Pliok0019
02-17-2008, 11:02
До един скъп на сърцето ми човек.
Пиша ти, с онази непрестанна мисъл, че не мога без теб. Напоследък хората от обкръжението ми са разделени на две части, Едните ме упрекват в липса на реализъм, а другите се опитват да влязат в Моя разрушен свят. Вероятно привлечени от обаянието и силата на неизвестното, те продължават да упорстват. Отблъсквайки желанието им, привличам ненавист. За мен това няма значение. Всичко около мен напоследък приличат на блуждаещи сенки - без имена, без чувства, без лица. Нямам какво да губя, щом изгубих теб.
Спомняш ли си света, който изграждахме? Непознатото място с удивителни тонове, форми, ритми, приютяващо спомена на душата, за отрязаните й криле. Света на митични създания, където всеки може да бъде герой. А днес, присъствайки в една приказка, където дори ролите не са ясно разпределени, се замислям над запомнящата се фраза: „Духа на времето ражда героите.”. Неразбирам само едно. Времето ли е спряло? От доста отдавна съм изгубила представа за него. В нашия свободен, илюзорен свят, то не съществува. Всичко там се измерва в ценности – надежда, постоянство, вяра, търпение, честност, доброта, любов.... Велики чувства, които срещам рядко напоследък. Дължа го на факта, че съм далеч от теб. Никой няма вина, но тук липсва дори свободата. Свободата да бъда с теб.
Пиша ти, с онази непрестанна мисъл, че не мога без теб. Напоследък хората от обкръжението ми са разделени на две части, Едните ме упрекват в липса на реализъм, а другите се опитват да влязат в Моя разрушен свят. Вероятно привлечени от обаянието и силата на неизвестното, те продължават да упорстват. Отблъсквайки желанието им, привличам ненавист. За мен това няма значение. Всичко около мен напоследък приличат на блуждаещи сенки - без имена, без чувства, без лица. Нямам какво да губя, щом изгубих теб.
Спомняш ли си света, който изграждахме? Непознатото място с удивителни тонове, форми, ритми, приютяващо спомена на душата, за отрязаните й криле. Света на митични създания, където всеки може да бъде герой. А днес, присъствайки в една приказка, където дори ролите не са ясно разпределени, се замислям над запомнящата се фраза: „Духа на времето ражда героите.”. Неразбирам само едно. Времето ли е спряло? От доста отдавна съм изгубила представа за него. В нашия свободен, илюзорен свят, то не съществува. Всичко там се измерва в ценности – надежда, постоянство, вяра, търпение, честност, доброта, любов.... Велики чувства, които срещам рядко напоследък. Дължа го на факта, че съм далеч от теб. Никой няма вина, но тук липсва дори свободата. Свободата да бъда с теб.