PDA

View Full Version : Конкурс за есе /2/



true.
02-10-2008, 11:58
Темите,в/у които можете да разсъждавате,са:

''Миграцията- път към мечтите или бягство от реалността?''

''Животът на човека-низ от иронични случайности?''

"В боя най-често побеждава не по-силният,а по-жестокият!"

"Най-същественото е невидимо за очите!"

"Не слабия,а силния трябва да се бори за справедливост."

Както в предишния конкурс,чийто създател беше еxploitedteen,наградата за победителя вероятно ще бъде книга,каква-ще бъде уточнено когато обявим спечелилия.

Крайния срок за участие е 1.03.2008 г. След това ще бъдат дадени 10 дни за гласуване.

Надявам се,че темите са интересни за вас и ще има доста участници. :)

bungle
02-10-2008, 16:10
"Най-същественото е невидимо за очите!"

Аз ще пиша по това, защото обожавам "Малкият принц" и точно тази част от книгата. :-P

DisciplineAndOrder
02-11-2008, 20:20
със сигурност ще участвам.

по коя тема ще реша като седна да пиша...

Seducti0n
02-11-2008, 21:02
Отговорно заявявам, че и аз ще взема участие в този конкурс.Искрено се надявам да се получи нещо интерсно и стойностно.Пожелаавм успех на всички. :)

Decu
02-12-2008, 14:08
Този път мисля да се включа и аз :)

quench
02-12-2008, 15:31
преди да започна, искам да попитам - есетата ще се оценяват по това как са написани или по това какво пише в тях (т.е. конкурсът ще ли пилича на изпит по политикономия)?

Лично аз избрах тази тема:

Не слабият,а силният трябва да се бори за справедливост

вероятно комисията на Политбюро ще ме скъса и ще ме прати в изправително училище, след като прочете изложението ми

white_chik
02-12-2008, 16:40
Време е и аз да се разпиша :D В есето съм използвала един малко по-различен способ-отрекла съм заглавието.Не знам дали се е получило,но реших да напарвя нещо по-различно!


"Най-същественото е невидимо за очите!"


Спортни коли,лъскави дрешки,скъпи бижута.Пари.Не,не ви описвам Ориндж Каунти,а материланите „ценности”,към които се стремят обикновените същества,наречени хора.Ща кажете, „Не,аз не съм от тях,за мен е важно сърцето”.Я стига.Не се парвете на духовно извисени.Не се правете на такива,каквито не сте.Не се опиттвайте да заблудите света , а и самите себе,че материалното няма занчение,защото ще ви кажа една „тайна”,има занчение и то голямо.Наречете ме елементарна,ограничена твар,аз ще се защитя,реалистка съм.Парите имат значение.Парите са изключително важни в модерното време,в което казваме,че живеем.Парите са необходими,ако щете дори само,за да преживяваме.И да,парите носят щастие.Какво?Не ви разбрах?Парите носят првидно щастие?Не,парите си носят съвсем реално щастие,защото не познавам човек,който няма да се зарадва на последен модел ауди или на апартамента в центъра на „хубавата ни и чиста”столица.Неслучайно днес всичко се върти около парите,около властта,около човешката меркантилност.Не ми харесва,но май нямам избор.Иска ми се да живея в свят,в който идеалите имат значение.Бленувам да общувам с хора,чието съзнание не е замъглено от бляскавите списания и напудрените „звезди”.Мечтая за добро и красота.Моля се за любов и приятелство.Иска ми се да вярвам,че най-същественото е невидимо за очите.И в този момент се събуждам от красивия сън и се оглеждам.Виждам същества,които същесвуват за следващия голям купон.Виждам хора,които крадат,лъжат и убиват за жълти стотинки.Виждам хора,в които обаче вече няма нищо човешки.И ми се иска,наистина ми се иска да вярвам,че някъде,в някоя пещера,дълобка в нечия душа е останало частица добро.И отчаяно го търся. И търся.И търся.Но го няма.Плача,крещя,викам го,но го няма.Дали е изчезнало,или просто си страхува да се покаже,за да не бъде унищожено?Не знам.Но го няма.
Най-същественото е невидимо за очите?Как тогава да разбера,когато го срещна по пътя си?Може би трябва да го усетя с душата си?А дали все още имам душа?Дали все още в мен има поне един атом,в койта са се барикадирали човечността,достойнството и надеждата?Дано!
Тъжно е,че вече няма хора.Тъжно е,че вече не живеем,а съществуваме.Тъжно е,че се чудим какво да си купим,вместо да се замислим какви хора сме.Тъжно е,че по пътя на себеусъвършенството губим и малкото човещинка,която ни е останала.Тъжно е!Тъгувайте хора!Ила да кажа,тъгувайте твари!”Най-същественото е невидимо за очите”.Ако наистина е така,как да го „видя” щом сърцето и душата ми са под властта на ограничеността и цинизма ми?Искам да вярвам.Имам желание да вярвам.Имам нужда от надежда!Но щом съм част от материалния и себичен свят как да вярвам,че по-ценното е невидимо за очите,след като очите ми са способни да виждат само това,което мателиалната реалност позволява.Как?

true.
02-12-2008, 21:42
Да,може да се участва с най-много 3 есета.
Правилата на конкурса са същите,каквито бяха в предишния конкурс.

Canis_Dirus
02-13-2008, 19:19
Възможно е и аз да се включа.

П.П. white_chick, оправи малко пунктуацията, че много трудно се чете, когато няма интервали след точки и тн.

RAWRRR
02-14-2008, 00:06
И аз ще участвам..по 2рата тема..

krakra
02-14-2008, 16:07
И аз ще участвам с есе по темата за миграцията,но ще го напиша по-късно. И ето с това,което написах набързо :

"Най-същественото е невидимо за очите!"
в отговор на white chik

Най-същественото е невидимо за очите.Да,така е.Колкото и да не ти се вярва е така.Затова спри да ми обясняваш как парите на мама и тате или на новото гадже те правят щастлива и чуй какво ще ти кажа : парите не са всичко.Има и по-важни неща.Много по-важни.Щастлива ли ще бъдеш, ако имаш пари и няма с кого да ги споделиш?Ако имаш пари, а нямаш приятели или семейство,което да те подкрепя? Не,това не е щастие. Това е заблуда. Нямала си избор,така ли? Не си била виновна че живееш в такъв свят,в такова време? Май трябва да се осъзнаеш. Да разбереш че животът наистина си го правиш сама. Че това е твоят свят и ничий друг. Но е по-лесно така,нали? Да се оплакваш, да обвиняваш другите и да се оправдаваш. По-удобно и по-глупаво. Не ти харесва ‘‘материалния и себичен свят’’, но сама казваш, че си част от него.Ами не бъди. Промени се. Промени света. Или поне своя собствен. Не е нужно да се ‘’извисяваш духовно’’ ,достатъчно е да пораснеш. Тогава може би ще разбереш колко си се лъгала. Колко си грешила, като си мислела че парите ще те направят щастлива.Знаеш ли колко бедни хора има и то не само в България,а навсякъде? И знаеш ли, това не ги прави нещастни. Те са щастливи. Защото са живи. Да,те са живи. За тях всеки нов ден е подарък. И изпитание. Но не се отказват като теб. Продължават да се борят със света. С ‘’модерния’’ свят.Може джобовете да им са празни, но сърцата им не са. А точно това е най- същественото.Дано един ден го проумееш.Дано един ден прогледнеш и видиш невидимото. Важното. Дано един ден започнеш да живееш.Да живееш наистина, а не само да ‘’съществуваш’’. И дано този ден да дойде по-скоро...

Canis_Dirus
02-14-2008, 16:12
Най-същественото е невидимо за очите!


There are only four questions of value in life, Don Octavio. What is sacred? Of what is the spirit made? What is worth living for, and what is worth dying for? The answer to each is the same: only love. Johnny Depp as Don Juan (Don Juan de Marco 1995)

Самият Дон Жуан ви го каза. Всичко е любов. Всичко ли? А нима е прав? Нима всичко, което ни трябва е любов?
Какво искаме? Кола, къща, телефон, дрънкулки. Там е колата – тя е червена, от тази марка и има такива и такива качества и е моя. Телефона – с камера, екстри. Къщата … Притежаваме всичко това. А всъщност не го притежаваме. Нещата, които притежаваме всъщност притежават нас. Станахме роби на вещите, на материалното. Живеем, говорим, обличаме се както виждаме по телевизията. Даже мислим като по телевизията. И искаме още. И сме щастливи, когато получаваме още.
И се учудваме, когато усетим една вътрешна празнина. Празнина, която не запълваме с предметите. Тя става все по-голяма. Ядосваме се, че не можем да я открием и да я запълним. Странно. Летим във космоса, а не знаем, какво има вътре в нас. Защо тази празнина не иска да се махне ли? Защото тя е всичко, което имаме. Вещи и предмети – тях могат да ти ги отнемат. Да изгорят в пожар например.
А празнината ще си остане. Защото тази празнина е животът. Имаме нужда от нея. Тя е в нас, за да ни кажа, че имаме нужда от нещо. Нещо нематериално, което не може да бъде описано в речник, изразено с думи.
Любов, щастие, свобода, вяра! Това се нещата, които имаме завинаги. Това сме ние. Това са нещата, които променят света, които изграждат империи, унищожават народи, които рушат и създават живот. И тях никой не може да ни отнеме. Спомнете си „Вяра” на Вапцаров! Спомнете си Петьофи:
• Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.

Това сме ние! Това е животът! Същественото! Вечното! Любов, щастие, вяра, свобода! А тези неща не могат да се нарисуват, да се продадат и купят . Не можем да ги видим. Да надникнем в себе си. С телескопи виждаме най-далечните кътчета на вселената, виждали сме дълбините на морето, а не можем да видим себе си. Твърде малки сме, за да видим, от какви велики неща сме изтъкани.
Живейте! Обичайте! Радвайте се!



402 думи (според Word). Евентуално мога да напиша нещо за миграцията.

white_chik
02-14-2008, 19:50
И аз ще участвам с есе по темата за миграцията,но ще го напиша по-късно. И ето с това,което написах набързо :

"Най-същественото е невидимо за очите!"
в отговор на white chik

Най-същественото е невидимо за очите.Да,така е.Колкото и да не ти се вярва е така.Затова спри да ми обясняваш как парите на мама и тате или на новото гадже те правят щастлива и чуй какво ще ти кажа : парите не са всичко.Има и по-важни неща.Много по-важни.Щастлива ли ще бъдеш, ако имаш пари и няма с кого да ги споделиш?Ако имаш пари, а нямаш приятели или семейство,което да те подкрепя? Не,това не е щастие. Това е заблуда. Нямала си избор,така ли? Не си била виновна че живееш в такъв свят,в такова време? Май трябва да се осъзнаеш. Да разбереш че животът наистина си го правиш сама. Че това е твоят свят и ничий друг. Но е по-лесно така,нали? Да се оплакваш, да обвиняваш другите и да се оправдаваш. По-удобно и по-глупаво. Не ти харесва ‘‘материалния и себичен свят’’, но сама казваш, че си част от него.Ами не бъди. Промени се. Промени света. Или поне своя собствен. Не е нужно да се ‘’извисяваш духовно’’ ,достатъчно е да пораснеш. Тогава може би ще разбереш колко си се лъгала. Колко си грешила, като си мислела че парите ще те направят щастлива.Знаеш ли колко бедни хора има и то не само в България,а навсякъде? И знаеш ли, това не ги прави нещастни. Те са щастливи. Защото са живи. Да,те са живи. За тях всеки нов ден е подарък. И изпитание. Но не се отказват като теб. Продължават да се борят със света. С ‘’модерния’’ свят.Може джобовете да им са празни, но сърцата им не са. А точно това е най- същественото.Дано един ден го проумееш.Дано един ден прогледнеш и видиш невидимото. Важното. Дано един ден започнеш да живееш.Да живееш наистина, а не само да ‘’съществуваш’’. И дано този ден да дойде по-скоро...


Виж,не си ме разбарл напълно вярно.За мен,като човек,който сериозно се е захванал с есета и смята с това да се занимава,идеята на есето е да бъде с нещо по-различно от всички останали.Всеки може да напише,че любовта и доброто в хората е най-важното.Всеки може да разтяга локуми как парите не са важни,как има бедни хора,които са щастливи.За мен не това е идеята на едно есе.Винаги се опитвам да пиша нещо,което мвоже да не е върхът на сладоледа,но да е по-различно,а това,че не ти харесва,напълно уважавам мнението ти.Не си мисли,че в реалността аз съм лигава кифла,защото всичко,което имам,с изключение на покрива над главата ми,съм си го изкарала сама и много добре знам,че парите не са всичко.За мен самата тема "Най-същественото е невидимо за очите" беше много клиширана,тема,по която ще се изпишат много неща,в които хората искат да вярват,затова използвах малко по-различна стратегия,да отрека заглавието.На теб не ти харсева,на други съфоромци може би също,но не забравяй,че есето е на първо място текст,в който изказваш личната си позиция по даден проблем.Аз имам теза,която смятам,че съм доказала,не можеш да ме виниш,че мнението ми е такова.Поздрави.Това,което си написал,не знам как го наричаш,хубаво е,че вярваш в него,но не мисля,че съм го заслужила,защото един актьор,който играе блестящо ролята си в даден филм,е коренно различен в реалността....помисли върху това.

krakra
02-15-2008, 11:11
Нищо лично нямам към теб, просто изразявам моята позиция, която в случая е контра на твоята. И аз като теб реших, че ще е по-интересно да вкарам някакъв диалог. Не те познавам,не те съдя и нямам такива намерения,не мисля,че съм човек,който би могъл да го направи. Не го приемай толкова навътре, това е просто есе. Както казах- нищо лично.В крайна сметка есето ти ме провокира, което също е важно и което е една от целите на такъв вид текст.

P4ela
02-17-2008, 09:38
Не слабия, а силния трябва да се бори за справедливост

Ако става въпрос за възможност- силният, а не слабият е този, който по-често успява да получи справедливост. Силните могат да се борят за справедливост не само спрямо себе си, но и в защита на слабите. Силата е на страната на силните, във всички значения на думата.. А вече дали „трябва” или не, това е различно за всеки човек- просто няма кой да те накара. Всъщност самата справедливост изглежда различно през очите на отделните хора. Според Хитлер е било абсолютно справедливо избиването на „ненужни” хора- за доброто на висшата раса.. Лъжците, убийците, отрепките също действат в съгласие с тяхната справедливост. Която е примерно: всеки се оправя както може и слабите следва справедливо да си плащат за слабостите си. Или какво е несправедливото в деянието на крадеца, лишил някоя пенсионерка от единствените и спестявания.. Според нея и според мен тя поначало не е заслужила такова нещастие. А от гледна точка на крадеца в този свят печели по-силният и няма защо да го е грижа за някакви умиращи пенсионерки- той живее за себе си и силата е на негова страна, така че защо да го интересува..това е неговата справедливост. Слава богу, традиционото определение за справедливостта като равноправие и еднакви санкции е споделяно от много хора. Тези, които са достатъчно силни да си я извоюват, са по-малко. Почти всички хора се борят както могат. Моето мнение е, че цялата вселена се ръководи от принципа взимаш-даваш, плащаш и ти се отплащат-това е абсолютната справедливост според мен. Тези, които страдат несправедливо, след време се радват на лесни успехи.. Тези, които се борят за въпросната справедливост, след време я получават, и обратното. Затова мисля, че, помагайки на слабите да получат справедливост,силните вършат добро дело, което им се връща. „Трябва” обаче не съществува. :)

FelisDirus
02-24-2008, 12:28
Най-същественото е невидимо за очите.

Хей, помниш ли, че нарекох темата тривиална и глупава? И те попитах как не ви е омръзнало да разсъждавате все върху тези екзистенциални теми и да пишете едно също. И ти тогава ми отвърна така: „Ми за какво да пишем бе? (...) Да съм Гогол да напиша един Шинел, ама толко можем. Малко са хората, дето да пишат за малки неща и да казват много.” Може пък и да си бил прав, но аз смятам да пиша за нещо малко. Малко в очите на другите и всичко – в моите.

Забелязала съм (пък и на всеки е ясно), че ние, хората, притежаваме едно много лошо качество – а именно, че не оценяваме това, което притежаваме. И няма никакво значение дали говорим за нещо материално, или пък става въпрос за усещане, чувство, емоция. Ние приемаме хубавия телефон, удобното легло и компютъра като даденост. И ако това са просто някакви си предмети и донякъде би могло да ни бъде простено пренебрежителното отношение, то при взаимоотношенията между хората това е страшно. Я ми кажете кога беше последният път, когато казахте на родителите си, че ги обичате? Аз не помня. Мисля, че бях 5-6 годишна, когато за последно изрекох тези думички пред тях.

Нека не се лъжем, много материални неща ни правят щастливи, факт е. Въобще и не си помисляй да ми противоречиш, а си погледни телефона. Хайде сега отиди и го подари на някое хлапе и си вземи съвсем обикновен. Пак ще ти върши същата работа, нали? Но няма да го направиш. Е, та за това ти говорех. Истината е, че целият ти живот е подчинен на материалното. То ти дава удобството, комфорта и затова осигурява донякъде и щастието ти.

Но нищо не може да може да ме направи толкова щастлива, както ти. Засега си невидим. Мислите ти са невидими, чувствата ти, желанията, но те са най-важните, най-съществените неща. И често ми се иска да не е така, но и ти самият понякога си лек въздушен образ, до който не мога да се докосна. Ти си фантазия, въображение, блян, кошмар и болка - всичко това, което не може да се види и пипне. А всички тези емоции осмислят и съпътстват живота. Те са неговата магия.

Canis_Dirus
02-24-2008, 19:05
"Не слабия, а силния трябва да се бори за справедливост."

„Не мога да се боря аз – слабичък съм!”, „Това е твърде трудно за мен.”. Оправдания, оправдания. Е време е да погледнем истината в очите. Няма кой да се бори вместо теб. Справедливостта е справедливост на силните. Или си силен, или си онеправдан! Ясно?
Не е ясно? Кое не е ясно? Не е ли ясно, че на силния не му пука за твоята справедливост, понеже си има собствена? Справедливостта не е еднозначна. Стани и се бори. Не ме интересува, че е трудно. Спри да се молиш за задачи и трудности, които да отговарят на възможностите ти. Моли се и работи за възможности, които да отговарят на трудностите, които се изправят пред теб.
Никога няма да получиш нещо, ако не се протегнеш и не си го вземеш сам. О, приятелю, не ми излизай сега с приказка за стълбата. Тя е вярна. Когато стигнеш до позицията ада раздаваш справедливост, ти няма да си същия. И това не е тъжно, не е жалко, не е трагедия. Panta rei! Животът е промяна. Няма как да останеш същия, когато искаш нещо различно. Искаш нова справедливост – вземи я.
Толкова ли си наивен, че вярваш, че някой друг ще се бори за твоята справедливост? САЩ ще се борят за демокрация и по-добър живот за вас? Ха-ха. Те се борят за тяхната справедливост и никога няма да разберат твоята.
Искаш да си медуза? Да се оставиш на течението и да чакаш от океана да ти достави нужното? Вярно – ще имаш малко, но достатъчно. Или искаш да си орел? Да владееш небето и да получаваш това, което пожелаеш и за което се пребориш?
Това е. Слабият не се бори. Силният се бори. В момента, в който започнеш да се бориш за справедливост, за по-добър живот, за каквото и да , ти спираш да си слаб и ставаш силен. Съдбата се усмихва на силните, защото се борят.


Мисля да напиша и още едно, ако може.

true.
03-01-2008, 22:04
Тааака. Достатъчно есета събрахме,за да се определи победителят.

Започвайте да гласувате!И ще помоля всеки,който дава глас в анкетата,да пише и пост,за да не се получи недоразумение!
Имате на разположение 10 дни,докато се определи победителят!

Аз гласувах за експлойтедтийн.

LetiCherry
03-02-2008, 00:54
Аз съм за експлойтедтийн, просто защото мислите му описват много добре моите колебания и мисли в последно време.
Браво на всички, с интерес прочетох всички есета. :)

FelisDirus
03-02-2008, 13:43
И аз гласувам за Вили. За пореден път - браво! :)

Boot
03-02-2008, 13:48
Експлойтед.

Pedigree
03-03-2008, 14:52
exploitedteen

Много ми хареса,но на Къдли също е хубаво,както и на останалите.Браво! :)

DisciplineAndOrder
03-03-2008, 15:14
Всички есета са страхотни. На Canis,на _Cuddly_,на exploitedteen...
аз гласувах за Къдли-есето и е чудесно,пък и храня особени симпатии към нея :D

sobieskiboy
03-03-2008, 15:35
exploitedteen

Много ми хареса,но на Къдли също е хубаво,както и на останалите.Браво! :)
+1

Felis_Dirus
03-11-2008, 19:47
Хм, авторката си забрави темата и аз (като участник в конкурса) се чувствам леко обидена. :)

Ако правилно съм сметнала дните, Вили вече трябваше да бъде обявен за победител.

true.
03-14-2008, 09:39
pobeditel e exploitedteen bezspronoooo! 8)

4estito da mu e.

s LS-ta 6te se uto4ni nagradata 8)

p.s sorry sa latinicata,no ste mahnali kirilizatora,a na kompiutara nqmam kirilica :)

p.s 2. molq,napravete drug konkurs za ese,6toto e naistina interesnoy ! :-)

Felis_Dirus
03-14-2008, 15:08
Ан тъй.. хм, ако ми хрумнат интересни теми, ще направя следващия конкурс аз. :)

Briseis
03-18-2008, 17:56
Есето на Експлойтед е едно от най-хубавите неща, които някога съм чела. :shock:
Изумена съм
Astonished направо

Нямам какво да кажа...

GLeZoRanA
03-18-2008, 20:53
Адаш едно голямо БРАВО от мене . Заслужаваше си да го прочета и наистина те кара да се позамислиш...Браво

П.П. Вече ти ще ми пишеш есетата :oops: