Имам да пиша литературно интерпретативно съчинение на тема:Любовта оправдава ли бягството от дома. Става въпрос за стихотворението "Потомка",което се изучава в 8ми клас.Ако можете да ми намерите някакви теми които биха могли да ми помогнат,дайте ги... Не ви карам да ми пишете съчинението,а просто за някакви помощни материали.. :-o
bebeto0o
02-17-2008, 15:01
www.myschoolbel.info 1o0 % iMa
fire_of_dreams
02-18-2008, 19:10
В световната литература една от най - употребяваните теми е тази за любовта. В
много случаи тя е искрата, която запалва огъня на живота, в други е причина на
смьрт. Любовта вдъхновява открития или пък избухването на войни. В българската
литература Елисавета Багряна е една от поетесите с извисена чувствителност и
темата за любовта присъства осезателно в нейното творчество. Любовта оправдава
ли бягството от дома? В стихотворението „Потомка” Елисавета Багряна по
своеобразен начин разкрива, че еднозначен отговор на този въпрос няма. В него се
преплитат различни философски категории - морал, грях, свобода, родова памет.
Дали любовта опрадава бягството от дома? Ако разглеждаме дома като символ на
родовата памет, на собствената ни идентификация, ние може би не бихме могли да
избягаме. Защото, според Багряна, тази памет се наследява с кръвта на човека. Но
с тази памет се наследява и непокорството, бунта. Тъмнооката прабаба е избягала,
следвайки своята забранена любов. Точно това е може би причината, която би
предизвикала едно бягство. От една страна – любов, силни чувства, изгарящи
страсти и от друга страна - ограничения, традиции, семейни закони. Дали човек ще
послуша разума си и ще се подчини на общоприетите принципи и морални закони или
ще последва поривите на сърцето си, зависи от душевността, чувствителността,
емоциалността на личността. Защото бягството от дома започва с едно непокорство,
един младежки бунт, но продължава с многобройни битки, които всеки сам трябва да
прецени дали иска да води. Любовта би оправдала бягството от дома, ако чрез него
човек търси начин да бъде верен на себе си, да следва собствения си емоционален
свят, да има свободата да избира. Понякога обаче бягството от оковите на дома,
води до оковите на любовта.
Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги е заставал пред тази загадка на Битието – Любовта. И докато ни има на този свят – все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея. Защото тя е началото на най-великите трагедии.
Знаем, че сме родени от любов и създадени за любов. И нашите родители така са родени, и техните родители.... И тъй - чак до началото на всички времена. И до техния край. Ако някога се случи този край... Но нали затова любовта е по-силна от смъртта, защото непрестанно ражда живот. Тя е творец на живия свят. Ала това не е ли Бог? Бог е любов...
Любовта не оправдава бягството от дома. Това не е толкова основателна причина да напуснеш своя дом и своите родители. Ако този човек, когото обичаш, те обича истинскир той ще направи всичко за теб, но не и да избягаш от своето семейство. Любовта е чувство, което се изпитва от всеки човек, но не всяка любов е вечна.
Може би е вярно, че нашата човешка любов е искрица от извечната любов към Бога. И у всеки от нас живее един Вечен жених, който търси Вечната невеста. Или една Вечна невеста, която търси своя Вечен жених. Тогава трябва да приемем, че любовта е сливане на небесното и земното, за да се роди животът и да продължи божественото начало. Затова ли толкова често сравняваме това чувство с пролетта и с полета на птиците? Лети като птица душата на влюбения и излъчва неземната си светлина. Сякаш по земята не стъпва. Странно, необикновено, изумително е това усещане, че си едновременно и телесен, и въздушен, че си някъде между небето и земята.
Безкраен път е любовта. Път през живота и път през смъртта. Път към себе си и път към душевното богатство на любимия или любимата... А в края на пътя е домът, където всички ние – странници и самотници в безкрая на времената – намираме покой и светлина.
Много благодаря :-) .Само да те питам тфа дето написа е тезата и 2рия абзац е доказателствената част ли?