Помощ за есе [Архив]

gabi_94

02-16-2008, 12:26

Неслучайно малките деца се страхуват от тъмнината. Някои от тях продължават да се боят и като възрастни. Причината за това е неспособността да разберем какво се спотаява в мрака, какви са замислите и движенията му.
Черна и безкрайна, тъмнината е символ на страха и самотата. Тя поглъща всяка щастлива мисъл от хората и ги изпълва със студ, отчаяние и нещастие.
Мракът е сравняван с бездънна яма, в която паднеш ли веднъж, трудно би излязъл, защото очите ти, оглеждащи непрогледното пространство, не могат да видят нищо. Безпомощността е едно от чувствата, които карат хората да се страхуват. Затова всеки е много по-спокоен, когато около него е светло. Светлината е символ на щастие, мир и любов.
Когато човек не вижда, у него се поражда паника от чувството, че не може да излезе от това твърде шокиращо състояние - самотата. Празнотата го изпълва отвътре и го обхващат страх и тъга.
Хората смятат, че черният цвят символизира смърт, нещастие, отчаяние, тъмнина, болка. В мрака се крият невидимото и злото, нищото и скръбта. Това е причината, поради която всеки се стреми така силно към светлината.
Въпреки всички тези заплахи, които ни поднася тъмнината, на много от нас тя помага за по-добра концентрация, опознаване на себе си и усъвършенстване. Има упражнения за релаксация, които се изпълняват със затворени очи за улесняване на вътрешния анализ.
Мракът е тайнство на заплахата и страха, символ на самотата и страха, на празнината и покварата. Всеки се бои от него, защото той поражда болезнени чувства. Но точно когато човек, оставен в тъмнината, стигне дъното на безнадеждността и безпомощността, когато мракът притиска очите му толкова силно, че той не може да намери сили да продължи да се бори за щастие и живот, идва прозрението: "Именно в най-непрогледния мрак пътеките на светлината се виждат най-добре."

*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~ *~*

Мракът от векове се свързва с мисълта за смъртта, със страха от зловещата тъмнина и онази тайнствена, подтискаща заплаха, която витае във въздуха и спира дъха. Той обаче е необходим, защото как без да го има бихме могли да си представим светлината?! Така нямаше да можем и да различим живота от смъртта, болката и страданието от радостта и щастието.
Представете си нощ, мрак, безвездно небе без луна и лунна светлина, зловеща тишина и безмълвни стъпки прокрадващи се след вас, които се спотаяват в сянката ви, когато ги потърсите и ви преследват с ритъма на сърцето ви. Само тази проста картина, за чието описание стига едно изречение, е достатъчна да разкрие ужасът и тайнството на мрака. Онази невидима заплаха, която те следва по петите и не те оставя да поемеш дъх. Дали е само плод на въображението ти? Няма как да разбереш. Зловещата тайнственост може единствено да те изпълни с въпроси без отговори, чието непрестанно повтаряне те кара да потънеш по-дълбоко в меланхолията на страха.
Мракът лесно може да бъде открит и в нас самите. Спомни си за онази глупава, ужасна постъпка, която отдавна стори, но никой не разбра. Сега помисли за миг за онази тайна, която отдавна криеш в себе си. Усети трепета, който изпитваш всеки път, когато някой спомене нещо, напомнящо ти за нея. Е, мрака не е ли в теб сега?! Той е зловещ, тих и малко по-малко, късче по късче, завладява съзнанието ти и те облива със страх и тревога. Чувството, че всеки миг в теб се забиват хиляди отровни стрели те кара да заровиш мислите си още по-дълбоко в съзнанието. Мокрите, солени бразди, които оставят потеклите по бузите сълзи напомнят за следите, които спомените са оставили в сърцето ти. Искаш да се върнеш назад и да промениш нещата, но е късно.Твърде късно. Това безсилие те убива, кара те да се чувстваш нищожна играчка, хваната здраво в нечии силни ръце.Мрака вече те погълна и отново те запрати на дъното на бездънната бездна, в кратера на избухващ вулкан. Водовъртеж изваждащ наяве кошмарите и тревогите. Пред очите ти преминават картини, които не можеш да спреш, налага се да ги видиш и да усетиш как всяка от тях оставя след себе си малко, незаличимо белегче. Всеки следващ миг е по-зловещ и по-реален от предишния. Счупена детса кукла. Кал. Кръв. Черен гарван. Силен вопъл, изтръгнат от разскъсваща болка. Червеи разяждащи плътта. Лабиринт без изход. Бяла стая без врата. Пустиня без капчица вода. Счупено огледало отразявашо отново всяка част от този кошмар. Непрогледен мрак. Смърт. Гроб. Плач. Тишина. Искаш да се събудиш, нали? Трябва да се събудиш, дали? Ами, ако е реалност?! Отново чуваш стъпките, те се приближават все по-близо и по-близо, сърцето ти бие с техния ритъм и сякаш всяка от тях отеква в съзнанието ти. Мислите са като на забавен каданс и удължават всеки всеки миг отново и отново и пак. Всички картини изпъкват на фона на тъмнината с кървави, жълтеникави цветове. Ето това е вътрешността на мрака. Смисъла на страха. Разгадаването на тайнството на преследващият те кошмар. Мъгла от мрак и прах обвиваща мислите ти с черен дъжд от черни облаци. Тя завладява чувствата ти и оставя кални, лепкави стъпки от боси крака.
Но нека оставим мъглата да се разсее и погледнем към малкото процепче, което никой и нищо не може да затвори. Усети топлината и виж светлината, която се процежда от него. Надникни в онова малко, тайно местенце в сърцето си, където пазиш най-съкровените си спомени, мечти и желания. Сега се запитай как без онази ужасяваща картина би могъл да си представиш красотата на този миг. Така е и с магията на изгрева и цветовете на залеза без тъмнината и пустутата на безвездната нощ те биха останали незабелязани. Тихото свирукане на щуреца не би било така нежно и романтично без зловещия крясък на гарвана. Няма как да усетиш сладостта на любовта и новото начало без горчилката на омразата и раздялата. Всеки и всичко се нуждае не само от красотата и добротата, но и от грозното и злото, най-малкото за да осъзнае разликата. Така както деня се нуждае от ноща и светлината от мрака. Ако едно от тези неща липсва никой не би могъл да си представи другото. Всичко около теб има своята противоположност и противодействие, равно по сила и обратно по посока. Това е нещо доказано и напълно естествено. Както нормална и присъща е на всеки нуждата от глътка въздух. Виж природата нима най-красивото цвете не е често и най-силно отровно и нима лековитата билка, няма своя смъртоносна двойничка?!
Представи си една топла, лятна нощ, изпълнена с тайнство. Две тела преплетени едно в друго. Устни докосващи кожата и пръсти галещи косата. А сега виж отново мрака, но не онзи зловещ предвестник на страха, а онзи, който е пълен със страст и любов , който скрива тези двама любовници от очите на света. Нима в този мрак не виждаш красотата, както преди малко видя смъртта. Тъмнината е тази, която те обгръща всяка нощ. Но дали ще те преспи със сладката си прегрътка или ще те прокълне с ужасяващи кошмари? Няма как да знаеш, докато не затвориш очи и не откриеш сам себе си в тази мозайка на красиво и грозно, добро и зло, животворно и отровно.
Как да нарека мрака подтискащ и призрачен, но как и да му благодаря за кошмарите?! Не мога да направя нито едното, нито другото, защото нещо в мен всеки път ще ми казва, че греша. Затова оставям това на теб. Ти си този, който прочете това, за да стигнеш до тук и да си отговориш само на един въпрос :
Какво е мрака за теб? Аз ти показах и двете му страни.

ЕТО ТОВА НАМЕРИХ, НАДЯВАМ СЕ ДА ТИ СВЪРШИ РАБОТА!