Замърсяване водите на Европа [Архив]

sexa_na_kompleksa

02-09-2008, 16:47

Във втория линк има картинки и таблици, които е хубаво да разгледаш, но както и да, ето го основното:

Състояние на водата в Европа
Обща ситуация
Опазването на водата и качеството й в Европа са подобрени. Както поясняваме в детайли в настоящия текст, за близо 30 години законите, постановени от Европейския съюз, съгласувано с националната и международната дейност за опазване и подобряване на водната среда, са дали резултати в много области. При все това, съществуват някои въпроси, по-специално свързани със селското стопанство, по които не е постигнат напредък. Нещо повече, ако в други области е постигнат напредък, то в тази област още съществуват фрапиращи проблеми и специфични географски ‘горещи точки’. Би трябвало да се наблегне и върху това, че са налице значителни несъответствия в съществуващите данни по някои проблеми, и заключенията до които е достигнато при тях трябва да бъдат използувани с известна предпазливост.
Като се има предвид значителното място на селското стопанство, особено важно би било да бъде контролиран ефекта от разширяването на Европейския съюз, в дадения сектор и в областта на водните ресурси, в новите държави-членки. Икономическото преустройство през 90-те години най-общо доведе до намаляване на натиска върху водната среда; широкото интензифициране на селското стопанство след разширяването би преобърнало тази тенденция.
Области, в които е постигнат
напредък
Екологично качество на реките
Екологичното качество отразява ефектите от всички химически и физически неблагоприятни влияния върху биологичната система. Информацията относно състоянието на реките в 14 държави показва по-скоро подобряване качеството на реките. Все още, обаче, е налице липса от сравнителни данни в европейски мащаб. Това положение ще се подобри, ако се отбележи напредък в прилагането на рамковата директива относно водите (2000/60/EC).
Замърсяване с кислород-поемащи вещества и фосфор
Контролирането на замърсяването, произтичащо от определени източници разположени в градските и промишлените зони, доведе до значително подобряване в качеството на много водни ресурси на територията на Европа. Забележително е намаляването на наличието на фосфор и органични вещества в реките и езерата, в резултат на подобреното пречистване на отпадъчните води в градовете, както и благодарение на въвеждането на перилни препарати без фосфати и намаляването на използуването на фосфатни торове в селското стопанство.
Във връзка с това е намаляло и замърсяването на моретата от проникването на хранителни вещества през реките и чрез директно изхвърляне (в частност Северно море и Балтийско море), въпреки, че поради ред възможни причини (сложни физически и химически взаимодействия, пропуски в набирането на данни) това не винаги води до намаляването на концентрациите на хранителни вещества в морската среда.
Подобряването на пречистването на отпадъчните води също така доведе до подобряване на качеството на водата за миене, както в крайбрежните райони, така и във вътрешността на континента. Позитивните резултати след прилагане на задължителните стандарти на Европейския съюз са над 90 %.
Замърсяване с опасни вещества
Замърсяването на реките с тежки метали и някои други строго регламентирани химикали, включени в списъка на директивата за опасните вещества (76/464/EEC) най-общо е намалено. Наличните данни относно редица други замърсители са твърде недостатъчни, за да се направи оценка.
Във връзка с това, е намалено проникването на тежки метали и на някои органични вещества изхвърляни в морската среда. Доказано е, че това намаляване довежда до намаляването в концентрацията на тези вещества в морската биосфера в европейските морета, докато още се регистрират концентрации на замърсители над пределните границите считани за безопасни за консумация от човека, все още могат да бъдат намирани в миди и риба произхождащи от устията на големите реки, в близост до местата за изхвърляне на промишлени отпадъци и пристанищата.

Хранителни вещества и органично замърсяване
Целите на политиката във връзка с хранителните вещества и органичното замърсяване на водите са: да не се допусне по-нататъшно влошаване на качеството на водата; да се намали съществуващото замърсяване; да се достигне такова ниво на качество на водата, което да гарантира човешкото здраве във връзка с питейната вода и водата за къпане и да предпази водните екосистеми. Директивите на ЕС, които са свързани с постигането на тези цели, са рамковата директива за водите, директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (IPPC), директивите за водата за къпане, питейната вода, нитратите и обработката на градските отпадъчни води.
От 80-те години насам има значително подобрение в нивото на обработка и в относителния дял на населението, което е свързано към съоръжения за обработка на отпадъчни води в западните страни (Фигура 3). Днес в страните от северната и централната част на западна Европа по-голямата част от населението е свързано към съоръжения за обработка на отпадъчни води, а значителна част и към съоръжения за третична обработка (за отстраняване на хранителните вещества). Понастоящем в южната част на западна Европа, в Белгия, Ирландия и в централноевропейските и източноевропейските страни-кандидатки за присъединяване към ЕС само около половината от населението е свързано към съоръжения за обработка на отпадъчните води, като 30–40 % от населението е свързано към вторични (за отстраняване на органичните вещества) или третични съоръжения за обработка. В много отголемите градове обаче отпадъчните води все още се изхвърлят в почти необработено състояние (напр. Брюксел, Милано, Букурещ).
Понастоящем в много западноевропейски страни количеството органични вещества, изхвърляни от точкови източници съответства само на 10–20 % от най-високите нива, които са били достигнати през 80-те години. В централноевропейските и източноевропейските страни-кандидатки за присъединяване към ЕС количествата органични вещества от точкови източници на замърсяване намаляха силно през 90-те години. Това се дължеше отчасти на икономическата рецесия през първата половина на 90-те години и на последвалия спад в силно замърсяващата тежка индустрия, но също така и на изграждането на съоръжения за обработка на отпадъчните води. Въпреки че след това състоянието на икономиките започна да се подобрява и обемът на промишленото производство нарасна, бе извършен преход към по-малко замърсяващи отрасли и предишните нива на замърсяване не бяха достигнати отново. През 90-те години в няколко страни от северозападната част на Европа имаше чувствително увеличение на относителния дял от населението, което е свързано към съоръжения за третична обработка на отпадъчните води, при повишено генериране на утайка в пречиствателните съоръжения. В страните, за които се отнася Фигура 4, относителният дял от населението, което е свързано към съоръжения за третична обработка, се увеличи от 40 % на 80 %. През същия период от време количествата азот и фосфор, изхвърлени след обработката на отпадъчните води, намаляха съответно с 30 % и 60 %, което е отражение на факта, че почти всички съоръжения за третична обработка отстраняват фосфора, докато азотът се отстранява само в някои от съоръженията, по-специално в големите пречиствателни станции.
Намаляването на замърсяването от точкови източници е довело до значително подобряване на състоянието на реките. През 90-те години нивото на биохимична потребност от кислород (БПК) в реките се е подобрило с около 20–30 % както в страните-членки, така и в страните-кандидатки за присъединяване към ЕС. Намаляването на концентрациите на амониеви радикали през 90-те години бе дори по-голямо от това на БПК — с 40 % в реките на страните-членки, и с почти 60 % в реките на страните-кандидатки за присъединяване към ЕС.
Концентрациите на фосфор в реките на страните-членки и страните-кандидатки за присъединяване към ЕС като цяло намаляха с 30–40 % през 90-те години (Фигура 5A). По-специално в страните, в които в началото на 90-те години средните концентрации са били над 200 μg P/l, показващи наличието на силно замърсяване от точкови източници, е постигнато значително намаляване на концентрациите на фосфор. Това намаляване е отражение както на годинаобщото подобрение в обработката на отпадъчните води през този период от време, така и на рецесията в страните-кандидатки за присъединяване.
За разлика от фосфора, не се забелязват ясни тенденции по отношение на нитратите в реките, въпреки че концентрациите са по-ниски в страните-кандидатки за присъединяване и в северните страни вследствие на по-ниската степен на интензивност на селското стопанство (Фигура 5B). В няколко страни — Латвия, Германия и Дания — имаше данни за по-ниски концентрации на нитрати в реките в края на 90-те години. Като цяло, съществуващите концентрации на фосфор и нитрати са все още доста над нивата, които могат да се считат за естествени или 'фонови'.
Ограничаването на проникването на замърсители от точкови източници намира отражение и в подобреното качество на водата в езерата. През последните 20 години относителният дял на езерата и водохранилищата с ниски концентрации на фосфор (< 25 μg P/l) се увеличи от 75 % на 82 % от общо 369 езера, за които има редици от данни за продължителни периоди от време (Фигура 6). Това показва, че еутрофирането в европейските езера намалява. Продължава да е проблем обаче дифузното замърсяване, особено от селското стопанство.
Във връзка с това е намаляло и замърсяването на Северно море и Балтийско море от проникването на хранителни вещества през реките и чрез директно изхвърляне (Фигура 7), въпреки че това намаляване не винаги води до намаляване на концентрациите на хранителни вещества в морската вода (Фигура 8). Това се дължи на сложната зависимост между речния и директен приток на азот и фосфор и концентрацията на хранителни вещества в крайбрежните води, устията, фиордите и лагуните, която от своя страна влияе на биологическото им състояние. Данните за Черно море и за Средиземно море са много по-ограничени в сравнение с данните за Балтийско море и Северно море и не дават възможност да се направи оценка на тенденциите по отношение на проникването на замърсители.Отделните страни са отчели намаляване на концентрациите на нитрати и фосфор на определени места в своите крайбрежни води. След 1991 г. например се наблюдава намаляване на концентрациите на азот и фосфор в крайбрежните води на Холандия, което съответства на намаляването на количествата нитрати и фосфор, проникващи чрез река Рейн.
Подземните води в Европа се замърсяват по няколко начина. Сред най-сериозните проблеми е замърсяването с нитрати и пестициди. Нитратите представляват голям проблем в някои части на Европа, по-специално в регионите с интензивно животновъдство. През 90-те години като цяло не е наблюдавано подобрение на състоянието на подземните води в Европа по отношение на съдържанието на нитрати (Фигура 9). Пределните стойности за нитратите в питейната вода са превишени в около една трета от тези подземни водоеми, за които в момента има данни.В много страни-членки на ЕАОС питейната вода е замърсена с нитрати. Например над 3 % от пробите за питейна вода, взети във Франция, Германия и Испания превишават стандартите за нитратите съгласно законодателството на ЕС. Не е дадена обаче количествена оценка на значението на това превишаване, тъй като няма допълнителни данни за продължителността и нивото на превишаване, както и за броя на хората, които са изложени на това въздействие. За страните-кандидатки за присъединяване към ЕС е известно, че плитките кладенци в централна и южна Полша са замърсени, а за България е изчислено, че в началото на 90-те години до 80 % от населението е било изложено на въздействието на нитрати с концентрация над 50 mg/l.
Отпадъчните води и животинските отпадъци са източници на замърсяване на питейната вода и на водите за отдих с патогени и други микроорганизми. Директивата за водата за къпане (76/160/EEC) имаше за цел да предпази хората от случайни и хронични замърсявания, които биха могли да предизвикат болести при използване на водите за отдих. В директивата са посочени редица параметри, които следва да бъдат наблюдавани и контролирани, но акцентът е поставен върху бактериологичното качество.