Holloway Girl
02-01-2008, 13:47
Здравейте! В много лоша ситуация съм изпаднала. Излизам с момче, което е по-малко с 1 година от мен. Никога не съм имала предразсъдици относно разликата в годините, но това съвсем ясно започна да си личи... все едно излизам наистина с дете. :? Реших, че това е нормално... все пак е по-малък и скоро ще му дойде акъла... Добре, ама след има няма 1 месец ми каза, че е толкова лудо влюбен в мен, че бил готов на всичко. Казах му да се успокои малко и, че е рано за такива изказвания... ама не, аз не съм била разбирала...
Майка ми казва, че това е перфектното момче, с което съм излизала... само дето пропусна факта, че съм като детегледачка. :lol:
Няма един момент, в който да се държи сериозно и да не се лигави. Изглежда в случая тази 1 година разлика страшно пречи. Постоянно все аз контролирам положението, все аз трябва да съм силната и с разума в главата. Отстрани изглежда, че аз съм мъжа във връзката. На няколко пъти ми е идвало чак да го ударя, защото ме злепоставя пред хората с това си детинско държане. По-дяволите, толкова инфалтилно се държи, сякаш излизам с дете. Говорих с него, а той ми се оправда, че бил чувствителен... то бива бива... ама всичко с граници. Ако скъсам с него, ще го съсипя... знам го понеже, той наистина много ме обича, но не съм готова да гледам изпълнения от детската градина. Има едно друго момче, което ме харесва, на моите години е и се държи зряло... аз също го харесвам, но го отблъсквам понеже все още имам нещо като връзка. Да скъсам ли с приятеля си и да намеря някой който да е на моите години или да му дам последен шанс?
Майка ми казва, че това е перфектното момче, с което съм излизала... само дето пропусна факта, че съм като детегледачка. :lol:
Няма един момент, в който да се държи сериозно и да не се лигави. Изглежда в случая тази 1 година разлика страшно пречи. Постоянно все аз контролирам положението, все аз трябва да съм силната и с разума в главата. Отстрани изглежда, че аз съм мъжа във връзката. На няколко пъти ми е идвало чак да го ударя, защото ме злепоставя пред хората с това си детинско държане. По-дяволите, толкова инфалтилно се държи, сякаш излизам с дете. Говорих с него, а той ми се оправда, че бил чувствителен... то бива бива... ама всичко с граници. Ако скъсам с него, ще го съсипя... знам го понеже, той наистина много ме обича, но не съм готова да гледам изпълнения от детската градина. Има едно друго момче, което ме харесва, на моите години е и се държи зряло... аз също го харесвам, но го отблъсквам понеже все още имам нещо като връзка. Да скъсам ли с приятеля си и да намеря някой който да е на моите години или да му дам последен шанс?