PDA

View Full Version : ЛИС



Beckhamchy
02-21-2008, 17:18
значи за утре ми трябва Литературно Интерпретативно съчинение.Едното е:Трагедията на силните личности в драмата Антигона а другото е Символиката на слепотата и зрението в Един цар.Трябва поне едно от 2те да имам

sherry
02-21-2008, 17:41
СИМВОЛИКАТА НА СЛЕПОТАТА И ЗРЕНИЕТО В ТРАГЕДИЯТА „ЕДИП ЦАР” ОТ СОФОКЪЛ

Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр. Предварителното знание за съдбовно предопределеното бъдеще е достояние на жреците, равни с боговете по сила на мисловното прозрение. То е недостъпно за хората. Узнаването на съдбовно предопределения ход на живота им е трагично знание за тях. Отхвърлянето на предначертаното е невъзможно, а съпротивлението срещу съдбата носи вина и болка на неподчинилия се. В трагедията „Едип цар” Софокъл представя проблема за противопоставянето на предопределеното от боговете и неизбежността на съдбата чрез символиката на слепотата и зрението. Главните герои - Едип, Тирезий и Йокаста, по различен начин се стремят към истината. Тя ги свързва, но всеки от тях изминава индивидуален път в нейното търсене. То е с трагично предопределена цел - особено за Едип и Йокаста. Вярата на Едип, че е избягал от съдбата си, го превръща в зрящ слепец, който разрушава границите на човешкия разум, за да изгони заблудата си. Прорицателят Тирезий се е доближил до свръхестественото, физическата му слепота е компенсирана от духовно зрение, идентично с представата на дребните за мъдро познаване обратите на живота. Майката и съпругата Йокаста е въплъщение на женската слабост пред неумолимата съдба - страховете й от сбъдването на предсказанието са живи, но тя не би могла да промени съдбата си. Дочаква трагичното й въздействие. Не може да се противопостави пред силата на истината. Мотивът за слепотата има две образни измерения - на заблуда от външното и на отказване от хаотичното объркване на житейската съдба. По подобен начин мотивът за зрението се разглежда като „сляпо” доверие във видимата достоверност на житейските факти и събития, случили се в миналото. Преходът между символите на зрението и слепотата е трагично предопределеният път на човешката съдба.
Абсолютната истина е трагично знание за зрящи и слепци в трагедията на Софокъл. Едип знае, че предсказанието го обвинява в отцеубийство и инцест, но не забелязва подробностите - той не е отраснал в родната Тива и не познава своите родители. Разумът му го води далеч от дома, който е смятал за свой. Показва му пътя към трагично сбъдване на предопределеното. Това, което е смятал за предимство пред съдбата - познанието, го предава обратно в нейните ръце. Едип е сляп за истината и нейното превъплъщение в живота. Единствено Тирезий знае цялата истина за съдбата на Едип, защото е физически сляп, но духовно зрящ. Мъдростта на прорицателя води мисълта му отвъд видимото, единствено познато за обикновените хора. Затова отказва да изрече истината за трагичната съдба на Едип и Йокаста. Вътрешно противоречиви са мислите и желанията на двамата герои. Едип е син и съпруг, а Йокаста - майка и съпруга. Личните им съдби са трагично преплетени. Знание и незнание, престъпление и наказание са неразрешимият проблемен „възел”, който ще бъде разкъсан след смъртта на Йокаста и самоослепяването на Едип. Наказанието, предречено от боговете, е неизбежно. То е лично възмездие за героите и осъзната вина.
Едип е в центъра на трагедията, защото неговият образ е символно въплъщение на проблема за човешката съдба. Той осъзнава, че миналото му Крие повече, отколкото му казват спомените. В опитите си да открие убиеца на Лай, Едип тръгва по път, водещ към истината и избавящ го от незнанието и духовната му слепота.
Царят на Тива се противопоставя на решението на Тирезий да не споделя истината, на желанието на Йокаста да го върне назад към времето на щастливата вяра в човешките сили. Не приема и казаното от Креон. Едип е едновременно невинен поради незнание и обвинен в най-тежките престъпления, щастлив владетел и най-нещастен сред тиванци. Зад видимото не вижда истината, скрита В поднесените факти и доказателства. Той е „зрящ” слепец. Духовната мъдрост е непозната за гневливия му характер. Когато съдбата му се разкрива пред него докрай, се появява и възможността той да я приеме и да отстрани това, което го е подвело преди - сляпата вяра в разума и зрението. Губейки всичко, Едип печели мъдростта на незрящия.
В началото на трагедията образите на Тирезий и Едип са противоположни, носители на зрение и мъдрост, дързост и спокойствие, вяра в разума и търсене на мъдростта. Знанието на Тирезий е от друго естество. Неговите незрящи очи са компенсирани от всевиждащия му дух. Тирезий напълно осъзнава колко далечно е това знание от вярата на обикновения човек във видимото. Затова мъдрецът предпочита да не каже истината на Едип и да не ускори страшната развръзка, а да остави разкритието в подредените случайности на съдбата. Слепотата на Тирезий е само физическа и уменията му да вижда се простират далеч извън границите на земния свят. Според мита за Едип, след години и незрящият изгнаник ще бъде уважаван предсказател, виждащ бъдещето без физическо зрение. Преображението в личността на Едип е предизвикано от примирението със съдбата след узнаването на същността й.
Третият образ, който допълва картината на символните измерения на слепота и зрение, е този на Йокаста - жената, която винаги е живяла със страха от срама и ужаса. Йокаста е избрала да отдалечи часа на страшната истина, обричайки Едип на смърт дни след раждането му. Тя прави опит да преобърне хода на съдбата, но винаги очаква предупреждение свише. Живее в постоянен смут и тревога. Йокаста отчаяно се опитва да спре Едип в желанието му да узнае произхода си. Последното защитно средство е самоубийството. За разлика от Едип и Тирезий, тя не посреща истината като нещо, наложено от съдбата, като лично изживяна вина. Тя страда не само за себе си, но и за всички останали. Женската слабост, която е избрала като отношение към проблемите на знанието, й пречи да прогледне и да се отърси от страха.
Символните значения на зрението и слепотата имат двойствено проявление в поведението на тримата герои. Слепотата е просто липса на очи при Тирезий, но е опасна заблуда на разума и духа при Едип и Йокаста. Зрението е вътрешната пророческа сила на мъдреца и една огромна пречка за хората, които разчитат само на зримото. И в двете си значения символните проекции на зрение и слепота се противопоставят и допълват, а между тях се търси преходът на катарзиса, пречистващ душите.
Ослепяването на Едип се разглежда като прераждане на духа в трагедията на Софокъл. След като е приел и осъзнал греховете си, а съдбата е разкрила тайните си за него, Едип решава да сложи край на вярата си в борбата с предначертаното, ръководена от видимото, което носи трагична вина за човека. Животът, изпълнен със заблуди, е прекъснат, а Едип познава мъдростта чрез болката. Избождането на очите е бягство от реалността, която подвежда. Мъдростта винаги се ражда в лишението и болката. Едип прогонва лъжите и избира за свое наказание да броди сляп - да опознае света с новата нагласа, че зад видимото се крият други истини. Ослепяването не носи щастие, но изчезват напрежението и съмненията, че досегашното щастие може да се разруши всеки момент.
Пътят на Едип към трагичната вина е пътуване към мъдростта. Ослепява, но научава истината за себе си. Приема съдбата на мъдър, духовно зрящ човек. В страданието е истината, открита в болката на осъзната вина. Щастието е изстрадан път между знание и незнание, зрение и слепота в трагичната съдба на героите в „Едип цар” на Софокъл.

Олимпиада по БЕЛ, 2003 г.

sherry
02-21-2008, 17:43
Ето и другата:

Трагедията “Антигона” на Софокъл отразява мисловните търсения на своето време, вечните въпроси за човека и неговия житейски избор. Те получават израз в ефектния образ на Антигона, дъщерята на Едип, впечатляваща със своята нравствена красота и твърдост.

Двигател на драматическото действие в трагедията е нейният конфликт с владетеля на Тива, Креон. Той също носи чертите и вината на типичен трагически герой, но именно Антигона остава в смисловия фокус на творбата през цялото време. Трагедията носи нейното име. Пламенният дух на тази обезсмъртена в стиховете на Софокъл героиня се отдалечава от представата за плахо пкорство, приписвано на жените в тогавашната епоха. Тя носи в пълна мяра гордостта, силата и благородството, присъщи на истинския трагически герой. Драматичният й образ е изграден на принципа на резкия контраст, съпътстван от сянката на една неясна вина, изваян на границата между човечността и свръхчовешкото.

В хода на действието характерът й се изгражда динамично и сравнително рано публиката вече има пълнокръвна представа за нея. Този образ не се изменя значително с развитието на сюжета, мотивите й са ясни, правотата – несъмнена. Пътят и съдбата на героинята са определени, затова и присъствието й на сцената не е постоянно. Допълнителни щрихи към изображението на Антигона добавят поведението и речта на останалите герои в периодите на нейното отсъствие. Реакциите на второстепенните персонажи са стъпълата, по които недостъпната в своята крайност и извисеност позиция на главниата героиня се приближава до гледната точка на публиката. Песните на хора изграждат мост между конкретните събития на сцената и вечните човешки нравствени формули.

Динамичния диалог с нейната сестра, Исмена, в пролога изгражда релефен и многоизмерен образ на Антигона. Контрастът между двете противопоставя смелост и нерешителност, горда жертвоготовност и женска плахост. Той обаче дава на публиката и по-широк поглед върху образа на главната героиня. Съпоставянето с по-земния, положителен персонаж на Исмена приближава недостижимо благородното и гордо поведение на Антигона до разбирането на обикновения човек, дава на зрителя възможност за сравнение. Разговорът между двете, започнал в духа на взаимна привързаност, скоро се превръща в спор, който въвлича публиката в конфликтна ситуация, поставя я пред активен избор. Така още в началото на пиесата Софокъл ангажира максимално вниманието на зрителя и изгражда почти напълно образа на своята героиня. Конфликтът между Антигона и Исмена дава израз на две противоположни в основата си гледни точки – на разумния, уравновесен човек, стремящ се да живее в хармония с човешкия, земен свят, и на дръзката девойка, опитваща се да обхване глобалните вселенски правила и ред, да наложи суровостта на божествените норми в човешките взаимоотношения.

Ярко се открояват необикновената твърдост и достойнство на крехката девойка в разгорещения конфликт с Креон. Още преди нейното появяване думите на царя говорят достатъчно красноречиво за характера на постъпката й (“този дързък мъж”). Стореното е не само необичайно за една жена, дори и за гражданите от тогавашното време подобно дело означава почти безумно дръзновение. Защото неподчинението на заповедите на владетеля се възприема като отцепване от колектива, който той ръководи, излизане извън границите на общността и нейните норми. Това е и един от основните проблеми в трагедията – отношението между общността и индивида.
В контекста на спора между двамата Софокъл противопоставя две несъвместими, но еднакво добре обосновани житейски позиции, “традиционната” нравственост на Антигона и “гражданския” морал на владетеля и въвежда публиката в началния етап на сюжетния ход. Huh В словесната надпревара между двамата дъщерята на Едип превъзхожда Креон със своите стабилни аргументи и непоколе*има увереност. Тя признава без коле*ание стореното, защото съзнава изцяло неговата тежест и е уверена в правотата си. Не трепва пред присъдата на Креон – последиците от престъпената заповед са предвидени. За разлика от спора със сестра си сега тя е хладнокръвна, а гневът на царя сякаш издава неговото безсилие. Проявената жестокост в присъдата и несправедливото обвинение към Исмена правят образа отблъскващ за зрителите и това извежда
Антигона на преден план. Положителното й излъчване се засилва отново благодарение на контраста между двамата.

Дори когато публиката не я вижда на сцената, присъствието на героинята се реализира благодарение на второстепенните персонажи. Застъпилият се за нея Хемон говори с гласа на разума и това още веднъж потвърждава правотата й. Образът на Антигона изглежда все по благороден на фона на рушащия авторитета си Креон.

В четвърти епизод на пиесата личността на Антигона заема изцяло трагическото пространство, Софокъл добавя финалните щрихи към характера й, изяснява неговата сложност и противоречивост. В началото на дългия комос девойката тъгува за радостите на живота, за неизпитаното, неизживяното. Така тя става не само носителка на нравствено величие, но и на нежна човешка душевност.

Въпреки мъката Едиповата дъщеря остава непоколе*има в своята нравствена позиция, макар и готовността да срещне смъртта, изразена в предишните епизоди, като че ли се разколе*ава. И тук, като в “Едип цар”, трагическият герой се оказва мъчително сам в своето страдание. Антигона дава израз на това усещане, печели състраданието на публиката (“без плач на свои”, “напусната”).

Озадачава обаче крайната отчужденост на девойката от света на живите, от хората, които я обичат. Тя няколко пъти се нарича “последна” от рода, пренебрегвайки съществуването на Исмена, неспособна да направи компромис с възгледите си. Говори за щастието на брака и любовта, ала нито веднъж не споменава Хемон, своя годеник.
Та без съпруг – за друг се бих омъжила,
и без дете – от други бих го имала!
Разколе*ава се увереността в безкористната добродетелност на нейното поведение. В него се оглежда високата претенция на трагическия герой към себе си и към своето положение сред другите.

В думите на Антигона се прокрадва (и нещо друго -)желание да получи посмъртна слава, да се освободи от всички ограничения, поставени й от положението на жена и поданица. Изпълнявайки своя нравствен дълг тя получава възможност да постигне това.

Думите на хора имат важна роля за определянето на образа в рамките на тогавашния морал. Те дават несравнимо ярък принос към характеристиката на девойката. Носителите на мъдростта я наричат “богата с похвали”, “прославена”, “свободна” дори в смъртта. Тя е един от малкото смъртни, получили “жре*ий на бог” – нещо, за което мечтаят дори високите героически персонажи на Омир.

И точно като тях Антигона носи своята вина за случващото се, тя сама определя съдбата си. Софокъл снема от образа сянката на родовото проклятие и подчинява цялото развитие на действието на логиката на характерите. Така Антигона е поставена извън ограниченията на миналото; вродената й независимост я освобождава и от порива да се покорява на властника. Тя притежава свободата да избира. В крайната й твърдост и опита да подчини човешките отношения на божествените правила и собствените си убеждения в цялата им суровост откриваме нейната трагическа вина.

Затова, макар носителка на високи човешки добродетели, Антигона не може да бъде разглеждана като изцяло положителен герой. Способността да греши, трагичното в живота й я правят по-близка до реалността, а посланията на нейния образ - общовалидни, незабравени през вековете. Носителка на нравствена красота и твърдост, тя се извисява над обикновеното и земното, превръща се във вечно олицетворение на стремежа към свобода и съвършенство.

Beckhamchy
02-21-2008, 17:43
много благодаря

bubiii
02-25-2008, 18:19
здравейте .. може ли някой да ми напише интерпретативно съчинение на темата "трагичната съдба на героя" от "Едип цар" ... благодаря предварително :-) :-)

sherry
02-25-2008, 20:58
здравейте .. може ли някой да ми напише интерпретативно съчинение на темата "трагичната съдба на героя" от "Едип цар" ... благодаря предварително :-) :-)


ТРАГИЧНИЯТ ПЪТ НА САМОПОЗНАНИЕТО В „ЕДИП ЦАР” НА СОФОКЪЛ

Жанрът „трагедия” предопределя не само съдбата на тиванския владетел в „Едип цар” на Софокъл, но и проблемното интерпретиране на тезата за незнанието на човека и съдбовните обрати в житейския му път, предизвикан от личен избор. Той е трагичен „плод” на ироничната „среща” между знание и незнание в съзнанието на главния герой Едип. Царят на Тива се „среща” с трагичната ирония на съдбата си. Влиза в конфликт с „нея”, за да задълбочи личната си човешка трагедия.
Едип цар преминава през множество препятствия, нещастия и случайности, докато опознае себе си, родните си корени и истинската си същност. Въпреки всички трудности по пътя си, Едип следва несъзнателно предначертаната му от боговете съдба.
Проблемът за трагическата вина в произведението е водещ. Всъщност каква е вината на главния герой? Виновен ли е Едип за действията си и защо? Трагичното в житейския път на Едип е неговата съдба. Без никой от героите да подозира, стъпка по стъпка, предреченото от олимпийските богове се сбъдва. Всичко започва с молбата на Зевсовия жрец към бъдещия цар на Тива. Всеки един от епизодите е изпълнен с трагизъм, озвучен с ироничния подтекст за незнанието на собствената си съдба. Едип спасява гражданите на Тива от Сфинкса, но по-късно самият той - владетелят на града - е заплаха за него. Спасението носи беди. По ирония на съдбата спасителят на Тива й предопределя трагично бъдеще. Едип поставя началото на своя край, на трагичния си път. В пролога героят е представен В положителна светлина. Той се старае всячески да спаси народа на Тива от дълбоката криза, в която са изпаднали жителите на любимия град. Нищо неподозиращ, Едип се жени за родната си майка - Йокаста. Добрите страни от характера на владетеля на Тива са разкрити в диалога му с останалите герои:
Готов съм аз да ви помогна всякак. Без сърце ще съм, ако не трепна пред това събрание... Аз страдам повече за тези тук, отколкото за себе си.
Незнаещ и неподозиращ собствената си вина, Едип настоятелно търси истината, стреми се да я открие другаде, но не и в себе си. По тази причина той изпраща брата на Йокаста - Креон, в светилището на Аполон да пита как може да се помогне на града. Трагическата ирония на разминаването между съдбовна предопределеност и реалност е незнание за героя и драматично, предварително знание за публиката, което буди нейния интерес. Тази ирония е силно подчертана в думите на Едип:
Но де са те? Къде ще дирим бледите следи на туй далечно престъпление?
В първи епизод настъпва първият драматичен сблъсък между Едип и Тирезий. Може би е ирония това, че слепият гадател прозира в бъдещето с невиждащите си очи и знае предварително съдбата, както и истината, а Едип, макар и зрящ, не я осъзнава, разбира я чак когато ослепява. Като слепец се лута по пътя, който е поел. Въпреки думите на Тирезий, Едип не приема истината. Той не може да повярва и да осъзнае думите на стария гадател. В случая Тирезий е носител на божествената истина, Която ще направи пътя, по Който е поел Едип, трагичен. Гадателят познава страданието на знаещия истината. Едип търси скрит смисъл в думите на слепия старец. Неоснователно са аргументирани нападките му срещу Тирезий. Пророческата дарба на гадателя дава вътрешна сила на духа му. Той - „вижда” бъдещето на Едип по-добре от самия него. Извисява се над духовната му слепота. Царят на Тива е безпомощен да противодейства на ироничните сили на съдбата със своето трагично незнание. Тирезий изрича истината за миналото, предопределило бъдещето на Едип:
странник бил и пришълец, но ще излезе тукашен, роден тиванец - но на свойто щастие не ще се радва: сляп ще стане от окат.
Трагизмът в цялото произведение се въплъщава от незнанието на Едип и последвалите от това нещастия. Остава сляп за истината, не вижда вината си. Тежко престъпление тежи на съвестта му. Убил е човек от незнание. Изправен пред собствения си баща, той го приема за враг. Неовладеният гняв поражда трагичната му съдба. Човешкият характер определя посоката на житейския път, а по най-трудната пътека (отцеубийството и инцеста) тръгва Едип. За трагичната си съдба той самият носи вина. Предначертаното от боговете е всъщност природата на човека. Какво ще изрази от нея - добрата или лошата й страна, зависи от него. Едип се бори срещу негативното в себе си, но с действията си изявява само разрушителните страни на природата си. Така съдбата му се оказва предопределена и то не толкова от боговете, колкото от самия него. Каквото и да направи, топ не може да я промени. Тя е трагична и за наследниците му, които ще страдат от трагично разминалия се със съдбата си Едип поради непознаване на слабостите на човешката си природа докрай. Цялото управление на царя носи само мъки и страдания на поданиците му и на самия град. Той носи проклятие за Тива, която Едип обрича несъзнателно на мъки. Опитва се да я спаси, без да разбира, че грешката е в самия него. Всъщност в героя е заложено противоречието - той е идеалният цар, но съгрешилият човек - похитител и убиец.
Докато разбере, че съдбата му е неизбежна, Едип изминава дълъг и трагичен път. Основна причина за преживяното е неговото незнание. Самият Едип носи вина за нещастията, сполетели него, близките му и Тива.
Не познава себе си, за да определи своя път към бъдещето. Незнанието преобръща съдбата и на целия му род. Страда Едип, страдат и гражданите на Тива, но най-тежко е наказанието за бъдещата участ на неговите наследници. Децата на Едип ще страдат незаслужено, „наследявайки” трагичната съдба на своя съгрешил от незнание баща.
Цялата трагедия разкрива на читателя мъките, на които е обречен главният герой. Един от основните моменти е символиката на слепотата на Тирезий пред физически виждащия Едип. Всеки един епизод и дори всеки ред е изпълнен с този трагизъм, съпътстващ главния герой по трудния му път на самопознанието.
Олимпиада по БЕЛ, 2003 г.

coolio
04-06-2008, 10:56
Търся есе по темите: ,,Трагичният път на самопознанието(Едип Цар);
Героичният подвиг-предизвикателството за себе си(Е.Ц.);
Трагичната самота на величието(Е.Ц.)

Трябва ми за утре..ако имате нещо пишете..

sherry
04-06-2008, 11:07
Търся есе по темите: ,,Трагичният път на самопознанието(Едип Цар);
Героичният подвиг-предизвикателството за себе си(Е.Ц.);
Трагичната самота на величието(Е.Ц.)

Трябва ми за утре..ако имате нещо пишете..
Добре, де, толкоз ли те домързя да видиш, че има над твоя пост тая тема "Трагичният път на самопознанието"??

coolio
04-06-2008, 11:30
Есе Есе не ЛИС

sherry
04-06-2008, 11:36
Ми направи си го есе, бе! Извинявай, че се ядосвам, ама аман от мързели! Най-елементарното е да прочетеш основната идея в ЛИС-а, да отделиш най-важните факти, да вметнеш твои разсъждения и да напишеш интересен увод и става есе!

bigbang
12-05-2009, 10:56
Здравейте, в беда съм за утре ми трябва някоя от темите за 9 клас:

1. Защо хората възприемат Прометей като благодетел. - ЛИС
2. Син на майка си или на баща си е Орест. - ЛИС
3. Съдбата на Едип като престъпление или наказание за него. - ЛИС

Мерси от сега :-) :-)

Tedi4ka
12-05-2009, 11:18
I.Увод: В живота на човека има много избори, в които всеки показва своя характер, своето виждане за света. Но съществува и предопределеността на съдбата, която никой не може да избегне. Това е и основната тема в драмата на Софокъл.
II.Теза:
МТ1: Съдбата на Едип е предопределена, той няма как да я избегне и не е виновен за това, което му се случва.
МТ2: Отговорността на свободния избор също е страна в конфликта, който героят води вътрешно. Тя е поставена под въпрос, защото Едип е разумно, мислещо същество, което иска да взима собствени решения.
МТ3: Сблъсъкът на предопределеността и индивидуалното мнение е основен мотив в драмата „Едип цар”. Опитвайки се да избяга от съдбата си, героят неволно я осъществява.
III.Доказателствена част:
МТ1: Предопределеността и неизбежността на съдбата.
Разсъждения Доказателства
Тирезий знае, че съдбата не може да бъде избегната.
Едип осъзнава своят неволен грях, който се е опитал да не извърши като дори е напуснал Коринт, но все пак е сторил, защото съдбата на човека не може да бъде променена. „И да мълча и крия – пак ще дойде то.”
„Роден съм аз безчестно, във безчестен брак/ живях и сам погубих кръвно близки!”,
„Веднъж ми каза един мъж, пиян, на пир,/ че не същински син съм бил на татко си”, ”предрече той:/ че ще лежа със майка си, че моят род/ ще гледат всички смъртни с отвращение,/ че родния си татко ще убия аз”, „Щом чух това, забягнах от коринтската/ земя”
Извод: Съдбата е непроменима, независимо от действията на човека.
Преходно изречение: Но съществува и правото на свободен избор.
МТ2: Едип иска да взема сам решенията за живота си, не може да се примири с предначертаното зло.
Разсъждения Доказателства
Опитът на Едип да избяга от предреченото.
Изборът на Едип – той сам решава да разкрие произхода си, обричайки себе си и близките си по този начин.
Вярата в правилния избор, който е правил през живота си. „Щом чух това, забягнах от коринтската/ земя”
„аз искам да разкрия потеклото си”, „всичко ще узная аз”,”Аз трябва да узная потеклото си!”
„Съдба – не ще ме опетни безчестие.”
Извод: Решенията на Едип го тласкат към предначертаното зло.
Преходно изречение: Сблъсъкът в „Едип цар” е типичен за всеки човек.
Разсъждения Доказателства
Съдбата, която не може да бъде променена.
Срамът на Едип, въпреки неволното извършване на греховете.
Ясното осъзнаване на Едип, че голяма част от нещастието му е предизвикано от собствените му избори. „Издебна те със зорък поглед Времето и то осъжда”
„Не знам с какви очи бих гледал татко си,/ когато ида в ада, между сенките,/ и майка си, злочестата”
„изгубих, като обявих да гоня вред/ безбожния, посочен от небесните,/ явен на вас като престъпник”
МТ3: Сблъсъкът на свободната воля и решеното от съдбата води героя до драматичната развръзка.Извод: Чрез решенията, които взима, Едип разбира, че е осъществил предреченото му.

IV.Заключение: Съдбата на човека не може да бъде променена, но тя е силно повлияна от изборите, които той прави през живота си. Чрез решението си да преследва убиеца на Лай, Едип предизвика собственото си нещастие и осъзнава всички грехове, които е извършил неволно.
Съдба и отговорност в “Едип цар” на Софокъл
(План за съчинение)
I.Увод: В трагедията “Едип цар” на Софокъл е описано една истинска човешка трагедия. Пиесата е посветена на анализа и себепознанието , което постига главният герой. Трагедиите на Софокъл демонстрират най-високо напрежение на трагическата ситуация и такова нейно разрешение, което откриваме и в тази пиеса.

II.Теза:В монодрамата “Едип цар” е изобразена една героична индивидуалност , която се изправя срещу своята съдба , предопределена от предсказанието на боговете. Той поема отговорност да бъде цар на един народ в невидение за своята тежка орис.

III.Доказателствена част:
Разсъждения

1.Съдбата , предначертания път на Едип от боговете
Цитати

“Ти гледаш и не виждаш бедата си” ; “Знаеш ли чий син си” ; “две клетви на баща ти и на майка ти” ; “за своя брак , чрез който не в пристанище си стигнал тук подир щастливо плуване” ; “едно ще си с баща си и с децата си” ; “баща и брат на рожбите си , убиец и наследник на леглото му” ; “Цар Лай получи някога вещание , че да загине му било орисано от син , роден от мене и от него” ; “Други бедствия и ужаси , и скръби ми предрече той: че ще лежа със майка си , че моят род ще гледат всички с отвращение , че родния си татко ще убия аз”

Извод: Едип се бори с непознатото с тайното , той е решил да открие виновника за нещастието на града.

Преходно изречение :Но наученато от него истина го кара да страда и да поеме отговорност за да спаси народа чийто истински цар е убил чрез бягството си.
Разсъждения

Отговорността за закрилата на един народ и бягстовото от предначертана му съдбата
Цитати

“Уви! Сега всичко е ясно , ясно е!

Да погледна ,Слънце ,за последен път !

Роден съм аз безчестно , във безчестен брак

живях и сам погубих кръвно близкия!”

“О, горко ми , горко! О , злочестият аз!” ; “целият народ да види тук отцеубиеца,.... греховно е!”

“Крещи ще бяга от града и в този дом не ще стои под своите проклятия.”


IV.Заключение: Драматургията на Софокъл худoжествено интерпретира от нова творческа позиция проблема за човека и съдбата. Изправен пред нея той трябва да направи избора дали да се бори или да се опита да избяга от нея. Но не винаги изборът на героя е правилен. Така авторът на пиесата представя една древногръцка трагедия , чийто основен проблем ще остане вечен.

bigbang
12-05-2009, 11:29
мерси много съм ти благодарен Теди :-)

bigbang
12-05-2009, 11:45
Ако някои може да ми даде някоя от другите 2
1. Защо хората възприемат Прометей като благодетел. - ЛИС
2. Син на майка си или на баща си е Орест. - ЛИС

Много 6те съм благодарен :)

MissSun
12-06-2009, 10:16
мерси много съм ти благодарен Теди :-)

Sorry за спама, но как се казваш :-o

bigbang
12-06-2009, 17:46
аз сам Живко защо ?

ioni94
01-15-2010, 00:27
Здравейте , спешно за утре ми трябват отговори на следните въпроси .
Едип цар - Въпреки заслуженото страдание , човек може да бъде уважаван . Защо се случва това с Едип? Сравнете отношението на хора към цар Едип и към слепия Едип. Какво човешко поведение демонстрира драматургичния герой Едип ?

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО !!!! :-)

evizg26
01-20-2010, 11:41
PLS трябва ми спешно ЛИС на тема "Син на майка си или на Баща си е Орест"
БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО :)

taffy
01-20-2010, 14:49
PLS трябва ми спешно ЛИС на тема "Син на майка си или на Баща си е Орест"
БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО :)

МОЛЯЯ !! :(

ATCman
02-16-2010, 08:47
Трябва ми "Защо Едип е трагически герой"

много моля

СПЕШНО

Djomito
01-09-2011, 15:03
Моля Ви ЛИС за тези теми ако може ?

1.Престъпление и наказание в Трагедията Антигона

2.Трагедията на гордата неприклона личност (може и за Антигона и за Едип)



Благодаря предварително !!!

sexa_na_kompleksa
01-10-2011, 13:56
Моля Ви ЛИС за тези теми ако може ?

1.Престъпление и наказание в Трагедията Антигона

2.Трагедията на гордата неприклона личност (може и за Антигона и за Едип)



Благодаря предварително !!!

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=142251&start=3360 ; )

iLLuMinaTioN
01-22-2011, 17:56
Трябват ми: В какво се състои трагическата ирония в "Едип цар"? и Характеристика на образа на Едип.

Благодаря прердварително.

sexa_na_kompleksa
01-23-2011, 06:52
Трябват ми: В какво се състои трагическата ирония в "Едип цар"? и Характеристика на образа на Едип.

Благодаря прердварително.

Може да вземеш някои неща от тук:

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/78-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D0%BB/1119-%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%9E%D0%9A%D0%AA%D0%9B-%E2%80%9E%D0%95%D0%94%D0%98%D0%9F-%D0%A6%D0%90%D0%A0%E2%80%9D-%D0%98-%E2%80%9E%D0%90%D0%9D%D0%A2%D0%98%D0%93%D0%9E%D0%9 D%D0%90%E2%80%9D-%D0%9E%D0%91%D0%A0%D0%90%D0%97%D0%98%D0%A2%D0%95-%D0%9D%D0%90-%D0%95%D0%94%D0%98%D0%9F-%D0%98-%D0%9A%D0%A0%D0%95%D0%9E%D0%9D

rainboww
02-08-2011, 17:53
амии ако някой може да ми помогне да напиша едно съчинение на тема: за да бъде щастлив тоя земен живот,първо мъдри да бъдем... много ще съм благодарна :)))

esch02
02-13-2011, 19:07
ЛИС на тема "Ролята на съдбата в трагедиите на Софокъл" трябва ми спешно интерпретативно съчинение порових се из нета, но честно казано не намерих нищичко, ЛИС'a МИ ТРЯБВА ЗА УТРЕ! :-o :-o ако може помогнете миии :) :)

VaMpiRKaTaaa
02-13-2011, 19:25
esch02
СИМВОЛИКАТА НА СЛЕПОТАТА И ЗРЕНИЕТО В ТРАГЕДИЯТА „ЕДИП ЦАР” ОТ СОФОКЪЛ

Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр. Предварителното знание за съдбовно предопределеното бъдеще е достояние на жреците, равни с боговете по сила на мисловното прозрение. То е недостъпно за хората. Узнаването на съдбовно предопределения ход на живота им е трагично знание за тях. Отхвърлянето на предначертаното е невъзможно, а съпротивлението срещу съдбата носи вина и болка на неподчинилия се. В трагедията „Едип цар” Софокъл представя проблема за противопоставянето на предопределеното от боговете и неизбежността на съдбата чрез символиката на слепотата и зрението. Главните герои - Едип, Тирезий и Йокаста, по различен начин се стремят към истината. Тя ги свързва, но всеки от тях изминава индивидуален път в нейното търсене. То е с трагично предопределена цел - особено за Едип и Йокаста. Вярата на Едип, че е избягал от съдбата си, го превръща в зрящ слепец, който разрушава границите на човешкия разум, за да изгони заблудата си. Прорицателят Тирезий се е доближил до свръхестественото, физическата му слепота е компенсирана от духовно зрение, идентично с представата на дребните за мъдро познаване обратите на живота. Майката и съпругата Йокаста е въплъщение на женската слабост пред неумолимата съдба - страховете й от сбъдването на предсказанието са живи, но тя не би могла да промени съдбата си. Дочаква трагичното й въздействие. Не може да се противопостави пред силата на истината. Мотивът за слепотата има две образни измерения - на заблуда от външното и на отказване от хаотичното объркване на житейската съдба. По подобен начин мотивът за зрението се разглежда като „сляпо” доверие във видимата достоверност на житейските факти и събития, случили се в миналото. Преходът между символите на зрението и слепотата е трагично предопределеният път на човешката съдба.
Абсолютната истина е трагично знание за зрящи и слепци в трагедията на Софокъл. Едип знае, че предсказанието го обвинява в отцеубийство и инцест, но не забелязва подробностите - той не е отраснал в родната Тива и не познава своите родители. Разумът му го води далеч от дома, който е смятал за свой. Показва му пътя към трагично сбъдване на предопределеното. Това, което е смятал за предимство пред съдбата - познанието, го предава обратно в нейните ръце. Едип е сляп за истината и нейното превъплъщение в живота. Единствено Тирезий знае цялата истина за съдбата на Едип, защото е физически сляп, но духовно зрящ. Мъдростта на прорицателя води мисълта му отвъд видимото, единствено познато за обикновените хора. Затова отказва да изрече истината за трагичната съдба на Едип и Йокаста. Вътрешно противоречиви са мислите и желанията на двамата герои. Едип е син и съпруг, а Йокаста - майка и съпруга. Личните им съдби са трагично преплетени. Знание и незнание, престъпление и наказание са неразрешимият проблемен „възел”, който ще бъде разкъсан след смъртта на Йокаста и самоослепяването на Едип. Наказанието, предречено от боговете, е неизбежно. То е лично възмездие за героите и осъзната вина.
Едип е в центъра на трагедията, защото неговият образ е символно въплъщение на проблема за човешката съдба. Той осъзнава, че миналото му Крие повече, отколкото му казват спомените. В опитите си да открие убиеца на Лай, Едип тръгва по път, водещ към истината и избавящ го от незнанието и духовната му слепота.
Царят на Тива се противопоставя на решението на Тирезий да не споделя истината, на желанието на Йокаста да го върне назад към времето на щастливата вяра в човешките сили. Не приема и казаното от Креон. Едип е едновременно невинен поради незнание и обвинен в най-тежките престъпления, щастлив владетел и най-нещастен сред тиванци. Зад видимото не вижда истината, скрита В поднесените факти и доказателства. Той е „зрящ” слепец. Духовната мъдрост е непозната за гневливия му характер. Когато съдбата му се разкрива пред него докрай, се появява и възможността той да я приеме и да отстрани това, което го е подвело преди - сляпата вяра в разума и зрението. Губейки всичко, Едип печели мъдростта на незрящия.
В началото на трагедията образите на Тирезий и Едип са противоположни, носители на зрение и мъдрост, дързост и спокойствие, вяра в разума и търсене на мъдростта. Знанието на Тирезий е от друго естество. Неговите незрящи очи са компенсирани от всевиждащия му дух. Тирезий напълно осъзнава колко далечно е това знание от вярата на обикновения човек във видимото. Затова мъдрецът предпочита да не каже истината на Едип и да не ускори страшната развръзка, а да остави разкритието в подредените случайности на съдбата. Слепотата на Тирезий е само физическа и уменията му да вижда се простират далеч извън границите на земния свят. Според мита за Едип, след години и незрящият изгнаник ще бъде уважаван предсказател, виждащ бъдещето без физическо зрение. Преображението в личността на Едип е предизвикано от примирението със съдбата след узнаването на същността й.
Третият образ, който допълва картината на символните измерения на слепота и зрение, е този на Йокаста - жената, която винаги е живяла със страха от срама и ужаса. Йокаста е избрала да отдалечи часа на страшната истина, обричайки Едип на смърт дни след раждането му. Тя прави опит да преобърне хода на съдбата, но винаги очаква предупреждение свише. Живее в постоянен смут и тревога. Йокаста отчаяно се опитва да спре Едип в желанието му да узнае произхода си. Последното защитно средство е самоубийството. За разлика от Едип и Тирезий, тя не посреща истината като нещо, наложено от съдбата, като лично изживяна вина. Тя страда не само за себе си, но и за всички останали. Женската слабост, която е избрала като отношение към проблемите на знанието, й пречи да прогледне и да се отърси от страха.
Символните значения на зрението и слепотата имат двойствено проявление в поведението на тримата герои. Слепотата е просто липса на очи при Тирезий, но е опасна заблуда на разума и духа при Едип и Йокаста. Зрението е вътрешната пророческа сила на мъдреца и една огромна пречка за хората, които разчитат само на зримото. И в двете си значения символните проекции на зрение и слепота се противопоставят и допълват, а между тях се търси преходът на катарзиса, пречистващ душите.
Ослепяването на Едип се разглежда като прераждане на духа в трагедията на Софокъл. След като е приел и осъзнал греховете си, а съдбата е разкрила тайните си за него, Едип решава да сложи край на вярата си в борбата с предначертаното, ръководена от видимото, което носи трагична вина за човека. Животът, изпълнен със заблуди, е прекъснат, а Едип познава мъдростта чрез болката. Избождането на очите е бягство от реалността, която подвежда. Мъдростта винаги се ражда в лишението и болката. Едип прогонва лъжите и избира за свое наказание да броди сляп - да опознае света с новата нагласа, че зад видимото се крият други истини. Ослепяването не носи щастие, но изчезват напрежението и съмненията, че досегашното щастие може да се разруши всеки момент.
Пътят на Едип към трагичната вина е пътуване към мъдростта. Ослепява, но научава истината за себе си. Приема съдбата на мъдър, духовно зрящ човек. В страданието е истината, открита в болката на осъзната вина. Щастието е изстрадан път между знание и незнание, зрение и слепота в трагичната съдба на героите в „Едип цар” на Софокъл.

zvezdolettkaa
06-13-2011, 10:33
Много спешно ми трябва за утре ЛИС на тема ''България - държава на духа '' ще Ви бъда много благодарна .. :( :)

fibichkaa
01-09-2012, 19:46
Супер спешно ми трябва ЛИС на тема '' Образа на Едип '' като в тва ЛИС трябва да има и нещо ,че е античен герой , нещо за сблъсъка му с Тирезиий и това е . Супер спешно ми трябва много ви моля .

roxiinka
01-26-2012, 15:02
Здравейте! :) Много спешно ми трябва характеристика на Тирезий или Йокаста от Едип Цар. Благодаря предварително! :)

Luboslava98
11-05-2012, 12:32
здравейте, ученичка съм в 8-ми клас и имам домашно по бълг. език. Ще се радвам ако някой ми помогне :)))
Домашното:
Природата като израз на душевното състояние в "Тихият пролетен дъжд" на Николай Лилиев! - в момента ние учим за ЛИС и тази тема трябва да е върху това :)

npp
11-05-2012, 13:07
http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/461788-%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%B2-%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D1%8A%D0%B6%D0%B4

Pepo555
02-20-2013, 13:48
Някой може ли да ми помогне спешно е !!!! Темата е "О,колко късно ти съзираш правдата" Плс помощ за утре ми е :( :(

anna097
02-23-2013, 13:05
Може ли някой да ми помогне! за интерпретативно съчинение на тема : Проблемът за личния избор в трагедията Антигона. (или поне за план върху него) :)

ROKOKO
05-13-2013, 14:34
Моля помогните ми. Трябва ми ЛИС за класната ми по следните 5 теми:
1) Поезия и истина в “Косачи“
2) Сложната простота на живота в “Задушница“
3) Пародия на християнската концепция за света в “На оня свят“
4) Невъзможният диалог в “Андрешко“
5) Разказ за чудаците, чудесата и любовта във “Ветрената мелница“
Благодаря предварително и ако може побързайте защото ще ми трябва до 15.05

reiknal
05-14-2013, 17:18
Нуждая се спешно от помощ имам за утре да пиша съчинение по една от двете теми : "Кирил и Методий: една душа, две тела" или "Кирил и Методий:създатели и разпространители на славянската азбука, култура и писменост"
Моля ви помогнете ми, нямах време да си прочета материала, 9 клас съм, благодаря предварително!

betina58
12-20-2014, 14:37
Здравейте, в беда съм трябва ми темaтa за 9 клас: човекът и свободата в трагедията едип цар на Софокъл!! Моля някой да ми помогнe ще правя класно и е много важно!!!!!! :)

betina58
12-20-2014, 14:39
Здравейте, в беда съм трябва ми темaтa за 9 клас: човекът и свободата в трагедията едип цар на Софокъл!! Моля някой да ми помогнe ще правя класно и е много важно!!!!! :)

Еми
01-26-2015, 14:16
Може ли да ми помогнете..... искам есе на темата Познанието което носи нещастия ? спешно ее

galaxy29
01-27-2015, 01:06
Може ли да ми помогнете..... искам есе на темата Познанието което носи нещастия ? спешно ее
плащаш и ти го пиша :д

nick99
01-27-2015, 17:05
Някой може ли да ми напише примерна теза "Престъпление и наказание" в "Антигона", че ми трябва за утре. Благодаря предварително :)