PDA

View Full Version : Па ща си ти-стихотворение на Иван Вазов за сърбите!



tankistabg
02-10-2008, 06:32
Малко за сръбската тирания над Македонските бъгари - реалната история+ стихотворението на Вазов.

Из поверителния рапорт, за противобългарските прояви на сръбския
престолонаследник княз Александър, Скопие, 31 март.1913 г., ЦДИА
л.153-156.
След пладне на 11.03.1913г придружен от щаба си, престолонаследникът
княз Александър стига в с.Бразда Скопско. Всички слизат от конете си на
площада до чешмата, където няколко селянки перат. Престолонаследникът
завързва разговор с жените,от които само Гайта Павлова, 45-50 годишна му
отговаряла:

- Какво перете, откъде сте, как Ви казват?
- Не видиш ли господине, оттука сме.
- Шта си?
- Българка.
- Шта си?!
- Българка господине!
- Кой те е научил така да казваш?
- Аз сама си знам, г-не, така си се викаме ний в това село.
- Аз зная кой те учи, но и той, па и ти ще разбереш, ако те заудрям с
този камшик!
- Нас турци са ни били, па и Вие, ако искате бийте ни, аз Ви казвам що
е право.

- Не си ли чула бабо, да е имало битка за Косово, па и тука, та е
пропаднало нашето царство. Какви българи, какви лайна е имало тука, та
да се наричаш българка! Ти бабо още не знаеш, кои са и какви са
българите: те се познават по лицето, те другояче говорят, имат чело
смазано назад, шиляста глава, тъп нос, българите са татарско племе. Ако
да ги знаеш, ти няма да се наричаш българка. Ти бабо и всички Вие се
познавате по челото, по очите, че сте чисти старосърби..

- Аз г-не не съм била ни у Косово, ни у Сърбия, па нито у България, но
ние тука така сме се казвали от деди и прадеди, па и сега така си се
казваме. Ний знаем български владика и български поп, друго не познаваме.

- Тия владици и попове са ви направили да ходите голи и те са Ви
подлудили, но сега аз няма да оставя такива владици.

- Сакаш остави ги, сакаш не ги оставяй г-не, ний сме си такива.

- Сега наша войска е завзела това място и Вий всички ще бъдете сърби.

- Кой знае г-не ний тука сме били и под турци и никой не ни е забранявал
да се наричаме българи. Имаше тука едни села, които бяха български, а
после за пари станаха сръбски..

- Е бабо като те изпердаша един път, ще забравиш старото. Аз и бакшиш
щях да ти дам, но сега не ща, защото си лоша баба.

- Ако сакаш дай, ако сакаш не давай. Ако съм сгрешила, прости ми г-не,
ама аз съм ти казала, що е правото, ние сме БЪЛГАРИ!!!

--------------------------------------------------------------------------------


Поверителен рапорт на делегата при щаба на сръбската армия м-р
Разсуканов до министъра на войната ген. лейт. Никифоров, за
противобългарските прояви на сръбския престолонаследник княз Александър,
Скопие, 31.03.1913 г.,


Донасям Ви г-н генерал, че преди един месец тукашни граждани ми
съобщиха, какво сръбският престолонаследник ударил две плесници на 10
годишния Страхил Д. Спиров, защото на запитването му "Шта си ти?" детето
отговорило: "Българин съм". Първо не повярвах. Допуснах, че
престолонаследникът е погалил детето. Възрази ми се, че от галене дете
не плаче, а то с плач си е отишло дома. Не бих споменувал горнята
случка, не защото не съм толкова сигурен в истинността й, но защото
очаквах някаква подобна, с която би могло да се охарактеризира напълно
сръбският престолонаследник като личност, наследник на престола и като
водител на националистическото движение в Сърбия.

--------------------------------------------------------------------------------

Противобългарски прояви на сръбския княз Александър,
Скопие,31.03.1913г.


Княз Александър повикал бившия учител Петко Марков от с. Бразда и го
питал:

- Как ти е името, откъде си, що работиш?
- Оттук, женен с 4 деца, земеделец.
- Нали си учител, защо работиш земеделие?
- Сега училищата са затворени.
- Где си свършил и какво си учил?
- В скопското българско педагогическо училище.
- Защо не си се учил в сръбско училище?
- В Скопие няма сръбско училище. Такова имаше само в Призрен.
- А защо там не си се учил?
- Моите родители като българи изпратили са ме в българско училище.
- Радил ли си ти Петко?
- Да в Македоно-одринската организация.
- Лично ти? Колко време?
- Да 7 години.
- 7 години! И то за 16 лири?
- Не за тези 16 лири, а за освобождението от турско робство.
- Сега защо не търсиш служба?
- Бех общински писар, но понеже не зная да пиша по сръбски, уволниха
ме. Служих 3 месеца и нищо не са ми платили.
- Аз ще наредя да ти се плати и да ти се даде добра служба, но ти да
бъдеш добър сърбин. Кой е правил тази чешма? Кой е бил майсторът й?
- Ние селяните, майсторът е от селото.
- А кой е писал този български надпис на плочата на чешмата? Тази плоча да я смените!
- Нямаме пари Ваше величество, па и сега работно време...

След този разговор престолонаследникът изпсувал и заповядал да се смени
плочата, защото такива еретически надписи в сръбско село не трябва да
има, изказал всичката си злоба срещу България и всичко българско и
заминал. Това предаде самият Петко Марков в 1913г.

--------------------------------------------------------------------------------

Па ща си ти?

"Па шта си ти?". На български означава "Какъв си ти?". Вазов написва
това стихотворение след като сръбският престолонаследник Александър І
удря плесница на едно момиченце в Македония, което на наглия му въпрос
отговаря, че е българче.

През 1934 г. в Марсилия крал Александър І е ликвидиран от Владо
Черноземски.


Па шта си ти?

"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

"Па шта си ти?" - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"