Много моля който може да ми помогне

[DoomShadow]

Става дума за следното.Имам да пи6а някаква тема по история с заглавие "България в годините на Втората Световна Война". трябжа да имам добре оформен увод и заключение , и изложение което да не е толкова обширно на до включва основните неща. Намерих една такава тема в нета но немога да тегля ,та ако някои може да ми я изтегли щте сам мн. благодарен или да ми помогне с нещо друго.Ето линкчето :

http://zamunda.pomagalo.com/download/8153/bylgariya+v+godinite+na+vtorata+svetovna+voiina/

[bebeto0o]

I az ne moga ot tfa typo pomagalo :-x

[sherry]

Годините на България във Втората световна война



В края на 30-те години в Европа отново започва да се усеща мирисът на барут. Германският стремеж към ревизия на Версайското статукво привлича онези европейски държави, които се чувстват ощетени след Първата световна война. В търсенето на съюзници се включва и България. Англия и Франция са създатели на Версайската система, чието предназначение е да гарантира статуквото, а за България това е равносилно на запазване на нейната разпокъсаност. Английските пристрастия към Гърция и френските към Югославия и отчасти Румъния – израз на техните икономически и стратегически интереси, не оставят надежда, че двете ще подкрепят българските претенции за територии на покровителствани от тях държави. Германия се стреми към прекрояване на световното геополитическо пространство и не е обвързана с определена държава на Балканите. Нейната благосклонност към българските претенции ще се определя от готовността на България да заеме мястото, което германските политици са й отделили в своите планове.
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и това е началото на най-кървавия световен конфликт. България е извън театъра на военните действия и това й позволява на 15 септември да обяви неутралитет. Той е продължение на политиката на необвързаност и мирна ревизия от междувоеннния период. Но тъй като българската икономика е тясно обвързана с германската, а въоръжаването на армията идва от Райха, управляващите съгласуват политиката си с Берлин и развиват връзките (най-вече икономически и културни) със СССР по примера на добрите германо-съветски отношения, създадени от сключения на 23 август 1939 г. пакт “Рибентроп-Молотов”. България се съобразява и с Англия и Франция, но отблъсква натиска им за обвързване на страната със съседите на антигерманска основа. Във вътрешнополитическия живот са извършени важни промени. Цар Борис разпуска 24-тото обикновено народно събрание, в което има авторитетни опозиционни сили с антигерманска ориентация. Новоизбраният парламент е хомогенен – от 160 депутати само 19 са от опозицията. Той е удобен инструмент за придаване законосъобразна форма на решенията, взети от монарха и правителството, начело на което на 15 февруари 1940 г. цар Борис назначава проф. Богдан Филов. През първата половина на 1940 г. привържениците на прогерманската ориентация се увеличават с всяка нова победа на германските войски, настъпващи в Западна Европа. Българската дипломация преценява, че моментът е благоприятен за връщане на Южна Добруджа. Франция и Англия нямат възможност да защитят Румъния, а Съветският съюз открито предлага помощ на България за ревизия на териториалното статукво и сам откъсва от Румъния Бесарабия и Северна Буковина. За българското правителство обаче съветската помощ е неприемлива по причини. На 27 юли 1940 г. в Залцбург Б. Филов настоява пред Хитлер Германия да внуши отстъпчивост на Румъния. Под германски натиск двете страни започват трудни преговори. На 7 септември 1940 г. те завършват с подписването на Крайовския договор, който връща на България Южна Добруджа. Това е успех за българската нация и за политиката на необвързаност. Поправената историческа несправедливост дава нова увереност, че сближаването с Германия е от полза за разрешаване на националния въпрос.
Германският пример се следва и във вътрешната политика – през декември 1940 г. е приет Закон за защита на нацията (Документ № 1), насочен срещу евреите. Той противоречи на българската традиция на етническа толерантност и разкрива стремежа на българските управници да се съобразяват с нацистка Германия.

[sherry]

Светослав Ивайлов Кирков
11”в” клас N21
Втората световна война – ненужната воина за България
(Есе)
“Ненужна” е точното определение за Втората световна война, но към него трябва да добавим и “неизбежна”, в която България е принудена да вземе участие.
Имайки предвид, че след края на Първата световна война на страната ни е забранено да има повече от 20 000 души войска, военните действия на българска земя са нещо крайно нежелано,но географското положение отново поставя България между чука и наковалнята.
Оправдавайки решението на държавните ни управници за подкрепяне на оста не можем и да не отбележим, че след края на тази война България отново се оказва в положение на национална катастрофа и отново е въвлечена във вечния конфликт на Великите сили за сфери на влияние, този път между Русия и западните демокрации.След тази война страната ни за пореден път поема по грешния политически път оставайки на изток от желязната стена и следвайки СССР.
Единствената положителна последица от Втората световна война за страна ни е че си връщаме Южна Добруджа ,което е твърде малко, но все пак нещо в сравнение с Първата световна.
Заключението, което можем да направим за България след освобождаването от турско робство – парче земя, което всяка от великите сили иска да контролира, а съседните държави се опитват да разкъсат и поделят.
И въпреки всичко Втората световна война се оказва неправилно използвана възможност за решаването на националният въпрос на България с връщането на отнетите от нея земи след Ньойският мирен договор.

[DoomShadow]

blagodarq mnogo.ako nqkoi oshte moje da mi nameri nqkakva informaciq po temata da copy pls