Кратки анатомични и физиологични данни
Отделителната система включва бъбреците, пикочопроводите /уретери/, пикочния мехур и уретрата. Двата бъбрека са разположени в т.н."бъбречно ложе" в корема, от двете страни на гръбначния стълб, на прехода между гръдните и поясните прешлени. Десният бъбрек е разположен малко по-ниско от левия. Отвън бъбреците са обвити от фиброзна капсула. Пикочният мехур представлява мускулна торба с обем от 500 до 700 см3. Той е разположен зад срамната кост /предната стена на тазовия пръстен/. У мъжа пикочният мехур в долната си част е в непосредствен допир с простатната жлеза. Тя обхваща излизащата от пикочия мехур уретра. В простатната част на уретрата се отварят семенните каналчета. Уретрата преминава през тъканта на половия член и завършва в главичката на члена с отвор-свивач. Дължината на уретрата е около 16-20 см. У жената уретрата е по-къса /3-4 см на дължина/. Тя се отваря в предверието на влагалището, като притежава също отвор-сфинктер.
Най-важната физиологична функция на бъбреците е да образуват и да елиминират навън чрез пикочопроводните пътища урината, която съдържа разградни продукти от обмяната на веществата в организма. Бъбреците също така участвуват в регулацията на артериалното налягане. Те произвеждат хормона ренин, който взема пряко участие в съдовата регулация на артериалния тонус и артериалното съпротивление. Освен това бъбреците произвеждат и хормона еритропоетин, който стимулира кръвотворението.
Остър гломерулонефрит
Острият гломерулонефрит се развива след инфнекция,предизвикана от стрептокови бактерии /ангина, пневмония и други/. Образувалите се имунни комплекси в организма, съставени от стрептококови антигени и антитела, се отлагат в бъбречните гломерули и ги увреждат.
Десетина дни след стрептококовата инфекция се появяват първите симптоми, които са последица от задръжка на течности в организма на болния. Сутрин след ставане се откриват бледи и меки отоци по клепачите, краката и кръстцовата област. Отоците се увеличават след консумация на солена храна и намаляват след обезсоляване на храната. Артериалното налягане се повишава и достига до 200/100 мм жива чен стълб. Болестта може да протече изключително тежко. Най-честото усложнение е увреждането на сърцето. То не може да изтласква ефективно кръвта в артериалната мрежа и се появява кръвен застой. Той е най-силно изразен в белите дробове, като се развива белодробен оток. В 9% от случаите може да настъпи оток на мозъка, който се изявява с главоболие, гадене, повръщане, намаляване на зрението. В повечето случаи болестта протича напълно доброкачествено. Отоците се разнасят, артериалното налягане се нормализира за няколко дни. Промените в урината /наличие на албумин и еритроцити в нея/ могат да се установяват още няколко месеца. Болните се възстановяват напълно.
Лечението се провежда в болнично заведение, като през първите дни се налага постелен режим. Диетата е обезсолена, с ограничено съдържание на белтъчини. Прилагат се пеницилини, витамин С.
Профилактиката се състои в отстраняване на стрептококовата инфекция /ангина, синуит, тонзилит, пневмония, скарлатина, фурункулоза, зъбни грануломи/. По показание се пристъпва към оперативна намеса /зъбна екстракция, инцизия, ексцизия, тонзилектомия/.
Диабетна гломерулосклероза
Диабетната гломерулосклероза е тежко болестно усложнение на захарния диабет. То засяга и двата бъбрека и протича с поява на белтък в урината, утоци и повишаване на артериалното налягане. Среща се предимно у диабетици с давност на диабетното заболяване над 5-7 години. Главните увреди са в стените на гломерулните капиляри.
Болестта протича бавно, но прогресиращо, с периоди на изостряне и подрбрение. Често в хода й се наслагва уроинфекция. Обикновено след 3-5 години се развива бъбречна недостатъчност.
Специфично лечение не съществува.Прилагат се анаболни стероидни и противосъсирващи средства, витамини. В диетата се ограничават мазнините от животински произход и солта, а се увеличават въглехидратите. При напреднала бъбречна недостатъчност се прилага диализно лечение. През последните години, при показани случаи се извършва бъбречна трансплантация.
Прогнозата е сериозна, а при настъпване на бъбречна недостатъчност - неблагоприятна.
Профилактично значение има ефективното лечение на основното заболяване - захарен диабет, строго спазване на диетичния режим, успешното лечение на повишеното артериално налягане.
Лекарствени нефропатии
Много лекарствени вещества оказват вредно въздействие върху бъбреците. Повечето лекарства се елиминират от организма с урината. Вредни за бъбреците са някои антибиотици /гентамицин, амикацин, канамицин, стрептомицин/, сулфонамиди, рентгеноконтрастни вещества, бетаблокери, наркозни препарати, диуретици, калциеви препарати, витамин А, витамин Д, витамин С в по-голями количества, живачни препарати и други лекарствени средства.
При злоупотреба с болкоуспокоителни препарати /аспирин, фенацетин и други/ в продължение на много години се развива т.н. аналгезийна нефропатия. Заболяването започва постепенно. Първите симптоми са поява на белтък в урината, тъпа поясна болка и трудно лечима анемия. В някои случаи настъпва некроза на бъбречните папили. В напреднал стадий се развива нефросклероза с прогресираща бъбречна недостатъчност. Обикновено артериалното налягане е нормално.
Лечението се състои в прекратяване на приема на болкоуспокояващите средства, освен по лекарско назначение.
Прогнозата на лекарствените нефропатии е добра при своевременно отстраняване на увреждащите бъбреците лекарствени вещества.
Профилактиката включва избягване на самолечение и приемане на медикаменти само по лекарско назначение.
Тумори на бъбреците
Бъбречните тумори представляват около 1-2% от туморите у възрастни лица и 2030% от туморите у деца. Те се срещат два пъти по-често в мъжкия пол.
Доброкачествените бъбречни тумори се срещат рядко.Те се изявяват с поясна болка и поява на кръв в урината. Някои от тях имат склонност към злокачествено израждане, затова се препоръчва тяхното ранно оперативно отстраняване.
От злокачествените тумори най-чест е хипернефромът. Той се развива в кората на бъбрека и дава разсейки /метастази/ във всички органи по-често в костите /череп, гръден кош, гръбначен стълб, крайници/. Туморът се изявява с обща отпадналост, отслабване на тегло, покачване на температурата, поява на кръв в урината. В немалко случаи туморът се опипва в областта на бъбречното ложе и в подребрието. При наличие на метастази се установява и костна болка.
Лечението се състои в оперативно отстраняване на туморната маса заедно с бъбрека.
Доброкачествените и злокачествените тумори на чашките и легенчето често се разпадат и запушват цялото легенче.
Злокачествените тумори метастазират в отводящите пикочни пътища.
Най-ранният признак е кръвопикаенето със или без поясна болка.
Лечението на тези тумори е оперативно - отстраняване на туморната маса и на бъбрека по показание.
Доброкачествените тумори на пикочния мехур нарастват бавно и за дълго време протичат без оплаквания, но имат склонност към кървене и злокачествено израждане.
Злокачествените тумори на пикочния мехур метастазират във всички органи. Най-честият признак на мехурните тумори е кръвопикаенето. Нерядко пикочният мехур се изпълва със съсиреци, които могат да запушат уретрата и да доведат до задръжка на урина.
Доброкачествените тумори се отстраняват с електрокоагулация. Те често рецидивират, затова е необходимо да се извършват контролни изследвания.
Злокачествените тумори се отстраняват оперативно заедно със части от пикочния мехур.
Прогнозата на злокачествените тумори на бъбреците и отводящите пикочни пътища е сериозна. При несвоевременно оперативно лечение прогнозата е крайно неблагоприятна.
Бъбречна поликистоза
Бъбречната поликистоза е наследствено заболяване, при което и в двата бъбрека се установяват множестово кисти с различна големина. Между кистите има участъци със запазена бъбречна тъкан. Механизмът на развитие на кистозата не е изяснен. Предполага се, че в периода на ембрионалното развитие много от гломерулните каналчета се образуват дефектно, натрупаната първична урина ги разширява и се появяват кисти.
Заболяването се проявява постепенно. Нарастващите кисти притискат здравата бъбречна тъкан и я увреждат. Бъбреците се уголемяват и могат да се опипат през коремната стена.
Обикновено болестта се изявява към 35-45-годишна възраст с тъпа поясна болка, по-рядко с поява на кръв в урината, наличие на камъни в бъбреците. При нагноителна инфекция се установява трескаво състояние с повишаване на телесната температура. Постепенно се развива бъбречна недостатъчност. Болестта често се съчетава с кистоза и на други органи - черен дроб, бели дробове, панкреас, яйчници.
Специфично лечение няма. При напреднала бъбречна недостатъчност се прилага диализно лечение. За овладяване на хипертонията се употребяват противохипертонични лекарства. По показание и при подходящи случаи се извършва бъбречна трансплантация. Прогнозата е сериозна.
В бъбреците може да се образува и единична киста, запълнена с бистра течност, кръв или масти. Когато кистата нарастне, тя предизвиква поясна болка. Кистата понякога нагноява или разстройва бъбречното кръвообръщение.
Лечението се състои в нейното оперативно отстраняване. По показание в някои случаи се предприема евакуаторна пункция на кистата.
Прогнозата на единичната бъбречна киста е добра.
Цистит
Циститът представлява възпалително заболяване на пикочния мехур. То е доста разпространено, и е по-често у жените. За възникване на цистита благоприятстват много фактори: охлаждане на организма, задържането на урина в пикочния мехур, запек, преумора, катетеризация, дефлорация, бременност, климакс и други. Когато циститът е последица от друго заболяване /аденом на простатната жлеза, тумори и камъни в мехура/, той се нарича вторичен.
Циститът се изявява с чести позиви за уриниране, болки при уриниране, наличие на кръв и бактерии в урината. Острият първичен цис тит протича с рязко изразени признаци, но преминава за 5-7 дни, дори без лечение. Вторичният цистит протича с месеци, обикновено до отстраняване на основното заболяване. Усложненията на хроничния цистит са: фиброзиране и намаляване обема на мехура, пробив на стената на мехура и други.
Лечението на острия цистит се провежда с постелен режим, течнокашава диета, обилно пиене на затоплени течности, топли водни процедури. По показние се прилагат антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици и болкоуспокояващи средства.
Лечението на вторичния цистит се състои главно в отстраняване на причинилите го заболявания.
Профилактиката на цистита се състои в поддържане на висока лична хигиена, предпазване от простуда, отстраняване на запека, извършване на катетеризация само при строго показание, отстраняване на заболявания и болестни състояния, които причиняват вторичен цистит /простатен аденом, тумори и камъни в мехура и други/.
Бъбречна туберкулоза
Бъбречната туберкулоза се развива след разсейване на туберкулозни бактерии от други туберкулозни огнища, най-често белодробни.
Бактериите достигат до бъбреците по кръвен път и остават там в неактивно състояние. При понижен общ имунитет, тежка бременност, ретенция на урината, те се активират и се развива бъбречна туберкулоза. Тя често засяга пикочните пътища и половите органи, поради което се нарича уро-генитална туберкулоза. Туберкулозните бактерии причиняват тежко увреждане на бъбречната тъкан, което често предизвиква некроза и образуване на каверна на бъбреците. Засегнатите отводящи пикочни пътища се разязвяват и след това зарастват с образуване на стриктури, които затрудняват оттичането на урината.
Болестта протича с обща отпадналост, отслабване на тегло, повишена телесна температура, тъпа поясна болка, понякога уроколики. В урината се откриват еритроцити, левкоцити, белтък и бактерии. Установяването на туберкулозни бактерии в урината потвърждава наличието на бъбречна туберкулоза.
Лечението е подобно на това при другите форми на туберкулоза, като се избягва приложението на стрептомицин. Използуват се хинк, римицид, паск, рифампицин /тубоцин, римактан/ и други противотуберкулозни лекарства. Употребяват се и кортикостероиди с оглед предотвратяване на стриктури /стеснение по хода на пикочоотводящите пътища/. По показание и при тежко увреждане на единия бъбрек се прибягва до оперативна намеса /резекция на бъбрека или нефректомия/.
Прогнозата при своевременно лечение е добра. Профилактиката се състои в ранно и успешно лечение на главното туберкулозно огнище в организма /белодробна, костно-ставна и лимфно-жлезна туберкулоза/.
Смъкване на бъбрека /НЕФРОПТОЗА/
Нефроптозата представлява увеличение на подвижността на бъбрека над физиологичната граница /2-4 см/ и изместването му надолу извън пределите от нормалното му място.
Нефроптозата се среща 10 пъти пъти по-често у жените, отколкото у мъжете, и е 5-6 пъти по-често на десния бъбрек, отколокото на левия. Тя се дължи на различни причини /травми, отслабване на коремната мускулатура, раждания, значително отслабване на теглото и други/. Наблюдава се и известна фамилност. При изместване на бъбрека надолу става и завъртване по надлъжната и напречната му оси, при което се пристискат кръвоносните съдове и уретера. Това способствува за кръвен застой и нарушение в отчитането на урината.
Нефролитиазата много често протича без симптоми. Обикновено се установяват непостоянни болки в поясната област при стоене в право положение, при движение и при лежане на противоположната на нефроптозата страна. Рядко те придобиват коликовиден характер. Понякога нефроптозата се съпровожда с подуване на корема, гадене, запек. Смъкнатият бъбрек по-често е засегнат от нефролитиаза и пиелонефрит.
Лечението се състои в носене на колан за укрепване на кремната стена и повишаване на вътрекоремното налягане, усилено хранене - за увеличаване на мастната тъкан около бъбрека, лечебна физкултура за укрепване на коремната мукулатура, обезболяващи средства.
По показание се пристъпва към оперативно лечение за отстраняване на птозата и за коригиране на усукването на уретера и кръвоносните съдове.
Бързопрогресиращ гломерулонефрит
Бързопрогресиращият гломерулонефрит представлява тежко бъбречно заболяване, в повечето случаи завършва със смърт. Продължителността му е от няколко седмици до една година. Заболяването може да бъде самостоятелно или да се развие в хода на други болести.
Бързопрогресиращият гломерулонефрит започва остро или постепенно, но подостро с отпадналост, безапетитие, понякога с повишена телесна температура. Увреждането на бъбречните гломерули се изявяват с намаляване на количеството на отделената урина или до пълната й липса /олигурия и анурия/. По-рядко количеството на отделената урина в денонощие /диуреза/ е нормално, но с тежки отклонения в състава й /силно разреждане, малко съдържание на вредните вещества в нея и увеличаването им в кръвта/. Развиват се силни отоци - в началото около очите, по краката и в кръстцовата област, а после - по цялото тяло. Mоже да се набере течност в перитонеалната кухина /асцит/, или в плевралното пространство /хидроторакс/ и в сърдечната торбичка /хидроперикард/. При развитие на белодробен оток дишането е силно затруднено. Отокът на мозъка предизвиква упорито главоболие, повръщане, загуба на съзнанието, гърчове. Артериалното налягане се покачва, като стойностите му могат да достигнат 220/ 140 мм живачен стълб. Това може да предизвика остра сърдечна недостатъчност.
Развитието на болестта в повечето случаи е силно прогресиращо. Увреждането на бъбречните гломерули е тежко и настъпва терминална бъбречна недостатъчност с уремия.
Лечението се провежда в специализирано болнично заведение. Болните се поставят на постоянен режим и строга диета. По показание се прилагат имуноподтискащи и кортикостероидни лекарства, антикоагуланти /противосъсирващи средства, поради увеличената съсирваемост на кръвта/, диуретици, антихипертензивни медикаменти и други препарати. Прогнозата на болестта е неблогоприятна.