lovesnoopdogg666
02-24-2008, 12:13
СПОМЕНИ
Крача аз сама,
бродя из ноща.
И потъвам в тишината...
А спомените ме обгръщат,
спомени как омекват ми краката,
спомени как ръцете ти ме прегръщат,
спомени как очите ми ликуват,
спомени как устнитети ме целуват,
но теб те няма.....,
а всичко без теб е лъжа,измама-
само спомените ни не са лъжа-
те са спомени от радост носещи ТЪГА!!!!
Любими мой
Любими мой,защо ме остави,
нима любовта ни забрави?!
Защо неостана с мен, любими мой,
а трагна по път свой?!
Любими мой,какво да правя?!
Как аз тебе да забравя?!
Любими мой,нали ми каза,че завинаги си с мен,
и че никой няма да е наранен?!
Нали ми каза,че ме обичаш,
а сега всичко отричаш?!
Любими мой,защо ме нараняваш
и душата ми на вълците раздаваш?!
За момчето,което изгубих преди седмици,защото не му повярвах
Откакто те няма до мен,немога да мисля за друг,
сякаш сама си правя на пук,
натяквам си сама,
в сърцето си забивам кама.
За да се върнеш душата си бих продала,
сърцето си дори бих спряла,
само за да ме обичаш отново,
само за да се махне от сърцето ми тежкото олово,
само за да има пак усмивка на моето лице,
само за да ме обича пак твоето сърце.
Само за да съм пак щастлива,
само за да съм за теб красива.
Как можеш за 14дни да спреш да ме обичаш.
как можеш миналото да отричаш,
как можеш да зачеркнеш 9месеца от раз,
как можеш да се смееш пак в захлас,
а защо немога да спра да те обичам
и защо мислено след тебе тичам???!!!
Не искам да те обичам,щом няма да се върнеш,
не искам,щом никога повече нама да ме прегърнеш,
не искам,щом вече не ме сънуваш,
не искам,щом никога повече няма да ме целуваш.
Но сърцето ми е в любовен плен
и дори да източа кръвта си,
чувствата ми към теб пак ще са в мен-
тогава как да изпъдя любовта си?!
Липсваш ми
Липсваш ми,далече си сега,
изпълвам се с болка и тъга.
Липсваш ми,далече си сега,
със затворени очи те виждам в снега,
но щом ги отворя-теб те няма,
разбирам,че е било мираж,измама.
Когато звънне телефонът аз цялата треперя,
от щастие подскачам,когато в слушалката гласа ти намеря,
а ако чуя друг глас
се натъжавам аз.
Липсват ми нежните ти ръце,
липсва ми красивото ти лице,
липсват ми меките ти коси,
липсва ми да ме прегръщаш-
стари спомени да връщаш.
Липсваш ми,далече си сега,
но,може би, така е по съдба,
може би,ми е писано да не те целувам,
може би,ми е писано в очите ти да не плувам,
може би,ми е писано да не ме прегръщаш,
но пак успяваш света ми да обръщаш.
Липсваш ми,далече си сега,
аз искам да съм с теб,а не сама.
Щом ме погледнеш
Щом ме погледнеш краката ми се подкосяват.
Щом ме погледнеш очите ми да мигат забравят.
Щом ме погледнеш думите заглъхват.
Щом ме погледнеш косите ми настрихват.
Щом ме погледнеш за мен времето спира,
а всъщност,то скорост набира!
Щом ме погледнеш потъвам в синия мрак.
Щом ме погледнеш сякач се влюбвам пак.
Щом ме погледнеш разбирам колко те обичам,
Щом ме погледнеш немога да отричам!
Щом ме погледнеш за тебе мечтая,
Щом ме погледнеш,знам,че те желая!
Крача аз сама,
бродя из ноща.
И потъвам в тишината...
А спомените ме обгръщат,
спомени как омекват ми краката,
спомени как ръцете ти ме прегръщат,
спомени как очите ми ликуват,
спомени как устнитети ме целуват,
но теб те няма.....,
а всичко без теб е лъжа,измама-
само спомените ни не са лъжа-
те са спомени от радост носещи ТЪГА!!!!
Любими мой
Любими мой,защо ме остави,
нима любовта ни забрави?!
Защо неостана с мен, любими мой,
а трагна по път свой?!
Любими мой,какво да правя?!
Как аз тебе да забравя?!
Любими мой,нали ми каза,че завинаги си с мен,
и че никой няма да е наранен?!
Нали ми каза,че ме обичаш,
а сега всичко отричаш?!
Любими мой,защо ме нараняваш
и душата ми на вълците раздаваш?!
За момчето,което изгубих преди седмици,защото не му повярвах
Откакто те няма до мен,немога да мисля за друг,
сякаш сама си правя на пук,
натяквам си сама,
в сърцето си забивам кама.
За да се върнеш душата си бих продала,
сърцето си дори бих спряла,
само за да ме обичаш отново,
само за да се махне от сърцето ми тежкото олово,
само за да има пак усмивка на моето лице,
само за да ме обича пак твоето сърце.
Само за да съм пак щастлива,
само за да съм за теб красива.
Как можеш за 14дни да спреш да ме обичаш.
как можеш миналото да отричаш,
как можеш да зачеркнеш 9месеца от раз,
как можеш да се смееш пак в захлас,
а защо немога да спра да те обичам
и защо мислено след тебе тичам???!!!
Не искам да те обичам,щом няма да се върнеш,
не искам,щом никога повече нама да ме прегърнеш,
не искам,щом вече не ме сънуваш,
не искам,щом никога повече няма да ме целуваш.
Но сърцето ми е в любовен плен
и дори да източа кръвта си,
чувствата ми към теб пак ще са в мен-
тогава как да изпъдя любовта си?!
Липсваш ми
Липсваш ми,далече си сега,
изпълвам се с болка и тъга.
Липсваш ми,далече си сега,
със затворени очи те виждам в снега,
но щом ги отворя-теб те няма,
разбирам,че е било мираж,измама.
Когато звънне телефонът аз цялата треперя,
от щастие подскачам,когато в слушалката гласа ти намеря,
а ако чуя друг глас
се натъжавам аз.
Липсват ми нежните ти ръце,
липсва ми красивото ти лице,
липсват ми меките ти коси,
липсва ми да ме прегръщаш-
стари спомени да връщаш.
Липсваш ми,далече си сега,
но,може би, така е по съдба,
може би,ми е писано да не те целувам,
може би,ми е писано в очите ти да не плувам,
може би,ми е писано да не ме прегръщаш,
но пак успяваш света ми да обръщаш.
Липсваш ми,далече си сега,
аз искам да съм с теб,а не сама.
Щом ме погледнеш
Щом ме погледнеш краката ми се подкосяват.
Щом ме погледнеш очите ми да мигат забравят.
Щом ме погледнеш думите заглъхват.
Щом ме погледнеш косите ми настрихват.
Щом ме погледнеш за мен времето спира,
а всъщност,то скорост набира!
Щом ме погледнеш потъвам в синия мрак.
Щом ме погледнеш сякач се влюбвам пак.
Щом ме погледнеш разбирам колко те обичам,
Щом ме погледнеш немога да отричам!
Щом ме погледнеш за тебе мечтая,
Щом ме погледнеш,знам,че те желая!