www2
02-23-2008, 18:56
В това което съм написал не търся съвет защото има един изход, исках само да споделя с някой какво ми е на сърцето и колко много съм изпуснал от голямата любов. А и много се чудех дали да споделя, защото това на истина е една „ненормална”история.
Сега съм 12 клас, когато бях 9-ти започнах училище в гимназия, в нов клас. И понеже съм хубаво и сериозно момче ( без да преувеличавам) знаех че се ще има момичета от класа който да хлътнат по мен. А и така беше. След известно време няколко момичета ми казаха открито че искат да сме гаджета, ама аз не им обърнах никакво внимание, а иначе не бяха "лоши" и сигурно доста съм ги обидил като ги отрязах веднага ( а на мен хич не ми пукаше че съм ги отхвърлил и даже по-малко ги дразнех). Имаше и още едно момиче "А" което съща ме харесваше, а едни нейни приятелки ми казваха, че била луда по мен и много ме обичала, а и слушах разни подхвърляния, че „А” била запазена за мен и .т.н. Аз много не им повярвах, но „А” се държеше добре с мен, помагаше ми за домашни и т.н. Но аз и на нея не обърнах никакво внимание, даже се държах много гадно с нея и дори ми беше кеф да знам че ме харесва а аз да не и обръщам внимание. Иначе по това време бях се разделил със старата ми приятелка ( която беше супер мацка-много умна и много красива ) и още я обичах и то много и затова не обръщах никакво внимание на други момичета. И така пак след известно време и не знам какво съм видял в това момиче "А" ама започнах да я харесвам и малко по малко се влюбих в нея, а и не го криех, казвах и че е много красива, тази блузка много и отива и т.н. Само че всеки път когато и правех комплимент другите момичета от моя клас само се заяждаха с мен и не ме оставах една дума да и кажа и така всеки път когато я заговоря и ми усложняваха работата. Един ден като си говорен с "а" я питах дали си има гадже и тя ми каза че си няма и това много ме окуражи ( а и след като разбрах че е свободна се влюбих още повече в нея )Започнах да се държа с нея като, че се едно ми е гадже ( е без да се целуваме де) а с другите момичета почти не контактувах и вече си беше очевидно че я харесвам а и тя мен. Само че една вечер в едно кафе я видях да се целува с едно момче и тогава ми разби сърцето. Обещах си да забравя че я познавам, да спра да и говоря и т.н. защото много ме заболя. Беше много неочаквано, а само преди няколко дни ми каза че няма гадже. До тогава подобно чувство не без изпитвал. Преживях го много тежко. В следващите месеци имах предложения от други момичета за среща, само че те хич не ме интересуваха. Даже по едно време ме сметнаха за гей, защото почти не обръщах внимание на други момичета и почти винаги когато ме заговори момиче аз гледах как да приключа разговора най- бързо. И така престанах да говоря на „А”а и тя почна почти да не идва на училище и така я се видим един път в седмицата я не. Намерих си друга приятелка през голямата ваканция-хубаво свястно момиче, ама просто не я обичах, в главата ми беше само "а". През 10-ти клас известно време се правех, че не я забелязвам, защото още ме болеше, ама истината беше че аз отивах на училище само за да я видя. Постепенно пак започнахме да си говорим и даже да флиртуваме, ама тя много често не идваше на училище и само ми минавах едниии мисли през главата, а и ми беше едно гадно че ме е харесвала и съм я изпуснал. И така годината си мина, смених няколко приятелки, по едно време вобще не ми пукаше за нея, ама само се заблуждавах. Продължавах да я обичам, а момичетата с който бяхме гаджета ми бяха безразлични и не ме интересуваха, с тях бях само да не съм сам и продължих да съм влюбен в „А” . Тази година, като почнахме училище си казах, че повече не мога да продължавам така, защото много я обичам и не мога да издържам без нея ( е това си е ебати проклятието без да сме били гаджета толкова да харесвам едно момиче !??!? и толкова дълго ) и реших да я поканя на среща или направо да и кажа, че съм луд по нея, пък каквото ще да става. Само че тя пак не идваше на училище а и когато идваше беше винаги с едни приятелки, които ме мразеха, защото не им обръщам внимание, а само с „А” си говоря. И аз, когато я видя се опитвах да флиртувам и да я поканя на среща ама не можех. Сега започна да идва по- често и ситуацията от 9 клас започна да се повтаря. Но лошото е че всички разговори са като на майтап- тя ми каже, че имам хубави очи или нещо подобно и аз отвръщам със същото. Иначе имам чувството, че сме почти гаджета, такава близост с друго момиче не съм имал. Всеки път когато си говорим ми става едно приятно усещане, направо сърцето ми се пълни със щастие. Такова чувство не съм изпитвал дори и с първата си приятелка. Само че не мога да събера смелост да я поканя на среща. Преди няколко дни пак я видях в едно кафе и направо не исках да си тръгвам от там. Не знам дали се заблуждавам, но няколко пъти погледите ни се засичаха. Толкова я обичам че всичко ме изгаря от вътре и не мога така да продължавам. Ама как да и кажа че я обичам ??? То при мен колкото повече харесвам едно момиче толкова повече ми е по трудно да пристъпа към решителна стъпка . Ами ако се заблуждавам, защото човек когато харесва някой има чувстовото, че и той го харесва а не е така. Дали вобще подозира поне малко какво изпитвам към нея или ме има просто за добър приятел?
През последните две години има две гаджета хубави и свестни момичето, който също ги обичах и ми беше много хубаво с тях, даже сегашната ми приятелката само се хвали от мен, колко добре се държа с нея, какъв кавалер съм бил, но в тези мой жестове нямаше и грам любов. Продължавам да обичам „А” и ме е страх да и го кажа.
Сега съм 12 клас, когато бях 9-ти започнах училище в гимназия, в нов клас. И понеже съм хубаво и сериозно момче ( без да преувеличавам) знаех че се ще има момичета от класа който да хлътнат по мен. А и така беше. След известно време няколко момичета ми казаха открито че искат да сме гаджета, ама аз не им обърнах никакво внимание, а иначе не бяха "лоши" и сигурно доста съм ги обидил като ги отрязах веднага ( а на мен хич не ми пукаше че съм ги отхвърлил и даже по-малко ги дразнех). Имаше и още едно момиче "А" което съща ме харесваше, а едни нейни приятелки ми казваха, че била луда по мен и много ме обичала, а и слушах разни подхвърляния, че „А” била запазена за мен и .т.н. Аз много не им повярвах, но „А” се държеше добре с мен, помагаше ми за домашни и т.н. Но аз и на нея не обърнах никакво внимание, даже се държах много гадно с нея и дори ми беше кеф да знам че ме харесва а аз да не и обръщам внимание. Иначе по това време бях се разделил със старата ми приятелка ( която беше супер мацка-много умна и много красива ) и още я обичах и то много и затова не обръщах никакво внимание на други момичета. И така пак след известно време и не знам какво съм видял в това момиче "А" ама започнах да я харесвам и малко по малко се влюбих в нея, а и не го криех, казвах и че е много красива, тази блузка много и отива и т.н. Само че всеки път когато и правех комплимент другите момичета от моя клас само се заяждаха с мен и не ме оставах една дума да и кажа и така всеки път когато я заговоря и ми усложняваха работата. Един ден като си говорен с "а" я питах дали си има гадже и тя ми каза че си няма и това много ме окуражи ( а и след като разбрах че е свободна се влюбих още повече в нея )Започнах да се държа с нея като, че се едно ми е гадже ( е без да се целуваме де) а с другите момичета почти не контактувах и вече си беше очевидно че я харесвам а и тя мен. Само че една вечер в едно кафе я видях да се целува с едно момче и тогава ми разби сърцето. Обещах си да забравя че я познавам, да спра да и говоря и т.н. защото много ме заболя. Беше много неочаквано, а само преди няколко дни ми каза че няма гадже. До тогава подобно чувство не без изпитвал. Преживях го много тежко. В следващите месеци имах предложения от други момичета за среща, само че те хич не ме интересуваха. Даже по едно време ме сметнаха за гей, защото почти не обръщах внимание на други момичета и почти винаги когато ме заговори момиче аз гледах как да приключа разговора най- бързо. И така престанах да говоря на „А”а и тя почна почти да не идва на училище и така я се видим един път в седмицата я не. Намерих си друга приятелка през голямата ваканция-хубаво свястно момиче, ама просто не я обичах, в главата ми беше само "а". През 10-ти клас известно време се правех, че не я забелязвам, защото още ме болеше, ама истината беше че аз отивах на училище само за да я видя. Постепенно пак започнахме да си говорим и даже да флиртуваме, ама тя много често не идваше на училище и само ми минавах едниии мисли през главата, а и ми беше едно гадно че ме е харесвала и съм я изпуснал. И така годината си мина, смених няколко приятелки, по едно време вобще не ми пукаше за нея, ама само се заблуждавах. Продължавах да я обичам, а момичетата с който бяхме гаджета ми бяха безразлични и не ме интересуваха, с тях бях само да не съм сам и продължих да съм влюбен в „А” . Тази година, като почнахме училище си казах, че повече не мога да продължавам така, защото много я обичам и не мога да издържам без нея ( е това си е ебати проклятието без да сме били гаджета толкова да харесвам едно момиче !??!? и толкова дълго ) и реших да я поканя на среща или направо да и кажа, че съм луд по нея, пък каквото ще да става. Само че тя пак не идваше на училище а и когато идваше беше винаги с едни приятелки, които ме мразеха, защото не им обръщам внимание, а само с „А” си говоря. И аз, когато я видя се опитвах да флиртувам и да я поканя на среща ама не можех. Сега започна да идва по- често и ситуацията от 9 клас започна да се повтаря. Но лошото е че всички разговори са като на майтап- тя ми каже, че имам хубави очи или нещо подобно и аз отвръщам със същото. Иначе имам чувството, че сме почти гаджета, такава близост с друго момиче не съм имал. Всеки път когато си говорим ми става едно приятно усещане, направо сърцето ми се пълни със щастие. Такова чувство не съм изпитвал дори и с първата си приятелка. Само че не мога да събера смелост да я поканя на среща. Преди няколко дни пак я видях в едно кафе и направо не исках да си тръгвам от там. Не знам дали се заблуждавам, но няколко пъти погледите ни се засичаха. Толкова я обичам че всичко ме изгаря от вътре и не мога така да продължавам. Ама как да и кажа че я обичам ??? То при мен колкото повече харесвам едно момиче толкова повече ми е по трудно да пристъпа към решителна стъпка . Ами ако се заблуждавам, защото човек когато харесва някой има чувстовото, че и той го харесва а не е така. Дали вобще подозира поне малко какво изпитвам към нея или ме има просто за добър приятел?
През последните две години има две гаджета хубави и свестни момичето, който също ги обичах и ми беше много хубаво с тях, даже сегашната ми приятелката само се хвали от мен, колко добре се държа с нея, какъв кавалер съм бил, но в тези мой жестове нямаше и грам любов. Продължавам да обичам „А” и ме е страх да и го кажа.