"Революцията изяжда децата си." [Архив]

sherry

02-24-2008, 07:47

“Революцията изяжда децата си”

Всяка революция е нещо уникално в историята на даден народ. Тя е свързана с множество дати, събития и личности. Тези величествени исторически революции са в основата на модернизация на обществото, в основата на днешното съществуване на човека.
Всяка революция крие загадки, но затова историята е на дава точни и ясни отговори. Както всяко произведение (литературно), така и революцията има своя постройка, а именно начало, кулминационно действие и край. Тя е с определена цел – да помогне на едни в борбата за справедлива кауза, а на опонентите – да покаже, че справедливост съществува. Всяка революция има свойте бляскави личност, свойте герой. Често тези герой биват поглъщани от революционните действия, но затова историята е налице – за да не забравим хората, чиято е заслугата да живеем в по-добри времена.
Френската буржоазна революция е конкретен пример за това какви са причините, събитията и личностите “виновници” за настъпилите промени.
Нека първо изясним каква е енигмата на думата революция. Думата идва от латински пройзход ‘revolution’, което буквално означава промяна. По време на революция настъпва промяна във вече наложени норми. Революция се среща много често, както в историята, така и в много други сфери на човешкото познание, култура и изкуство. В историята революцията се свързва с насилствено смъкване на стар строй и победа на нов, прогресивен обществен строй.
Причините за избухването на една революция могат да бъдат много, но в конкретния пример за Френската са само три: Първата, но и много важна според мен е неравноправията в съсловията. До 1789г. всеки французин, принадлежал към някакво съсловие – към духовници (първото съсловие), благородници (второто съсловие), или към селячеството (третото съсловие). Твърде голяма била разликата в числеността на съсловията. За първото съсловие около 100 хил. души, за второто – 400 хил. души, а за третото повече от 23 млн. представители. Първото съсловие се намирало в упадък, но притежавало 10% от земята и било привилигеровано да не плаща данъци, тъй като са собственици на църкви. Второто съсловие било също в добра позиция. Със закон от 1780г. повечето важни административни длъжности били запазвани за хора с благородническа кръв. За съжаление за селяните единствената “привилегия”, т.е. задължение било да плащат тежкия и суров данък на краля. От тук следва и Втората причина – Финансовата криза в държавата. Кралете Луй ХV и ХVІ се опитвали да наложат така необходимите за финансовата стабилизация на страната данъци, но не само върху селячеството, а и върху духовенството и благородниците. Да съжаление това тяхно начинание завършило с пълен провал. Третата причина била Несправедливата избирателна система. Крал Луй ХVІ свиква национално събрание на Франция – Генералните щати на 5 май 1789г. Тези Генерални щати трябвало да вземат решения за съдбата на Франция, но особенността на това събрание било, че се гласувално по съсловия, в което селячеството – най-многобройното имало само 1 глас, а привилигерованите – 2.
Това положение не можело да продължава повече, затова след 5 май 1789г. се отприщила силна вълна недоволство, която нищо не можело да спре. Започнала борба за равноправие и отхвърляне на привилегийте. Причините, довели до революцията са ясни. Тази славна революция се свързва с датата 14 юли 1789г., когато огромна тълпа санкюлоти (популярното название на бедните парижани) щурмували Бастилята, която изпълнявала ролята на градски затвор. Самото щурмуване и то не къде да е, а в градския затвор, означавало неподчинение на наложените норми на живот и предупреждение за започналата революция. През лятото на 1789г. учредителното събрание отменило съсловните привилегий и феодалните права, а също и църковния десятък. С това бил разрушен феодалният режим. На 26 август била приета Декларация за правата на човека и гражданина, с която французите се обявили за равни в свойте права на свобода, собственост и сигурен живот.
Всички тези действия и събития са доказателство за това, че народът, а не владетелят е истински суверен. Доказателство, че всеки е равноправен на другия, че основните човешки права не трябва да се нарушават, а това са живот, свобода, собственост.
“Революцията изяжда децата си” – това са думи, които ясно показват, че една революция не може без жертви. Редица са достойните хора, които трябва да се отбележат като граф дьо Мирабо ( избран в Генералните щати от третото съсловие; голям оратор; прави опит да установи равновесие между властта на краля и тази на народа), Жан-Пол Марат ( Роден в Швейцария; преди революцията има медицинска практика и критикува яростно стария режим на просвещенски позиции; спечелва популярност сред парижките санкюлоти; един от вдъхновителите на свалянето на монархията и на септемврийските кланета – разправата на тълпата със задържаните в парижките затвори), Камий Демулен (Когато избухва революцията, е адвокат; изпълнен с ентусиазъм на 13 юли 1789г. се обръща към парижката тълпа, призовавайки я да щурмува в Бастилията), маркиз дьо Лафайет ( избран в Генералните щати; главнокомандващ на националната гвардия след превземането на Бастилията). Това са доблестните хора, дали всичко за революцията. Хора, покосени от смазващата сила на борбата за промяна, хора, които ще бъдат помнени векове наред.
Революцията е необходим етап в човечеството. Тя помага да оценим всичко, което сме направили или не, да отдадем нужната почит на “погълнатите” герои от бездната на революцията.

Това става ли?