Лечение На Анорексия

[geisha]

Здравейте!
Има ли някои от вас болен от анорексия,които да се е излекувал,защото аз самата много задълбах :( ,ходя на терапии при д-р Светлана Бояджиева,ако някои има впечатления и от нея,нека сподели
:) _________________

[skatemore]

Здравейте!
Има ли някои от вас болен от анорексия,които да се е излекувал,защото аз самата много задълбах :( ,ходя на терапии при д-р Светлана Бояджиева,ако някои има впечатления и от нея,нека сподели
:) _________________


а що си болна от анорексия ?

[geisha]

по същество:
като дете до 5-годишна възраст сам била доста слабичка,но за съжаление след едно неблагоприятно за моя живот лято,прекарано на село(нали се сещате-чист въздух,на човек му се отваря апетита...) от злоядо хлапе се превърнах в малко момиче с..разширен стомах.родителите ми реагираха в началото добре на промяната в храненето ми,но годините минаваха,килограмите се трупаха,и от приятно закръглено дете се превърнах в девойка с доста наднормено тегло.
това неминуемо повлия на отношенията ми с околните-забележките вкъщи и подигравките в училище се отразиха на самочувствието ми дотолкова,че за мен слабостта на даден човек беше еталон за щастие,а моята воля все още не беше прераснала в стремеж към промяна.
в 5 клас,когато бях на 12 нямах особено понятие от думата диета,но бях взела решение да отслабна.донякъде се справих-макар че не е добре за момиче на 12,което тепърва се развива да живее на минимално количество храна,базиращо се предимно на въглехидрати,без прием на белтъчини и никакъви мазнини.бях щастлива,че най-сетне бях в нормата-на ръст 167 тежах 56 килограма.всеки,които не ме беше виждал дълго време се възхищаваше на успеха ми,аз също по детски бях горда със себе си.може би това също не е било редно,защото по незнайна за мен причина,от един рожден ден на брат ми по онова време(преди които не бях близвала захар и пържено) си позволих всичко това и не спрях в продължение на 4 години.
в началото на 7-ми клас полоението беше неудържимо-тежах около 80 кг,трудно си намирах дрехи,за момчета не смеех и да помисля,срамувах се от тялото си.пролетта на 2005 година взех решение-или да отслабна сега,или никога.в началото всичко беше като на шега-взех да се придържам към едно нисковъглехидратно меню и свалях кг. като на шега.не бях вманиачена-позволявах си някои дни сладко,газирано,не броях калории като обезумяла и не следях точни часове,в които да ям.постепенно дрехите ми оширочаваха,а отдолу се виждаше вече съвсем нормално момиче.в стремежа си да достигна оптимално тегло след година диета започнах да спортувам,при това няколко вида спорт.всяка храна измервах в килокалории,всичко мазно и сладко за мен граничеше с "опасно".всички около мен,включително родителите ми много се радваха на рязката ми промяна.вече бях слаба,но в нормални граници.на ум си казвах,че щом сам извървяла този дълъг път до тук с отслабването,мога да издържа още по-малко дори от това,за да стигна максимална слабост за мен,която няма да се отрази на здравето ми,и ще спра навреме.нямах кантар,затова садех по дрехите.носех данки 28,после 27 размер и това донякъде ме устройваше,на фона на номерата ми отпреди това,но едно дяволче в главата ми натякваше,че щом са измислени и панталони 26 номер,то те също са носени от хора,следователно това е нормално и аз трябва да спра там.
минаваха още месеци,а аз се топях като свещ..намалявах калориите за деня до минимум,страхувах се да ям дори дъвки или ябълки.ставаше ми студено дори при топло време,косата ми падаше,ноктите се чупеха,мензисът отсъстваше дълго,кръвното-ниско,желанието за слаб вид-ВИСОКО.родителите ми,учителите и приятелите започнаха да се тревожат.баща ми донесе електронен кантар,което до една степен може би ми помогна,а от друга страна влоши нещата.не смеех да пия вода,за да не се отрази това на сутринта върху кантара.паднах няколко кг. под нормата,и заради постоянните натяквания на наще и околните,че съм "скелет" един ден реших да започна да ям.
Открих неусетно,че храната не ми е враг,и дори да ям забранени според мен храни си поддържам теглото.Лошото,че човек на крайностите като мен,не може да се задоволи със златната среда-започнах да гладувам няколко дни,за да сваля кг,които след това ще наваксам с обилно ядене.така и правех-5 дни пълен глад,2 дни безразборно хранене.това доведе на 2 пъти до рязко покачване на теглото,което ме ужаси искрено-първия път 5 кг,които свалих по-лесно,и едва успях да се преборя.за сметка на това станах още по-грозно слаба.после дойде един превратен момент в живота ми,без да се интересувам понапълнях,уж за да се оправя,но мисълта че съм по-пълна(макар пак да бях много слаба)ме преследваше.исках си пак анорексичния вид,жадувах го.не се хранех с дни,после глада,по-силен от мен ме завеждаше до хладилника,в които не оставаше нищо.плачех,чувствах се дебела,грозна,подла и безволева.тъпчех се с разхлабителни,с хапчета,не ме питайте как,но отслабнах пак,с нечовешки мъки,без да преяждам,и без медикаменти.
Сега сам пак тук-в изходна позиция-всички казват ,че съм анорексичка,аз се виждам дебела,дрехите са ми широки,но аз се радвам..пак не съм щастлива,чувствам се болна,страхувам се да ям повече от определен брой калории,макар да съм изчела хиляди книги медицинска литература,и да знам че трябва да приемам повече..
държа се като ненормална,но не знам какво ми харесва в това да съм слаба-предишните спомени или друго?!
Искам да споделя с вас толкова много неща,но смятам,че вече достатъчно прекалих.мисля че поне за себе си сам успяла да намеря някои отговори,свързани с болестта,макар да съм в нейния апогей.минах и през трите вида ХР,и загубих надежда,че ще се оправя.
призовавам всички млади хора като мен да не подлагат на такива мъчения в името на измислена красота.красотата е в това,че сме млади и ЗДРАВИ.
p.с.второто вече не важи за мен..

това го бях писала лятото но за съжаление оттогава нещата се влошиха :(

[megiii]

колко кг тежи6 сега?

[geisha]

при ръст 170 под 40

[megiii]

:shock: :shock: наистина си много слаба!!постави си за цел,4е трябва да ка4и6 поне малко :) аз съ6то съм мн слаба и сега гледам да ка4а някой друг кг :)успех

[geisha]

тенкс :smt007 но в това е проблема-страх ме е да кача :-k :cry:

[megiii]

няма от какво да те е страх 6те ка4и6 толкова колкото намери6 за добре :)постоянно 6те си следи6 теглото и няма да има6 проблеми :) казвам ти го от ли4ен опит наистина не е хубаво да си толкова слаба...като се сетя 4е и аз преди бях така :( :(

[thecopstopped]

Аз бях болна от тази коварна болест. Лятото когато бях на 11 години ръст 162 и 44кг. Сега съм си напълно здрава, благодарение на вуйчо(той е лекар) :grin: много съм му благодарна :-) , въпреки, че си имаме дразги. :shock: нищо. Ми значи:отиваш в гоогле търсиш анорексия жлизаш някъде, отвръщаваш се и сама преценяваш. А вуйчо просто извика мама, която ми се караше и ме биеше защо не ям, е ето благодарение на това сега съм жива и здрава. ;)

[glupacheE]

Mili4ka az ne moga da ti pomogna kato ti prepora4am lekar no te razbiram zashtoto naistina ve4ee imam staj v tazi oblast s koeto ne se gordeia izobshto ...........na men za mn mn malko mi razmina da popadna v klopkata na anorksiqta i bolimiqta................... no az znam 4e it mojesh i shte se spravish :) sled kato ve4e si priznal problema si i si potarsila pomosht vsi4ko shte bade nared i shte bade po lesno

http://spidersport.com/weight-control.php

[sweatkiss]

Хапвай по малко ,но по-често.Приеми яденето като нещо ,което правиш за свое добро.Не си въобразявай че си прекаленодебела или слаба и си мисли че след време ше имаш нормално тегло.Ще се справиш.Успех миличка. :-)

[sandalki_ot_mola]

Яж сутрин обед следобедна закуска и вечеря и никога не стой гладна защото по-лошо от това да ис болен и особено от тази болест просто няма.Постави си за цел,че можеш и ще успееш.Само не се предавай!!! :wink:

[Shtastl1va]

Не е трябвало да се подлагаш на такива мъчения.. Красотата на човека не е в опаковката, а там.. вътре.. :) А това, че съществуват и безмозъчни същества, които избиват комплексите си като се подиграват на други... те са само за съжаление :) Желая ти успех в лечението и дано скоро успееш да достигнеш нормалните си килограми, защото мога да ти кажа - ти в момента дори си прекалено слаба. Недей се притеснява от това да си позволяваш повече храна- определено имаш нужда от нея! Дори сама го осъзнаваш щом си пуснала темата :) Отново ти желая Успех и Всичко Най Най :)

[Summer_Wish]

Здравей :) Само искам да споделя , че съм балерина , тренирала съм и гимнастика като малка и съм ставала свидетел на случаи с момичета , страдащи от анорексия или такива , които наистина искат да бъдат анорексички :shock: . И в момента познавам момиче , което искрено иска големината на главата и тялото й да не са пропорционални , което не е нормално . Момичето има много приятели , опитващи се да й помогнат . По едно време имаха много голям напредък - беше усмихната и весела (за жалост само на пръв поглед ) . Доколкото знам родителите й са забелязали това (и как няма да забележат... :? ) и искрено се надявам тези мисли и намерения да останат само мисли и намерения :(
Както сподели някой преди мен , щом си имала смелостта да пуснеш тази тема тук , значи се опитваш да постигнеш добър резултат в борбата за ЗДРАВЕТО си :) За всеки проблем си има решение , така че не се отказвай ... никога :P

[skatemore]

абе при момчета тва среща ли си бе щот се путки се оплакват ? 8-)

[Shtastl1va]

абе при момчета тва среща ли си бе щот се путки се оплакват ? 8-)
Това е грубо! И все пак ще ти кажа, че при всеки човек може да се получи това, без значение пола, годините и т.н..

[geisha]

Purvo,iskam da vi kaja edno golqmo MERCI za otg po temata! :-) :-)
a na vaprosa na mom4eto 6te otgovorq,4e anoreksiata se sre6ta mn po-rqdko pri mom4eta,no DA,ima slu4ai,v momenta e bum na bigoreksiqta-tova e ot4aqnoto jelanie na mom4etata da natrupat muskuli-to e ne6to kato anoreksiqta pri jenite,samo 4e mom4etata se podlagat na usileni trenirovki,blaskat se s anaboli,qdat samo proteini i nakraq tova se prevra6ta v smartonosna mania :booooomb:

[glupacheE]

A ti kak si geisha ??/PO dobre li si ? po ambicirana li si kato pro4etete nashite otgovori?
Uspeh4eta i mn mn mn umivki !!!!1

[Pliok0019]

С теб сме! Успех!

[geisha]

Edno golqmo MERCI na vsi4ki mn celuvkiiiii :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-)

[Madness]

и аз за малко да направя нещо...такова...
много бях свалила...и проблема при мене обаче не беше толкова в свалените килограми,имаше много по слаби момичета от мен.Само че на мисленето ми беше станало...извратено...карах на половин кофичка кисело мляко на ден и една малка ябълка примерно...
Тва месо,яйца,млечни някви...бяха отровни

И после се осъзнах-...или татенцето ме осъзна...и кво стана...освиних се пак... :x
Сега съм....1.75 65 кила....
Ама работя по въпроса (:

Успех,иначе...
Аз все си мисля че тия терапии не ти трябват..смисъл...ти си го осъзнала вече,знаеш кво ти трябва.Сядаш си и си казваш че трябва да почнеш да се храниш.Не се тъпчи такова....ам храни си се нормално и после продължавай да блъскаш по фитнеси и зали да не качиш пак много (:

[geisha]

O,za blaskane i duma ne moje da stava :D imam nqkakva bariera da qm i imaenno za tova sa mi terapiite,dano gi preodoleq,za6toto tova me izma4va ve4e mn vreme :(

[Madness]

Абе кво значи бариера да ям?
психическа?или стомаха ти не поема повеече?

баси...
винаги съм се чудела на тъпите терапии...
смисъл...кво толкова има н това да седнеш,да си дадеш сметка,че вече си болна от тва и че трялва да го преодолееш...и да си преминеш бариерата...
как така хем имаш бариера хем тука ни пишеш как трябва да качиш

смисъл
не е като да си казваш`не аз съм дебела` и да не ядеш...ти си казваш аз съм прекалено слаба,болна съм трябва да ям...и не ядеш...щото имаш бариера...

успех се пак
(:

[DaЯk_AнGэL]

Geisha, успех ти желая, дано да се оправиш! :-)
А искам да ви питам как може да карате на по една кофичка кисело мляко и една ябълка?Родителите ви не ви ли забелязват?В смисъл когато няколко вечери отказвате да вечеряте не ви ли питат защо?Не забелязват ли когато ако ви оставят нещо за обяд вие не го изяждате?
Съжалявам, ако въпросите ми са малко глупави, обаче се чудя.. :-o

[Madness]

Geisha, успех ти желая, дано да се оправиш! :-)
А искам да ви питам как може да карате на по една кофичка кисело мляко и една ябълка?Родителите ви не ви ли забелязват?В смисъл когато няколко вечери отказвате да вечеряте не ви ли питат защо?Не забелязват ли когато ако ви оставят нещо за обяд вие не го изяждате?
Съжалявам, ако въпросите ми са малко глупави, обаче се чудя.. :-o

наще си знаеха че имам някъв режим там,ходя на фитнес и че след 7-8 не ям...
иначе послъгвах,че съм яла еди-кво си...
имаше един период в който баща ми ме задължаваше да нося някви сандвичи на училище,нарочно,освен порите,щото парите ясно че няма да ги дам за ядене...и аз ги давах на някоя приятелка...или някой гладен или в краен случай на някое кученце...

а всъщност аз се осъзнах точно щото баща ми ме забеляза и почна да ми ги чете едни лекциии и малко по малко...почнах да ям некви пилета,сирене работи...тръгнах на фитнес праех много кардио...по 1 час някъде на голямо съпротивление...и огладнявах...и си почнах да ям(:

После спрях фитнеса...ииии ):

[ЕPu]

и аз бях така преди време.. а когато ми се случи това бях само на 11-12г.

Започна в края на четвърти клас, реших да пазя диети, щото исках да бъда като всичките яки и слаби какички от горните класове (..акъл, или по точно липсата на такъв..)
Ииии почнах да се храня по два пъти на ден, без хляб, без газирано, никакъв шоколад, и пържени храни...общо взето само салати/ плодове/ филийки черен хляб със нискомаслено сирене и минерална вода, към всичкото това прибавих 2-3 часа упражнения на ден
Отслабнах доста, в един момент броях калорийте във всяка чаша сок, която пия. Ограничих се да приемам само до 500 калории на ден. Просто тогава изпитвах истнски ужас от яденето. Страх ме беше да ям. Взеки залък го възприемах като потенциална опастност за напълняване.
По дяволите, чувствах се перфектно в този период. Изглеждах супер, чувствах се супер, бях толкова жизнена, кипяща от енергия, въпреки, че всеки ден тренирах и се е случвало да не ям с дни. Тогава бях висока около 165см и тежах 36-37 кг. Мерих се след всяко ядене, за да съм сигурна, че не съм напълняла.
Веднъж отидохме на почивка и когато се върнах бях 40кг. Тогава беше ебати шока да разбера, че съм качила 3 кг, почнах да тренирам почти двойно повече иии.... ии започнах да повръщам. След всяко ядене. Всеки ден. След около седмица се отървах от 3те килограма, но не и от вече придобития навик да повръщам. Почна да ми става лошо когато ходя, трябваше да седна някъде.. и през същото това време си гледах кокалите пред огледалото и си виках "Ебати колко съм дебела."
В последствия спрях да тренирам, но повръщах още 1-2 месеца, докато баща ми не ме хвана и не ми заббрани да го правя. То не беха заплашвания, закани за изпращане в болница и какво ли още не. ДО болници не се стигна, оправих се благодарение на приятелка и на родителите ми.

Просто.. тогава бях съвсем различен човек, със съвсем различно отношеное към света.. и зссе чувствах добре. :? :(

[geisha]

6te otgovorq i na 4etirite vaprosa iskreno:
1.imam psihi4eska bariera da qm,koeto e mn stra6no
2.osaznavam,4e trqbva da ka4a,samo za6toto vsi4kite mi izsledvaniq pokazvat kolko zle sam fizi4eski,osven niskoto kravno,lipsata na cikal,slabiq puls,pripadacite i kakvo li o6te ne,az oba4e se vijdam debela i kakvoto i da e teglo ne me ustroiva,dokato ne se pogledna s normalni o4i. :(
3.pri men se polu4i taka,4e poneje nikoga ne sme qli s na6te zaedno,koi kogato se pribere qde kakvoto si iska i te ne znaeha kakvo qm,az 4esto lajeh i dori noseh prazni opakovki ot izhvarlena ot men hrana v nas,s opravdanieto,4e sam qla navan.
4.apetita idva s qdeneto,pone pri men,kato ne qm nqkolko dni i posle ni6to ne moga da qm :(

[Madness]

и аз бях така преди време.. а когато ми се случи това бях само на 11-12г.

Започна в края на четвърти клас, реших да пазя диети, щото исках да бъда като всичките яки и слаби какички от горните класове (..акъл, или по точно липсата на такъв..)
Ииии почнах да се храня по два пъти на ден, без хляб, без газирано, никакъв шоколад, и пържени храни...общо взето само салати/ плодове/ филийки черен хляб със нискомаслено сирене и минерална вода, към всичкото това прибавих 2-3 часа упражнения на ден
Отслабнах доста, в един момент броях калорийте във всяка чаша сок, която пия. Ограничих се да приемам само до 500 калории на ден. Просто тогава изпитвах истнски ужас от яденето. Страх ме беше да ям. Взеки залък го възприемах като потенциална опастност за напълняване.
По дяволите, чувствах се перфектно в този период. Изглеждах супер, чувствах се супер, бях толкова жизнена, кипяща от енергия, въпреки, че всеки ден тренирах и се е случвало да не ям с дни. Тогава бях висока около 165см и тежах 36-37 кг. Мерих се след всяко ядене, за да съм сигурна, че не съм напълняла.
Веднъж отидохме на почивка и когато се върнах бях 40кг. Тогава беше ебати шока да разбера, че съм качила 3 кг, почнах да тренирам почти двойно повече иии.... ии започнах да повръщам. След всяко ядене. Всеки ден. След около седмица се отървах от 3те килограма, но не и от вече придобития навик да повръщам. Почна да ми става лошо когато ходя, трябваше да седна някъде.. и през същото това време си гледах кокалите пред огледалото и си виках "Ебати колко съм дебела."
В последствия спрях да тренирам, но повръщах още 1-2 месеца, докато баща ми не ме хвана и не ми заббрани да го правя. То не беха заплашвания, закани за изпращане в болница и какво ли още не. ДО болници не се стигна, оправих се благодарение на приятелка и на родителите ми.

Просто.. тогава бях съвсем различен човек, със съвсем различно отношеное към света.. и зссе чувствах добре. :? :(
мамка му,да да да
е така бях...само че в 7 клас...точно преди една година...
само дето аз не кипях от енергия,напротив...в един момент ми беше трудно да ходя даже...като седна и не можех да стана...пхаха
дда,супер удовлетворена бях...ама имах някво психическо изкривяване мамка му

[shaka_kan]

ohh mila sa4ustvam ti napaln0! Trqbva da se spravi6 s pr0blema na vsqka cena! Predi vreme kato rab0tih kat0 rep0rter, zasegnah imenno tazi tema.. ne iskam da se vpuskam v p0dr0bn0sti, za6t0t0 sp0mena za t0va m0mi4e me natujava, be6e vsi4k0 naistina tvarde 60kira6t0 za men!
Ne sum 4uvala 4estn0 kazan0 za tazi lekarka, k0qt0 sp0menava6. Pr0blema kakt0 znae6 e na psihi4eska 0sn0va. N0 kakv0t0 i da g0v0rq tuka e izli6no, vsi4k0 zavisi sam0 i edinstven0 0t teb i p0dkrepata 0t lubimite h0ra! Kusmet ti jelaq ot sarce, nadqvam se tazi tajna ist0ria da zavar6i sas 6tastliv krai! Uspeh i badi silna... Obi4ame te

[lilit_666]

Вземи си новия Joy- има статия за 1 моми4е. Снимката 6те те ужаси.
Като се има в предвид, 4е с тези кг 100% изглейда6 доста грозно(сори,ама...), та не трябва да се страхуваш да ка4и6 нещо-правиш го освен за здраве-и за красота 8) \:D/

[_SilveR_MooN_]

Вземи си новия Joy- има статия за 1 моми4е. Снимката 6те те ужаси.
Като се има в предвид, 4е с тези кг 100% изглейда6 доста грозно(сори,ама...), та не трябва да се страхуваш да ка4и6 нещо-правиш го освен за здраве-и за красота 8) \:D/
И ад го четох,снимката е много гадна,ама сега момичето си е добре...
пожелавам го и на geisha :)

[colymoly]

абе при момчета тва среща ли си бе щот се п**** се оплакват ? 8-)
Това е грубо! И все пак ще ти кажа, че при всеки човек може да се получи това, без значение пола, годините и т.н..
http://www.lekar.bg/uploads/images/J2_0100-thumb.jpg

[Sissy90]

Темата е от преди година... Но ако авторката я види, нека да каже как е, оправила ли се е. Искрено се надявам да е така. Прекалено много момичета се вманиачават с тези диети и отслабване и си навличат големи проблеми.

[youwereMYeyes]

Ami mila naistina polojenieto ti e lo6o :( anoreksiqta e bolest na psihi4na osnova,koeto dobre znae6... az li4no ne poznvam takiva koito sa se izlekuvali no ti vqrvai v sebe si :smt056 vsi4ko koeto trqbva da napravi6 e da povqrva6 v sebe si... da si kaje6 4e trqbva i moje6 da promeni6 tegloto si 4e ti ne si slaba a si NENORMALNO slaba.... zapo4ni dokato ima6 v1zmojnost znam 4e moje6 ... USPEH :-)

[Joro951]

http://style.popcrunch.com/wp-content/uploads/2007/09/anorexia1.jpg
МОМИЧЕ, СТЯГАЙ СЕ И ЯЖ И НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ЗАПРИЛИЧАШ НА ТОВА...

[hardball]

Оле к'во сте казали "ЯЖ". Това е психична болест, ако беше да кажеш "яж" и да се оправи всичко нямаше да умират хора от това, вие сте ебати злетата...
С теб сме! Най- важното е да искаш да си по- добре и шапка ти свалям за направената стъпка! :)

[Loshotia]

Оле к'во сте казали "ЯЖ". Това е психична болест, ако беше да кажеш "яж" и да се оправи всичко нямаше да умират хора от това, вие сте ебати злетата...
С теб сме! Най- важното е да искаш да си по- добре и шапка ти свалям за направената стъпка! :)

И аз съм на същото мнение. За психолог е- щом толкова пъти е спирала да яде и започвала съответно...

[SiSsKkAa]

Прави сте за красотата на човек,че е вътре в него ама нали се сещате,че и многото килограми не са полезни за здравето.Въпроса е там,че не трябва да се вманиачаваш и да падаш под нормалните кг за твоя ръст.Дано момиченцето да се оправи.Имаш ли желание ще се оправиш.И стига с това броене на калории - то те вманиачава още повече.Хапвай често,но по малко и не много тлъсти храни

[Jannetty]

i az sum bolna .. wisoka sum 159sm i teja 38-39 kg no si mislq , che ako stana 36 shte sum oshte po dobre .. powecheto hora mi kazwat 4e sum GROZNO slaba , no az se wijdam debela !

[machoka]

^^ моля, пиши на кирилица!

[te-en-ka]

Здравейте!Аз също имах такъв проблем и все още не съм се преборила напълно с него.Както и да е.Аз също се харесвам по-слаба,но осъзнавам,че не трябва да продължавам така,защото съм подрастваща.Благодарение на близките ми,които ми казаха,че момчетата харесват момичета с бедра и ханш,аз смятам,че бих могла да кача килограмите до нормата с любимите ми храни (естествено здравословни).И наистина като се замислих никое момче не би искало да прегръща примерно анорексичка,при положение,че не е приятно все едно да прегръща скелет.Знам какво е на всеки един от вас и ви пожелавам да се оправите.Мислете как ще изглеждате по-големи и млади жени с тяло,а не с някакво си недорасло детско телосложение.Успех на всички!!

[BEaUty_girl]

тенкс :smt007 но в това е проблема-страх ме е да кача :-k :cry:

недей да се страхуваш мен преди ме беше страх да отслабна сега съм слаба но съм в нормите и сега си имам на цел да коча няколко килограма 5-6кг и ще съм перфе 52кг 1.79см може да ви се струва, че съм много слаба за ръста си но не е така :)

[BEaUty_girl]

Здравейте!Аз също имах такъв проблем и все още не съм се преборила напълно с него.Както и да е.Аз също се харесвам по-слаба,но осъзнавам,че не трябва да продължавам така,защото съм подрастваща.Благодарение на близките ми,които ми казаха,че момчетата харесват момичета с бедра и ханш,аз смятам,че бих могла да кача килограмите до нормата с любимите ми храни (естествено здравословни).И наистина като се замислих никое момче не би искало да прегръща примерно анорексичка,при положение,че не е приятно все едно да прегръща скелет.Знам какво е на всеки един от вас и ви пожелавам да се оправите.Мислете как ще изглеждате по-големи и млади жени с тяло,а не с някакво си недорасло детско телосложение.Успех на всички!!
точно така напълно си слаба , но самата ми структора е такава и да ям не качвам, но не съм толкова слаба почти нормална съм и много си харесвам тялото, другите момичета дето са 1-65 и са 60 кг как ми завиждат :D

[miapkoleva2001]

Аз съм на 13 и 164 см. Тежа 38 кг.. Майка ми ще ме води при Светлана Бояджиева, но аз не мисля че имам проблем.. Според мама имам, ходеща закачалка съм, тн.... Как да й обясня, че просто съм леко оълна и искам да отслабна?

[girlwithblueeyes]

Майка ти е права . За тоиз ръст 38 кг са малко всъщност тези кг са малко за какъвно и да е ръст на 14 човек . И не не трябав да отслабваш а да започнеш да се лекуваш защото вече имаш симпотими .И те са неосъзназнатост че си болестно слаба.Този симпотом е пръв и обикновенно след него трябав да светне червената лампичка че нещо не е наред. Затова послушай майка си и отиде при тази жена преди да е си започнала да повръщаш насила или да ти капе косата . И не ти се иска да изброявам още какви симпотоми има затова се осъзнай защото не си дебела .

[Smilee..]

Боже само като прочетох на какво си се подлагала и ... изтръпнах.А пък и колко тежиш?! Боже колко си слаба??! :O НЕ си дебела изобщо!!

[ayaska]

Наистина съчувствам искрено на авторката, но бих искала да попитам какво точно ви кара да се възприемате като дебели в началото? Въпросът ми е породен от чисто любопиство и по никакъв начин не искам да засегна някого. Просто се интересувам дали е породено от чуждото мнение/ забележки или от собствено сравнение с околните?