Чувствам се...

[feelalone]

дори незнам как се чувства.Може би самотен.
Ето поредната нощ мислене и мечти да ги видя отново!
Преди 5 години се преместихме в по-голям град,а в старият ми бяха всички приятели,абе абсолютно всичко.Сега още немога да се приспособя и не мисля,че ще мога.Хората са различни,не ми харесват тези,които са в даскало,разбирам се с тях...но знаете...то още от самото началото виждаш,кои ще са приятелите ти!Така нямам никакви истински приятели тук!
Имам 2-ма в старият град,които всяко,абсолютно всяко лято,отивам и прекарвам от първият до последният ден на ваканцията.Просто невероятно!Но с 3 месеца от 9 среща с тях е просто недостатъчно.В последно време изобщо не мога да спра да мисля за тях!Припомням си стари мигове,моля се да не ме забравят и т.н.Чуваме се по скайпа,но...не е същото...от това да си един с/у друг.
Толкова празен се чувствам.Ако мога още сега да се върна там,абсолютно веднага ще го направя без мислене.Но уви...
Н емога да спра да мисля за тях...просто сърцето ме заболява като си помисля за всички мигове прекарани заедно.Броя дните до ваканцийте.Мисля си...уф
Дори сега не мога да си събера мислите
Приятели,които познаваш от бебе не могат да се забравят!!!

Дори нз защо написах това,нито ми олекна,нито друго.
Само,който го е изпитвал,ще ме разбере

Бих дал АБСОЛЮТНО всичко да се върна отново там,животът ми е там.Тук е по-хубаво от материална точка,но пък сърцето и самият аз съм си там.А тук съм на мн чуждо мясот.Те са абсолютно всичко за мен и се надявам и те да го оценяват

[Blab]

На колко си? 5 години... да речем, че сте били на по 12, значи 17?
Никога не знаеш какво ще се случи. Може съвсем скоро да сте заедно, да учите в един и същи университет, да делите стая...
Познавам самотата, или по-точно самотността.
Но е красиво да си мислиш, че всичко се случва със смисъл и нещата рано или късно се нареждат.
Усмихвай се! И не забравяй приятелите си!

[feelalone]

16 точно
и се познаваме от 15г с единият и 10 другият
Точно това си мисля:ако се разделим и всеки отиде другаде,ще бъде още по-зле,рядко ми минава мисълта,че може отново да се съберем.

Няма как да се усмихвам,като знам,че всеки ден си мисля за тях и колкото и да мисля минават месеци,докато мога да се видя отново с тях.Трудно е.И при това си сам,в смисъл такъв,че нямаш истински приятели,а само такива,с които си за ден и това е.

Имах много "истински" приятлеи,но времето ги заличва и остават тези,които са ИСТИНСКИТЕ!

Нз,ще почвам да мисля да се връщам там,трудно ще е,но...

[Blab]

Ще кажа само още нещо(което дори аз трябва да си напомням от време на време) -
Не живей в миналото! Много боли!
Същото важи и за в бъдеще.
Бъди сега! И търси щастието. Ще срещаш още много хора, някой от тях ще ти бъде Приятел.
А, ако е писано, ще запазиш така скъпоценното приятелство и за в бъдеще.
Дано! Хубаво е, че има хора, които не се отказват! :)

[feelalone]

Сигурен съм,че ще го запазя може и трудно да е,но ще го запазя,защото са изключителни хора и други като тях няма,няма и да има!
Срещнах за последните 5 години,изключително много хора,но не мога да намеря това,което го има в приятелите ми.Просто няквако..нз.. вътрешно чувство,подсказв,че това няма да са ми приятели и просто сме различни,нз.
Просто ме е страх да не се отчуждим

[Blab]

:) Желая ти усмивки!
И всичко да се нареди!

[feelalone]

Благодаря!
Дано :cry:

[VampireGirl666]

Не се притеснявай и не се депресирай.Може би на новото място не намираш приятели,защото постоянно мислиш за другите и нямаш желание да търсиш нови.Разстоянието не би трябвало да ви разделя.Е,да имали сте много хубави моменти,но помисли колко още по-хубави преживявания ще може да имаш,като намериш приятели и на новото място.Успех!:)

[BAD_KID]

Не се отчаиваи пич мисли си както казаха по горе че един ден пак ще сте заедно.Аз знам какво е чувството което изпитваш защото и аз изпитвам същото даже при мен е по отчаиващо защото аз не просто живея в друг град а и в друга даржава и дори и през ваканците някой път не си ходя по независещи от мен причини. Обаче неспирам да мисля как един ден ще съм пак със сичките си приятели и сичко ще е наред. Успехчета от мен и бъди малко оптимист! \:D/

[shooter]

Приятел аз никъде не видях да имаш някакъв въпрос.Или това е изповед?Какво да ти кажа.От нашата улица едно момче се премести в София/от малък град съм/преди 4-5 години и още не е свикнал там и не му харесва.Все се оплаква като се видиме.Е,вярно е че е доста малък/11 почти/но това няма значение.

[feelalone]

Аз ионаче тук приятлеи имам,но само приятели.Просто не са такива,каквито са онези.Сега гледам ваканцията (пролетната)и заради тази тъпа стачка 3 дена ваканция,няма за кога отново да се ходи."Може да се разболея" една седмица преди това,защото наистина трябва да се видим скоро

[HePeAJIeH]

Колкото и да ти е трудно гледай напред мисли позитивно и кой знаеллллнякой ден може пътищата ви да се пресекат с твоите приятели.Вярвай в приятелството ви и тази твоя вяра може да те възнагради! Наистина както каза be_true не е хубаво да живееш в спомени защото именно те ще те дърпат назад ще изпитваш носталгия която ще прави мъката в сърцето ти по-голяма! Гледай напред и си мисли как ще се виждаш с приятелите си през ваканциите! Успех и само позитивно мислене ти желая! :)

[oTPoBHa]

знам, знам.. при мене е същата работа - аз не съм родена в Перник, обаче живея тука по много гадно стечение на обстоятелствата..
Баща ми е от град Кърджали, един прекрасен град с много ведри и позитивно мислещи хора.. градът е супер чист, има 3 парка.. смятай колко е зелено навсякъде. И няма никакви шибани расови проблеми, както изтъкват по новини, по вестници и прочие - преувеличават, и то доста.. живяла съм там достатъчно и преспокойно можех да го намразя този град заради другите етнически групи.. а то какво.. аз си го обичам толкова много че просто.. нямам думи, не мога да изкажа обичта си просто към тоя град и към хората в него.. родена съм в там, може би и затова го обичам това място и тоя край.. и нещо винаги ме влече на юг, надолу към топлото.. толкова много приятелства имам завързани там, и толкова приятни мигове.. живеехме в квартал, откъдето се виждаха Родопите едва ли не на по-малко от 800 метра пред теб, и когато си поискаш можеш да излезеш да се разходиш.. точно под Великата Язовирна стена.. :P толкова беше зелено и красиво.. центъра беше на по малко от 15 минути с колело.. и навсякъде из града има насадени дървета.. такситата са ти по левче.. рейсове кажи-речи няма. тука в Перник манталитета на хората просто е някъв студен такъв, гаден, селски.. хората са "мърлячи" във всяко едно отношение.. градът е мръсен, прашен отвсякъде, комините на Тец-а не престават да бълват черни пари ден и нощ.. ама кво да очакваме - години наред Перник се е изхранвал благодарение на мината.. един прашен миньорски град, в който живеят предимно миньорите - прашните хора на труда и социализма, живеейки си със своите идеи векове наред.. последиците съответно - природа - никаква.. а и отделно, защото хората са такива, че и обичат да им е мръсно просто.. вобще Перник е пълна противоположност на Кърджали.
И смятай, 1 клас като бях, се преместихме да живеем в Перник, защото разногласията между майка ми и баща ми на тая тема просто нямаха край.. майка ми постоянно дрънчеше, че искала да бъде близо до София, до "елита" едва ли не, а не да седи в тоя "малък", "провинциален" град, както говореше за Кърджали. Баща ми, човека - кво да прави - продадохме апартамента във Възрожденци (най-хубавия квартал в Кърджали), аз тогава си спомням камионите, които ни изнасяха вещите от апартамента, и колко тъжно ми беше тогава.. там си имах приятели - спомням си, че бяха две туркинчета, с които бяхме като сестри.. много се обичахме. Никога няма да забравя колко весело ни е било заедно.. и така, преместихме се ние в Перник, направихме тука луксове в апартамента на майка, основен ремонт, глупости.. и ме записаха да уча тука.. и откакто дойдохме в Перник, започнаха проблемите в семейството. Баща ми, човека, се премести в Булбанк - клон София и всяка сутрин трябваше да става в 7 часа и да пътува до София, и се прибираше в 10.. това пътуване по тия влакове просто го изморяваше на макс.. и човека се ядосваше яко.. той не харесва Перник именно защото е точно обратното на Кърджали. Там си беше свикнал сутрин да стане към 9-10 и так за 10 минутки отива до булбанк с колелото, после към 5-6 так, прибере си се вкъщи, почине си и тогава си спомням почти всяка вечер излизахме, ходихме на кино, на ресторанти и всякакви такива, защото просто центъра беше на 15 минути път. А тука в Перник знаеш ли какво е, пич.. тука е един мраморен площад, славата на град Перник, изграден от трудолюбивите каменоделци и миньори, който трябва да се слави поколения и поколения.. центърът е кажи-речи все едно съм някъде на село. Единствената улица, която е що-горе прилична е пълна с някакви лъскави кафенета, където лъскавите мацки с острите обувки сядат да пият кафе за по 5 лева.. Останалото е пълен леш - жив човек няма да видиш по улиците. Кварталът, в който живеем, е някъде на 7 километра от центъра на град Перник (уж елитен се води) и поради тая причина аз като сляза в центъра винаги се губя, щото просто нямам работа натам. И отделно пътуването до София и обратно всяка сутрин, за да отиде баща ми на работа и да се прибере. Човека просто се мъчеше тука.. така беше точно две години, след което започнаха все по-често да стават скандали между нашите, че му е писнало да пътува всяка сутрин, че ще се махне от тоя скапан перник и т.н., а майка ми естествено си защитава града до дупка и това си е. След още една година - развод.. и баща ми се премести да живее в София и сега идва само събота и неделя да ме вижда..
а аз? откакто дойдох в перник, аз някси тия хора тука си спомням, че бяха ебати простите..между хората на юг и хората на запад открих тогава първите разлики. дори и при дечицата, с които си играех, когато бях 1-2 клас. Всички слушаха попфолк, и те като родителите си. Киснаха по входовете и си играеха на кукли Барби, настелили черджета в тая прах и това им бяха игрите. Гримираха се с гримовете на майките си и обличаха техните дрехи, и после правиха концерти пак във входовете, като всяко дете си заплюваше някаква попфолк звезда.. даже си спомням, че се караха коя да бъде Глория.. А аз в Кърджали си бях свикнала да играеме в реката на Робинзоновци, да си правиме експедиции в гората и т.н. , децата бяха по-рачлини просто, и съответно и предтавите ми за нещо хубаво бяха различни. Като дойдох тука повечето ме игнорираха и все си спомням ме наричаха "абе тая Емили умната тука, интелигентната" и пр. Съучениците ми - същата работа като тия пред блока. Някакси ми беше трудно да се адаптирам към обстановката, и признавам, все още е така. Просто не мога да намеря нещо общо между хората в Перник и себе си.. те са студени, обкновено винаги ще спорят за нещо, ще ти завиждат, прости са, СЛУШАТ ЧАЛГА и претендират с това.. кво да кажа още.. и една много гадна черта на тоя край - мнителността. Значи ти примерно си говориш нещо с един човек, примерно, че си отишал и си направил един-какво си, обаче в акъла на тоя човек постоянно му се върти "абе тоя сега тука ЗАЩО го е направил това, той няква изгода си има за него, нещо тука става, трябва да разбера, ДА СЕ НАМЕСЯ" и прочие. Това е отвратителна черта на тоя край.. забелязала съм го в повечето хора, с които общувам. И оттогава до сега не си спомням да съм имала някакво свесно познанство с перничани.. най-добрата ми приятелка и тя е по същия начин, само че е от Сливен и живее тука пак заради техните.
Кво да говориме.. в момента да има двама-трима човека, които горе-долу да не са толкова зле, и те са все преселници от други градове.. хаха.. иначе всичко друго си е чиста чалга. В Кърджали междодругото и там се слуша чалга, ама не е толкова силно изразена и в манталитет, и в държание, и в начин на говорене. Доказано е, че в Кърджали се говори най-правилния български език, без разни диалекти или наречия. Тука.. "че одим, че напраим" или пък "я па го това" и др.
Трудно ми е да се адаптирам.. понякога само си мисля за ваканциите, да идват по-бързо, че да се махна от Перник поне за малко..

може би съм те отегчила с тая дълга-предълга история, ако вобще си я прочел, но все пак е утешаващо да знаеш, че не си само ти ПРЕЕБАН .. ;)

[LiLGrizzly]

abe 6te si nameri fr spoks :)

[find_m3]

разбирам те чудесно и аз съм така преди 2 и половина години се преместихме,мисля си често за приятелите и колкобеше хубаво като си играехме в квартала и т.н. радвам се ,че късно пораснах.сега си намерих нови приятели ,но се чувстам недооценена,ценя ги адски много,правя всичко по силите си за да почувстват колко държа на тях ,но не ми се получава.по тая причина все повече и повече се връщам назад и не знам какво да направя ,защото нямам избор,а дори и да се върна нищо няма да е както преди ,така че не намирам смисъл.

дано при теб се наредят нещата :)

[BuBs]

Не се притеснявай има си и хубавата страна.Се пак в новия град никой не те познава,може да си почнеш нещата отначало и да завържеш нови приятелства.Никои не ти знае стария живот,незнаят нищо за теб и така ше ти е по лесно.