PDA

View Full Version : Българската Митология



tankistabg
02-01-2008, 22:13
Българският пантеон


За структурата на българския пантеон научаваме от мита за раждането на боговете, поместен в началото на Сказанието:



В далечни времена,

когато на Земята още нямаше хора,

Създаде Всевишният Тангра алпи-диви.



Първо създаде старшите алпи:

Слънцето, Луната и някои други.

От старшите алпи се родиха средните алпи...



глава I, песен 1: 5-7



Оттук се вижда, че в българския пантеон има две категории божества. Към първата се отнася Всевишният Бог Тангра, а към втората – всички останали божества, наречени с общото название алпи. Алпи са Слънцето, Луната и другите планети, но алпи са и свръхчовешките божества, съответствуващи на известните богове от другите индоевропейски митологии – те са алпите-диви. Повечето от алпите диви са известни под имената на свещените животни, в чиито образ те се превъплъщават Това са алпите Барс, Баран (Овен), Барадж (Змей) и Сокол. В мита за раждането на боговете още се разказва, че от старшите алпи са се родили средните алпи. От по-нататъшните стихове става ясно, че тези така наречени средни алпи са всъщност хората от божествен произход, божествената Арийска раса.





Бог Тангра



“Канас Ювиги Омуртаг е от Бога владетел... и направи жертвоприношение на Бога Тангра.”

каменен надпис от Мадара, IX в.



Тангра е древнобългарското име на Върховния Господ. Историята на волжските българи “Джагфар Тарихи” свидетелствува, че нашите прадеди са почитали Върховния Бог под две имена: ТАНГРА и ТАРА. Буквално ТАНГРА означава “гръм” – THUNDER на английски от келтски, DONNER на германски, и ТАНДРА на памирските езици. “Клетва пред Бога” е смисълът на близките понятия TINGOR на уелски, и TOGARM на ирландски. А името ТАРА направо ни отвежда към пантеона на индоевропейските народи – с подобни имена те са наричали Бога-гръмовержец: келтите THARAN или THARANOUK, германите THOR, също и DONNER, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ. Но ТАНГРА произхожда от древния корен ТАН, с разновидности АН, ЕН, ДИН, ИН, който одначава “небе” и е широкоразпространен сред културите на Стария свят.(7) Така и името на ведическия Бог на гръма и войната ИНДРА също е сродно с ТАНГРА, и повече с ТАНДРА. По всичко личи, че под името Тангра нашите прадеди са почитали Бога-гръмовержец в далечното минало, а по-късно с това име са започнале да назовават Върховния Небесен Бог, известен в пантеона на някои индоевропийски народи под името Дяус Питар (Небето-Баща). За разлика от небесните светила и алпите-диви Тангра е представен като космически разум, без образ и подобие. “Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.” (Йордан Вълчев) В този смисъл Тангра съответствува на Брахма в хиндуисткия пантеон.

От дълго време в България и по Света се налага заблудата, че древните българи са тюрки, а Тангра – тюркски бог. Оказва се обаче, че тюрките и монголите са възприели култа към Тангра от нашите прадеди под името ТЕНГРИ ХАН, което са разбирали като “Бог на Синьото Небе”. Това значение е доказателство, че за нашите прадеди Тангра е бил преди всичко Небесният Отец.





Седемте небесни светила



Единствените алпи-небесни светила, посочени в Сказанието, са Слънцето и Месецът. Ние обаче знаем, че освен тях нашите прадеди са почитали и петте планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, които заедно с тях съставляват Седемте небесни светила. “Подвижните светила са седем. Господар им е Юпитер (Йо). Той направлява времето.” Този надпис от Мурфатлар (Северна Добруджа) свидетелствува за особеното място на Юпитер в българските народни вярвания. В народните предания той се възпява под името Янкул, а тази дума има успоредици в келтските езици – JANGU (кимр.), JANCAIL (корн.), означаващи “главен”, “голям”. Янкул се счита за Водач, Пастир на звездите (Янкул овчар), защото по неговата обиколка около Слънцето се отчита 12-годишното летоброене по Българския календар. В народните песни се възпява също и Венера, под името Деница или Янка, като сестра на Янкул. Или под името Янкулица, като жена на Янкул.

За значението на Слънцето и Месеца във вярванията на нашите прадеди свидетелствува хрониката на Теофилакт. В нея е пресъздаден спорът на Кан Омуртаг с неговия пленник, християниа Кинамон. Кинамон заявява:

“А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се дивя и ги смятам за творения – слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, хората.”

Омуртаг отговаря: ”Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство за това е, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя.”





Алпите-диви



Хурса (Хърса). Богът Ковач, Синът на Слънцето. Върховният алп-див, най-почитан от българите. Това е видно от имената на много селища по нашите земи: гр. ХЪРСОВО в Делтата на Дунав (на румънски Хършова), две села ХЪРСОВО в Лудогорието и едно до Мелник със същото име. Името на Хурса носи и град КУРСК в Русия, според Сказанието.

Култът към Хурса е съхранен и в Лудогорието. Алп Хурса и почитан като Железният Баща (Демир Баба на турски). Неговият култ е възприет от алевитите (къзълбаши) – ислямско течение, възникнало в Иран, чиито последователи у нас са потомци на ислямизирани българи. Железният Баща е Великан на Великаните и Заповедник на водата и огъня. Той е представен като юнак-конник, въоръжен със сабя, но също така той е обут в железни обуща и носи желязна брадва, съответствуващи на името му. Железният Баша се смята за Всеобщ Баща на 72 народа с техните царе. Той е научил хората на много знания и умения – на първо място да добиват и обработват желязото. Като Всеобщ Баща Железният Баща съчетава образите и свещените животни на двамата легендарни царе-праотци на българите – далечният Болг и късният Авитохол. Той може да се превръща както във вълк, така и в сърна. С него са свързани поверията за дванадесет бели вълци и дванадесет бели сърни, явявали се в Лудогорието.

Според Сказанието Алп Хърса е изковал оръжието на средните алпи, но също така той е представен като покровител на хората, във връзка с мита за сътворението на първите хора:



И Тангра повелил:

да вложи Хърса в хората

своя огнен дъх.



Така у хората

се е появила душата.

А тя е безсмъртна

и е главното в човека.



гл.I, п.1 : 33-34



А в първата песен се разказва как Хурса е дал на хората умения по рударство и ковачество:



Той бил неуморен ковач

и пребродил цялата Зема

в търсене на руда

за своята ковачница.



По неговите пътеки

и сега хората вървят,

и считат Хурса

за свой покровител.



Никой не може

да пресече пътя на Хурса,

иначе изчезва силата

на оръжеито му.



гл.I, п.1 : 9-11



Като Син на Слънцето Хурса съответствува на индо-иранския бог Митра, също и на германския Фрей, един от синовете на Один. Като Бог-Ковач той съответствува на келтската богиня Бригид – Покровителка на ковачите, поетите и лечителите. Също като Железния Баща тя управлява двете стихии – огъня и водата, с помощта на които се изковава и закалява стоманата. А празниците на празниците на Бригид, Фрей и Хурса са отнесени към едно и също време на годината – 1-ви февруари, когато се чествува празникът Имболк по келтската традиция. На него съответствува Атанасовден (31-ви януари), тъй-като св.Атанас е приемникът на Хурса в християнската традиция.

В народната митология св.Атанас е представен като юнак на бял кон, победител на зимните студове. Също така св.Атанас е покровител на ковачите.

Да, по Хърсовден (Атанасовден) – Среди зима, Алп Хърса излиза на белия си жребец, за да разчисти пътя на Слънчевата колесница, и да пробуди заспалата земя с огнения си дъх – за нов живот през настъпващата пролет.



Барс (Сива). Бог на справедливостта, съдник между алпите.



Могъщият Алп Барс,

който в гнева си

може да убие само с поглед,

иначе беше добродушен див.



гл.I, п.7 : 175



Имаше Алпът Барс,

който приличаше на барс,

две огромни очи

- всяко с големина на тас.



Можеха да лишават от сила,

да местят планини

и да изпепеляват

всичко живо с огън.



гл.I, п.8 : 277-278



По своята същност Алп Барс съответствува на хиндуисткия бог Шива – в гнева си той също изпепелява всичко живо с поглед. Шива е бог на Луната, и живее в своята обител Хималая (Обителят ня снегавете). Той е бял като снега, в който живее, сребърнобял като луната в косите си. Белотата е символ на неговия аскетизъм. В снежната си обител Шива се отдава на дълбок размисъл и съзерцание, и оттам наставляма брахманите и мъдреците-риши. Шива съчетава в себе си противоположностите на живота – любов и омраза, живот и смърт, творение и разрушение. По волята на Брахма той сътворява Света, но също така го разрушава с космическия си танц, когато упадъкът в него придобие необратим ход. В това космическо жертвоприношение Шива унищожава всичко нездраво, за да засили здравото за новия жизнен кръговрат.

От своя страна Шива съответствува и на германския бог Хеймдалур. “Наричат го Белият Ас, той е велик и свещен. Той живее в дома, наречен Химинбьорг (Планината на небесното спасение), край Биврост. Той е стражът на боговете, и седи на края на небето, за да пази моста от планинските исполини – нужен му е по-малко сън, отколкото на птица. Той вижда и нощем, и денем...” (Снори Стурлусон, 9)



Несъмнено под имената Барс, Шива и Хеимдалур е почитан един архетипен арийски бог, пазител на мъдростта и божествения порядък на Света. Шива е почитан и по нашите земи, според една народна песен от Охридско, записана от Георги С. Раковски:



Сива, Сива Василица,

къде си се увасилила?

Тамо горе по Бял Дунав,

тамо горе по Бей Пунар.

Щчо имаше, шчо немаше?

Злата чаша иконата,

Божик ми е по небеси,

слава му е по сва земя!


А самият Раковски възкликва: “О, ти Сива! Наш старобог! Кога си се изменил и си станал Василица, т.е. празникът на св.Василия? Ти, що се славеше по гори, при студни извори и при Бял Дунав, де се пиеше а-мрита (безсмъртна вода) със златни чаши и съсъди! А сега веке се слави рождество Христово! Христос е наш и негова слава е по сичка земя!”

Българските народни обичаи, свързани с Васильовден, напълно съответствуват на култа към Сива. Децата сурвакат възрастните със суввачки, а кукерите удрят всеки срещнат с тоягите си – за здраве и прогонване на злите сили. Ударът с дряново дърво е символичен акт на космическото жертвоприношение, с което Сива обновява Света и го подготвя за новия живот през Новата година.

На Сивае преминал в гръко-римския пантеон като Бог на виното и веселието – Дионисий (Бакхус).

Сива вече започна космическия си танц, за да изчисти от лицето на земята упадъчната англо-американска цивилизация, заедно с цялата Калиюга. За да бъде Новият Златен Век!

Ом намах Шивая!



Барин. Бог на войната и победата.

Името му означава “Победоносец”, а това е всъщност прозвището на св.Георги – приемникът на Барин в християнската традиция. Барин също така е предводител на войните, загинали в бой, които живеят в неговия рай на Небето. В това си качество той е преминал в образа на Архангел Михаил – Предводителят на Небесното воинство. Алп Барин взема страна в битките на Земята, и дава на своите избранници всевъзможни знаци и поличби, за изхода от битките и ключа към победата.



Когато неговите избранници

не разбирали знаците му,

търпели поражение,

но Барин ги спасявал.



В битките участвували

загиналите алпи.

Разделял ги на две войски

- тъмни и светли алпи.



Ако победят тъмните алпи,

това предвещавало:

Избранниците на Барин

ги очаква поражение.



Ако победят светлите алпи,

това предвещавало:

Избранниците на Барин

ще постигнат доблестна победа.



гл.I, п.7 : 188-193



Действително нашите прадеди винаги са търсили поличбите на Барин във военните си дела, и това е направило впечатление на папа Николай: “Вие разправяте, честе били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви гадания и заклинания.” (35-ти отговор на папа Николай)

С тези си качества Барин съответствува на върховния германски бог Один (Вотан), който преди всичко е Бог на войната.



Приемал той (Барин)

вид на прекрасин сив вълк,

в памет на Тун Бури

- своя загинал брат.



(гл.I п.7 : 185)



Както е известно, именно вълкът е свещенното животно на Один, а Бури е неговият дядо. Вотан също е предводител на загиналите воини, живеещи на Небето в неговия дворец Валхала. През деня те също се сражават помежду си, а през нощта пируват. В Еддата също така се разказва за две враждуващи групи божества – светли и тъмни алви. Те съответствуват на светлите и тъмните алпи от разказа за Алп Барин.

От друга страна, по своето име Алп Барин отговаря на “славянския” бог Перун, който също е бог на войната, съответно Перкунас при балтийските народи.

На Алп Барин са посветени двата воински празника в Българския календар – Гергьовден и Архангеловден. Първият е на 6-ти май и съответствува на келтския празник Белтаин (1-ви май). По това време започва топлото полугодие, и нашите прадеди са тръгвали на бран, призовавайки Алп Барин за закрила и победа. Краят на топлото полугодие се отбелязва на Димитровден (8-ми ноември) и Архангеловден (21-ви ноември) – Архангелова задушница. Те съответствуват на келтския празник Самаин (1-ви ноември). По това време законите на природата се променят и преградата между Земното и Небесното царство се нарушава. Небето се отваря, и Барин слиза между нас със своето войнство. По най-тържествен начин ние почитаме хероите, паднали в защита на Българския Род и Царство, и на Арийската цивилизация.



Кубар. Бог-гръмовержец, син на Алп Барин.

Той е наследил мълнията на баща си чрез жребий. Отношението Бог на войната-баща и Бог на гръма-син ни отвежда към германския пантеон – същото положение там заемат Один и Тор. От друга страна ведическият бог Курар носи същото име, но той е Бог на богатствата и мъртвите, и пазител на Севера. В народните вярвания на дунавските българи Алп Кубар съответствува на св. Илия. А неговият празник Илинден (2-ри август) съответствува на келтския празник Лугназад (1-ви август).



Баран (Овен). Брат на Алп Кубар, който след неуспешния жребий за бащиния меч-мълния е избягал надалеч.



Джил. Бог на вятъра. Той съответствува на ведическия бог Ваю, чието име е близко до нашия глагол “вея” – Богът, който вее. Джил другарува с Кубар, но понякога двамата богове се карат, и тогава се разразяват бури.



Сокол. Отначало е бил страж на пътя към Севера, към остров Чулман (Туле) в Северния океан, където са живели много алпи. Измамен от коварството на река Дулосу, той е разбил крилата си в нейното ждрело.



Пожалил Тангра Алп Сокол:

дал му нови крила

и нова служба.



Започнал Соколът да пренася

душите на мъртвите

на високото Небе,

в съда на Всевишния.



гл.I, п.6 : 166-167



У нас това вярване се свързва с Архангел Михаил – освен предводител на Небесното войнство той е наричан от народа още Душевадник. В българската иконописна традиция Архангел Михаил понякога е изобразяван с крила на грифон – митично животно, характерно за културата на индо-иранските народи.



Бог-елен. Неговото българско име не е стигнало до нас, но той съществува в българския пантеон, тъй-като еленът се възпява в много български народни песни. Богът с еленови рога ни е познат от келтската митология – това е Цернун, Богът на горите и плодородието. Неговото име съответствува на думата “сърна”, затова на български би трябвало да звучи като Сърнен. Цернун е изпратил вълшебната си сърна, за да отгледа младия Авитохол - царският син, захвърлен в гората. Като пораства, Авитохол става велик Кан и Възродетел на Българското Царство, носейки името на сърната, която го е отгледала (АВИ – “сърна”; ТОХОЛ – “син”). Авитохол се възцарява през първия месец на пролетта, Твирем по Българския календар. По това време на годината в силата си е Бог Цернун.



Барадж. Добър змей, покровител на Свещената Българска Династия Дуло.



Решил Аудан,

че Всевишнияте посочил Барадж

като знак за своята милост

към българите.



Той помолил Барадж

да се засели в планината Урми в Есегел.

И заповядал да извезат на знаме

образа на Барадж.



гл.IV, п. 1499 : 1500



Артиш. Богиня на домашното огнище и покровителка на семейството.

Нейното име е близко до това на свещения храст арча, с което зороастрийците поддържат свещените си огньове. Такава богиня е заемала важно място в пантеона на скитите – под името Табити, спомената от Херодот. Той я отъждествява с Хестия – гръцката Богиня на домашното огнище. Нашият народ е запазил вярата си в Артиш под прозвището на Мария Магдалена – Огнена Мария, чиито празник е 4-ти август. Според народните предания Огнена Мария държи ключовете за Небето. Една народна песен разказва как Огнена Мария е затворила Небето, и е наказала с 9 години суша жителите на град Легена за това, че младите не са се отнасяли с уважение към родителите си.

Днес в нашето общество нравственото разложение взема все по-застрашителни размери, и хората стават все по-враждебни към близките си и към Майката-Земя. Чудно ли е тогава, че ни сполетява т.нар. “трайно засушаване” и други природни бедствия ? А колко още предстоят?



Самар. Дъщеря на Алп Барс. Войнствена богиня, обладаваща свръхестествена сила.



Богинята-Майка.

Тя неизменно присъствува в пантеона на индоевропейските народи. Изглежда заедно с Тангра тюрките са я взимствували от нашите прадеди, под името УМАЙ, или УМА ХАН. Но УМА е жената на Шива в хиндуисткия пантеон, а там тюркско влияние никога не е имало. С подобно име е наречена Богинята-Майка в етруския пантеон – УНИ. Очевидно тук става дума за древно и свещено понятие за майка – в германския език бабата се нарича галено, по детски ОМА. А в японската митология Богинята на Слънцето е АМАТЕРАСУ ОМИКАМИ.





Меридиан 27

по чуждестранни материали

(колкото и да е интересно, никой в България не се интересува от религията на българите)

ThunderGoddess
02-04-2008, 14:47
Това го видях и на едно друго място, но мога да кажа, че със сигурност не е вярно. Само предиг година, година и нещо, когато снимаха "Българите" и всичко беше подложено на толкова много изследвания, учените още не знаеха дали всъщност българите са политеисти или монотеисти. Не се знаеше дали Тангра е върховен бог или много почитан главен бог. Смисъл както в Рим за почитали Марс. Нали се сещате, че е доста абсурдничко в един момент, само след година да се окаже, че познаваме целия Български пантеон богове? Тези неща в историята стават бавно. Или е една много избързала хипотеза на археолог, или един ден някой е седнал да си измисля разни неща и ги е кръстил "старобългарска митология".

mulgore
02-09-2008, 23:41
С интерес прочетох всичко за Тангра..и утре ще го довърша.. :)

blufer_1
05-27-2008, 20:54
Аз зяпах филма за хан Борис и там мн се противяха да изоставят Тангра