Помощ.. за "Под игото"

[krissa]

Търся материали или готови неща за темата "Маргиналните (различните) образи в романа "Под игото" или есе на тема "Пиянството на един народ"
нещата ми трябват най-късно до неделя 18:00ч. Мерси предварително.. ;)

[sherry]

О, това са много приятни теми според мен. Особено са маргиналите - Колчо, Милка и Мунчо, които са едно от малкото хора, които дръзват да помагат, когато всички други се крият.


Маргиналните образи в романа „Под игото”

В романа „Под игото”маргинални са образите на Мунчо-Безумният,Колчо-Слепецът,Милка Тодоричина-Блудницата,Безпортв-своебразният веселяк,”шут” наградчето и Заманов.
Всеки един от тях носи знака на „лишеност” от нещо:без разум,без зрение,без чест,без дом,Заманов без съвест.Знакът на лишеност се превръща в особен белег за издигането им над ежедневността.
Слепотата на Колчо олицетворява духовно зрящия човек,носител на християнската нравственост и добротворство.Той е способен да се радва на другите,на щастието им.Също така Колчо,”вижда” преди другите и твърде често предпазва Огнянов от опастности.
Милка Тодоричина и Заманов имат сходна функция да означат народния дух преди и след въстанието с „пиянството „ и страха.Тяхното поведение е преценено през погледа на Огнянов-за Милка той казва:”висок героизъм от тая блудница,сред толкова благоразумни безсърдечия,сред толкова чести низости!”,а за Заманов той произнася знаменитите слова:”Боже!Боже,дека само доблестта е могла да намери обежище”.
Образът на Мунчо се свързва с мотива за болестта,която е породила демоничната му омраза към турците.Тя е неконтрулируема от разума.Така образът му и поведението му се свързват с ключовата метафора в романа”лудостта”.
По някакъв особен път всеки един от тези маргинални образи се оказва по-близо до високото историческо ниво отколкото до битовото.
Колчо-Незрящият е сянка на Русиян.Единствен той се осмелява да протестира срещу султана;Милка Тодоричина-Блудницата проявява най-голяма почтеност като единствена приютява Соколов след погрома на въстанието;
Безпортев изрича най-силните думи на българското достойнство и яхва турчинът пред всички.Той проявява най-висока степен на смелост.
Показателна за „лудостта” на народа е и постъпката на турския шпионин Заманов-едно „намение” на времето,по думите на Огнянов.
Маргиналните образи изразяват карнавалната стихия на народа и са сжързани с дълбоко народностното,родовото,мит ологичното и ренесансовото в романа на Вазов.Това се определя от самият дух на романа,който също е карнавален,състоящ се от три фази:трезвост,пиянство,изт� �езняване;
Валери Стефанов определя маргиналните образи от романа като „самотните войници „ на изоставени позиции.



За "Пиянството на един народ" не каза дали темата трябва задължително да е обвързана с "Под игото" или не, ето разни неща, дано ги прегледаш и ти помогнат:
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=14&id=9734

И това ЛИС е по темата за "Пиянството на един народ", но формулирано по друг начин, може да ти помогне:


Нравственото израстване на българина в романа “Под игото”

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е “жива история” и “отзвук на духа народни”, с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

След Освобождението големият творец непрекъснато се връща към “наш’то недавно”, стреми се да изгради мост между минало и настояще, да припомни величавата и трагична епоха на подвизите и самопожертвуванията.

Вазов създава първия български роман извън пределите на своето отечество, което винаги носи в сърцето си. “Много мъки, много скръб изпитах по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето, душата ми непрекъснато летяха към него, но ето, че дойде вдъхновението да напиша този роман – и ето – аз задишах пак въздуха на България” – пише авторът в изгнание. Закономерно явление в развойните процеси на българската литература, “Под игото” е и завършек на възрожденската ни белетристика.

Подзаглавието на романа – “Из живота на българите в предвечерието на Освобождението”, насочва към жанровите особености на голямото епическо повествование за родово-семейното българско битие.

Романът обхваща една година от националния ни бит, но текстът внушава убеждението за епоха, за големи исторически сътресения, изразени с пределна лаконичност в двустишието от “Епопеята”:
И в няколко дена, тайно и

полека

Народът порасте на няколко

века.

Романът предоставя възможност да разчетем кода на голямата духовна еволюция, която сякаш изменя посоката на времето и прекроява пространството на националния живот.

В своите три части “Под игото” представя поредица значими събития, свързани с пробуждането и духовното израстване на българина. Романът съдържа кървавата дстоверност на събитията и еволюцията на идеята за национална свобода.

Композиционната рамка се определя от проникването на новото във всекидневното битие на Бяла черква. Появата на Бойчо Огнянов бележи нов момент, отваря нова страница, защото носи идеята за бунта и е свързан с подготовката на въстанието, с прелюдията на една величава борба, обречена на крах.

Но романът не е исторически, защото Вазов не си е поставял за цел да обхване Априлското възстание в неговите общонационални мащаби. Художествената си задача авторът формулира с думите: “да изобразя живота на българите в последните дни на робството и революционния дух на епохата на Априлското въстание”.

Вниманието на автора е насочено към вълненията и настроенията, обхванали българите в навечерието на въстанието. Силата на романа е в единството между бит и национални борби. Независимо от заглавието “Под игото”., робството не е вцентъра на изображението. Неговата картина е само фон, върху който се проектира духовното израстване на народа.

Епизодите, сочещи зверствата на пороителите, доказват историческата необходимост от борба. Авторът ни въвежда в атмосфера, характерна за последните години на робството. Богатият жизнен материал, непосредствените наблюдения и преживявания определят дълбокия реализъм на повествованието.

Съвременник на тази епоха, Вазов успява да долови и пресъздаде най-същественото – порива към свободата и да го внуши по художествен път.

По време на изпита неволната грешка на малката Събка предизвиква всеобщо одобрение и вълнение. След представлението на “Многострадална Геновева”, в присъствието на бея един глас запява “Къде си вярна, ти любов народна?” Искрата възпламенява всички. Чинтуловта революционна песен е подхваната от трупата, а после от цялата зала. Песента “сбра всичките души в едно, сля сцената със залата и се издигна в небето като молитва” – пише Вазов.

По широтата на изображението творбата се превръща в епопея, обхващаща значими страници от народното битие, от бунта като “пиянство на един народ”. За Вазов е важно да наблегне на прелюдията, на подготовката на назряващия бунт, на онова въодушевление, което прониква навсякъде, променя дори детските игри, изпълва стари и млади с вярва в близкото избавление от робството. Ганковото кафене се превръща в “един малък парламен”, в който се обсъждат новините от външния свят и се свързват с назряващите у нас събития.

Чорбаджи Марко, който се придържа към строгата почтеност и трезва умереност във всичко, се терзае при мисълта за жертвите, които ще вземе тази борба, защото “ентусиазмът е плява, която бързо пламва и угасва”, но благославя бунта на лудите глави и пред иконостаса мълви своята молитва за България.

В главата “Пиянство на един народ” авторът сравнява цяла Западна Тракия с “един вулкан, който издаваше глух тътен, предвестник на избухването. Рояк апостоли и проповедници кръстосваха планини и полета и организираха борбата.”

Революционният дух е сравнен с “невидим Крали Марко, който местеше планини”.

Според възгледите на романиста, от особено значение за историята е прелюдията “на борбата, защото само тя е поразителна и мерило за силата на една велика идея...”

Именно въздействието на идеята, въодушевлението, което обхваща старо и младо, е онази проява на националния дух, която ще удивлява потомството.

Вазов отдава дължимото преклонение пред апостолите, тая “дълга върволица от предтечи – сеятели, оплодила духовната нива на България”.

Априлската епопея е възвеличена от Вазов – летописеца, от възрожденския родолюбец, за когото миналото е път към самопознание и извор на самочувствие.

Оценявайки възстанието като върховна изява на свободолюбие и жертвеност, Вазов обощава:” Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е дигал до такава висота о надали ще се дигне друг път...”

Независимо от краха “на най-светлите надежди” и трагичния край на въстанието, романът не подценява историческата му стойност. За свободата трябва да се принесат жертви, пътят към свободата е доброволно избрано мъченичество. Въпреки неуспеха и пролятата кръв, поривът към свобода намира израз и в думите на Боримечката: “ Та ако Клисура загине, няма да загине България, а!”

“Под игото” е рома – епопея, епос на нацопналноосвободителната борба.

Той е своеобразна енциклопедия на българския бит и душевност в навечерието на Освобождението.

Героите в романа – Бойчо Огнянов, Соколов, Кандов, Рада, Викентий – са свързани с историческото време и с вековните въжделения на народа за избавление. Любовта към България предопределя техния избор, саможертвата за свободата на родината се превръща във върховна цел.

Първият български роман ни връща към “най-българското време”, към романтичния дух на една величава и трагична епоха, зарежда ни със самочувствие и национална гордост.

[monka0110@abv.bg]

Някой да ми помогне////////////////////////////////////////////

Всички роднински взаимоотношения в ПОД ИГОТО.

Герои които търпят промяна и каква е тя.

Да се извадят всички сцени на робското насилие и съпротивата.

В какво се състои подвига на Колчо-слепеца и Милка-Тодоричкина.Какъв е подвига.

Какъв смисъл влага Вазов в понятието *пиянство* според романа ПОД ИГОТО.

[Alexander1022]

Ето ти инфо относно героите:
„ПОД ИГОТО”

- Бойчо Огнянов ( Иван Краличът, Графа, Русиян). Романът започва с неговото пристигане и завършва с неговата смърт. Името му издава неговата енергия, жертвоготовност и революционен дух. Той е подбудител на революционните процеси и в голяма степен техен двигател. Всичките му постъпки са продиктувани от пламенния му патриотизъм. Бързо спечелва уважението и любовта на народа и хора като Колчо слепецът и Боримечката са готови да дадат и живота си за него. Той притежава висока човешка и революционна съвест. Обрисуван с любов и романтика, Огнянов е носител на най-хубавите нравствени черти на българина. В цялата творба той властно доминира не с присъствието си, а със своите действия, с романтичното си обаяние и с властта си над душите на хората. Неговият характер е чудно съчетание на твърдост и нежност, на гореща любов и безгранична омраза, на смелост и беззаветна преданост към делото.
- Рада Госпожина е нежна девойка, унижавана и обиждана от чуждите хора. Сираче от дете, тя търси обич, добро отношение и закрила. Героинята крие в себе си изключителна морална сила. Готви се за монахиня под покровителството на Хаджи Ровоама и преподава на момичетата от местното училище. Рада възприема идеята за въстанието под въздействието на любовта си към Бойчо и като резултат от високо нравствените народни принципи, които носи в себе си. Тя открива сърцето си с чувство на възхищение и уважение както към човека, така и към революцията.
- „Доктор” Иван Соколов- друг представител на интелигенцията в Бяла Черква. На 28 години, с красива външност, с буен нрав, чудак и лекомислен. Владее добре турския език и турските нрави. Недолюбван от чорбаджиите и обичан от младите. Странно е неговото хоби - отглежда мечката Клеопатра в килера си. Има и афера с жената на бея. Не е завършил медицинско училище, но това не го притеснява. Посветил се е на идеята да служи на общественото благо; председател на революционния комитет в града.
Тримата главни герои имат героична смърт- Бойчо Огнянов, Рада и Соколов са обградени от многоброен враг във воденицата край Бяла черква, но те нито за миг не мислят да се предадат живи в ръцете им.
- чорбаджи Марко – представител на патриархалното семейство, за когото честта и достойнството са определящи за морала на човека. Вярва в силата на знанието и науката. Въпреки естествения страх от подготвяния бунт, вярва в младите, готов е да понесе жертви за свободата.
- чорбаджи Мичо Бейзадето – поддържа българския дух, отявлен русофил, вярва, че само Русия ще ни освободи;
- чорбаджи Юрдан Диамандиев- поддръжник на робството, близък на турците и работи в тяхна услуга. За разлика от него дъщерите му Гинка и Лалка споделят наяродните въжселения и ги подкрепят;
- Кириак Стефчов – чорбаджийски син, родее се с чорбаджи Юрдан, жени се за Лалка; с всички сили поддържа властта на турците, ненавижда своите и преследва революционерите;
- Други представители на интелигенцията в града са: имената на Климент Белчев (главен учител с добродушно лице, богослов, изкусен оратор), Николай Недкович - руски семинарист - добродушен, непрактичен, Франгов (взаимоучител, гореща глава), Ганчо Попов, буен и разпален, приятел някога на Левски, сънува и наяве комитети, революционни чети, член на комитета), псалтът Стефан Мердевенджиев ( отрицателен образ, заради клопката, която залага на Бойчо с вестника, подтикван от Стефчов, когото Соколов смята за шпионин , интригант и подло човече.
Живописен образ е дядо Мина – представител на онова поколение даскали, които първи отварят килийните училища. На 70 години, побелял, плещест, широколик, доживяваше тихо своята старост. Пее в черквата, радва хората с мъдрите си разкази.
Образът на "интелектуалец", когото Вазов прехвърля от "Чичовци" е Иванчо Йотата - дребничък,с голямо честолюбие, ученолюбив и привърженик на йотата, бъбрик, сплетник, по-младите си години е прекарал в литературни занимания,
неуморно трудолюбие, води се все с учени хора, взима участие във всички сериозни въпроси - по черковния и за външна политика. Изразява се книжовно, чете дамаскин и житиета, но е много страхлив. Един ироничен образ на интелектуалец е Михалаки Алафрангата. Придобил слава на умен човек само защото беше обул панталони преди 30 години в града и продумал френски. Неговия френски се състои от няколко думи, Кандов е младият студент, дошъл от Русия, идеалист по натура и мечтател. Ученик на модерното и прогресивното учение наречено социализъм в Европа.
- Към групата на интелигенцията принадлежат и свещениците, които заедно със своя народ застават на страната на бунта:
- отец Йеротей- величествен 85- годишен старец, гологлав, с бяла брада до пояса, който доживява тихо и просто в манастира . Минава за скъперник, но в случая със "зелената кесия" проявява неподозирания от други патриотизъм. Той бе готов да помогне с каквото може за България, която обича много- в завещанието си, което той показва на дякон Викентий е записал,че парите му отиват за подпомагането на български ученици и в Одеса,и в Пловдив, и в Клисура.
- Дякон Викентий е младеж, който се готви постъпи в руската семинария. Той е бъдещето -приютява Бойчо Огнянов, крил е крил и Левски.От идеята за добро дело посяга към кесията на благодетеля си Йеротеи, след това адски се разкайва, засрамен дори избягва в Клисура. Но точно тогава осъзнава, че не иска да оставя България, ще се бори за нея и ще умре за свободата й.
-Други образи от манастира са поп Натанаил,чието място е по скоро в Балкана като войвода и отец Гедеон- една двойка, която наподобява Дон Кихот и Санчо Панса.
- -В метоха господства сестрата на един от омразните чорбаджии в БялаЧерква чорбаджи Юрдан- калугерката Хаджи Ровоама- макар да се числи към "интелектуалците" като божи човек не прави нищо добро..
- Поп Ставри и поп Димчо - подпомагат комитетите; поп Йосиф от село Веригово (председател на комитета, избран за войвода, крие знамето между свещеническите одежди в черквата) и поп Никодим и неговите одежди и сини очила, които неволно стават единственото спасени на Бойчо от предрешената смърт в църквата.
-- представители на народа – воденичарят Стоян и дъщеря му Марийка, Марин от Веригово, който се грижи за ранения Огнянов; Цанко от Алтъново; дядо Стойко, когото турците пребиват от бой, но не издава сина си Петър; Иван Боримечката – който застава с цялото си сърце на страната на въстанието и помага с цялото си сърце; слепецът Колчо- недодялан , но с честно сърце, който също участва на тяхна страна. Дори идиотът Мунчо усеща величието на борците за свобода. Много са епизодичните герои, които допълват картината на народния бунт, пиянството на един народ. Никъде в романа няма конкретен укор или отрицателно отношение на автора към героите. Независимо дали става въпрос за Киряк Стефчов, чорбаджи Юрдан, господин Фратьо или Рачко Пръдлето. Горчивина, че героите са твърде малко - да, но не и укори и обвинения.
Ако проследим всеки един от героите, ще видим, че в двата основни персонажа - Рада Госпожина и Бойчо Огнянов, няма промяна - те са героични от началото до края, но ако проследим цялата останала галерия от образи, то ще видим промяната във всеки един.