claraa
02-07-2008, 20:15
Живота е пълна гадост... Всекидневно мъчение... Сутрин ставам с огромно нежелание, за да отида на училище... още с пристигането си изваждам учебниците и започвам да уча... Но как да си науча, като около мен постоянно има побоища, разнасят се викове, обиди, псувни... приятели си разменят крясъци... не можеш да се съсредоточиш, а вече влизам в час... учителят ме вдига, за да ме изпита... скъсвам си задника, за да изкарам по-добра оценка,но естествено не я получавам Казвам си: както и да е - ще се прибера в нас и всичко ще е ок!...
Но не е така... Във нас ме очаква поредната караница с близките... естествено за всичко съм виновна аз... че това или онова се е счупило,че на нашите не им е ден... забраняват ми да излизам, лишават ме от всичко стойностно за мен... Включвам ТВ може по него да дават нещо интересно... но там дават поредната серия на някоя сапунка, която допълнително ме сдухва... трябва да си науча... започвам, но нещо отвътре ме разяжда... да, днес няма да го видя... зарязвам учебниците... отивам в банята, да си измиея насълзеното лице, защото само мисълта за него и за раздялата ни ме разплаква... поглеждам се в огледалото, но оттам ме гледа някой друг, някой с празен поглед, със сенки под очите... това не съм аз... решавам да си легна, дано поне сънят ми да е спокоен... но не е... сънувам миговете с любимя... сънувам моментите,в които сме били заедно,всяка усмивка и всяка сълза,идва сутринта, но аз вече знам какъв ден ме очаква, той няма да е с нищо по-различен от предишния и тези преди него...
Но не е така... Във нас ме очаква поредната караница с близките... естествено за всичко съм виновна аз... че това или онова се е счупило,че на нашите не им е ден... забраняват ми да излизам, лишават ме от всичко стойностно за мен... Включвам ТВ може по него да дават нещо интересно... но там дават поредната серия на някоя сапунка, която допълнително ме сдухва... трябва да си науча... започвам, но нещо отвътре ме разяжда... да, днес няма да го видя... зарязвам учебниците... отивам в банята, да си измиея насълзеното лице, защото само мисълта за него и за раздялата ни ме разплаква... поглеждам се в огледалото, но оттам ме гледа някой друг, някой с празен поглед, със сенки под очите... това не съм аз... решавам да си легна, дано поне сънят ми да е спокоен... но не е... сънувам миговете с любимя... сънувам моментите,в които сме били заедно,всяка усмивка и всяка сълза,идва сутринта, но аз вече знам какъв ден ме очаква, той няма да е с нищо по-различен от предишния и тези преди него...