалшивата вяhttp://www.teenproblem.net/forumра - измама и коварно подвеждане по пътя на злоhttp://www.teenproblem.net/forumто. И трето - вярата в нещо, което все пак би трябhttp://www.teenproblem.net/forumвало да съществува и да спасява човека в реалhttp://www.teenproblem.net/forumността - вярата в добрия крал и неговата възможhttp://www.teenproblem.net/forumност да помага. И ако представителите и носитеhttp://www.teenproblem.net/forumлите на първите две възможности - християнскаhttp://www.teenproblem.net/forumта вяра и фалшивото благочестие - са на сцената, то предметът на третата вяра, наречен още от древhttp://www.teenproblem.net/forumните гърци „деу екс махина”, е някъде във висотите, а носители на тази вяра са всички, с изключение на мошеника Тартюф, разбира се. Всички - и лиhttp://www.teenproblem.net/forumтературни герои, и зрители вярват в кралската справедливост, просто защото не могат да вярват в нещо друго - реално и земно, което да им поhttp://www.teenproblem.net/forumмогне на този така грешен свят. И тази вяра е „доhttp://www.teenproblem.net/forumказана” в действие - кралят е всевиждащ, той е проследил деянията на измамника и спасява своя поданик в последния момент. На много по-високо ниво е поставен проблемът за истинската вяра, за нейните носители, за нейната цена. Молиер, какhttp://www.teenproblem.net/forumто и повечето хора от неговото време, е бил релиhttp://www.teenproblem.net/forumгиозен човек. Новото във възгледите му е, че неhttp://www.teenproblem.net/forumговата вяра е в бога, в провидението, в общата за всички правда, а не в хора, които сами са се наhttp://www.teenproblem.net/forumтоварили с мисията да представляват бога пред околните, да са единствени носители на божията истина пред света.
С фалшивото си благочестие, с надменното си самочувствие на божи представител, със скритиhttp://www.teenproblem.net/forumте под тях нахалство, лакомия и безочие, опитният интригант Тартюф успява да проникне в дома на Оргон. На религиозното му обаяние се поддава и госпожа Пернел, а негов убеден помощник и посhttp://www.teenproblem.net/forumледовател е слугата Лоран. Срещу тях се изправят здравомислещият Клеант, буйната и открита Дорина, прямият Дамис, смелата Елмира, плахата Мариан, честният Валер. Това противопоставяне дели героите на своеобразни двойки - Тартюф и Клеант, Оргон и Дорина. Най-интересен на зритеhttp://www.teenproblem.net/forumлите и като герой, и като основна цел на разоблиhttp://www.teenproblem.net/forumчението, и като творческо постижение, е Тартюф. Отрицателната си сила той черпи от четирите си основни черти. На първо място е умението му да мами хората, да ги прелъстява с думи и действия:
Оргон: Да би видели Вий как почна отначало и вашето сърце би с обич затуптяло... На всички покрай нас привличаше очите с такава страст и жар си шепнеше молбите.
За да се стигне до признанието на Оргон:
... той земната любов изтръгна из душа ми ~ и да измрат сега децата ми, жена ми, за мен не би било туй никаква беда.
Заловен от Дамис и Елмира в нарушаване на собствените си думи, Тартюф успява да заблуди умело Оргон, да обърне ситуацията срещу обвинителите и да излезе не само сух от нея, но и като несправедливо обвинен свят човек, готов да поhttp://www.teenproblem.net/forumнесе какви ли не хули в името на чуждото спасение. Втората му черта е умението да говори, да демагогства, да доказва казуистически правотата си. Колко умело той води Елмира към грехопадеhttp://www.teenproblem.net/forumнието с обяснения, че това не е грях, че той ще го поеме върху себе си, че другаде се крие греховността:
Небето смята грях това и онова, но с него можем ний излезе наглава... А злото става зло, когато нашуми; осъжда ни света за туй, що стане знайно, и ний не вършим грях, кога грешиме тайно.
Отдавна подготвил експанзията си в дома на Оргон, Тартюф внимателно е набелязал целите си, подготвя отстраняването на противниците си, воhttp://www.teenproblem.net/forumди жертвата си в капана. След „случайните” среhttp://www.teenproblem.net/forumщи в черквата, той е успял и в дома на Оргон да запази своя бляскав непорочен образ. За него споhttp://www.teenproblem.net/forumрят в първите две действия госпожа Пернел и проhttp://www.teenproblem.net/forumтивниците му, него хвали пред шурея си Оргон, но Тартюф есе още не се появява пред публиката. И когато зрителите вече се питат кой все пак е прав, той излиза на подиума величаво и благочестиво. Чак в трето действие Тартюф заема реалното си място на сцената, но до този момент неговият незрим образ вече е привлякъл вниманието. И ето я появата му:
Тартюф: (като съглежда Дорина, към Лоран) Сложете бича там до ризата корава, молете се всегда бог мъдрост да ви дава; попитат ли за мен - отивам във затвора, да дам от своя дар на тия клети хора.
Така с няколко думи той очертава един образ на светец, който се откъсва от земното (налага си наhttp://www.teenproblem.net/forumказания с бич и носи груба риза, която да принизяhttp://www.teenproblem.net/forumва желанията), но все пак го забелязва и се мъчи да утеши страдащите (отива да помогне на затhttp://www.teenproblem.net/forumворниците). Засега целта на Тартюф е дребна - да завладее дома на Оргон или чрез брак, или с измама и шантаж. Вписал се в това общество, той неминуемо ще се устреми към по-високи (в матеhttp://www.teenproblem.net/forumриален смисъл) цели. Засега неговият свят е свеhttp://www.teenproblem.net/forumтът на парижкия буржоа, но Тартюф знае, че пътят към висотите на обществото по-това време най-леко се изминава с лицемерие и фанатизъм, чрез прекомерното и показно благочестие, а и с поhttp://www.teenproblem.net/forumмощта на открита наглост и безочие. В това е и истинската му същност и трета основна черта на характера - алчност, безцеремонност при гонитhttp://www.teenproblem.net/forumбата на поставената цел, пренебрежение към тия, от които не зависи. Пред Дорина той демонстрира свян (поканата да закрие деколтето си), пред Елмира проявява истинското си лице, пред Оргон е стеснителният, свит и скромен вярващ. В отсъсhttp://www.teenproblem.net/forumтвието на стопанина на дома Тартюф открито деhttp://www.teenproblem.net/forumмонстрира характера и поведението си, пренебhttp://www.teenproblem.net/forumрежението си към другите (отношението му към страданието на болната Елмира). Монологът, разhttp://www.teenproblem.net/forumкриващ този момент, е изключително смешен и язвително-саркастичен:
Оргон: Добре ли сте дома? И всички ли сте здрави?
Дорина: Ах, завчера цял ден горката госпожа във треска и във жар в постелята лежа.
Оргон: Ами Тартюф?
Дорина: Тартюф? Той чувства си се славно! Пълнее, руменей, разхожда си се бавно.
Оргон: Ах, клетият човек!
В тази сцена наивността на Оргон пред наглостhttp://www.teenproblem.net/forumта на Тартюф стига неимоверни висоти, но малко по-късно зрителите се убеждават, че за лицемера няма ограничения (сцената с Елмира и Дамис). Заhttp://www.teenproblem.net/forumсега стопанинът на дома съчувства на преяждаhttp://www.teenproblem.net/forumщия и прекаляващ с удоволствията „гостенин” и не обръща внимание, камо ли да съчувства на болhttp://www.teenproblem.net/forumната си съпруга. Затова и Дорина открито ирониhttp://www.teenproblem.net/forumзира „благочестието” на Тартюф:
О, той държа се като мъж и за да бъде твърд пред пристъпите груби и да навакса той кръвта, що тя загуби, с литър вино сам закуси заранта.
В тази сцена, останала извън зрителния поглед на публиката в театъра, но представена звуково-обозримо, на преден план излиза безочието на лицемера, неговият егоизъм, неговата алчност. В пълна мяра те се проявяват, когато Тартюф е раhttp://www.teenproblem.net/forumзобличен най-после и открива истинския си лик на жесток, безогледен грабител и шантажист. Заяhttp://www.teenproblem.net/forumвил му, че вече е нежелан в този почтен дом, Оргон е принуден да изслуша наглите му заплахи:
Не аз, а вие ще излезете оттука...
Появил се отново в дома на Оргон, той е сложил старата маска („Не ще ме разгневят обидните слова - за вечното небе понасям и това.”) Съзhttp://www.teenproblem.net/forumнавайки, че с него е силата, Тартюф може да си позволи външно благоприличие - целта е постигhttp://www.teenproblem.net/forumната, той отново е поел по своя път - към висините на обществото, към нови жертви. И той ще успее, защото не е сам. Това е четвъртата черта на изhttp://www.teenproblem.net/forumмамника - неговата множественост. Тартюф е част от огромната мрежа, оплела Париж и честните хора, подмолно ръководеща живота на гражданите.
Своеобразен огледален образ на Тартюф е Клеант - носител на авторовите идеи, мъдър говориhttp://www.teenproblem.net/forumтел и разобличител. Клеант е толкова мъдър и тоhttp://www.teenproblem.net/forumчен, порицанията му са толкова верни, а възглеhttp://www.teenproblem.net/forumдите му - реалистични и морални, че той, като лиhttp://www.teenproblem.net/forumтературен образ, доскучава на зрителите. В него липсва вътрешният свят, всичко е толкова изглаhttp://www.teenproblem.net/forumдено и идеализирано, премерено и изчислено, че той е освободен от терзания и размисли. В този образ зрителите виждат фанатика-другата опасhttp://www.teenproblem.net/forumност за вярата. Той е толкова правилен и в думите си, и в живота си, че е справедливо учудването как Оргон не възприема съветите и поученията му. Всъщност, истинският разобличител и борец е слуhttp://www.teenproblem.net/forumгинята Дорина. Това е типичен образ от италиансhttp://www.teenproblem.net/forumката комедия, пренесен във френската и испансhttp://www.teenproblem.net/forumката - хитрият, умен, с остър език слуга, който хем помага на господаря си, хем скрито го ирониhttp://www.teenproblem.net/forumзира и осмива. Новото е превъплъщението на обhttp://www.teenproblem.net/forumраза в женска роля. Но тази жена оставя далеч зад себе си и мъдреца Клеант, и жертвата Оргон, и претенциозната госпожа Пернел (отправила й открита закана, че е неподходящо за една слугиня да се меси в домашните дела), и смелата Елмира. Моралът на Дорина не й позволява да остане наhttp://www.teenproblem.net/forumстрана, когато в дома се е настанил човек, който е далеч от народните разбирания за благонравие и честност. Слугинята иска да работи в дом, къдеhttp://www.teenproblem.net/forumто всичко е устроено според буржоазните разбиhttp://www.teenproblem.net/forumрания за здраво семейство - добър стопанин, вярhttp://www.teenproblem.net/forumна домакиня, обичащи се млади, ненамесващи се външни люде. Острият език на слугинята Дорина поставя на мястото не само госпожа Пернел или Тартюф. Тя се присмива и на заслепението на госhttp://www.teenproblem.net/forumподаря си [посочената по-горе сцена). С Тартюф тя се държи открито предизвикателно и презриhttp://www.teenproblem.net/forumтелно. За нея той е „прочетена книга” - тя добре разбира методите му, вижда - целта му, стреми се да му попречи. И в това отношение засрамва госhttp://www.teenproblem.net/forumподаря на дома, който би трябвало да съхранява и опазва семейните добродетели. Оргон не е горhttp://www.teenproblem.net/forumдост за мъжкия пол от тази гледна точка. Той е наивен, лековерен, оставя се един човек извън границите на обществото да го манипулира. С горhttp://www.teenproblem.net/forumдост той разказва на шурея си как се е запознал с Тартюф, как постепенно се е поддал на уловките му и го е прибрал в дома си. Оргон е типичен изhttp://www.teenproblem.net/forumпълнителен гражданин (епизодът с документите е изключение, при това кралят го пренебрегва снизходително), примерен, добър поданик. В него няhttp://www.teenproblem.net/forumма отрицателни черти, освен прекомерната му доверчивост, но няма и положителни качества -той е умерено умен, умерено разсъдлив, умерено предприемчив. Всъщност, в тази история Оргон е жертва, а не борец срещу лицемерието и измамаhttp://www.teenproblem.net/forumта.
Така действието в комедията се върти около един блестящ мошеник, полемист, демагог, лъженабожник, перфектен в артистичното си поведение. В някои отношения комедията е нереалистична - особено финалът. Но нейната сила е именно в известната доза преувеличение, в засилената доза сарказъм, което спомага за лечебната сила на хумора. Молиер не е революционер, той е приhttp://www.teenproblem.net/forumвърженик на умереността. Затова и Клеант в негов любим говорител, затова и задачата на комеhttp://www.teenproblem.net/forumдията не е да наказва, а да разобличава, да поуhttp://www.teenproblem.net/forumчава, да назидава. Молиер ратува за истинска вяра, за честност и откритост пред лицето на хората и бога, за промяна в душата на съвременника. Неговият герой Тартюф няма определена класова основа - той се появява от нищото и изчезва (споhttp://www.teenproblem.net/forumред комедията попада в затвора) в нищото. Естет и утопист, Молиер предизвиква морала на времеhttp://www.teenproblem.net/forumто с поведението си, с комедиите си, с целия си живот. Твърде много са враговете му, твърде мноhttp://www.teenproblem.net/forumго са поставените бариери пред него. Изтощен от тази непрекъсната борба, писателят умира в букhttp://www.teenproblem.net/forumвалния смисъл на сцената - 17 февруари 1673 година, след представлението на „Мнимият болен”. След много перипетии, включително отказа на цьрковниците да го погребат в „осветената земя”, краhttp://www.teenproblem.net/forumят поема всичко в ръцете си и със силата на своhttp://www.teenproblem.net/forumята власт побеждава разярените „тартюфовци”. Комедиографът оставя след себе си много драмаhttp://www.teenproblem.net/forumтични произведения, както и някои теоретични разhttp://www.teenproblem.net/forumработки. В предисловието си към „Тартюф” той пише: „Театърът има велика изправителна сила... Ние нанасяме на порока тежък удар, изнасяйки го на всеобщ присмех.” В това изказване е събран, мирогледът на великия присмехулник, изобличител и хуманист Жан Батист Поклен - Молиер.
Ето. Дано ти помогне това... :?