MaCe_Za_MiLi0nI
02-14-2008, 20:47
В отговор на различни дразнители при висшите животни и човека се развиват двигателни реакции. Най-съвършени са двигателните реакции при човека. Осъществяват се от опорно-двигателен апарат, състоящ се от пасивна част – скелет и активна част – мускули. Те осигуряват преместването на тялото в пространството, движенията при говор и трудова дейност и други. В двигателния апарат на човека преобладава съединителна тъкан с опорно-механична функция т.е. уплътнена колагенна, еластична, хрущялна и костна тъкан. Скелетът е играден предимно от хрущялната и костна тъкан, които обуславят формата и механичната устойчивост на тялото. Те се характеризират с голяма здравина, твърдост и еластичност, което се дължи на особения им състав и структурата на междуклетъчното вещество.
Органичните вещества в костната тъкан й предават устойчивост и здравина. Преобладават колагенни влакна, но в състава на костта участват и полизахариди и белтъци. Неорганичните съставки на кръвта й осигуряват твърдост. Най-голям процент от неорганичните вещества се пада на калциевите соли /сулфат, карбонат, хлорид/ и на магнезиевите соли. Съотношението между органични и неорганични вещества се мени с възрастта на човека. У деца и млади хора органичните вещества са в по-голямо количество, отколкото в напреднала възраст, поради което при тях костите са по-еластични. Съставът на солите се влияе от физиологичното състояние на човека, например минералните соли намаляват при рахит, при бременност и др. Подреждането на колагенните влакна и импрегнирането им с минерални соли може да се осъществи по два начина и във връзка с това се различават два типа костна тъкан. В плътното вещество костните пластинки са прилепнали плътно една до друга, а в гъбестото изграждат костни гредички. С изключение на покритите с хрущял ставни повърхности и на местата за залавяне на мускулите, цялата останала повърхност на костите е покрита от влакнеста съединителна тъкан /надкостница/, плътно сраснала с костта.
В подреждането на гредичките на гъбестото костно вещество съществува строга закономерност съобразно със силите на натиск и опъване, които действат върху костта. Строежът на човешките кости е един от върховете на еволюцията: при тях са съчетани относително голяма лекота със значителна здравина.
Вътрешността на костната тъкан е заета от костни пластинки, подредени около канал – Хаверсов канал. В тези канали проникват и кръвоносноте съдове. Скелетът на човека е изграден от 206 кости. Те имат различна форма и големина, което е свързано с положението и функцията им. По форма костите биват дълги, къси и плоски, а има и кости със сложна смесена форма. Костите на крайниците са типични дълги кости. При тях се различава средна част – тяло и два края. Тялото наподобява цилиндър и е изградено от плътно костно вещество. Във вътршността му се намира канал, който у новородените е изпълнен с червен костен мозък и е кръвотворен орган. С израстването той се преобразува в жълт костен мозък и губи кръвотворната си функция. Кръвотворна функция запазва само костният мозък на късите и плоските кости. Краищата на дългите кости са изградени главно от гъбесто костно вещество. Част от повърхността им е гладка и е покрита с хрущял – ставна повърхност. Къси са костите на китката, задната част на ходилото и телата на прешлените. Костите на черепния покрив, гръдната кост, ребрата, лопатката и горната част на тазовата кост са плоски.
Във вътреутробния период костите са изградени главно от хрущялна тъкан. В хрущяла се появяват ядки на вкостяване, които постепенно нарастват и хрущялната тъкан се замества с костна. До пълното израстване на човека между тялото на дългите кости и двата им края остават хрущялни пластове, чрез които костта нараства на дължина. Костите нарастват и на дебелина – чрез надкостницата, от която се натрупва костно вещество и по повърхността на костите.
Костите се свързват неподвижно, полуподвижно и подвижно. Неподвижно (чрез “шев”) са свързани костите на черепа и двете тазови кости. При полуподвижното свързване между съседните кости има дебели плочки от хрущял /между телата на прешлените/ и много стегнати стави /между кръстната и тазовите кости/. Полуподвижното свързване дава възможност за слабо разместване на костите една спрямо друга. Подвижното свързване се осъществява чрез стави. Ставата се изгражда от ставни повърхности, ставна капсула и ставни връзки. Ставните повърхности са гладките, покрити с хрущял части на костите. Те могат да бъдат изпъкнали (глава на ставата) или вдлъбнати (ставна яма). Ставните повърхности се придържат долепени една до друга чрез ставната капсула. Тя затваря херметично ставната кухина. Ставната кухина е тясна цепка между ставните повърхности и капсулата и е изпълнена с малко количество слузна течност, която улеснява движението на ставата. Ставната капсула е заобиколена от лентовидни снопчета плътна влакнеста съединителна тъкан, наречена ставни връзки. Те свързват съчленяващите се кости и подсилват ставната капсула. Поради значителното натоварване най-много и най-здрави ставни връзки имат свързванията на гръбначния стълб и на долните крайници.
Скелетът на човека е изграден от няколко части: череп (лицев и мозъков), части на трупа (гръбначен стълб и гръден кош) и кости на крайниците. По своето устройство човешкият скелет е сходен със скелета на гръбначните животни, особено на бозайниците. Обаче в процеса на историческото развитие в резултат на изправеното ходене и на трудовата дейност, са настъпили изменения. Гръбначният стълб на човека за разлика от гръбначния стълб на животните е добил форма на разтегнато двойно S с четири извивки и е гъвкав пружиниращ стълб. По-високото развитие на главния мозък и по-слабото развитие на челюстите са довели до изменения в отношението между мозъковия и лицевия череп. Гръдният кош на човека е сплескан отпред назад, а при животните – странично. Костите на долните крайници са се удължили и заякнали. Ходилото е добило сводообразна форма. Тазовите кости образуват здрава опора на трупа с долните крайници. Трудовата дейност е допринесла за голямо изменение на горните крайници. Костите им са се скъсили, дланите им са се разширили, подвижността на ставите се е увеличила, палецът се противопоставя свободно на другите пръсти. Изправеното положение на тялото дава възможност на човека да вижда по-далече, да опознава по-пълно заобикалящата го среда и с трудовата си дейност да я изменя и приспособява за своите нужди.
Скелетът на човека се състои от кости на главата, кости на туловището и кости на крайниците. Костите на главата изграждат черепа. В него са поместени главния мозък и сетивните органи на зрението, слуха, обонянието и вкуса, а също и началните органи на храносмилателната и дихателната система. Черепът се разделя на мозъков и лицев череп. Мозъковият череп е изграден от четири единични кости /тилна, клиновидна, решетъчна и челна/ и две двойни кости /слепоочни и теменни/. Те изграждат черепно-мозъчната кухина. Отдолу тя се ограничава от черепната основа, а отдолу – от черепния покрив. На черепната основа се намира голям отвор, чрез който продълговатият мозък се свързва с гръбначния мозък. Клиновидната кост е разположена в средата на черепната основа. Пред нея между двете очни кухини е решетъчната кост, която изгражда горната част на носната кухина. Най-отпред се намира челната кост и образува предния свод на черепа, а тилната кост пък образува задната свод на черепа. Двойните кости – теменните и слепоочните, затварят черепната кухина отгоре и отстрани. Дълбоко в слепоочните кости се поместват сетивните органи на слуха и равновесието.
Лицевият череп се изгражда от двойни кости /горночелюстни, носни, ябълчни, небцови/ и от единични кости /долночелюстна, ралник и подезична/. Повечето от костите са свързани неподвижно. Единствената подвижна кост в черепа е долночелюстната, която е свързана със стави с долните повърхности на слепоочните кости. Централно място в лицевия череп заемат горночелюстните кости. Встрани от тях са разположени ябълчните (скулови) кости. Костите на лицевия череп и на някои от мозъчния череп различни кухини: очните кухини (орбити), носната кухина и околоносните синуси, свързани чрез отвори с носната кухина. Скелетът на устната кухина се изгражда от горната челюст, небцовите кости, долната челюст и подезичната кост. Устната кухина е същевременно “под” на носната кухина и се нарича твърдо небце.
Костите на туловището изграждат гръбначния стълб и гръдния кош. Гръбначният стълб е съставен от 24 прешлена – шийни, гръдни и поясни, кръстна и опашна кост. Кръстната кост е изградена от срастването на 5 кръстни прешлена. Опашната кост е изградена от сраснали 3-4 недоразвити опашни прешлена.
Прешленът се състои от тяло, дъга и израстаци на дъгата. Тялото и разположената зад него дъга ограждат прешленен отвор. Разположените един над друг прешлени образуват гръбначен канал, в който е поместен гръбначния мозък. Прешлените са свързани чрез междупрешленни хрущялни дискове, стави и връзки.. Хрущялните дискове са разположени между телата на прешлените и при натиск променят дебелината си. Тези “ресьори” осигуряват слабо разместване на прешлените. Отгоре надолу прешлените стават все по-големи. Най-малки са шийните прешлени. Първият и вторият са видоизменени във връзка със службата, която изпълняват – чрез тях главата се залавя за трупа. Първият, наречен атлас, няма тяло и наподобява пръстен с две елипсовидни ставни повърхности. В тях се поместват два израстъка на тилната кост. Вторият прешлен се нарича аксис. На горната страна на тялото му се намира зъбовиден израстък, който се помества в специална ставна повърхност на атласа. Благодарение на това свързване главата може да се върти настрани. Гръдните прешлени са по-малко подвижни. Това придава устойчивост на гръдния кош и по-здрава опора на горните крайници. Поясните прешлени са най-големи и сравнително най-подвижно свързани. Това осигурява значителна подвижност на тялото в тази област. Кръстната кост /кръстецът/ има триъгълна форма със странично разположени ставни повърхности за съчленяване с тазовите кости. Опашната кост у човека е недоразвит орган и свидетелства за родството на човека с животните.
Гръбначният стълб у новороденото наподобява дъга, леко изпъкнала назад в гръдната област. С изправянето на главата и прохождането на детето постепенно се развиват нормалните кривини на гръбначния стълб. Те създават възможност той да пружинира при сътресение и натиск, което предпазва органите на главата и на туловището от увреждане.
Гръдният кош е изграден от гръдната кост и от 12 двойки ребра. Гръдната кост е разположена отпред и има формата на удължена плоча. Ребрата имат вид на тесни извити пластини, които в предния си край преминават в хрущял. Всяко ребро е свързано подвижно с единия си край за съответния гръден прешлен, а с другия си край чрез хрущял се свързва за гръдната кост. Мястото за залавяне за гръбначния стълб е по-високо от мястото за залавяне с гръдната кост и по този начин се осигурява възможност ребрата да се повдигат и отпускат при дихателните движения. Последните две двойки ребра не се свързват с гръдната кост, остават свободни и се наричат плаващи ребра.
Гръдният кош като цяло има форма на пресечен конус с широка основа надолу. Той огражда гръдната кухина, в която са поместени белите дробове и сърцето. Чрез горния си отвор гръдният кош се свързва с врата, а чрез долния – с коремната кухина.
Скелетът на крайниците се състои от два дяла: кости на пояса и кости на свободния крайник. Костите на пояса свързват крайника с туловището. Скелетът на горния крайник е изграден от раменен пояс и свободен горен крайник. Раменният пояс се състои от ключица и лопатка. Ключицата е дълга кост с формата на разтегнато S. Чрез стави тя се залавя в единия си край за гръдната кост, а с другия – за лопатката. Лопатката има форма на триъгълна плочка, за която са заловени много мускули. Някои от тях я прикрепват към гръдната стена. На лопатката се намира ямката на раменната става. Свободният горен крайник се състои от мишница, предмишница, китка и ръка. Мишницата е образувана от раменната кост, която с горния си изпъкнал край се свързва с ямката на лопатката и образува раменната става. Това е най-подвижната става: тук се извършва изнасяне на горния крайник напред, назад, встрани и прибиране към туловището, както и завъртането му по надлъжната ос. В долния си край чрез става раменната кост се съчленява с костите на предмишницата и образува лакътната става. Костите на предмишницата са две. Откъм страната на палеца е лъчевата кост, а откъм малкия пръст е лакътната кост. В лакътната става се извършва сгъване и разгъване на предмишницата. Лъчевата и лакътната кост са свързани така помежду си, че се осъществява свободно завъртане на цялата предмишница, което има особено значение за трудовата дейност на човека. В долните си краища двете кости също са свързани ставно, като лъчевата кост се съчленява с костите на китката. Китката е изградена от 8 къси малки кости, подредени в две редици по 4. Първата редица се свързва с лъчевата кост в лъчево-китковата става. В нея ръката извършва движения нагоре, надолу и настрани. Чрез втората редица китковите кости се съчленяват с костите на дланта. Скелетът на ръката се състои от 5 предкиткови /по 1 за всеки пръст/ и 14 кости на пръстите /фаланги/ - 2 за палеца и по 3 за останалите пръсти. Съчленяването на палеца е с голяма подвижност, така че той може да се противопоставя на останалите пръсти. Това е характерно единствено за човешката ръка и липсва дори при човекоподобните маймуни.
Скелетът на долния крайник е изграден от пояс и свободен долен крайник. Поясът на долния крайник се нарича таз. Състои се от две тазови кости, от кръстната и от опашната кост. Назад тазовите кости са свързани с кръстната кост в полуподвижната костно-тазова става, а напред са свързани неподвижно с плочка от влакнест хрущял. Масивният костен пръстен на таза е опора на гръбначния стълб. Чрез него тежестта на тялото се предава на долните крайници. Тазът е костна защита на редица вътрешни органи и място за залавяне на много мускули. На външната страна на тазовата кост се намира дълбока ставна ямка за свързване с бедрената кост.
Свободният долен крайнит е изграден от бедро, подбедрица и ходило. Бедрото се образува от бедрената кост – най-дългата и най-здравата кост в човешкия скелет. На горния й край се намира голяма глава /ябълка/, която се съчленява с ямката на тазовата кост в тазобедрената става. Тя е подобна на раменната става, но движенията са по-ограничени за сметка на по-голямата здравина на ставата.
Подбедрицата се състои от две успоредни дълги кости – голям пищял, раположен от вътрешната страна, и малък пищял, свързан неподвижно. Горният край на големия пищял участва в образуването на колянната става. В нея се съчленяват бедрената кост, капачето и големият пищял. Укрепена е от здрави връзки, две от които прекосяват ставната кухина. Отпред се намира малка кост – капаче. В колянната става се извършва сгъване и разгъване на подбедрицата. Разгъването й на 180 градуса се възпира от връзките на ставата, а не от капачето, което служи за залавяне на четириглавия мускул на бедрото.
Ходилото се състои от 7 задноходилни, 5 предноходилни и по 3 кости за всеки пръст, с изключение на палеца, който се състои от 2 кости. Първата от задните ходилни кости се свързва с двата пищяла в глезенната става. Чрез нея ходилото се движи нагоре и надолу. Останалите задноходилни кости са свързани със слабоподвижни става, които позволяват ходилото да се движи встрани и да се завърта. Предните ходилни кости и костите на пръстите са подобни на костите на пръстите на горния крайник. При тях обаче и палецът е свързан с полуподвижна става и може само да се сгъва и разгъва както останалите пръсти. Костите на ходилото /без костите на пръстите/ са свързани с полуподвижни стави и здрави връзки. Те изграждат ходилния свод. При нормално ходило опората е върху три точки: на петата и при основата на първия и петия пръст. На върха на свода пада тежестта на тялото, затова при ходене, бягане и скачане сводът пружинира.
Активните двигателни реакции се осъществяват чрез активната част на опорно-двигателния апарат – мускулите. Скелетната мускулатура е изградена от напречнонабраздени мускулни клетки. Всяко мускулно влакно притежава три основни свойства: възбудимост, проводимост и съкратимост. Благодарение на тези свойства се осъществяват и движенията на тялото. Основното свойство на мускулите – съкратимостта, е функция на миофибрилите в цитоплазмата, изградени от съкратителните белтъци актин и миозин.
Скелетната мускулатура е волева, съкращава се много бързо, но и бързо се уморява. Мускулните влакна се групират в снопчета, а снопчетата изграждат скелетния мускул. Общият брой на скелетните мускули на човека е около 500. На всеки мускул се различават средна, активно съкращаваща се част (тяло) и крайни части – сухожилия, които се прикрепват за костите. Единият край на някои мускули се вплита в кожата, в съединителнотъканни обвивки – фасции, или се залавя за някои вътрешни органи. Тялото е изградено от напречнонабраздени мускулни влакна, групирани в мускулни снопчета, обвити в съединително-тъканни ципици. Между снопчетата минават кръвоносни съдове и нервни влакна. Сухожилията са изградени от плътна влакнеста съединителна тъкан. Те са здрави и почти неразтегливи. Групи от по няколко мускула са обвити от мускулни фасции.
Мускулите имат разнообразна форма, което е свързано с местоположението и многообразната им функция. Най-често са дълги /бицепс, трицепс, предмишница/ - разположени главно по крайниците, и плоски /коремни, седалищен мускул и др./ - повечето от мускулите на туловището. Мускулите действат върху скелета по закона за лостовете. В повечето случаи се отнася за двата типа лостове от II род /мускулите от дланта, стъпалото и др./, а лост от I род – на равновесието, се среща много по-рядко /напр. шийните мускули/. Според това дали ъгълът между ставно свързаните кости се намалява или увеличава, мускулите са сгъвачи /бицепс, мишничен мускул/ или разгъвачи /трицепс/. Други мускули са отвеждащи или привеждащи, а трети извършват завъртане в ставите – мускули ротатори. Мускулите, които се разполагат на една и съща страна на ставата и предизвикват едно и също движение се наричат синергисти /мишничен и бицепс/. Мускули, разполагащи се на противоположни страни на ставата и имат противоположно действие се наричат антагонисти /бицепс и трицепс/.
В зависимост от разположението им мускулите се делят на мускули на главата, на шията, на туловището и на крайниците.
Мускулите на главата са мимически и дъвкателни. Мимическите мускули са прикрепени в единия си край към кост, а другият им край е вплетен в кожата. При съкращаването им се променя изразът /мимиката/ на лицето и се отварят или стесняват очните цепки, устните и ноздрите. Дъвкателните мускули движат долната челюст /дъвкателни движения/. Заедно с част от мимическите мускули и с мускулите на пода на устната кухина те участват при формирането на звуците при членоразделната реч на човека. Висшите бозайници имат добре развити мимически мускули, но човешката мимика е несравнимо по-богата: радост, задоволство, смях, строгост, гордост, надменност, пренебрежение, презрение, внимание, напрегнатост, страх, ужас, болка, съчувствие, скръб, отчаяние, гняв, ярост и други.
Многобройните мускули на шията наклоняват и въртят главата, движат гръкляна и смъкват долната челюст.
Мускулите на туловището са гръбни, гръдни и коремни. Гръбните мускули участват в движенията на раменния пояс и изправят гръбначния стълб. Гръдните мускули движат раменния пояс, мишницата и гръдния кош при дишане. Собствените мускули на гръдната стена са външните и вътрешните междуребрени мускули, които извършват движенията на гръдния кош при дишане. Външните междуребрени мускули движат ребрата нагоре (вдишване), а вътрешните ги теглят надолу (издишване). При издишването диафрагмата е отпусната и се издига нагоре куполообразно, а при вдишването се съкращава и изглажда купола си, като го тегли надолу: така спомага за увеличаване обема на гръдната кухина. Диафрагмата е свързана с междуребрените мускули и отделя гръдната от коремната кухина. Мускулите на коремната кухина са широки и плоски. Те навеждат туловището напред, завъртат го по надлъжната му ос и допринасят за нормалното положение на органите в коремната кухина. При усилено съкращаване заедно с диафрагмата коремните мускули увеличават натиска върху коремните органи и спомагат за изпразването им /т.нар. коремна преса/. При дишането, но като антагонисти на диафрагмата участват и коремните мускули: при вдишване те се отпускат, а при издишване се съкращават /коремно дишане/.
Мускулите на горния крайник извършват сложни и разнообразни движения, характерни само за човека. Делтовидният мускул отвежда до хоризонтално положение мишничната кост. Двуглавият мишничен мускул (бицепс) сгъва, а триглавият мишничен мускул (трицепс) разгъва лакътната става. Многобрайните мускули на предмишницата я завъртат по надлъжната ос, сгъват и разгъват китката, привеждат и отвеждат ръката, също сгъват и разгъват пръстите. Мускулите на ръката извършват фините движения на пръстите. Шестте собствени мускула на раменния пояс /най-едър от тях е делтовидния мускул/ обхващат от всички страни раменната става и заедно с гръбните и гръдните мускули осигуряват разнообразните движения на раменния пояс и мишницата.
Мускулите на долния крайник поемат тежестта на цялото тяло. Те са едри и силни. Седалищните мускули разгъват бедрото в тазобедрената става, а четитиглавият бедрен мускул (квадрицепс) разгъва подбедрицата в колянната става. Триглавия мускул на прасеца сгъва ходилото в глезенната става. Мускулите на ходилото поддържат свода му, сгъват и разгъват пръстите. Мускулите на подбедрицата са в задна, предна и странична група. Най-силен от задната група е триглавият мускул на прасеца. Дебелото му ахилесово сухожилие се залавя за костта на петата.
Всички свои функции мускулите изпълняват благодарение на трите си основно свойства – възбудимост, съкратимост и проводимост.
Възбудимостта е свойство на мембраната на мускулната клетка да провежда нервния импулс достигнал до нея чрез моторната плочка /нервно-мускулен синапс/ и да преминава от спокойно в активно състояние.
Съкратимостта е свойство на мускулните белтъци актин, миозин, тропомиозин да намаляват дължината си чрез приплъзване един върху друг, а така и да намаляват дължината на цялото мускулно влакно и мускула.
Проводимостта е свойство на клетъчната мембрана /сарколемата/ да предава възбуждането по цялото мускулно влакно.
При съкращаването си мускулът развива определена сила. Силата, която мускулът упражнява върху обект, свързан със сухожилието му, се нарича мускулно напрежение. За двуглавия мишничен мускул такъв обект е предмишницата и ръката, която може да е допълнително натоварена с тежест. Когато мускулното напрежение е по-голямо от противодействащия товар, мускулът се скъсява при съкращението си и придвижва костта, за която е захванат, а заедно с нея и допълнителния товар. Когато обаче товарът е по-голям от максималното напрежение, което мускулът може да развие, напрежението на мускула ще нарастне максимално, но дължината му няма да се промени и костите ще останат неподвижни /изометрично съкращение/.
Когато при съкращението си мускулът повдига товар, той извършва механична работа. Тя се изчислява по формулата A=P.h, където А е работата на мускула, Р – масата на повдигнатия товар, а h – височината, на която се повдига товарът. При пределно голям товар мускулът не се съкращава, h=0 и оттам работата А също е 0.
Когато чрез съкращения мускулите придвижват отделни части на тялото /ходене, движение на горните крайници, навеждане и изправяне/, се извършва динамична работа. Когато съкращението на мускулите запазва отделни части на тялото в определено положение, се говори за статична работа, Тя също е важна, независимо, че по законите на механиката е равна на нула. При всяко по-сложно движение мускулите извършват и двата вида работа. Например мускулите на долните крайници на колоездача извършват динамична работа, а мускулите на туловището му – статична работа.
Мускулната сила се определя или с максималния товар, който мускулът може да преодолее, или с максималния товар, който мускулът може да удържи при съкращение. Големината на мускулната сила зависи както от броя на мускулните влакна, така и от подреждането им. При мускули с косо вървящи влакна физиологичният напречник /сумата от напречните сечения на отделните влакна/ е по-голям от анатомичния и по тази причина мускулите са особено силни.
Когато върху мускула се приложи единично, много кратко дразнене, мускулът се съкращава бързо и бързо се отпуска. Такива единични мускулни съкращения при естествени условия в организма няма, защото нервните импулси идват до мускула един след друг в много кратки интервали. Едва започнало да се отпуска, мускулното влакно получава нов импулс и допълнително се съкращава. Така мускулните влакна остават съкратени по-продължително време, което се нарича тетанично съкращение /изотонично съкращение/.
И в спокойно състояние под влияние на непрекъснат поток от нервни импулси с малка честота мускулите се поддържат в леко напрежение, наречено мускулен тонус. При тежка преумора или дълбок сън мускулният тонус намалява, но не изчезва напълно. Умората е временно намаляване на възможността на мускула да се съкращава и да извършва работа. Умората е физиологично състояние, което настъпва след продължителна работа и изчезва след почивка. Непосредствена причина за настъпването й е намаляване на енергийния запас в мускула, както и на натрупване на междинни продукти /млечна киселина/ от обмяната на веществата в него. Но умората е общ процес, който засяга не само работещия мускул. Доказано е, че едновременно умората настъпва и в нервната система. Бирзината, с която настъпва умората, степента й и бързината за възстановяването зависят от честотата и силата на дразненията на мускула, от големината на преодолявания товар, както и от кръвоснабдяването на мускула. Ритмично и системно натоварения мускул не само работи по-ефективно, но и се уморява по-бавно и по-бързо се възстановява. Обратно, нетрнирания мускул се уморява по-бързо, умората е по-тежка и е съпроводена с болка, а възстановяването е по бавно. При разумен режим на натоварване на мускулите и редуване на работа с почивка се дава възможност при най-малки загуби на енергия да се постигнат най-добри резултати. Увеличението на мускулната маса при физическа работа или при спортуване се нарича работна хипертрофия. Това увеличение се дължи на уедряване на мускулните влакна, а не на увеличаване на техния брой. Активните двигателни реакции при човека се регулират от централната нервна система.