Празнота

[inna09]

Не съм сигурна от къде да започна…но наистина не издържам и се надявам ако не друго по този начин да ме олекне. Та…винаги съм била станна, но никога не съм се чувствала така както сега…Преместихме се в нов град, сменям училища…било то, защото не можа да намеря приятели,било то по други причини…Наще си имат семейни проблеми…на който искам не искам съм свидетел…с никой не говоря, нямам приятели, родителите ми рядко ги виждам(поне майка ми, а с баща ми нямаме теми за разговор),на училище не ходя, класа не ме харесва и не ми е приятно… По цял ден стоя сама…нямам желание за нищо…не ми се прави нищо…само ям и се самосъжалявам, ненавиждам се…защото знам, че ако не съм такава каквато съм няма да стоят така нещата…Почти сигурно е, че ще повтарям годината, нямам оценки, не съм ходила…а това е единственото нещо, което вълнува родителите ми…дори и аз не искам да е така, искам поне да имам възможността да отключа една вратичка занапред…но не мога нищо не мога…В нищо не вярвам, за нищо не мечтая, нищо не искам, за нищо не се боря…това не е живот…всеки път преди да си легна се моля тази нощ да остане вечна, никога да не се събудя,защото с всеки ден болката расте и този сън би бил най-голямото спасение за мен…Защо пиша ли…силно се съмнявам някой да е като мен или да се е чувствал така…и все пак ако някой може да ми каже има ли изход от това положение и ако да къде е тъй…ще съм благодарна…

И се извинявам, ако мястото на темата не е тук.

[black_mermaid]

Мисля, че е време да се вземеш в ръце. Като седиш по цял ден сама и се самосъжаляваш няма да си помогнеш никак. Усмихни се! Виж хубавите неща от живота. Можеш да отидеш на училище и да се стегнеш(с оценките) като за начало. Запознай се с нови хора, било то от училище, или не. Успех! :)

[zvezdi4ka_su]

heeey nedei taka.stegni se naistina.slu4valo mi se e ne6to podobno,no nqma smis1l da prod1ljava6 taka.Sigurna s1m,4e ako se ogleda6 okolo sebe si i stiga da iska6 6te nameri6 stimul.

[XceSS]

Аз също нямам теми за разговор с баща ми,от лятото почти нямам приятели,гадже нямам,пари нямам толкова,проблеми с оценки и отсъствия имам по почти същите причини като теб.Е видя ли че има хора като теб.Това което правиш ти да се самосъжеляваш и да се молиш да не идва утре ще ти навреди още повече.Всеки си има проблеми и трудни моменти в живота.Просто ги загърби живей ден за ден и се кефи на живота,гледай по оптимистично на нещата,много ясно че ако си мислиш че нищо не става от теб и че имаш най-кофти живот ще ти се иска да не идва утре.Просто излез навън и се радвай на живота.

[3_years_old]

И аз съм имала такива периоди.Наистина, трудно е да преодолееш празнината,да имаш сили да продължиш без да виждаш смисъл....И все пак не трябва да се затваряш така !Не се самосъжалявай и не се опитвай да поправиш миналото, смисъл в това вече няма.Не се отказвай да търсиш приятели, това ,че хората от класа не са те оценили не значи ,че не съществуват други,които ще го направят :) Ако ти се говори с някой винаги може да ми пишеш ЛС (:

[WithLove]

Доста кофти ситуация.
Но с ядене и самосъжаление,
няма нищо да постигнеш,освен,че
може би ще станеш още по-эле и ще се
депресираш ужасно много.
Эатова мацка се стегни!Энам,че е доста
лесно да се каже.Но те съветвам да действаш навреме,эащото
нещата ще се эадълбочат!
Направи усилие и ще видиш,че рано или късно ще пожънеш успех.
Няма смисъл да се самосъжаляваш и да киснеш увас
с купа храна,налии :? Вместо това,отиди на училище!Хем можеш да поправиш оценките си и да эарадваш подителите си,
хем ще се опоэнаеш с нови хора!Може даже да ни са толкова
неприятни,эа каквито ги имаш!Внушение...така е,опитай да се сближиш с някого!
Може и да не станат от раэ нещата,но с постоянство и осърдно желание,ще стане :-) Не се отчайвай ей!Отчаянието ще те погуби!Вэеми си жимота в ръце,че после ще съжаляваш!!!!

[ThankYouVeryMuch]

Много си емоционална, то и повечето в тази възраст са така. Сигурно си в някаква депресия, всеки изпада в такива. Имаш време да стъпиш на крака и да се изправиш срещу живота. Да си кажеш "Достатъчно - време е да направя нещо!" Първо преодолей социалната изолация, общувай с хората навън. В училището контакти най-лесо се установяват. Не разбрах точно дали проблема ти е в училище? Там как се справяш освен, че изпускаш от часовете и имаш лош успех? Имаш ли проблеми с новата обстановка и съучениците ти? Ако е така, те не са единствените хора на земята. Може да намериш приятели от твоя град дори онлайн. Ако имаш комплекси относно външността си, пробвай да се промениш, спортувай. Ако почнеш да спортуваш някъде и там може да си намериш приятели. Не се затваряй вкъщи! Спасението не идва от хладилника, както спомена че си похапваш често ме навя на мисълта, че е възможно да чувстваш комплекси и от външността си. Промени старите си навици. Започни в нов ритъм, пък дори и в училище да имаш проблеми, все още имаш шанс да завършиш годината все пак втория срок едва сега започва. А колкото до семейните ви проблеми, остави ги на родителите ти да ги решават. Колкото повече мислиш за тях, толкова повече се депресираш защото чувстваш, че не е по силите ти да направиш нещо. Така че просто ги остави на страна. Намери си приятели, спортувай и горе главата! Всичко се подрежда и ако има нещо, което силно да желаеш няма кой да те спре.
Успех и горе главата!

[chipi_kaoo]

Оффф и аз съм в почти същата ситуацийка. Преместих се от София в по-малък град и тея от моя клас буквално са хора от малки селкца, които не са и чували за нет, а за мобилни телефони тепърва навлизат в употреба. Та хората от града отначалото като кажеха "тоя е Софиянец" и едва ли не не ми скачаха на веждите да ми ги пасат. Сега видяха, че съм готин човек, и си имам френдове, ходим на кафета ала бала. Не се притеснявай, ще си намериш другарче :-P

[Bolt_f]

Не винаги имаме нужда от приятели за да не се чувстваме самотни. Потърси в себе си. Би намерила по-голям приятел от който и да било.

[LadyCarameL]

Думите са безсилни ..

[HAGVXSXVH]

еми виж и хубавите неща в живота и се стегни..от теб зависи :)