Когато изгубиш всичко...

[justteen]

Когато разбереш колко много обичаш някого, а той вече не е до теб и прегръща друг... когато сякаш земята се е отворила и небето се раздира от дъжд и гръмотевици и няма къде да се скриеш...когато знаеш, че не трябва да е така, но не можеш да се сърдиш, да мразиш, да забравиш, защото обичаш и сърцето ти не го позволява ... когато разбереш, че колкото и време да минава не ти става по-добре и спомените не избледняват... не... спомняш си всичко, всяка дума, всяко чуство,всяка целувка, всяка усмивка и поглед... когато заспиваш нощем със сълзи на очи... когато си мислиш за нея и почти можеш да я усетиш, но знаеш, че тя не е до теб... когато се питаш къде е сега? С кого е? Какво ли прави? За какво си мисли? Как се чуства? И че няма как да знаеш.... Когато вървиш по улицата и си спомняш за всяко място на което сте били и сърцето ти започва да бие ускорено - защото обича, защото си спомня, защото го боли... Когато вече не изглеждаш същия човек и не успяваш да обясниш на никого какво ти е и как се чустваш, защото никой не може да те разбере наистина ... Когато непрекъснато си заобиколен от хора, но въпреки това никога не си се чуствал по самотен и по-тъжен... Когато няма светлина в края тунела за да продължиш, но няма и път назад... продължаваш живота си, но той вече не е същия и не виждаш смисъл във нищо.... когато познаеш истинската любов но разбираш, че тя е несподелена, чустваш се като ангел без криле - достатъчно истински, но неспособен да полети....

просто имах нужда да го напиша :(

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

продължаваш напред някакси ... трудно е ... но края затова е край, за да бъде начало на празното ...

[08mdam__]

Наистина трябва да забранят пубертета със закон.

[gree_girl]

Когато любовта си отиде е гадно, боли...но не трябва да се отчайваме!!! Нужни са сили, за да преодолеем болката и тъгата..., които мислим за вечни и обсебили ни...БЪДИ СИЛЕН

[GD]

Вярно си е това особено когато си изпитал истинската любов. Започва много да боли в момента аз така се чувствам всяко нещо ми напомня за нея, всяко кътче където сме били. Сунувам я даже, защотот я обичам много и искам да се върне но... едва ли :( :( :(

[prettyIdeath]

Наистина трябва да забранят пубертета със закон. :razz:

[Icko_pld]

Kakvoto i da kajete kogato zagubi6 lubovta vsi4ko drugo se obesmislq ni6to nqma zna4enie no pusto nikoi nemoje da go usaznae............. :-#

[Mementomori]

Всеки край е труден,но трябва да събереш сили и да продължиш напред,защото просто така е устроен животът.Падаме и ставаме,устремени напред,понеже битието винаги е изпълнено с лоши и невероятни моменти,то е един парадокс,от който трябва да извлечем максималко приятното и незабравимо,както казва Далай Лама "Животът не се измерва с броя вдишвания,а с моментите,които спират дъха ни!".На всеки му е трудно след раздяла и когато осъзнаеш колко сам и дори беззащитен се чувстваш,но това не бива да те обезкуражава.При всяка морална или емоционална загуба не знаем какво печелим.Ще надживееш чувствата си към това момиче,колкото и невъзможно да ти се струва това,но ако те са били истински,завинаги ще останат някъде в сърцето ти,проектирани като приятелки,символ на нежна обич!Просто трябва да поговориш с някого,да усетиш нечие разбиране и сам да се отърсиш и да продължиш борбата с най-голямото предизвикателство,наречен� � живот!"Никога не е късно да бъдеш такъв,какъвто си могъл да бъдеш!"Успех!

[elsy]

Каквото и да кажа с нищо няма да ти помогна...нямаш друг избор, освен да продължиш, колкото и да те боли :(

[Radeto_]

Когато любовта си отиде - не умира само част от сърцето ти - то е напълно разбито.Какво ти остава - да продължиш напред ли - не - това го правиш, защото нямаш друг избор.Времето си тече - чувствата винаги ще са в теб, но с течение на времето започваш да се питаш това въобще някога случвало ли се е с теб или е било просто сън.

[Fallen`Angel]

Все едно аз съм го писал това, чувствам се точно така..
И да, в момента се чудя - дали изобщо на мен ли ми се случиха всички онези невероятни моменти или просто съм наблюдавал някого отстрани, защото тогава бях най щастливия човек на света, а сега съм най нещастния.. :(

[BlueFace]

Каквото и да кажа с нищо няма да ти помогна...нямаш друг избор, освен да продължиш, колкото и да те боли :(
+1 :)

[MiMcHeToOo]

... Тогава продължаваш напред. Не е края на света..

[BlueMushroom]

не пла4и защото е свършило...смей се защото се е слу4ило...запазваш якия спомен и продалжаваш напред :-)

[Al3ksandra]

Когато разбереш колко много обичаш някого, а той вече не е до теб и прегръща друг... когато сякаш земята се е отворила и небето се раздира от дъжд и гръмотевици и няма къде да се скриеш...когато знаеш, че не трябва да е така, но не можеш да се сърдиш, да мразиш, да забравиш, защото обичаш и сърцето ти не го позволява ... когато разбереш, че колкото и време да минава не ти става по-добре и спомените не избледняват... не... спомняш си всичко, всяка дума, всяко чуство,всяка целувка, всяка усмивка и поглед... когато заспиваш нощем със сълзи на очи... когато си мислиш за нея и почти можеш да я усетиш, но знаеш, че тя не е до теб... когато се питаш къде е сега? С кого е? Какво ли прави? За какво си мисли? Как се чуства? И че няма как да знаеш.... Когато вървиш по улицата и си спомняш за всяко място на което сте били и сърцето ти започва да бие ускорено - защото обича, защото си спомня, защото го боли... Когато вече не изглеждаш същия човек и не успяваш да обясниш на никого какво ти е и как се чустваш, защото никой не може да те разбере наистина ... Когато непрекъснато си заобиколен от хора, но въпреки това никога не си се чуствал по самотен и по-тъжен... Когато няма светлина в края тунела за да продължиш, но няма и път назад... продължаваш живота си, но той вече не е същия и не виждаш смисъл във нищо.... когато познаеш истинската любов но разбираш, че тя е несподелена, чустваш се като ангел без криле - достатъчно истински, но неспособен да полети....

просто имах нужда да го напиша :(


Знам какво изпитваш... Да се намери човек, този човек те накара да видиш найстина любовта, да осмисли сивият ти живот, да те кара да се чустваш добре, да те кара да се усмихваш на живота, само като видиш неговото лице, да се чустваш добре с него, да искаш да си единственно с него... А после... той да си отиде , да те остави да се скиташ в собствената си самота... и вкусил от болката на самотата, да се връщаш отново и отново към любовта, която вече я няма :( Това е болка, това е орис... Това е проклета съдба... Да минават месеци а ти да се чустваш без него самотен... самотен... сякаш остаряваш... Да не усещаш времето, да се чустваш сякаш в клетка, в обвивка която не можеш да разчупиш, и на края... когато това стане..когато едва едва се покажеш от черупката си, да усетиш празнината в гърдите и да разбереш че той/тя е бил/а истинската ти любов, но си я загубил.... ЗАВИНАГИ :(
Ето това се случва на повечето от нас... :cry: :cry: :cry:

[hooliganka89]

Това сега ли го измисли???
Или си някой начинаещ поет?

[justteen]

hooliganka89, какво искаш да кажеш?
Както казах имах нужда да го споделя. Това са моите чуства и никога не са били по-истински.
Някой в предните постове каза нещо за пубертета - мога само да им отвърна, че пубертета съм го минал и съм достатъчно голям и осъзнат за да разбирам какво съм изгубил, какво изпитвам и колко истинско е то

[BrokenInnocence]

Ок, ясно, тъжно ти е, боли... 90% от нас са минали през това... няколко пъти. 10% са минали веднъж и наистина са го усетили и разбрали. Не е нужно да ти казвам, и сам знаеш, че никой не умира от разбито сърце. Не, че не те разбирам, даже напротив. Естествено, че е трудно да се превъзмогне, а сигурно и невъзможно да се забрави, но не можеш ей така да си кажеш "ами край, живота ми свърши". Има доста други неща, за които може да се живее, уверявам те.

[JuS7^YourS]

Наистина трябва да забранят пубертета със закон.

стига с тоя черен хумор.......по-добре да напише как се чувства в някой форум, отколкото да направи нещо непоправимо.
Към автора: ще ти напомня, че всяко лошо нещо свършва и времето наистина лекува, а след всеки тежък момент идва щастие. Сега не можеш и да помислиш за подобно нещо, но то ще дойде. Ти можеш да си помогнеш да дойде по-бързо като спреш да мислиш за това като най-голямата драма на живота ти. Ще има още много момичета в живота ти, сигурно и ти ще нараняваш, така че давай напред.

[Leksi23]

Какво по дяволите може да се направи? Събираш си остатъците от мечтите, от надеждите, от спомените, от сърцето и тръгваш по своя път. Нищо няма да е както преди, и не трябва, човек губи вярата си в хората след всяка връзка, но това е живота. Опитваш се да не се превърнеш в скапана развалина,да запазиш поне достойнството си, но всичко в теб крещи и си противоречи с разума, казваш си че няма да мислиш за този човек, но го правиш, каваш си едно голямо КРАЙ на сълзите и мъките, но нищо не помага. Когато обичаш лек е само времето. Ти вече не си същия, не си ти и никога няма да бъдеш. Просто продължаваш, нямаш избор!

[princesa_viki]

Когато любовта си отиде е гадно, боли...но не трябва да се отчайваме!!! Нужни са сили, за да преодолеем болката и тъгата..., които мислим за вечни и обсебили ни...БЪДИ СИЛЕН
Да,отчаянието и самосъжалението нямат никаква полза.Те по-скоро ни вредят.Вместо да мислим какво прави той/тя сега,по-добре да мислим какво ще правим ние.
Живота е пред теб!

[Angel_of^love]

Щом ти е толкова гадно и тъжно (изпитала съм всичко това не веднъж)...няма ли начин да промениш това?... Смисъл, да се опиташ да поправиш счупеното...да върнеш момичето, за което душата си даваш... Не знам каква е ситуацията и за това питам ...

[TreeHill]

wow rlz !