Спешно ми трябва анализ на "Камък" на Атанас Далче

[advenger]

ПЛС ако някои има анализ на "Камък" от Атанас Далчев :)


ето текста:
КАМЪК


Остаряват хора и дървета;
падат дни, нощи, листа и дъжд;
неизменен в есента и летото,
камък, ти стоиш все същ!

Нямаш нито жили, нито нерви,
нямаш нашата злочеста плът.
Съвестта и хилядите червеи
никога не те гризат.


Ти не си изпитвал още жаждата
от която почват вси беди
не грешиш ти никога не раждаш,
пък и сам си нероден.


Ти си свят. Не затова ли некога
в огнените стари векове
от гранит и мрамор е човекът
ваял свойте богове


Алена искра, от теб изтръгната,
камък, истината в теб прозрях
вечно и свето е само мъртвото,
живото живее в грях.

[sherry]

В творби като “Метафизичен субект” и “Камък” обаче Далчев реабилитира и дори възвисява тленното, на което дължи своята мощ душата. В “Камък” преходният живот е представен (както във “Вечер”) чрез паралел между човешкото и природното (“остаряват хора и дървета”). Природата е представена като споделяща човешката участ. Азът осъзнава неотменимостта на този световен закон с философска примиримост. Оказва се обаче, че законът има и друго противоположно проявление – камъка. Той не е повлечен в кръговрата на негативните човешки метаморфози (стареенето); не досегаем е за ерозивната сила на сезоните, неизменен е (“винаги един и същ”); нито старее, нито се движи; лишен е от мъките на греха, а оттук и от греховност. Камъкът въплъщава Далчевото философско разбиране за вечността: тя е лишена от живот, безгреховна, безчувствена, т.е. мъртва. Това я прави “свята”. Човекът обаче е нещо съвсем друго. Той е единство на тленна плът и съвест, което го обрича да се променя, движи (да завяхва и да се възражда). Стихотворението “Камък” внушава, че това не е само ужасно, но и прелестно. Ето защо поетът тук възвисява, а не принизява грешния живот, т.е. открива значимото и в спокойствието на камъка, и в динамичния превратен живот на тленното.

[advenger]

sherry мерси :) :)