Доклади по география [Архив]

sherry

02-09-2008, 16:10

Втората тема: http://www.infomar.org/bg/news/1038.html

Ето и за водния кръговрат:

Водният кръговрат е непрекъснат процес на преминаване на природните води в геосферите и техните фазови преходи (трансформация на състояния). Движещите сили на кръговрата на водата са слънчевата енергия и земната гравитация. Слънчевата радиация обуславя снеготопенето, снегонатрупването, изпарението, а земната гравитация - валежите, движението на повърхностните води, а както и на подземните. При геоложикия воден кръговрат движещи сили са тектонските процеси магматизъм, метаморфизъм, седиментация.

За начало на водния кръговрат се счита изпарението на водни пари от водните басейни. Следващи етапи са кондензацията им в атмосферата и падането им върху земната повърхност под формата на валежи.

Разграничават се два подкръговрата на водата - малък воден кръговрат и вътрешноконтинентален воден кръговрат. Малкият воден кръговрат се осъществява изцяло над Световния океан, докато вътрешноконтиненталният се осъществява на сушевата земна повърхност.

Човекът непрекъснато се намесва в кръговрата на природата и играе важна роля за неговото образуване и съществуване. Индустриалните предприятия участват в затоплянето на въздуха и изпаряването на водата. Някои от дейностите на човека нарушават кръговрата на водата. Много често те са причината за замърсяването ѝ.

Ето за приливите и отливите, не знам дали ще ти помогне:

Може ли Луната да причинява земетресения?

Крайбрежните обитатели са свикнали с всекидневния ритъм на приливите и отливите, които в решаваща степен се дължат на лунната гравитация. Някои учени дори се питат дали гравитацията на Луната би могла да повлияе и върху сеизмичната активност на Земята - разкриват от National Geographic.

Съвсем същите сили, които предизвикват приливите и отливите в океана, са причина и за "приливите и отливите" в земната кора - убеден е Джеф Честър, астроном и завеждащ отдела Връзки с обществеността на Американската военноморска обсерватория във Вашингтон.
Честър допуска, че диапазонът на приливите и отливите в земната кора е малък - едва няколко сантиметра, - докато този на океанските е от порядъка на метри.

Тъй като живеем върху земната кора, ние не можем да усетим евентуалните отклонения от това, което се предполага, че трябва да е нормалното й състояние - обяснява той.
Така че ефектът (от лунната гравитация) е слаб - признава ученият, - но не и никакъв.
На теория тези слаби деформации в земната кора биха могли да се окажат достатъчни за предизвикване на земетресение, тъй както натискът на гърбицата на камилата може да се окаже достатъчен, за да пречупи гръбнака й.

Повечето от земетресенията възникват по вече съществуващи тектонични линии (разломите), така че в преобладаващата си част те са резултат от геофизични процеси, но това не изключва вероятността да има някаква връзка между Лунатa и земетресенията - отбелязва Честър.
Като пример за твърдението си той привежда обстоятелството, че като цяло се забелязва повишена сеизмична активност в Северното Полукълбо, когато Луната е на север от Екватора, и - на свой ред - такава в Южното Полукълбо, когато Луната е на юг от Екватора.

Лунната орбита променя положението си спрямо земната, така че Луната се отклонява на север и на юг от Екватора на цикли от по 18,6 години.

Дали наблюдаваната връзка между този цикъл (или някаква друга лунна фаза) и земетръсната активност на Земята е само съвпадение или нещо повече? Според Честър закономерният й характер се потвърждава от данните, съхранявани в Американския геологически институт.

Няма доказателства за съществуването на подобна връзка - възразява Джон Белини, геофизик от Националния център за земетръсна информация в Голдън, Колорадо.
Да, в миналото наистина е имало няколко изследвания, посветени на евентуалната връзка между лунните фази и земетресенията (честотата и разпределението им), но резултатите от тях са се оказали отрицателни - разкрива той.
Геологът от Калифорния Джеймс О. Бъркланд вярва, че гравитацията на
Луната,
Слънцето
и другите планети
може да повлияе върху сеизмичната активност на Земята. Той твърди, че много точно е предвидил земетресения, дължащи се на сизигията - положението на Луната по права линия със Земята и Слънцето - или свързани с нея фактори.

Сизигията - обяснява Бъркланд - е подреждането в права линия на 3 небесни тела.
Сизигията между
Слънцето,
Земята
и Луната
настъпва два пъти в месеца - в моментите на пълнолуние и новолуние.
В тези моменти - и по-специално в онези от тях, когато небесните тела са най-близо - гравитационните сили достигат своя максимум.
Земята и Луната са най-близо - в перигей - веднъж месечно. Земята и Слънцето са най-близо - в перихелий - веднъж в годината. Перихелият обикновено настъпва в началото на януари. Гравитацията е най-силна, когато сизигията и перигеят настъпват в един и същ ден с перихелия.

Според Бъркланд сеизмометрите, оставени на Луната от астронавтите от Аполо, показват, че лунните земетресения са най-чести по време на перигей.

Ясно е, следователно - заключава той, - че лунните земетресения се предизвикват от земната гравитация.
Не допускам някой сериозен учен да оспори този факт.
Когато го научих, веднага отидох при бившите си колеги от Американския геологически институт в Менлоу Парк, Калифорния, и предположението ми действително се потвърди.
Защо тогава да не допуснем - разсъждава Бъркланд, - че и обратното е възможно?
Той признава, че в Американския геологически институт намират теорията му за нелепа - Земята е 82 пъти по-масивна от Луната.

Въпреки че Земята е в състояние да предизвика земетресения на Луната - контрират те, - Луната е прекалено малка, за да предизвика такива на Земята.
Бъркланд обаче възразява:

Луната е преобладаващо плътна и няма течна обвивка като тази, която покрива по-голямата част от земната повърхност.
Земята - подчертава той - е активна, жива планета, и изобщо не е изненадващо, че минимални отклонения в обичайната й гравитация могат да предизвикат земетресения.
Бъркланд твърди, че въз основа на сизигията и на други фактори - напр. редица котки и кучета, изгубени и после намерени с помощта на вестникарски обяви - много точно е предвидил няколко земетресения, сред които и това от 17 октомври 1989 г. в Сан Франциско, Калифорния. Той разкрива, че непосредствено преди земетресението съобщенията за изгубени котки и кучета в района на бъдещото бедствие рязко зачестяват. Много от съобщенията са за животни, избягали преди земетресението в Сан Франциско от 1989 г.

Поне 2 земетресения потвърждават теорията на Бъркланд. Това в Суматра, Индонезия, от 26 декември 2004 г. - с магнитуд 9,1 по скалата на Рихтер, - което е станало в ден на пълнолуние, и земетресението от 27 март 1964 г. в Аляска - с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер, - което се е случило в деня на максимално висок прилив.

Според Бъркланд подобни зависимости са повече от съвпадения.

Те демонстрират реалната връзка между Луната и сеизмичната активност - убеден е той.
Но Белини възразява:

Все още няма доказателства, "говорещи" в полза на връзката между Луната и сеизмичната активност.
Изглежда все пак разполагаме със самостоятелни статистически анализи на историческите данни за сеизмичната активност - признава той, - но резултатите от тях са толкова неопределени по време и място, че коректността им е под сериозно съмнение.
източник:democrit.com