Цял живот в противоречие със себе си,жял живот едно и също..

[zleto]

Постоянно се сблъсквам с тоя проблем и вече имам чувството,че ще се побъркам. Искам да се променя,но не знам как да го направя,искам да намеря своя начин. Цял живот ме е било..как да кажа..срам ли или не знам какво,да изразявам себе си. И поради тази причина съм станала един безкрайно затворен в себе си човек,който даже вече не знае как да завърже разговор. Струва ви се прекалено сдухано? Секунда да продължа. Някак си от притиснение или прекалена мнителност,не мога да се отпускам сред хората. Те,предполагам ме мислят за някаква особнячка и съответно не ми търсят компанията,а аз си чакам някой да ми обърне венимание,е явно няма да стане. Така ми се иска да се отпусна и да бъда себе си,в някои моменти от живота си съм успявала,но е било за прекалено кратко. И така,аз ако се отпусна ставам прекалено добричка и миличка и заради това ми се е случвало да страдам. Може би именно заради това съм си изградила 'защитен механизъм',за да не страдам. Но,по този начин лишавам от нещо себе си. Нормалното поведение. Сега съм скована и може би скучна. Сигурно е от страх,да. Кой ли обича да го боли? Но как хем да си правя кефа,да се отпускам,хем да не позволявам да ми се качват на главата и да ме боли... :? Някой може ли да ми даде съвет?

[FelisDirus]

Хах, милата ми.. как да ти кажа, че трябва да пречупиш себе си? Мисля, че знам какво ти е, колкото и да не ми личи в поведението, но пък и аз съм такава, че тъжните неща все за себе си ги оставям.

Просто не го мисли толкова, а действай.

[b0nb0nka]

Ами то эависи от теб.Тук дори и да ти дадем съвети,те няма да са кой энае какви.Имам предвид,че ти сама си осъэнаваш как стоят нещата и съэнаваш,че трябва да ги промниш,эащото ще е в твоя полэа.Щом искаш нещата да са по-раэлични,просто се постарай.Пак каэвам-эависи си от теб.Опитай да се промениш,да пречупиш това притеснение.Эащото колкото повече чакаш,толкова повече ще се эатваряш в себе си.Съответно после обратният път ще бъде по-труден.Така,че се вэеми в ръце и направи крачка към промяната.Все пак живеем един живот!Глупаво е да го пропиляваш така и да страниш от хората.Не е нужно все да си мислиш,че някой ще те нарани,ще те иэполэва,че ще те боли....това става паранойчно.Просто си живей живота спокойно,беэ много много да го мислиш.Няма страшно да эапочнеш да говориш с някого.Эапиши се на някакво ново начинание-еэик,спорт,танци,пеене.....аб е эапочни нещо ново,където да срещнеш нови хора.Промени поведението си,эапочни наново.Така ще успееш да станеш по-открита и да го демонтрираш беэ проблем :) И не се притеснявай.Ще се оправиш,ако наистина искаш и положиш усилия.Бавно нещата ще станат.Надали от раэ,но постепенно да. :)

[Saymon90]

Виж, човек е такъв, какъвто се направи. Звучи банално, но е факт. Няма кой да те спаси, няма кой да те отвори към обществото - всичко зависи от теб самата. Само ти можеш да се промениш и то не е толкова трудно, повярвай ми.
В момента съм човек, който най-често определят като "общителен, купонджия, забавен, готин, весел..." и се радвам, защото наистина съм такъв. Но ... преди 4-5 години бях тотално различен. Срамежлив, леко смотан... но се промених :) Никой не ми е помагал, никой не ме е открехвал - просто започнах една по една да опитвам сладостите на живота и да се отпускам. И нещата сами потръгнаха.
Сигурен съм, че и ти можеш да изживееш метаморфозата, за която мечтаеш. Просто трябва да го искаш и да се опиташ.