За всички които не се разбират с родителите си

[fifi_friend]

На 17г се изнесох от къщи, защото не се разбирах с майка ми. Нашите са разведени и се получи много гадна ситуация - всеки си живее отделно( имам и сестра, а тя пък в друг град живее). Сигурна съм, че всеки се е питал какво е да не живееш с родителите си. Истината - СУПЕР ЯКО Е! Но така е първите месеци. После няма мама и тати. КОгато се прибираш не е сготвено, а ако не си изпереш няма кой. Но това разбира се не може да се опиша- като ти дойде на главата тогава рабираш. Спомням си даже как съм бягала от училище.....за да си платя сметката за ток. Много ми беше трудно, защото не бях свикнала. Но въпреки всичко аз се чувствах добре. Нямаше ги вече скндалите, виковете и караниците всяка вечер. Просто в един момент се махнах от тази лудница. Каквото и да ви говорят - " ами те родителите знаят кое е най-доброто за теб" примерно, не винаги е така. Доста често те просто не част от нашия живот, но си мислят точно обратното и просто искат да ни предпазят от техните грешки. Но всеки има право на избор нали? Трябва да си изпатиш, за да разбереш - с акъл почти никога не става. Сега майка ми ми е най-добрата приятелка. Аз съм вече на 19 г и отново живея сама в София ( студентка съм). Но тя никога не е била по близо до мен, отколкото сега. Цялата тази промяна се получи, защото аз предприех някакви действия. Накарах я да ме види от друга светлина като по-голям и отговорен човек. Накарах я да разбере, че съм пораснала, а така и стана наистина. Крайните действия са особено ефективни в екстремни и крайни ситуации, т.е рядко. Аз изпуснах времето когато можеше да се разберем и по по мек начин, но важното е че постигнах някакъв резултат, макар и с много жертви. Съветвам ви от личен опит - поискайте си "правата" , но на базата на някаква основа. И ако има хора, които си казват " е*а ти и скапания живот" или " искам да се махна оттук". Ами направете го! Живейте една седмица без "мама и тати" и се убедете сами какво е. Ще има купон, диско, пиянстване, гаджета, но понякога просто ще ви липсва човек, които да се загрижи за вас, макар и по грешния начин. Вярно е - не можеш да си избираш родителите, но пък винаги можеш да ги промениш ( майка ми повече не ми повиши тон вече 2 г) :). Ако някой има проблем и иска да го сподели, да си каже мнението или да пита нещо, ако мога да помогна - насреща съм! :)

[love_devil3]

dobre a kato se iznese na 17 kade otide i s kakvo se izdurja6e :?

[fifi_friend]

Естесвено че баща ми ми помагаше. Че как иначе - аз, лудата, дето цял живот съм си живяла на сигурно да се оправям сама? После нещата се промениха - отделях от парите за седмицата за частни уроци, без знанието на баща ми. Живях с моя пр тогава, но реших , че той не няма да поеме моите разходи. Започнах работа тайно, но още на 2-рия работен ден - баща ми дойде като клиент в заведението. Поръча си чай и минерална вода. Беше адски неудобно за мен, но очевидно той не се притесняваше. Просто видя, че нещата се променят и всеки си тръгва по пътя. Седнахме и се разбрахме като големи хора и той предложи помощта си. Естесвено, че я приех. Но повече не се набърка. Остави ме да си бия главата сама. А аз сама, без морална подкрепа от страна на родителите ми, с моя прител ( да не го коментирам него) и се почна едно готвене, чистене, 6 пъти уроци седмично, училище, проекти. Заживяхме като едно семейство ( даже и ремонст правихме, защото наводнихме комшиите от една калпава мека връзка). Всеки се учи рано или късно и аз трябваше да се оправям за всичко сама ( не че било кой знае каква трагедия, но все пак не бях свикнала и ми беше като шамар). Станах даже домоуправител после :). Приеха ме да уча право и постигнах това, което исках - най-вече да се разбера с родителите ми. Имала съм късмет, че баща ми изяви желание , а ако не беше така сигурно още щях да си бъда сервитьорка, но пък по-добре така отколкото истерии вкъщи, побоища и доживотен затвор. Оценихме се взаимно и днес наистина ги уважавам и обичам независимо, че не винаги са били прави ( вечерен час до преди да изляза на квартирата - 21ч :shock: ) . Отцялата тази работа разбрах че те " не са най-големият враг" :) и всеки може да се промени. :)

[tuka6na]

Честно да си кажа ,не съм познавала човек който да предприеме такова нещо на такава възраст.

Истината - СУПЕР ЯКО Е! Но така е първите месеци
Не знам къде му е якото,и то точно в началото...и как си успявала да намираш средства и време .Аз си скъсвах гъза да ходя на работа,и разни му там почасови истории,да не говоря за учене,за което времето ми стигаше колкото да отида до училище...
В тоЗ филм и аз се вкарах само дето хич не беше така лесно както звучи.Може и да е защото след като си тръгнах ,нямаше и вест от наще,да не говорим за каквато и да е подкрепа.

Отцялата тази работа разбрах че те " не са най-големият враг" и всеки може да се промени.
Или по-скоро да се примири.
:) Все пак ваще не биха могли да те заключат насила...и като се замислиш предвид обстоятелствата, единственото което могат да направят е да ти помагат, ако като нормални родители. се интересуват от теб.

[fifi_friend]

Е, няма начин да не е хубаво - имаш свобода и спокойствие, въпреки многото жертви. Съгласна съм с теб - това и имах предвид, че можеш да промениш нещата, но въпросът е на каква цена? Хората наистина се променят, а относно примирението - тогава бях много луда, за това. Просто идеята на темата беше наистина да са разбере, че може и да е по-лошо и че крайностите не са хубаво нещо. Има и по-лесни начини на по-ранен етап.

[tuka6na]

Свобода може би.Но пък ако не си 'запрян' от родителите си, същата работа ще изиграе начина за изкарване на пари...защото все пак трябва да вършиш нещо.
А и сигурно знаеш колко малко са тия хора ,които са готови да си стегнат багажа.Кой би предпочел да си блъска главата ,отколкото друг да се грижи да му е добре... :)

[fifi_friend]

Свобода може би.Но пък ако не си 'запрян' от родителите си, същата работа ще изиграе начина за изкарване на пари...защото все пак трябва да вършиш нещо.
А и сигурно знаеш колко малко са тия хора ,които са готови да си стегнат багажа.Кой би предпочел да си блъска главата ,отколкото друг да се грижи да му е добре... :)




:) Ето затова ставаше на въпрос! Не е толкова безкрайно лесно и хубаво, колкото изглежда. Това исках да кажа, че има и други начини.

[vamp]

Въпроса е щеше ли да се оправиш ако баща ти не ти беше пращал кинти?!?
Според мен не,ако беше направила и това щеше да си достойна за филм.
Поне се радвам,че историята ти е с щастлив край.
Аз също като теб се бях "наситил" на караници,боеве,скандали и т.н.
Нямах пари,гадже,поне приятели май имах...
Знаеш ли какво стана?Всичко започна когато и аз бях на 17 също като теб,правих разни неща,бях щастлив,бях свободен,не можех да спя обаче.
Не се ометох от нас,просто се прибирах да спя само унас,понякога и да ям,макар,че сам си харчех парите за храна,а когато ги нямах ходех гладен,бил съм гладен 2-3-4 дни.Загубих килограми,преди да се опарича душата ми беше опустошена,бях живия-мъртвец.После се оправиха нещата горе долу,за няколко месеца,бях финансово независим,бях душевно свободен,не си слагах нищо на сърцето,но виж ми подписа "Всичко свършва така както започва".
Загубих парите,загубих смелост,контузих се,бях в болницата,всеки ден ходех,но това беше едва месеци след травмата,преди това продължавах да "работя".Не спечелих нищо,останах си унас,депресирах се,после почнах да живея безгрижно без да мисля за миналото и проблемите и ето ме сега близо 2 години след събията.
Дали ще ходя студент не зная,дали ще работя и това не зная,какво ме чака-също не знам.
Вече не вярвам на никой,на семейството ми,признавам си,още ги мразя,едва ли някога ще им простя,не искам нищо от тях,просто искам да се махна далеч от тях и затвора ми(разбирай апартамента и града в който живея с наште).
Бях се алкохолизирал,сега съм напът и трева да почна да пуша,амфети и кокаин ги нямам за нищо,просто нямам излишни пари да харча,но имам ли ще освободя съзнанието си с тях.
Цялата тази мъка ме е карала да искам да умра.
И знаеш ли защо отидох месеци след травмата в болницата,защото не исках да ми се наложи да седя унас и да трябва да търпя наште.
За здравето ми дали ми пука,пука ми,не искам да съм болен,ако се разболея предпочитам да се самоубия,никога не съм си правил сметка да живея повече от 30-40 години,бях готов да умра и веднага щом ми е писано.
Сега обаче ми се живее,да кажем,че сега съм почти влюбен и това ми дава някакви сили,иначе загубих всичко.
Ти си била късметлийка,благодари на Господ или на Съдбата,че живота ти се е оправил и сега живееш добре.Желая ти всичко най-добро,но не се възгордявай от постъпката си,аз не я намирам толкова зряла,нито велика,просто келешки номер,но за 17 годишно момиче все пак е успех,можеше да станеш курва или да търсиш утеха в наркотиците и пиенето.

[fifi_friend]

Въпроса е щеше ли да се оправиш ако баща ти не ти беше пращал кинти?!?
Според мен не,ако беше направила и това щеше да си достойна за филм.
Поне се радвам,че историята ти е с щастлив край.
Аз също като теб се бях "наситил" на караници,боеве,скандали и т.н.
Нямах пари,гадже,поне приятели май имах...
Знаеш ли какво стана?Всичко започна когато и аз бях на 17 също като теб,правих разни неща,бях щастлив,бях свободен,не можех да спя обаче.
Не се ометох от нас,просто се прибирах да спя само унас,понякога и да ям,макар,че сам си харчех парите за храна,а когато ги нямах ходех гладен,бил съм гладен 2-3-4 дни.Загубих килограми,преди да се опарича душата ми беше опустошена,бях живия-мъртвец.После се оправиха нещата горе долу,за няколко месеца,бях финансово независим,бях душевно свободен,не си слагах нищо на сърцето,но виж ми подписа "Всичко свършва така както започва".
Загубих парите,загубих смелост,контузих се,бях в болницата,всеки ден ходех,но това беше едва месеци след травмата,преди това продължавах да "работя".Не спечелих нищо,останах си унас,депресирах се,после почнах да живея безгрижно без да мисля за миналото и проблемите и ето ме сега близо 2 години след събията.
Дали ще ходя студент не зная,дали ще работя и това не зная,какво ме чака-също не знам.
Вече не вярвам на никой,на семейството ми,признавам си,още ги мразя,едва ли някога ще им простя,не искам нищо от тях,просто искам да се махна далеч от тях и затвора ми(разбирай апартамента и града в който живея с наште).
Бях се алкохолизирал,сега съм напът и трева да почна да пуша,амфети и кокаин ги нямам за нищо,просто нямам излишни пари да харча,но имам ли ще освободя съзнанието си с тях.
Цялата тази мъка ме е карала да искам да умра.
И знаеш ли защо отидох месеци след травмата в болницата,защото не исках да ми се наложи да седя унас и да трябва да търпя наште.
За здравето ми дали ми пука,пука ми,не искам да съм болен,ако се разболея предпочитам да се самоубия,никога не съм си правил сметка да живея повече от 30-40 години,бях готов да умра и веднага щом ми е писано.
Сега обаче ми се живее,да кажем,че сега съм почти влюбен и това ми дава някакви сили,иначе загубих всичко.
Ти си била късметлийка,благодари на Господ или на Съдбата,че живота ти се е оправил и сега живееш добре.Желая ти всичко най-добро,но не се възгордявай от постъпката си,аз не я намирам толкова зряла,нито велика,просто келешки номер,но за 17 годишно момиче все пак е успех,можеше да станеш курва или да търсиш утеха в наркотиците и пиенето.

Както вече казах, не е нищо особено, но за мен беше голям успех, защото аз не се бях сблъскала с реалния живот въобще. При мен стана обратното твоето ( не казвам че е лесно), но аз нямам желание да се напивам до безпаменост и до ден днещен не пия твърд алкохол ( само бира и вино), нито пък съм стигала до такива крайности. Не разбрах при теб защо се е получило така? Явно родителите ти не са ти давали сигурност. Какво се е объркало? Разбра ли се с тях?