PDA

View Full Version : история....



i love you
02-21-2008, 20:34
Някой да знае кой умира в битката при Сталинград?мерси предварително...ако някой знае да пи6е... :-o

kael_thas_II
02-22-2008, 21:03
жертжите са чак накрая



Битката при Сталинград (днешния Волгоград в южната част на Русия) е повратен момент в хода на Втората световна война, и е една от най-кръвопролитните и съдбоносни схватки в човешката история. Този сблъсък е белязан с жестокост и незачитане на броя на цивилните жертви и от двете воюващи страни. Мащабната битка включва няколко етапа: сраженията на подстъпите към Сталинград, отбраната вътре в самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с обкръжаването и разбиването на немската 6-та армия.

В тази битка, силите на Оста губят около една четвърт от личния си състав, воюващ на Източния фронт, загуба от която така и не успяват да се възстановят. Съветският съюз, от своя страна, губи около един милион войници и население по време на сражението, което става начало на изтласкването на противника от страната.

Предистория

На разсъмване на 22 юни 1941 г., близо 4 млн. и половина войници[1][2] на Германия и съюзниците ѝ нахлуват в СССР на фронт, който се простира от Балтийско до Черно море. Следвайки плановете на операция „Барбароса“, немските войски успяват да нанесат огромни поражения на изненаданата и отслабена от чистките на Сталин Червена армия.

Към края на август 1941 г., група армии „Север“ обсажда Ленинград, обединявайки се с финландските войски. Група армии „Юг“ превзема Киев, Одеса и Кримския полуостров, като до началото на 1942 г. овладява почти цяла Украйна и достига Ростов на Дон.

Изходът на „Барбароса“ е решен на основното направление. До края на лятото, група армии „Център“ овладява Минск, Витебск и Смоленск. На 30 септември започва провеждането на „Тайфун“ - операция за превземането на Москва. Яростната съпротива на съветските войски, лошото време и изтощението на немските части обричат операцията на неуспех. С поредица от контраатаки, групата армии е отхвърлена на 150-200 км западно от столицата. След войната, немският генерал Хайнц Гудериан пише: „Настъплението срещу Москва се провали. Всички жертви и усилия на нашите войски останаха напразни. Ние претърпяхме сериозно поражение.“[3]

При последвалото затишие на фронта, главнокомандващият на немския генерален щаб - генерал-полковник Франц Халдер, е на мнение, че германските войски не трябва да подновяват бойните действия, а да се изтеглят на отбранителни рубежи и възстановят от загубите.[4]. Влизането на Съединените щати допълнително допринася за усложняването на обстановката. Хитлер разбира, че няма достатъчно ресурси за активни действия на всички фронтове и още на 3 януари 1942 г., след отстъплението на немските войски край Москва, съобщава на японския посланик Осима: "Моята цел ще бъде настъпление на южния фронт. Аз реших, щом се подобри времето, да предприема удар в направление на Кавказ. Това направление е най-важното. Нужно е да се излезе към нефта, към Иран и Ирак, а после и Индия. Ако Англия загуби Индия, ще рухне целия свят."[5] Решено е настъплението да започне, като две армейски групи се изпратят, за да овладеят петролните залежи на Кавказ и прекъснат транспорта по Волга, на тесен участък при стратегически важния център Сталинград."[6] За целта, група армии „Юг“ е разделена на две нови - „А“ и „Б“.
Немското напредване от 7 май 1942 до 18 ноември 1942 г.
Немското напредване от 7 май 1942 до 18 ноември 1942 г.

Съгласно плановете [7], на 28 юни 1942 г., група армии „Б“ (4-та танкова, 2-ра и 6-та немска и 2-ра унгарска) нанася удар към Воронеж и овладява плацдарми на левия бряг на река Дон (операция „Блау“). Група армии „А“ (1-ва танкова, 17-а и 11-а немска и 8-а италианска) обкръжава силите на Югозападния фронт (операция „Клаузевиц“), а впоследствие развива успеха, започвайки придвижване по кавказкото направление. В началото на офанзивата немските войски напредват бързо, но скоро темповете на придвижване спадат. За да се ускори пробива към Кавказ, на 13 юли 4-та танкова армия и 14-ти танков корпус на 6-та армия също са изпратени на юг. С директива №45 на ОКВ от 23 юли [8], на 6-та армия на Фридрих Паулус е поставена самостоятелната задача да овладее Сталинград, да прекъсне снабдяването по Волга (операция „Сива чапла“) и по този начин да осигури настъпателните действия на група армии „А“.

От друга страна, на съветското командване става ясно, че германските войски ще се стремят да превземат стратегическия пункт и осъзнават пагубните последици - това ще доведе до прекъсване на преките комуникации на централните райони на СССР с Кавказ, а оттам и до загубата на важния каспийски нефт. На 12 юли немските части навлизат на територията на Сталинградска област. На същия ден Ставката създава Сталинградския фронт, с цел по-добро оперативно управление на армиите, а два дни по-късно, с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР, на територията на цялата област е обявено военно положение. На 15 юли започва изграждането на градски пояс от отбранителни съоръжения (в допълнение към трите пояса между Дон и Волга), с дължина 50 км, по линията на селищата Ринок, Орловка, Гончари, Отрада. Под лозунга „Всички сили за защита на Сталинград!“ се провежда огромна работа от партийните, държавните и военни органи. На 18 юли, в призив по радиото, председателят на градския комитет на отбраната - Алексей Чуянов, се обръща към населението: „До днес нашият град и област бяха дълбок тил. Да бъдем достойни за своите бащи - героите от Царицинската отбрана и да не допуснем фашистите в нашия слънчев град.“

Началото на битката [редактиране]
Битката за фабриката
Битката за фабриката

Първият етап от сражението е отбранителната операция на подстъпите към града, която продължава от 17 юли до 12 септември. Срещу настъпващата 6-та армия, останала в състав 14 дивизии (от които само една моторизирана), след прехвърлянето на съединения към група армии „А“), Ставката развръща три общовойскови армии - 62-ра, 63-та и 64-та. На 17 юли авангардите на противниците се сблъскват при големия завоя на Дон - на рубежа на реките Чир и Цимла.

Битката започва с тежки бомбардировки над града от страна на Луфтвафе. Огромният град е разрушен и се превръща в гробище. Много от гражданите загиват, а градът е жалка останка от предишния си вид. Въпреки това, много от сградите оцеляват и съветският патриотизъм остава. Много от работниците във фабриките се включват в битката.

Сталин забранява на цивилните да напускат града. Той смята, че тяхното присъствие ще мотивира бойците да оказват по-голяма съпротива при отбраната на Сталинград. Цивилните, включително жените и децата, са преместени в укрепления. Тежка немска бомбардировка на 23 август предизвиква голям пожар, причинил смъртта на хиляди и превърнал града в огромно поле от отпадъци и руини. Осемдесет процента от жилищната зона на града е унищожена.

Първоначално за отбраната на града отговаря 1077-ми противовъздушен полк. Частта е съставена главно от жени доброволци, които нямат никаква подготовка за борба с наземни цели. Въпреки това, без подкрепа от другите съветски войски, те остават на постовете си и се заемат с напредващите танкове. Немската 16-та танкова дивизия елиминира всичките 37 оръдия. В началото, руснаците разчитат главно на бойци от заводите, които не са пряко свързани с военното производство. За кратък период от време, танковете продължават да се произвеждат и впоследствие се ползват от доброволни отряди от работници в заводите. Те тръгват директно от фабриките към фронтовата линия, много често без боядисване и дори преглед на оръдията.

В края на август, група армии „Юг“ (Б) вече е достигнала река Волга, северно от Сталинград. Следва настъпление към реката на юг от града. Към 1 септември, руснаците могат да извършват доставки и да изпращат войски в града само чрез опасни прекосявания на реката, под постоянна бомбардировка от самолети и артилерия.
Василий Чуйков
Василий Чуйков
Фридрих Паулус
Фридрих Паулус

Битката за Сталинград е водена от генерал-полковник Фридрих Паулус, а руският му опонент е генерал лейтенант Василий Чуйков - и двамата с признати качества на пълководци, доказали се в предишни военни конфликти като Първата световна война и Гражданската война, последвала Октомврийската революция в Русия.

С освобождаването на фелдмаршал фон Рундщет от командването на група армии „Юг“, фон Райхенау заема овакантената позиция. Той препоръчва Паулус като свой заместник начело на 6-та армия. Паулус, който е вече 51-годишен, постига мечтата на своя живот - да води армия в реални бойни действия. Според по-висши офицери, понякога му липсва решителност във воденето на военни действия.

Срещу него се изправя генерал-лейтенант Василий Чуйков, който непосредствено преди сблъсъка е отзован от поста си на военно аташе в Китай. Чуйков е един от малцината руски офицери, излезли невредими от чистките на Сталин сред офицерския състав на Червената армия.

По ирония на съдбата, след присъединяването си към новосформираната Червена армия, Чуйков се проявава точно при превземането на южноруския град Царицин (старото име на Сталинград).

Чуйков се слави като способен и изключително строг военен, който не понася никакво неподчинение. Смята се, че това е точният човек за воденето на отбраната на Сталинград, тъй като моментът е изключително важен.

В руините на града, съветските 62-ра и 64-та армии, включващи 13-та стрелкова дивизия, укрепват отбранителните си позиции в къщи и фабрики. Битката е отчаяна и жестока. Очакваната продължителност на живота на новодошлите руски войници е под 24 часа. Със заповед номер 227 на Сталин от 27 юли 1942, се заповядва всички отстъпили или напуснали позициите си без изрична заповед да бъдат незабавно разстрелвани. Лозунгът е "Нито крачка назад!". Германците, напредващи през града, понасят тежки загуби.

Немската военна тактика е базирана на принципа на комбинираните действия между различни войскови единици и близко сътрудничество между танкове, пехота, инженери, артилерия и самолети за наземни цели. За да противодействат, руснаците приемат проста тактика - винаги да държат фронтовите линии колкото се може по-близо физически до врага. Чуйков нарича това "прегръщане" на немците. Това принуждава немската пехота или да се сражава самостоятелно или да рискува загуби от приятелски поддържащ огън. Това неутрализира немската авиация и чувствително отслабва артилерията. Жестокият бой се води за всяка улица, всяка фабрика, всяка къща, мазе и стълбище. Немците никога не са виждали такива бойни действия, те наричат това Rattenkrieg ("война между плъхове") и злобно се шегуват за превземане на кухнята, но продължаване на битката за всекидневната.
Немски войници по улиците на града
Немски войници по улиците на града

Битката за един от хълмовете е кървава и безжалостна. Позицията си сменя контрола много пъти. По време на една от контраатаките, руснаците за един ден загубват дивизия от 10 000 души. При един от комплексите за преработка на жито битката е толкова близо, че войниците на двете армии могат да чуят дишането на противниците си. Битката за този комплекс продължава със седмици. Накрая немците надделяват и са силно изумени, когато откриват около 40 тела на руски войници. Те са очаквали много повече при такава отчаяна и продължително отбрана. В друга част на града, руски взвод под командването на Яков Павлов превръща една жилищна сграда в непревземаема крепост. Къщата по-късно става известна като "Къщата на Павлов" и има пряка видимост към площад в центъра на града. Войниците я обграждат с мини, разполагат картечници по прозорците и пробиват стените на мазето за по-добра комуникация.

Немците започват да разполагат тежка артилерия в града, включително 800 милиметровото влаково оръдие с прякор Дора. Немците не правят опит да изпратят части от другата страна на река Волга и допускат създаването на много руски артилерийски батерии там. Съветските позиции от източната стена на реката продължават обстрела на немските позиции. Бранителите на града използват разрушените сгради за прикритие. Това е сериозен проблем за немските танкове - те са изправени пред огромни (до 8 метра) купчини от останки. Когато се опитат да напреднат, те биват обстрелвани от противотанковите позиции в разрушените сгради.

И за Хитлер и за Сталин битката е въпрос на престиж, много по-важен от самата стратегическа важност на града. Съветското командване изпраща стратегическите резерви на Червената армия от Москва в района на долна Волга и прехвърлят самолети от цялата страна в района на Сталинград. Напрежението оказва голямо влияние на командващите армията - Паулус развива неконтролируем тик на клепача, а Чуйков получава екзема, заради която се налага да си бинтова целите ръце. Частите и на двете армии усещат напрежението на близкия бой.

През ноември, след тримесечна касапница и бавен и скъп напредък, немците най-после достигат река Волга, завземайки 90 процента от разрушения град и разделяйки останалите съветски войски на двe тесни изолирани групи. Освен това, ледоходът на реката пречи на превозите до руските бранители от другата страна на реката. Въпреки това жестоката битка продължава, а сраженията за някои от заводите ще останат в историята. Докато бранителите на града защитават позициите си, много работници от заводите ремонтират танковете близо до бойното поле, а понякога и на него.



Мащабът на битката [редактиране]
Статуята "Майката родина"
Статуята "Майката родина"

Битката за Сталинград е една от най-големите битки във военната история. Тя продължава 199 дни. Трудно е да се определи броят на жертвите, поради огромния мащаб на сражението, а и защото съветското правителство не е позволило да се направят равносметки, от страх цената на победата да не бъде сметната за много висока.

Различни изследователи са изчислили, че немците са дали около 850 000 жертви (400 000 немци, 200 000 румънци, 130 000 италианци и 120 000 унгарци)(под 300000 германци при битката за града (около 35000 ранени и евакуирани, почти 100000 пленени, около 150000 убити), 300000 германци от групи армии А, Б и Дон, 110000 италианци, 160000 румънци, 143000 унгарци[22]), сред всички клонове на немските въоръжени сили и техните съюзници. Много от тези хора умират в съветски плен между 1943 и 1955 година. От немските военнопленници при битката за Сталинград, само 6 000 се връщат в Германия през 1955 година. Немците също са били жестоки с руските пленници. Около 50 000 руски доброволци, сражавали се на немска страна, за убити или пленени от руската армия. Според някои източници, Червената армия е дала общо 1 129 619 жертви в битката - 478 741 души загиват и 650 878 са ранени. Освен това, повече от 40 000 руски цивилни намират смъртта си в Сталинград и предградията му само за една седмица въздушни бомбардировки по време на настъплението на немските армии. Общият брой цивилни, загинали в околностите на града, е неизвестен. Като цяло, битката взима 1,7 до 2 милиона жертви от двете враждуващи страни.