есе с тема..

[charovnata_]

както в доброто така и в злото човекът може повече от колкото си мисли.. ( ако нкои не може да ми напише есето то поне да ми даде някакви насоки в които да разсъждавам)

Moderated by [B]a[N]D[i]T[k]a
Заглавието на темата трябва да е написано на кирилица!

[sexa_na_kompleksa]

Ето нещо, което може да помогне:

http://winter.hit.bg/biblioteka/misli3.htm

http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=553

http://www.teenproblem.net/s/642.html

http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=13

А тук има няколко мисли:

http://www.sibir.bg/blog/FlowerBell/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=26394



Добро и зло

Трудно е да определиш, що е добро и що е зло. Както няма универсални човешки ценности, така няма и универсално добро и зло.
Доброто и злото са като двете страни на една монета – те не просто съществуват заедно, те се приливат едно в друго и границата между тях понякога се губи.
В този напрегнат, забързан и динамичен живот, всеки устремил се към своите цели и мечти, рядко забелязва доброто. По пътя към осъществяване на поставените си цели, стремейки се да го постигнем с цената на всичко, много често нараняваме околните, а с това и отчасти себе си. Сами си причиняваме страдания и мъки за които биха ни завидели и най-великите палачи на средновековието.
„Който не е с мен е против мен” – една фраза, която изразява съвсем ясно днешната действителност. Именно в това се състои и управлението на света – злоба, егоизъм и разделението на да „добри” и „лоши”, защото които не е с нас е заплаха за колектива, тои е „злодей”. Доброто се противопоставя на злото, но в зависимост от характера на човека то е повече, по-малко или както в повечето случаи твърде недостатъчно.
Има ли човек, който да не иска най-доброто за себе си? По пътя си човек среща коварни местенца, където да се скрие и да изчака удобния за него момент, да открадне малко слава и заслуги от другите. Но се знае, че в крайна сметка, както доброто, така и злото се връщат при първоизточника си. Това е неписан закон, който според мен е добре от време на време да се сещаме, за да не извършим поредната си „злинка”.
Колко по-светъл, по-чист и по лъчезарен би бил света, ако всички започнем да вършим добрини, защото „ако зад всяко добро същество, застане поне още едно” няма начин враговете да не станат приятели, но все пак кой би могъл да каже кои са границите между светлината и сянката? И изобщо, дали лошото не е просто неправилно разбиране на действителността? Космосът на човешкият разум е пълен с такива въпроси, на които ние хората все по често се опитваме да дадем отговор.