Искам да споделя моята история.Просто имам нужда.Нека всеки извади заключенията си сам за себе си. Началото беше лятото на 2006... Запознахме се в мирката,чат канал съвсем обикновен на пръв поглед.Нямах още компютър и ходех ,за да си проверявам пощата и чат отвреме навреме за попълване на времето.В този ден обаче не бях в никой клуб,бях на гости в приятелка,която често седеше по чатовете и така говорехме си,тя си беше пуснала ICQ а аз реших да пусна мирката, просто седеше включена и тиха,както си горехме светна прозорче,казахме си поредния загорял тип,смеехме се ,но още не знаех че съдбата щеше да се засмее на мен:)...Момчето започна да пише доста нормално,спокойно, аз не проявявах интерес особено,недоверчива бях и просто слушах какво има да ми казва.Той пък се очудил,че аз го слушам и съм сдържана.Тогава усети нужда да ми сподели за разочарования от жените,неща от живота си,караше го на шега и повърхностно един вид ,защото имаше точно определeно мнение за жените и смяташе ,че това ще е просто поредния чат с някоя лигла.Аз също подходих така,не търсех нищо тогава и имах такъп тип мнение за мъжете ,какъвто той за жените просто никой не го показа открито.Пойска снимки,аз бах против и стана нещо като скандал,където всъщност и двамата показахме какмо мислим за другия пол,което всъщност беше защитна реакция на слабостите и болките ни,на изгубена надежда и на нищонеподозираща зараждаща се любов от нищото и пепелта.Накрая след скандала разменихме снимките,той имаше студено изражения,дълбок поглед,хубави черти,хареса ми.Аз на него също ,както се разбра в последствие.Когато приключихме разговора помня ,че първото нещо,което казах на приятелката си беше: Представяш ли се да ходиш с такъв дето вдига скандал за такива неща и е толкова обидчев,това е само чат все пак,никога не бих тръгнала с такъв! И си вярвах ,бях толкова убедена.Мина седмица,две,вече бях забравила за него ,живота ми си течеше нормално ,не бях чатила въобще,все пак нямах компютър и още не ми беше нито навик ,нито нужда.И тогава, в този момент получам смс,от него, от същото това момче,на което при процеса на скандала успя да ме изнуди да си дам телефона., е и приятелката помогна ,нале все да се бърка :) Не ми е минало през акъла,че ще има последствия,мислех ,че е нещо моментно. И така ,имаше закачка в смса,в пърмия момент не се сетих въобще кой ми пише и нали знаете мъжки мачо закачки на които аз някак си се издразних и реших да му натрия носа да не се прави на мачо и му отговорих с нещо подобно.Последва смс море, в което се повлякохме и двамата.Той не беше от София а от град на около 100 км от нея,тогава на 22, аз на 17.Не бях грозна нито надута и неестествена напротив бах много срамежлива, ранима и страшно емоционална и чувствителна.Бягах като опарена от момчетата гледах ги с презрение като виждах как се държат с момичетата и въобще интересите и нещата,които правеха ме ужасяваха понякога.Не си представях любовта или приятелсвото с някой така и реших по-добре сама отколкото с неподходящ,ще чакам докато сърцето ми трепне и изпълни душата ми само от присъствието на другия,искреността и обичта му.И така си минаваше времето бях на 17,а нямах желани е за гадже,не исках просто гадже,исках нещо много повече.Приятелките ми вече имаха по не знам колко бройки и аз не ги разбирах,толкова от тях утешавах или виждах,че не са щастливи,но те баха нормални тинейджъри, всичко беше очаквано и салзи и лигавене и мъки и всичко.В мен беше проблема бях много различна не исках това ,търсех други неща или по-точно сърцето ми ги търсеше.И така се започна ,в този момент се намеси съдбата и ми даде урок....Следва продължение :smt049
Писахме си смси и видах ,че не е толкова лош, че говори на моя език ако мога така да се изразя.Знаете мъж да говори на езика на жената е рядко :) qно още беше осъзнато това само подсъзнателно.Започнахме да пишем отвреме навреме от ICQ, когато можех да отида до приятелката си да пишем,беше рядко,пишеше ми всеки ден и не мили думи ,мазни и лигави,ами залагаше на хумора като също така можеше да говори и за сериозни неща,обичаше нещата ,които и аз може би затова се разбирахме така лесно.Минаха 3 месеца и ми взеха компютъра,който чаках от година и повече.Почнахме да пишем повече,той искаше да се видим в началото още ,но мен ме беше страх и отказах,той избра да чака.Споделяхме всичко ,сближихме си все едно се познаваме от години,в един момент изглеждаше така все едно не сме се виждали от вчера само.Минаха 6 месеца общо,той от 2 от тези 6 работеше в София вече,но още не се бяхме виждали.Скоро се реших,защото той се канеше да заминава за Испания да работи и аз се казах какво толкова бях му обещала да се видим,и ето сега като се видим ще съм си изпълнила обещанието,той ще замине ще съм се запознала с него и повече няма да се видим така или иначе.Но... Януари беше първата ни среща на НДК при подлеза отгоре,той вече беше там като пристигнах,здрависахме се и двамата бяхме притеснени,като че не сме говорили никога до сега,той на живо беше още по хубав, с една голяма усмивка и сърце,точно каквато представа в мен беше оставил ,такъв беше.Още от погледа усетихме една топлина,която ни сближава,нямах свивания в корема и такива глупости,притеснението ми отмина в момента, в който се видяхме,почувствах сигурност ,спокойствие и доверие.Разходихме се в Южния парк,беше си хладен януарски зимен ден.Мина бързо,изпратих го,спирката от коята минаваше превозното му средство се оказа ,че е точно до моя блок.Заваля снежец накрая,но бузите и на двама ни горяха и не усещахме студа,здрависахме се и се разделихме.Последва чат,който беше кратък и ясен.Попита ме какви иска да бъдем приятели или повече, каза ,че той вече е решил за него,аз казах ,че искам да опитам и наистина бях убедена.Той се отказа да заминава,видяхме се седмеца след това.Седяхме на една пейка един до друг и от толково приказки в чата ,наживо си глътнахме езиците.Тогава аз го хванах за ръката и си облегнах главата на рамото му.Той си свали ръкавицата и докоснах топлата му длан,изненада се от това ,което направих ,но беше много щастлив.Седяхме така 10 минути,после станахме от пейката да се разхождаме и от така не си пуснахме ръцете целия ден,оттогава ни стана традиция това и до ден днешен ,сърцата не издържаха и ги последваха,сплетоха се с тях.Вечерта ми прати смс,в който написа-Макар и студено навън,сърцето ми беше по-топло отвсякога.Радвам се ,че те познавам.И така вече година и месец се борим за любовта си.Защото малко след като се запознахме му се наложи да се върне в родния си град ,защото тук беше на квартира , работеше като куче за нищо.Идваше в месеца за няколко дни, в които прекарвахме чудесно.Имахме и много забавни и романтични и сконфузни моменти.Въобще ог всичко имаше.А отначало като не се познавахме много срещите ни бяха само ,за да си с присъствието на другия,беше зима ходехме по студа и се возехме по тролеите ,за да седнем на една седалка и той само да ме гушне,возехме се от единия край на маршрута на тролей 9,2 до другия край и обратно.Бяхме още на седмици тогава.Не се бяхме и целунали само си галехме бузите така гушнати в тролея и се радвахме на минутките,които сме на топло заедно.Като се целунахме беше мисля на третата среща .ние се виждахме веднъж в седмицата,защото,той тогава работеше още тук,6 дни в седмицата.Помня,че първата целувка беше една сутрин,когато аз имах изпит по математика и трябваше да дойде за да ми обясни задачите.Дойде в 9 часа ситринта с една кола на брат му,който също работи тук и я беше взел от него за този ден.Дойде обяснявя кяквото обяснява и трябваше да тръгваме ,тогава му позвъни шефа по телефона да му крещи защо не е отишъл на работа,защо закъснява,а той му казал ,че ще закъснее понеже имал работа,като чух това се почувствах супер неудобно.Тогава разбрахме,че сме забравили фаровете на колата и акумолатора се беше изтощил и не можеше да запали.Това беше тортата на всичко,тръгнахме пеша,седнахме малко на една пейка.Тогава извадих от чантата си сандвичи,които му бях направила,за да му се отблагодаря за помощта по математика и за всичко,избрах сандвичи,защото той често ми споменаваше че тук яде само кроасани или често гладива ,защото няма къде да си готви,лък и не може кой знае какво все пак е в София от месец не е лесно и въпреки това беше винаги усмихнат и щастлив.Като му дадох сандвичите му се насълзиха очите.Замълча после ме гушна и при едно мое случайно извръщане на главата ме целуна.Тогава забравих за изпит и за всичко,а той ми прати смс за подкрепа и каза ,че не бил ял по-вкусни сандвичи в живота си,с което ми напълни душата.Дори успях да навия родителите си,които хич не са лесни да отида при него за 2 дни,е под предлог разбира се,турнето на Слави беше предлога,че искам да отида с него,тук няма с кой и така и си беше.Прекарах чудесни мигове там,запозна ме със семейството си,което ме гледа като писано яйце,ии под лупа разбира се като първо момиче,което води в дома си.И така от него съм чула и много мили и емоционални думи и остри и сурови,от всичко имаше и има.С него от момиче станах жена ,водеше ме за ръката и ме пазеше като дете.Знаехме ,че ще ни е много трудно и още го знаем,но ще се борим,защота любав или не промени всичко.Следващите месеци до третия бяха критични на 3 пъти,толкова сме се карали до сега и то за глупости и то по скайп,но скандалите ни си ставаха от нищо нещо,той беше с характер и аз също,беше и горделив и лесно обидчив ,но разбрахме навреме грешката и си обещахме да не се караме за глупости.Така и стана,макар и вече от растояние той там аз в София,пишехме в скайп всяка вечер,не пропускаме и още и така,още се борим,смси,чуваме се по телефона и чакаме с нетърпение да сме заедно,да забравим за света и да бъдем само ние.Трудно е наистина такава връзка, но не и невъзможна, само който го е изживявал знае какво е,а когато другия ти дава подкрепа за всичко каквото може и те изпълва с щастие си заслужава да се бориш ако ще да е на края на света.Сега ще прави 24, аз 19 и сякаш са минали години ,в които трупаме опит и сякаш се знаем с векове.И не е ,защото е първия,така поисках аз,имаше и други преди него,които можеха да са първи,но просто знаех ,че никой от тях не е това от което имам нужда в момента.Първа любов е да,ясно е и на него и на мен ,че м всеки момент можем да се разделим по хиляди причини,но знаем ,че каквото и да стане ,това кето е било,което се е зародило няма да се забрави,ще остави следи,спомени, опит дори, и макар и да не продъжи вечно както ние искаме ,не го прави неистинско,напротив кара ни да се обичаме повече и наслаждаваме на малкото време ,което имаме с надеждата за нещо по-добро някой ден.И да не стане няма значение,няма да се откажем,какво значение има къде кога и как си се запознал с някой кято те е накарал да живееш ,не да съществуваш и нямам в предвид да летиш в облаците на илюзийте ,а да приемеш и горчивото със сладкото,защото това е истинското.........Никога няма да те забравя,благодаря ти от сърце че,когато затворя очи,ти ставаш моето зрение,че когато ми липсва нещо ти можеш да го допълниш,че можем все още да си прощаваме ,че все още гори огъня на надеждата страстта,но и на страх от неизвестностното.Благодар ти ,че ми прощаваш всички слабости и думи,които понякога те нараняват.И все пак онзи човек,който ти обичаш в мен,разбира се е по-добър от мен.Аз не съм такава,но ти ме обичай и аз ще бъдя по-добра от себе си!Дано те правя и аз толкова щастлива,разбира се често ми се налага да слизам на земята,да посрещаме реалността и докато сме заедно ,още дни ,месеци ,години или часове, ще съм до теб и ще се борим заедно! ...Поздрав с песента на Сигнал-Сляп ден за всички ,които ценят любовта въобще кем всичко и всички. Обичам те! :smt007 E ,любов или не пожелавам на всеки да намери щастие и любов,да обича и да е обичан,колкото може повече! Благодаря на всеки,който се докосна до моята история!