СлАдКуУ_ИзКуУшЕнИе
02-21-2008, 20:32
Здравейте! :) Моля ви помогнете ми с едно важно домашно по БЕЛ. Трябва ми есе на тема "Различава ли се детското страдание вчера и днес?" ... :-# :-s Изобщо не ми върви литературата и няма как да го напиша за отлична оценка. Много ще съм ви благодарна ако ми помогнете. :( :cry:
СлАдКуУ_ИзКуУшЕнИе
02-24-2008, 13:38
Моля Ви ... Помогнете ми за понеделник ми е и е важноо ... :( :cry: :cry: ](*,)
ЕСЕ - Различно ли е детското страдание вчера и днес?
Как изглежда страданието? Питате ли се? Защото аз се чудех.....
Не вярвам децата днес да не плачат, не вярвам да не сплитат грижовно ръчички, нацапани с мастило, есенна дъждовна кал или сладко от буркана..... Дали ще хванат „престъплението” им този път? Дали ще забранят играта с кучето на двора преди сън? Дали ще пишат домашните до късно? Дали бащата ще се прибаре пиян, а майката с отруден вид ще търси хляб за смръщеното личице....
И не само в приказките се разказва за мизерията, страданието, недоспиването на малките човечета от вчера, днес и утре...... Не само поетите „без време” са оставили във времето спомена за жестокото престъпление, на което всички ние сме свидетели - детското страдание... И може би наистина към нас е отправен крещящо-обиденият блясък в очите...
„Слънчевото дете на бълграската поезия” - така бил наричан Смирненски от своите съвременници. Така останал и в записките, които с любопитство четем сега. И може би точно слънчевите отблясъци са му помогнали така добре да улови пределно истински моменти от живота на децата. Всъщност от живота, който всички ние заедно живеем - този от вчера, днес и утре.
Ако бъдещето имаше криле щеше ли отново да се вкопчва в преградите решетъчни, щеше ли да има страшен блясък в тъжните очи?..... Щеше ли своя живот да загърби, за да избере нечий по-добър? Колко красота се крие в невинното страдание, брутална красота..... И тихо-тъжно мълчание, нашепващо обида, че отново сме забравили. За кой ли път?.......
И отминават дните детски. Животът - суровият „мръсник”, търкаля тревоги, грижи и молитви все в една посока - някъде там, към бъдещето, отпред..., където уличните лампи продължават да примигват пак така несигурно, прегърнати от студения дъх на мъглата.....
Вярват ли децата, че утрото настъпва винаги? Вярват ли, че има шанс да се измъкнат от плашещото, да преборят страха? Как да рисуват цветно в ума си, щом затрупани са в сива мъка? Щом имат нужда от приятел - за игри, закачки и забави; от нежно рамо, когато искат да прескочат локва; от простичка човечност, когато сънищата пак се скитат; от чужда вяра - в тях самите, която да им вдъхне увереност, меко ласкава надежда, че смисълът го има, а разстоянието до бъдещето - само на един дъх сякаш...
Летят мечтите им. Далеч напред летят. И кацат леко на върха на прелестна снежинка, прошепвайки колко мечтана е красотата й.... Но зимата не винаги е благосклонна към малките скиталци. И измръзват често дребните ръчички, сковани в адски студ. В молитвен шепот носи вятъра последните следи на детското в децата, страданието няма възраст. Болката не щади малки и големи. А мъката в очите не може да бъде описана.
Помечтайте с него. Опитайте се да достигнете копнежа му - шарения, топъл, ароматен копнеж по хубав, чист, висок и пухкав облак, от който да валят желания без брой! Виждате ли под дъгата? Заек с пъргав скок е изпреварил дребното хлапе и първи преминава цветната преграда. Жаден дъжд изсипва нежните целувки на небето и покрива с тях румените бузки на детето. А то стои и гледа, вярващо мечтае за ново синьо утро.....
Помечтайте с него! Смеете ли? Или споменът за вината е прекалено дързък... Не ви е простила човешката съвест. И няма да ви забрави. Ехото ще откънтява - пак и пак, и пак.... И всеки път, когато зареян детски спомен срещне вашите очи...
От pomagalo