Skoklev
02-11-2008, 18:56
Зачетох се, и видях не 1 тема за това дали любовта е сляпа...
И се сетих за една историйка която ми бе разказана...и даже я намерих в нета :) Надявам се да ви хареса :)
Любовта и лудостта
Преди много, много години, откакто свят светува Човешките качества се събрали на една горска поляна и всички решили да играят на криеница.
Паднало се на Любовта да жуми.
Започнала тя да брои, стигнала до сто, отворила очи и тръгнала да ги търси.
Съзряла първо Мързела, който се бил скрил зад нея. Гордостта се криела извисена в планинските върхове отсреща.
Измамата се виждала в реката, но всъщност била на дървото отгоре, Тъгата се реела тъжно над люляковите клони, Самотата се била сгушила до един шипков храст. Радостта светела между клоните на дърветата. Само Лудостта не се виждала никъде.
Най-накрая, съзирайки храсти от рози в далечината, Любовта се втурнала и … откривайки Лудостта сред тях ослепяла от бодлите на розите…
Разплакала се тъжно Любовта, а Лудостта я прегърнала и заридала заедно с нея, извинявайки й се:
“Прости ми, Любов, моля те! Прости ми! Обещавам ти, че ще бъда вечно до теб и ще те водя навсякъде, ще ти помагам във всичко и няма да те оставя никога… ”
Та затова оттогава, до наши дни, че и за в бъдеще Любовта е сляпа, а Лудостта я води за ръка…
И се сетих за една историйка която ми бе разказана...и даже я намерих в нета :) Надявам се да ви хареса :)
Любовта и лудостта
Преди много, много години, откакто свят светува Човешките качества се събрали на една горска поляна и всички решили да играят на криеница.
Паднало се на Любовта да жуми.
Започнала тя да брои, стигнала до сто, отворила очи и тръгнала да ги търси.
Съзряла първо Мързела, който се бил скрил зад нея. Гордостта се криела извисена в планинските върхове отсреща.
Измамата се виждала в реката, но всъщност била на дървото отгоре, Тъгата се реела тъжно над люляковите клони, Самотата се била сгушила до един шипков храст. Радостта светела между клоните на дърветата. Само Лудостта не се виждала никъде.
Най-накрая, съзирайки храсти от рози в далечината, Любовта се втурнала и … откривайки Лудостта сред тях ослепяла от бодлите на розите…
Разплакала се тъжно Любовта, а Лудостта я прегърнала и заридала заедно с нея, извинявайки й се:
“Прости ми, Любов, моля те! Прости ми! Обещавам ти, че ще бъда вечно до теб и ще те водя навсякъде, ще ти помагам във всичко и няма да те оставя никога… ”
Та затова оттогава, до наши дни, че и за в бъдеще Любовта е сляпа, а Лудостта я води за ръка…