Doklad za vazduha [Архив]

LadyDy

02-26-2008, 11:58

Нарушеното екологично равновесие в България се дължи преди всичко на погрешна икономическа и териториална политика и липсата на ефективни икономически лостове в миналото. Развивани са предимно тежка индустрия, характеризираща се с подчертана енергоемкост и материалоемкост; химическа промишленост; металургия; машиностроене и др. Много от промишлените обекти са разположени не само в неподходящи райони в близост до населени места, където има условия за разсейване на замърсителите, но и далеч превишават по мощност на емисиите допустимото замърсяване. Остарелите технологии и амортизирани производствени мощности не отговарят на изискванията за защита на околната среда. За нарушеното екологично равновесие допринася и трансграничният пренос на вредни вещества, например крайдунавските селища.

В България основни замърсители на атмосферния въздух са прахът, серният двуокис, азотните окиси и оловните аерозоли. За някои региони в страната към тях трябва да се причислят и амоняк, фенол, сероводород и др. Основните замърсители са разгледани поотделно. На замърсяването на въздуха в София се обръща особено внимание, защото гъстотата на населението на града е най- голяма и в него е съсредоточена голяма част от промишлеността на страната. Освен това столицата разполага с по- добре развита мрежа за контрол на качеството на въздуха. На замърсяването на атмосферния въздух се обръща голямо внимание поради значителните социални и здравни последици за хората- заболеваемост, смъртност, миграция. в силно замърсените райони е увеличен броят на заболяванията на дихателната система, на сърдечно- съдовата система, има повече кожни и очни заболявания. Освен това замърсеният атмосферен въздух създава усещане за дисконфорт.

СЕРЕН ДВУОКИС

Основен източник на емисии на серен двуокис са процесите, свързани с изгаряне на твърди и течни горива, съдържащи сяра. Замърсяването на въздуха със серен двуокис се дължи и на промишлени източници, но в по- малка степен. В нашата страна този проблем стои много остро поради факта, че основният дял при производството на топло- и електроенергия е за сметка на изгарянето на твърди и течни горива с високо съдържание на сяра. за твърдите горива то достига до 3,9%, а при течните се колебае от 0,2 до 3,5%. Поради малкия процент на централизирано топлоснабдяване ( около 20%) съществен дял от замърсяването на въздуха се пада на твърди и течни горива в битовия сектор, което особено важи за малките населени места.

Количеството на емисиите от бита в големите промишлени центрове през зимата е около 10% от общото количество емитирани вещества, докато за малките населени места те нарастват до 50%.

В почти всички пунктове за контрол на въздуха в страната се контролира и съдържанието на серен двуокис. Високи концентрации през цялата година се регистрират в близост до големите ТЕЦ и промишлените центрове. През зимния период се измерват концентрации, превишаващи санитарната норма, макар и в по- малка степен, почти в цялата страна. За района на София серният двуокис е характерен замърсител само през зимата.

AЗОТНИ ОКИСИ

Азотните окиси се получават като резултат на всички горивни процеси, в това число и в промишлеността. Главен източник за замърсяването, особено в големите градове, е автомобилния транспорт. Броят на автомобилите в страната през последните години нарасна много. Голяма част от тях са с дълъг период на експлоатация и с лоши екологични характеристики.

През 1996г. 33% от азотните окиси се падат на автомобилния транспорт, 30% на промишлеността и 27% на енергетиката.

Концентрацията на азотен окис се следи почти в цялата страна. Превишаване на санитарната норма се регистрира около натоварени кръстовища и оживени магистрали. София е град с интензивен автомобилен транспорт, поради което азотния окис в атмосферата му е характерен замърсител през цялата година.

ПРАХ

Замърсяването с прах е проблем за цялата страна. Дължи се на използването на твърди горива с високо пепелно съдържание, което в някои случаи надвишава 50%. Най- голямо количество прах се изхвърля при производството на електро- и топлоенергия. Други източници на прах са промишлеността и битовият сектор, както и наличието на много неконтролирани източници- лошото поддържане на пътищата, градските сметища, открити кариери и др.

ОЛОВНИ АЕРОЗОЛИ

Оловните аерозоли се емитират при производство на олово, при вторичното му извличане от стари акумулатори и други отпадъци, при боядисване с бои, съдържащи олово и др. Главният източник на оловни аерозоли са преди всичко бензиновите двигатели с вътрешно горене. Дължат се на присъствието на съединението тетраетилолово в бензина, което се прибавя за подобряване работата на бензиновите двигатели. Затова оловните аерозоли са характерен замърсител за големите градове, където плътността на трафика е голяма. Значителни емисии на оловни аерозоли се наблюдават в индустриални центрове, в които са разположени заводите за получаване и преработка на цветни метали. В тези региони се забелязват значителни увреждания на здравето на хората, най- вече на децата.

В по- голямата част от местата в страната, където се контролира този замърсител, стойностите на измерените концентрации са под нормата. В София по- високи концентрации са регистрирани около кръстовища с интензивно автомобилно движение.

Концентрацията на оловни аерозоли в атмосферния въздух на страната през последните години намалява, от една страна, поради намаленото производство на олово и въведените очистващи съоръжения или технологични промени, и, от друга- поради използването на безоловен бензин и частична замяна на боите, съдържащи олово.

ДРУГИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Освен посочените по- горе, характерни за определени райони са и други замърсители- амоняк, фенол, сероводород и др. В последните години голямо внимание се обръща на замърсяването с фреони и халони, като озоноразрушаващи вещества.

В някои райони на България проблем представлява замърсяването с органични и хлорорганични вещества. Тези замърсители е наложително да се контролират.

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА

Националната мрежа за контрол на качеството на въздуха е създадена през 1975г. и обхваща територията на цялата страна. В момента тя разполага със 109 пункта (99 с ръчно пробовзимане и 16 автоматично) в 44 населени места- всички по- големи селища и промишлени центрове. Контролират се следните замърсители: прах, серен двуокис, азотни окиси, а в определени пунктове и фенол, амоняк, въглеводороди, озон, въглероден окис, сероводород и др. Шестнадесет от пунктовете имат апаратура, с която данните се измерват напълно автоматично. Освен посочените атмосферни замърсители се измерват и метеопараметри- температура и влажност на въздуха, скорост и посока на вятъра, атмосферно налягане и обща радиация. В останалите пунктове пробите се събират ръчно, след което се подлагат на химически анализ.

Националната мрежа разполага с 6 мобилни станции за контрол на качеството на въздуха.

Пунктовете за контрол на качеството на въздуха с ръчно събиране на проби работят пет дни в седмицата в унифициран режим и единни методики на анализ. Информацията от всички пунктове постъпва на следващия ден след анализа в централен диспечерски пункт в Националния център за околна среда и устойчиво развитие (НЦОСУР) в София. В момента се създава комуникационна мрежа за постъпване на информацията от автоматичните станции в реално време.

София разполага с една от най- развитите мрежи за контрол на качеството на въздуха в страната. На територията на целия град са разположени 16 пункта, от които четири автоматични и три с ръчно пробовзимане. В тях освен основните замърсители се контролират още сероводород, озон и въглероден двуокис.

До каква степен в бъдеще ще бъдат следени тези и други замърсители в страната, ще зависи както от това дали има нужда и къде да се следи даден замърсител, така и от подписването на нови международни спогодби. Приетата в началото на 1993 г., изменена и допълнена през 1995 г. Наредба за оценка на въздействието върху околната среда на всички обекти, спазването на нормите за допустими емисии на вредни вещества от промишлените източници, както и закона за опазване чистотата на въздуха и за околната среда, осигуряват адекватно контролиране на качеството на въздуха.