Здравейте,моля ви намерете ми анализ на разказа ''Божура'' на Йордан Йовков ,търсих като луд в нета но няма анализ ,ако можете помогнете щото ако не го знам тоя разказ утре ще ми пишат 2 по бг :(
т.7
krem4et0
FEN_NA_MOTORI
02-12-2009, 13:13
На мен също ми трябва това ... Никъде из нета ненамерих такова чудо :shock:
mariqanastasova
01-30-2012, 16:34
1. Кратко съдържание
Божура е дъщеря на циганката Калуда, която се прехранва с дребна търговия. Красотата и жизнеността на Божура трогват жените и те се явяват щедри с майка й. С порастването си Божура става още по-красива, стройна и дяволита. Най-много обича да ходи на гости у хаджи Вълка, където първоначално я впечатлява двора и покъщнината, а след това се сприятелява с Ганаила. Двете момичета са коренно различни. Божура е много мургава, с много черна коса и очи, кожата по ръцете и е загрубяла, но е много жизнена и весела. От друга страна Ганаила е с млечнобяла нежна кожа, руса коса и много спокойна и лежерна. Богатата щерка отпраща всички сватовници дошли да искат ръката й. Божура не разбира това поведение на Ганаила, завижда й и мечтае да е като нея. Отрицателните чувства, които чувства, се засилва, когато вижда Василчо, който е поредният отпратен жених от Ганаила. Той обаче заглежда Божура и не след дълго, оглеждайки се в огледалната повърхност на езерото, двамата се събират. След една година Божура има дете и чака Василчо, който й е обещал да се върне. Тя носи с гордост детето си и не се срамува от любовта си. Един ден обаче връщат коня и калпака на Василча и сразена от смъртта на любимия си Божура отива сломена на езерото, където се удавя в дълбоките води на Куков вир.
2. Основни теми
- Самопожертвувателна любов
- Извисяване на човешкия дух
- Вечна мечта по красиво съществуване
- Образът на българската жена като бунтарка срещу обществените норми
- Стремеж към свобода, към реализация на вътрешната, истинската същност
- Смъртта представена като спасение и награда
- Дуалистичната същност на жената и нейното влияние върху християнския мъж
- Символи:
i. Куков вир и огледалната повърхност – езерото, водата и огледалото са едни от най-използваните образи от символистите; огледалото показва противоречивия свят, в който живее Божура, водата и езерото сякаш изразяват нейната душевност и емоционално състояние, те я свързват с Василчо, те ги събират
ii. Чешмата – около нея се върти развитието на събитията в Ганаилината къща; символ на чест, гордост и богатство; след построяването й бащата умира; може да се свърже с идеята за вграждане на сянката на човек, за да бъде здрава чешмата; чешмата е бяла като Ганаила и след смъртта на двамата мъже в къщата само кожата на Ганаила и мраморът на чешмата се белят на фона на потъналата в черна скръб къща
iii. Дворът на Ганаилината къща – затвореността на Ганаила и семейството им, строгите патриархални ценности, които съществуват; описан е с високи дувари, чимшири, цветя, богатство на покъщнината и божигробската върба, символ на дълголетието и мъдростта.
3. Конфликти и идеи
- Етническата принадлежност се губи на заден план зад характера и чувствата на героя, зад волята и героизма му
- Вътрешният конфликт на Божура: тя завижда на Ганаила и иска да е като нея, мечтае си за красотата й, за лежерността и спокойствието й, иска да живее в нейната къща и да има нейните ухажори; ядосана е на Ганаила, защото отпраща всички сватовници без видима причина; стреми се да замести Ганаила, иска да се докаже, че е повече от нея, затова и се влюбва във Василча; мечтае тя да заеме мястото на Ганаила в сърцето му, тя да бъде ухажваната и обичаната, тя да бъде желаната съпруга и да докаже на Ганаила, че и тя е способна да има съпруг и човек, който да я иска.
- Покорството – Божура осъзнава, че няма общественото положение на Ганаила, че няма нейната къща и външност, затова е готова да се преклони пред мечтата си, готова е да изпълнява всяко желание и каприз на жената, въплъщаваща в себе си мечтата на циганката; слухът, че Василча ще се върне и ще се ожени за овдовялата Ганаила наранява Божура; тя е готова да нарани и обиди господарската щерка, но в следващия момент осъзнава своето положение, своето място в йерархията и е готова да “се простре на плочите и [да] целува нозете й. Само да я пуща в къщата си, само да не затваря вратите си за нея!”
- Любовта е последвана от смъртта, както е в почето разкази от “Старопланински легенди” – любовта подтиква Божура към следване на мечтите си, към дела, които й носят свобода; чрез тази свобода Божура реализира истинската си същност, показва, че копнее за любов, за човек, който я желае и обича; смъртта идва като наказание за Василча, който се възползва от Божура и така бързо забравя за Ганаила; от друга страна, Божура я приема спокойно, тя е нейният път към спокойствието, тя е спасение от тегобите на живота и самотата, и е награда за търпението й, силния й дух, гордостта и достойнството, с които носи бремето си.
- Героичното в жената – най-големият грах за християнина е изкушението, което предизвиква жената, и любовта към нейната красота; представена като героична и смела, в името на любовта не се страхува да пожертва честта, достойнството и живота си. “Божура ходеше... из село, но сега сама и задяната с дете. Тя носеше открито срама си и не криеше от никого греха си.” Тя стъпва гордо и с вдигната глава, сигурна е в думите на Василча и е готова да го обича винаги: “Лош бил...пиян бил! Аз тъй го искам! Да пие. Да лудува. Аз тъй го искам! И не ка ме бие, нека ме тъпче с краката си. О, василчо, василчо...!” Носи плодът(детето) на своята любов и героизъм без свян и срам.
- Изборът на совобода – Божура не е типичната патриархална българка; макар и циганка, тя също би трябвало да следва законите на патриархалното семейство; тя обаче не го прави, избира свободата си като започва да люби красив мъж, който прекалява с алкохола; за нея този акт е път и символ към освобождението й; грехът не е проблем, той е на заден план, изместен от любовтта, страстта, красотата и стремежа към свобода.
- Дуалистичната същност на жената – образите на Божура и Ганаила носят двойствен смисъл на желанието и привързаността; Ганаила въплъщава образа на покорната, чистата и добра съпруга “Ганаила не се гордееше с хубостта си и като че не я забелязваше. Тя работеше, а изглеждаше отпусната и ленива. И без да се грижи за себе си, без да иска, разхубавяваше от ден на ден, понапълняваше, снагата й зрееше и се наливаше като плод.”, Божура “харесваше бялата й като мляко кожа, русите й коси, чудеше се на тая чиста благоуханна плът, спотаена в меките гънки на коприната.” Тя представя идеала за българската патриархална съпруга – скромна, нежна и “бяла”. В другия край седи нейната пълна портивоположност – Божура. Циганката може да превърне всеки мъж в роб на страстта и подвластен на жаждите на тялото. В нея се открива неще дяволско, лукаво, което е готово да поведе мъжа към грях: “Големите черни очи... гледаха дръзко, дяволито, снагата й беше се източила, тънка, гъвкава, разцъфнала като дива шипка.” Тя е непокорна “Да й кажеш нещо значеше да я накараш да си обърне гърба и да прави каквото си ще”, че се явява като пълна портивоположност на Ганаила. Бялто, символ на невинност и чистота, покорство и скромност, се изправя срещу черното, което се свърза с дяволското, непокорното. Двете жени се явяват като тайна за мъжа, като нещо неразгадаемо, сякаш двете се допълват една друга, но в същото време нямат и нищо общо.
mariqanastasova
01-30-2012, 16:34
4. Персонажи
Божура – цветето божур е с ярък червен цвят и големи и много напъпили листа, свързва се със срама и срамежливостта, но и с глупава гордостта и непохватност; Божурът обича топлина и слънчева светлина, с това може да се свърже и любимото място на Божура при огрените от слънце скали на Куков вир; червеният цвят е символ на страстта; по този начин в името на Божура откриваме и дуаличността на нейната същност – тя е страстна и непокорна от една страна, но в същото време е срамежлива и несигурна в себе си; в много митове и приказки божурът се бори с розата за най-красиво цвете, но неговата прекалена гордост го измества на второ място; черният цвят в образа на Божура говори за нейната дяволитост, непокорство и бунтовничество; тя се мечтае за красиво съществуване като на Ганаила, иска да бъде свободна в любовта си и избора си; Божура обича светлината и топлината на Куков вир, а Ганаила е все в сянката на лозето, все в черните траурни дрехи и тъмнината на закрития с високи дувари двор.
Ганаила – името идва от Гана, което идва от Драган; Драган означава мил,драг; ако се погледне името Галина, което също е близко то означава спокойствие, тишина; Ганаила е пълната противоположност на Божура; тя е тиха, мила, спокойна, красива; нейният образ е идеален пример за патриархалната българка; тя е богата, единствено дете и има правото да избира и прави каквото иска.
Василчо – името идва от Васил, което означава цар; това също показва двойнствеността в този характер – от една страна му е отсъдено да бъде правоверен християнин, да се държи като цар, да бъде придвидлив в действията си, а от друга страна пие, не получава каквото иска и се залюбва с циганка, която му ражда дете; името му дори не е споменато като на пораснал мъж, той е Василча, Василчо, нито веднъж обаче не е представен като Васил или Василе; използването на това умалително име показва неговата детиснак същност, незнанието му какво иска и което би могло да нарани хората; Васил за Божура е символ на свободата и възможността да разкрие себе си и да получи каквото иска; чрез него тя успява да измести по един духовен начин Ганаила от мястото на най-хубава, лична и желана мома в селото.
Хаджи Влъка – името идва от вълк, който е символ на независимостта, храбростта, отговорността и издръжливостта; бащата на Ганаила присъства много мистично в разказа. Това е резултат от първоначалния замисъл на Йордан Йовков сюжетната линия да се върти около Галина и построяването на чешмата; бащата присъства с бдителността си спрямо единствената си дъщеря и желанието му да я пази и да й осигури най-доброто бъдеще; построяването на чешмата също е важен момент, защото за да бъде здрава чешмата трябва да има вграждане и винаги, когато в българската литература се спомене градене на чешма или мост, се предвещава смърт.
5. Пространствено-времеви модел
- Пространството, което е представено е в селото и в околностите – в селото са споменати улиците, по които Божура и майка й обикалят, Ганаилината къща и дворът й, гората, където циганите събират материали за търговията си и прехраната си, на механата, където Василчо среща Божура, при скалите на Куков вир, където циганката и възлюбения й се събират и където тя се самоубива.
- Времето – представя се детството на Божура и как семейството преживява през зимата и когато тя премине; споменават се празниците, но един от главните измеритеои на времето е строенето на чешмата в двора на хаджи Влъка. Строенето на тази чешма определя събитията и само по тях се измерва времето; сезонът се споменава само при срещата между Василчо и Божура на Куков вир и под това се подразбира, че една година по-късно пак през есента се самоубива Божура; както божурът вехне и умира края на август, така и Божура се самоубива през есента под залеза на слънцето, сякаш не й е писано да преживее още една зима
6. Поетика
- Композиция
i. Екзпозиция – порастването на Божура и споменаване приятелството й с Ганаила
ii. Завръзката – идването на Василчо да иска Ганаила за жена и омразата, която се разкрива в Божура, и задяването между нея и Василчо при механата
iii. Кулминацията – срещата между Божура и Василча на Куков вир
iv. Развръзката – смъртта на Василчо
v. Няма епилог – само с едно кратко изречение се споменава, че повече никой не я е видял
- усеща се цикличност, повтаряемост в живота на циганката до момента, когато не се появява Василчо, който идва да я освободи от този кръговрат
- Диалог – почти не присъства; Божура говори веднъж на Ганаила, веднъж на Василчо и веднъж на себе си; важен е не разговорът, а вътрешните й вълнения и мисли; много присъства диалога във формата на клюка, чрез клюката се съобщават важните новини и чрез тях Божура научава какво се случва в селото
- Пейзаж – опсан е подробно дворът на Ганаила и скалите на Куков вир, където Божура обича да се припича; липсва връзката с природата, пейзажът не е в центъра на сюжета, само реката сякаш се свързва с емоционалното състояние на Божура
7. Интертекстуални връзки
- Дойна и Димана в “Кошута” – двойнствеността на женския образ
- “Шибил” – отхвърлянето на стереотипния образ на българина и етническата принадлежност
- Женда, Пауна, Тиха и др. от “Старопланински легенди” – образа на жената бунтарка и бореща се за свободата и мечтите си.
ДАНО СЪМ ПОМОГНАЛА......