tuka6na
02-07-2008, 14:52
Вероятно има и такава тема.Ама пък аз да си пиша.
Преди няколко часа ходих до един далеечен квартал от моя...при позната.Съобщи ми,че у тях се е нанесла братовчедка от друг град за да учи и работи тук.Тя е на 17,и решили ,че колежката ми ще я издържа няколко месеца докато не навърши пълнолетие и не си намери работа.В интерес на истината в този момент не се трогнах много,най-малкото защото на нейните години не само бях далече от наще ,ами и без толкова близък човек до мен.Обаче минути по-късно все едно всиичко ми се върна,за пореден път се сетих за безмислено пропиляните ми години заради ината ми,за глупавия начин по който избързах да порасна.В кухнята на апартамента седеше русичко момиче с наай-огромните очи и сякаш най-детското изражение.Стана ми жал чак,като си представих какво я очаква.А тя-щастлива ,сякаш е нормално.Щях да остана за да и разкажа за какво става дума,но знам ,че докато човек не се убеди сам не се спира.Докато прави всичко това,което прави един голям човек,няма да усети как се размива границата между работа и живота ,който трябва да живее сега.Които две абсолютно несъвместими неща,тя е сигурна ,че ще успее да съчетава.Родителите на момичето са далече,а тя няколко пъти ми заяви ,че все пак е на 18 и се чувства прекалено голяма за да разчита на тях и май така или иначе няма какво да се направи.
И тук /и не само/ съм срещала хиляди теми където се споменава как ''само да стана на 18...''.Какво се случва когато станеш на 18?Как се виждаш тогава?Или ако вече си горд пълнолетен член на републиката какво се промени от както не беше? Ще започнеш ли самостоятелен живот(със собствен 'терен' и работа ,а не да си переш гащите сам),за което децата са готови от малки,а накрая не става точно по план?Ако си 18+ Започнал ли си такъв вече,или дългоочакваното пълнолетие те е направило готов да промениш вечерния си час на баш си сутрешен,но не и за нещо повече?Или знаеш ,че вечно ще останеш с ваще по една или друга причина /в което ,продължавам да твърдя ,че няма лошо/?18 и на теб ли ти звучи така величествено :/ ? Има ли значение че си 18+,след като друг човек(родителското тяло) се грижи за теб,така както се е грижел както когато си бил и на 8 и на 18 ?Даваш ли си сметка ,че каквото и да отговориш ,един ден,нещата може,и вероятно няма да са както ти ги виждаш?А ако вече си пълнолетен-то,СА ли нещата такива каквито си си ги представял?
Преди няколко часа ходих до един далеечен квартал от моя...при позната.Съобщи ми,че у тях се е нанесла братовчедка от друг град за да учи и работи тук.Тя е на 17,и решили ,че колежката ми ще я издържа няколко месеца докато не навърши пълнолетие и не си намери работа.В интерес на истината в този момент не се трогнах много,най-малкото защото на нейните години не само бях далече от наще ,ами и без толкова близък човек до мен.Обаче минути по-късно все едно всиичко ми се върна,за пореден път се сетих за безмислено пропиляните ми години заради ината ми,за глупавия начин по който избързах да порасна.В кухнята на апартамента седеше русичко момиче с наай-огромните очи и сякаш най-детското изражение.Стана ми жал чак,като си представих какво я очаква.А тя-щастлива ,сякаш е нормално.Щях да остана за да и разкажа за какво става дума,но знам ,че докато човек не се убеди сам не се спира.Докато прави всичко това,което прави един голям човек,няма да усети как се размива границата между работа и живота ,който трябва да живее сега.Които две абсолютно несъвместими неща,тя е сигурна ,че ще успее да съчетава.Родителите на момичето са далече,а тя няколко пъти ми заяви ,че все пак е на 18 и се чувства прекалено голяма за да разчита на тях и май така или иначе няма какво да се направи.
И тук /и не само/ съм срещала хиляди теми където се споменава как ''само да стана на 18...''.Какво се случва когато станеш на 18?Как се виждаш тогава?Или ако вече си горд пълнолетен член на републиката какво се промени от както не беше? Ще започнеш ли самостоятелен живот(със собствен 'терен' и работа ,а не да си переш гащите сам),за което децата са готови от малки,а накрая не става точно по план?Ако си 18+ Започнал ли си такъв вече,или дългоочакваното пълнолетие те е направило готов да промениш вечерния си час на баш си сутрешен,но не и за нещо повече?Или знаеш ,че вечно ще останеш с ваще по една или друга причина /в което ,продължавам да твърдя ,че няма лошо/?18 и на теб ли ти звучи така величествено :/ ? Има ли значение че си 18+,след като друг човек(родителското тяло) се грижи за теб,така както се е грижел както когато си бил и на 8 и на 18 ?Даваш ли си сметка ,че каквото и да отговориш ,един ден,нещата може,и вероятно няма да са както ти ги виждаш?А ако вече си пълнолетен-то,СА ли нещата такива каквито си си ги представял?