MiTKo3
02-06-2008, 23:08
Не знаеш...
Минава бавно ноща
А аз съм завладян от мисли
И не мога да заспя,
В глава ми единствено
разстоянието се върти,
разстоянието което ни дели,
Щяхме ли да сме сащите
както преди,ако не се
бяхме срещнали кажи?
Искам да те докосна,
да те усетя да почуствам,
нежната ти ласка,
Дори за миг малко от това,
Аз ще съм най щасливия,
човек на света...
Дали някога ще те видя и
да почуствам всичко това
или с надеждата и копнежа
За теб..за нещо истинско ше умра?
Това чуство ме влудява,
и ноща продължава ...
Продължава в мисли по теб...
И при мисълта че
Няма да те видя никога
съм като скован от лед...
Нямам думи с който да опиша това..
Но надеждата ме съживява
И всяка сутрин с нови сили ме дарява
дори след дългата нощ посрещам изгрева
с усмивка и когато погледна към небето
Виждам теб това ме убодрява,
Дори да знам че всичко е една
илюзия и сляпа вяра...
Не съм поет просто го написах харесва ли ви ?
:)
Минава бавно ноща
А аз съм завладян от мисли
И не мога да заспя,
В глава ми единствено
разстоянието се върти,
разстоянието което ни дели,
Щяхме ли да сме сащите
както преди,ако не се
бяхме срещнали кажи?
Искам да те докосна,
да те усетя да почуствам,
нежната ти ласка,
Дори за миг малко от това,
Аз ще съм най щасливия,
човек на света...
Дали някога ще те видя и
да почуствам всичко това
или с надеждата и копнежа
За теб..за нещо истинско ше умра?
Това чуство ме влудява,
и ноща продължава ...
Продължава в мисли по теб...
И при мисълта че
Няма да те видя никога
съм като скован от лед...
Нямам думи с който да опиша това..
Но надеждата ме съживява
И всяка сутрин с нови сили ме дарява
дори след дългата нощ посрещам изгрева
с усмивка и когато погледна към небето
Виждам теб това ме убодрява,
Дори да знам че всичко е една
илюзия и сляпа вяра...
Не съм поет просто го написах харесва ли ви ?
:)