Fallen`Angel
02-12-2008, 10:34
Седя си вкъщи, слушам музика караща ме да се замисля върху някои моменти от моя живот и това което ми се случи напоследак. Всичко върви наопаки, опитвам се да оправя нещата, които съм объркал и имам чувството, че не трябва да го правя. Имам чувството, че не трябва да оставям нещата зад мен, но знам чее така трябва да бъде. Нещо ме спира да го направя, макар и да го искам. Срещнах прекалено много трудности за моята възраст, срещнах и истинската любов, за която се борех в продължение на 5-6 месеца да си я върна, но тя ме беше излъгала за раздялата ни. Радвам се, че я срещнах и разбрах какво е да обичаш истински и да можеш да се почувстваш обичан, но защо по този начин? Преди 1 година по това време бях в Барселона, там има едно място, където можеш да си пожелаеш нещо и казват, че се сбъдвало всичко, което си пожелаеш. Отидох, пожелах си да обичам някого истински и то се случи след месец (май месец). Определено не съжалявам, че си пожелах това, но съжалявам, че се борех за човек, които не заслужаваше усилията ми. Налага се да оставя всичко зад гърба ми и да продължа напред, макар и да не искам да приема, че всичко е свършило. Още в самото начало на вързката ми с момичето знаех, че няма да е най проста обикновенна връзка. Когато излязохме за пръв път, нещо в мен трепна, нещо което не бях чувствал до тогава. После се засили това чувство и накрая то ме погуби. Пренебрегнах честта, достоийнството си и себеуважнието за да й докажа, че наистина я обичам и значи всичко за мен. Помня деня, когато тя се върна. Чаках я 2 месеца, през които си говорехме всеки ден по телефона, но никой на никого не е изневерявал или лъгал. По-късно, след като серазделихме разбрах, че съм й станал най добър приятел. Грешката ми беше, че се държах прекалено откровено с нея. Но с нея не можем да бъдем приятели, заради миналото ни. Съжалявам, тя беше прекрасен човек и с нея можех да си говоря за всичко, помагала ми е много пъти и в трудни моменти, когато съм се нуждаел от подкрепа, но явно е че не можем да продължим напред, ако не се оставим. Гадно е, боли при мисълта, че трябва да оставя такъв важен за мен човек, но явно така е било писано да стане. Съвет към всички момчета - не бъдете напълно откровени с девойките си, защото това ще превърне чувствата й към вас приятелски. Не можеш да засилиш чувствата на някого, но можеш да ги запазиш, като се държиш малко дистанцирано от нея, да остане тръпката и загадъчността, а аз тея неща не ги спазих и ето на - сам съм вече толкова време..шибано е.. :(