PDA

View Full Version : "Антигона"



St3lchety
02-26-2008, 12:21
Здравейте спешно ми трябва ЛИС на тема "Обич и отговорност в трагедията "Антигона" и "Власт и отговорност в трагедията "Антигона"

sexa_na_kompleksa
02-26-2008, 15:53
Виж това:

Власт и морал в “Антигона” на Софокъл


І.Увод:
В трагедиите на Софокъл център става непреклонната човешка личност , която с постъпките си се опитва да направлява своя живот.Голяма тема на неговото творчество става изменчивостта и непостоянството на човешката съдба и природа :човек става надменен , пренебрегва божествените или държавните закони.

ІІ.Теза:
М.1 – Изпълнявайки своя дълг на владетел , утвърждавайки властта си , Креон е принуден да постави ролята на владетел пред тази на човек , за разлика от Антигона , за която властта на сърцето е над всичко останало.
М.2 – В драмата се засягат две ценностни системи – моралът на Креон като държавник и този на Антигона като сестра и защитник на родовата кръв.

ІІІ.Доказателствена част:
М.1 - Креон схваща своя живот и съдба като свещен завет към държавата , а Антигона - като дълг пред рода и неговите ценности.

Разсъждения Доказателства
1.Властта на Креон и стремежите му да въдвори ред , зиползвайки властта си. “Жена не ще ме води през живота ми!” , “Затворете я , тъи както повелих” , “Не ще приемам за приятел никога врага на своя град...И ще въздигна Тива с тези правила” , “Не ще въздам ан лошия честта , която има най – достойния.”
2.Властта , на която се подчинява Антигона.Власт на чувствата , сърцето и душата. “това не е предателство” , “О , той не ще ме отклони то пътя ми!” , “не отричам нищо” , “от страх пред заповед на смъртен , да получа наказание от боговете.” , “Един глупец ме назовава глупава.”

Извод 1: За Креон водачът трябва да бъде слушан в името на общото благо , което обаче не спира послушничката на божиите закони да престъпи заповедта.

Преходно изречение: В “Антигона е представен и ясен конфликт между моралните възгледи на главните герои.

М.2 – Антигона и Креон в своето нещастие показват моралната сила и съвършенството на човешката природа.

Разсъждения Доказателства
1.Смелата и моралната постъпка на героинята , събрала в себе си силна любов и преданост пред рода. “Ще легна мила редом с него , изпълнила свещен завет.” , “не е позорно да почиташ своите” , “не роб е този , който пада – брат ми е.” , “Хадес иска равенство за мъртвите” , “За боговете туй акое правилно , в смъртта си ще призная – съгрешила съм.”
2.Верен на своите принципи Креон не отстъпва от позицията си на непреклонна личност и добар държавник. “ако този , който властвува , не се държи за най – добрите правила...негоден е” , “Добрият няма равен жребий с лошия!” , “Врагът не е приятел и във гроба си!” , “Не можем да познаваме у всекиго душа , сърце и ум , преди в законите и във властта да е показал опитност.”

Извод 2 : Антигона съзира в Креоновата забрана нарушаване на изконните ценности , градени векове наред и я прекрачва.Тя не съзнава , че пред нея е изправен друг силен и велик морал.

ІV.Заключение:
Извод 1 – Защитникът на града и пазителката на родовите закони се изправят пред сериозен конфликт , твърди и непреклонни , което показва трагическата им обреченост.
Извод 2 - Антигона и Креон достигат до крайност в действията си и по този начин обричат своя живот и този на хората , които обичат , на мъки




Обич и отговорност в трагедията „Антигона”
За Древна Гърция пети век преди Христа е белязан от личността на Перикъл.Това е време на възход за Атина , но и на сътресения , на духовни и идейни търсения. Заредената с драматизъм епоха слага своя отпечатък върху творчеството на Софокъл , един от най-големите трагически поети на античността. Неговата трагедия „Антигона” е изпълнена със значими идейни конфликти на много нива – на обществено и индивидуално , на гражданско и морално ниво.
Основните идейни конфликти в трагедията са сблъсъкът между правото на държавата и правото на човека , между писаните и неписаните закони , между смелостта и малодушието , между дълга към обществото и дълга към семейството . Софокъл създава величествени , но човешки правдиви герои , които се сблъскват помежду си , като защитават и отстояват докрай коренно протовоположни възгледи и позиции. Този титаничен сблъсък води до трагични последици за всеки от тях.
Централният конфликт , върху който се гради цялата трагедия , е между Антигона и Креон.
Дъщерята на Едип притежава непреклонна воля. Веднъж взела решение , тя го следва неотстъпно , дори това да и струва живота: „...него аз/ще погреба и ще загина радостна ”. Антигона има силен характер и дързост да наруши забраната на управник , от който се страхуват всички . Но тя е убедена в правилността на това , което извършва. Водена е от естествената обич към брат си и от неписаните, божествените закони.
Креон е управник , който държи волята му да се спазва и смята , че тъкмо от това зависи редът и стабилността в обществото. Но високото му самочувствие , себелюбието му и мисълта , че е непогрешим , го превръщат в тиранин и го тласкат към прекрачване на всички граници и незачитане на законите установени от боговете.
Креон и Антигона се сблъскват по отношение на това , правилна или не е заповедта му тялото на мъртвия й брат Полиник да бъде лишено от погребален обред. Той е вдигнал оръжие срещу собствената си родина и е загинал в двубой с брат си Етеокъл , който е защитавал Тива. Етеокъл ще бъде погребан с почести , а тялото на Полиник ще бъде поругано. За Креон единият е герой , а другият-предател. Такава е неговата мотивация за издаване на подобно нареждане.Но гледната точка на Антигона е друга-и двамата са нейни братя , и двамата заслужават погребален обред , който според древните гърци ще отведе душите им в подземното царство на Хадес. В обичта си тя не ги дели на предател и герой.
И заповедта на Креон , и решението на Антигона да не я спази , изглеждат правилни. Убеден в своята непогрешимост и заслепен от себелюбието си , Креон се е превърнал в тиранин , незачитащ чуждото мнение .А заповедта му противоречи на божествените и на човешките норми. Антигона пък е виновна , че е нарушила царското нареждане. Но от престъпник тя се превръща в герой , защото е единствената , която се опълчва не толкова срещу царя, а срещу варварството, утвърждавано от неговата заповед.
В диалога на Креон и Антигона във втори епизод образите им придобиват плътност. Изразител на налагащото се мнение за героинята става хорът: „Личи си, с твърд характер е девойката, / от твърд баща. Не трепва пред нещастие.” Но поведението й наранява себелюбието на Креон – той възприема героичното й държане като подигравка с царското му достойнство: „След първата й дързост иде втората - \ тя с нея се гордее, подиграва се!” Постепенно се наслагват повече щрихи, рисуващи управника като деспот и тиранин.
Това, че тя е жена, проявяваща героична храброст, е един от идейните акценти в трагедията, извисяващи необикновения образ на Антигона. Още дyмите на Креон, когато научава, че някой е престъпил нареждането му („Кой е този дързък мъж!”) са импулсивна характеристика на смелата героиня. Но дълбоко в себе си тя остава жена родена за обич („Не за вражда – за обич съм създадена!”). На пръв поглед между двете реплики има противоречие. Но това не е така – те се допълват, доизграждайки образа на героинята като обикновена девойка, способна на необикновена храброст.
Всъщност това й качество се проявява и в другия идеен конфликт в трагедията – сблъсъка със сестра й Исмена. Чрез двата образа Софокъл сблъсква безстрашието и малодушието, примирението и дързостта, пасивността и желанието за действие.
Още в пролога Антигона е взела своето решение и е убедена, че трябва да го осъществи. Реакцията на сестра й е изненада примесена със страх. Аргументите на Исмена са, че не бива да се престъпва нареждането на царя. За Антигона подобни аргументи са оправдание за липсата на смелост у сестра й. На подобни аргументи тя противопоставя „свещен завет” – че мъртвите трябва да бъдат почетени с погребален обред.
Образът на Исмена е психологически правдив. Тя обича сестра си и се страхува за нея. От нейна гледна точка Антигона извършва безумие. Но когато Антигона е заловена, Исмена ще бъде тази, която ще заяви, че е нейна съучастничка, и ще пожелае да сподели участта й. Сестра й ще отрече това, горда и величествена в самотата си на човек, престъпил гражданските закони, но спазил човешките.
Третият основен кофликт в трагедията е между Креон и сина му Хемон. В него са противопоставени заслепението и разумът. Креон е убеден в своята непогрешимост. Той твърдо вярва, че Антигона трябва да бъде наказана – нищо, че е годеница на сина му. Доводите му са, че подобно поведение ще доведе до граждански безредици(„Безредие – това е най – голямо зло!”) и че не трябва един мъж да се влияе от една жена („...не бива на жена да се поддаваме”). Но истината е, че е накърнено самолюбието му, защото никой не е погазил заповедта му, единствено Антигона се е осмелила да го стори.
Единствен синът има смелостта да каже в очите на баща си, че мълчанието на гражданите относно присъдата на Антигона не е знак за съгласие, а проява на страх. Обвиненията на Креон, насочени към сина му, са, че в него не говори разумът, а е заслепен от любовта си към Антигона („Жена те е поробила”). Това е изпълнено с трагическа ирония, защото заслепението, непрозорливостта са характерни за самия Креон. Той смята, че е праволинеен в решенията си, че е добър и справедлив владетел, че мисли за доброто на града, но истината е, че е един самовлюбен и горделив тиранин.
Непрозорливостта на Креон изпъква в конфликта му с прорицателя Тирезий. Аргументи за Тирезий са лошите знамения, които се случват. На тях заслепеният Креон противопоставя обвинението в корист – че прорицателят е подкупен да говори така („Пари обичат всички предсказатели”). Но проблясък в неговото заслепение са думите на Тирезий, че смърт ще почерни дома му. В Креон се борят честолюбието му и истинската, човешката тревога за най – близките му.
Но вече е твърде късно. Посредством страданието, на Креон е отредено да разбере, че като владетел е вървял в погрешна посока. Поведението и постъпките му са били в разрив с установеното от боговете и той трябва да понесе наказанието си.
Подобни внушения са провокирани от силната религиозност и вяра на Софокъл, че традициите трябва да се спазват и почитат. Но трагедията му „Антигона” е богата и на общочовешки идеи, валидни и до днес – че човек трябва да слуша гласа на разума, да бъде смел и открит, да уважава вечните и непреходни ценности.




ВЛАСТ И МОРАЛ според драмата “Антигона” от Софокъл

( Л И С )
Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век пр. Хр., когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето. Типично за Софокъл е въвеждането на трети артист, с което повишава броя на присъстващите на сцената и драматичното напрежение. В драмата “Антигона” той поставя актуалния за времето въпрос, касаещ отношението между държавните и вечните, божествени закони. В своето произведение той показва как трябва да реагира човек, ако закона, който трябва да спазва, влиза в противоречие с неговите морални норми.
В драмата “Антигона” Софокъл показва чрез героите своето мнение, предава своята теза за властта. Според него държавата не е на владетеля и не народът служи на владетеля, а владетелят на народа. Той доказва, че ако властта не се съобразява с гласа на народа, ако се обявява против моралните принципи на мнозинството, ако принуждава човека да действа противно на своята съвест – то тази власт е неморална. Човекът, олицетворяван с властта, трябва да бъде гласът на своя народ и да следва неговата воля.
Трагедията “Антигона” разработва темата за законността и уважението към мъртвия, изискващо равенство пред смъртта.Основния конфликт е между царят на Тива – Креон и Едиповата дъщеря Антигона, върху която тегне родовото проклятие. Сблъсъкът между двамата е всъщност сблъсък между два взаимно изключващи се принципа: на държавността и семейството, на дълга към отечеството и дълга към кръвно близкия, написаните поведенчиски правила и на изначалните божествени заповеди за почит към мъртвия. Креон олицетворява властта и реда в държавата, а Антигона – отделното, индивидуалното право, което спори и дръзко се противопоставя на властническото право. Целият драматичен сюжет е построен върху това основно противопоставяне.
Креон се появява като главно действащо лице в първи епизод на трагедията. Софокъл най–напред разгръща неговата теза за справедливата власт. Речта му пред Тиванския народ го разкрива като добър, загрижен за авторитета на държавата владетел, който обявява стриктното спазване на законите като дълг на всеки. Царя има подкрепата на своите поданици, а хорът като носител на мъдростта и изразител на общественото мнение одобрява държавническата му платформа. В началото монархът изглежда разумен, принципен, предан на родината, издигащ в култ благото на колектива и затова всички са на негова страна. Разколе*аването в правотата му настъпва веднага след като стражът съобщава за нарушението на заповедта да се остави без гроб мъртвия Полиник. Реакцията на Креон е невъздържана, гневна, издаваща го като деспотичен държавник, който се уеднаквява с държавата. Той не съзира истинските причини за стореното, обвинява стражата в подкупничество и разкрива своята непрозорливост и заслепение.
След създаденото противоречиво мнение за царя се появява и Антигона. Във втори епизод Софокъл разкрива нейната контра-теза за властта, която противоречи на морала. Заловена при повторното извършване на погре*алния обред, тя е изправена пред Креон, изживяващ се като единствен съдник. Напрегнатия диалог между двамата издава противоречивите им позиции. Единият издава зоповед в името на гражданския дълг, а другия нарушава тази заповед в името на човешкия дълг. Креон и Антигона представляват двете несъвместими лица на понятието дълг. От тук започва прегрупирането на силите. Софокъл умело поставя въпроса за трагическата самота. Подкрепеният от всички цар на Тива постепенно остава сам, а самотната Антигона печели привърженици, защото защитава неделимата обич към братята си, човешкото право на последен дом в земята майка и желанието на олмпийските богове всички да бъдат равни пред смъртта. Девойката е готова да посрещне жестокото наказание. Дори е щастлива от перспективата да умре изпълнявайки сестренския си дълг, защото знае че в противен случай ще бъде наказана от безсмъртните. Креоновата заплаха със смърт не я плаши, плаши я неизпълнената воля на боговете.
В рамките на основния конфликт са включени и няколко сблъсъка, които уточняват характерите на главните герои и засвидетелстват отношение към тях.
Първият изправя една срещу друга двете сестри. Исмена е боязлива, слаба, неспособна на саможертва като Антигона и в началото отказва да и съдейства, да бъде съучастница в погребването на Полиник. Софокъл въвежда втората сестра, за да създаде образен контраст и на фона на страха и малодушието на Исмена да открои смелостта и решимостта на Антигона. В последствие двете сестри застават заедно пред съдника Креон. Исмена гордо поема своята половина от вината и от наказанието, дори без да е участвала в деянието на сестра си.
Вторият сблъсък противопоставя Креон и сина му Хемон. Позицията на младежа се основава не само на любовта му към Антигона, а преди всичко на убеждението, че сляпото придържане към писмените законои води до нравствено беззаконие и това че той е бъдещият владетел на държавата. Синът се стреми да внуши на баща си, че заради малката истина не съумява да види голямата си заблуда. Репликата “Смекчи гнева си, отмени присъдата” превръща Хемон в изразител на общественото мнение. Законите трябва да служат на народа, а не да са обърнати срещу тях и висшата човечност.
Третият сблъсък е между самозабравилият се тиранин Креон и слепият прорицател Тирезий. Ако чрез хора и Хемон говори народът, чрез гадателят говорят самите богове и всеки е длъжен да се вслушва във волята им. Прорицателят Тирезий изрича онова, в което зрителят вече е убеден след първоначалното коле*ание: властимащият няма право да налага онова, което е противно на боговете. Тук отново се появява съпоставка с Едип, защото и Креон като него подозира Тирезий. Но в това сравнение с Едип той не издържа и упоритостта му е пречупена. Прокълнатия цар е управлявал мъдро, проявявал е милост и разбиране, зачитал е вечните закони. Но Креон не носи демократизма на Едип. Той става цар случайно – гибелта на наследниците го издига на престола. Опиянен от внезапната власт, която попада в ръцете му, той раздава заповеди без да се допитва до оракула или народа. Креон се страхува от хората и затова се стреми да задържи властта чрез страх и насилие. Държават му е необходима като упора на властта. Така се оформя образът му на заслепен, честолюбив, неадекватен човек, получил силата си единствено от властовата позиция. Тирезий защитава Антигона и се обявява против властника, който действа не от позицията на справедливостта, а от тази на засегнатото си самолюбие. Предупреждението на Тирезий изиграва ролята си. Независимо че Креон реагира гневно и обвинява жреца в предателство и подкупничество, той отстъпва от досегашната си теза. По трагична ирония Креон сам нарушава заповедта си пред божествената заплаха от лични нещастия. Прозрението идва твърде късно. Заслепеният от тираничната горделивост Креон, става косвен виновник за смъртта на Антигона, Хемон и жена си Евридика. Той осъзнава неправдата си. Трагичността му е по–голяма от тази на жертвоготовната Антигона, защото той остава жив, а животът в неприкъснати угризения и самообвинения е по–голямо наказание дори от смъртта.
Впечатляваща е развръзката на драмата. Пред смъртта Антигона не съжалява за извършеното. Тя плаче, страда не защото се чувства виновна, а защото более за своята младост и за неизпитаните житейски радости – да бъде обичана, да стане съпруга и майка. Софокъл съзнателно я героизира като подчертава всеобщото съпричастие към злощастната ѐ съдба. Девойката не е победена от своя противник, а е победител в драматичния конфликт с него. Победеният е Креон, за когото на финал важи определението “страдащ злодей”. Той е
най–жестоко наказан за престъплението си против човечността и получава заслужено възмездие.
В екзода на трагедията прозвучава заключителната намеса на хора, който обобщава всички послания на сюжета. Думите “За да бъде щастлив тоя земен живот, първо мъдри да бъдем! Да не грешим пред небето!” издигат неписаните морални закони над държавните, а нравственият дълг над гражданския. Мъдростта се придобива трудно и много често чрез горчив опит. Но тук Креон отново се различава от героичната фигура на Едип. В познанството на страданието Едип помъдрява, докато за Креон познаването на страданието предстои. Той е наказан за реално извършено престъпление, както и Едип. Но Едип се е борил срещу предсказаното, а Креон предизвиква съдбата в своето самолюбие и глухота. Едип е спасител на своя народ, а Креон се е опитал да му отнеме част от свободата. Горделивите и самозабравилите се властници заплащат с нещастие пренебрегването на разума и народната воля. Властта е морална тогава, когато не накърнява индивидуалното човешко право да се обича. Но накрая остава големия проблем на времето – родовият дълг или държавните закони? Човекът трябва сам да избере – но първо в себе си.

avrityyy
03-12-2009, 14:50
mi spored mene tezata e spr kratka,kazwam go 6ot naskoro mi vurna na6ta po bg su4ineniqta i na lista mi pi6e6e : tezata e mn kratka(be6e dryga de,no be6ee pol str golqm format) :( se ne6ty o6te iskat teq daskali :X :X

badboy28
01-05-2012, 16:44
mi spored mene tezata e spr kratka,kazwam go 6ot naskoro mi vurna na6ta po bg su4ineniqta i na lista mi pi6e6e : tezata e mn kratka(be6e dryga de,no be6ee pol str golqm format) :( se ne6ty o6te iskat teq daskali :X :XБи било добре да пишеш на кирилица!!!

bonbonnnA
02-25-2012, 10:18
Власт и морал

План за съчинение върху
“Антигона” от Софокъл

Увод:
Трагедията “Антигона” на Софокъл е прослава на атинската демокрация. За нея Аристотел казва, че е образцова трагедия. Творбата представя сблъсъка между законността и моралните задължения, като конфликт между двама от героите Антигона и Креон.
Теза:
Микротеза 1: “Антигона” е трагедия, в която желанието за власт и могъщество взимат връх, което има лоши последствия. И Креон, и Антигона са изключително силни личности и имат добре развито чувство за дълг. НО разбиранията на двамата герои не съвпадат, тъй като Креон е владетел и като такъв държи на писаните закони, като следи за изпълнението им и е безпощаден към нарушителите, а Антигона е нарушител.
Микротеза 2: Моралът е съвкупност от правила и норми, които определят поведението на членовете на дадено общество. Антигона изпълнява моралните задължения и не се подчинява на писаните закони, нарушава реда, въведен от Креон. За да запази морала си, тя заплаща с живота си.
Доказателство:
Микротеза 1: “Антигона” е трагедия, в която желанието за власт и могъщество взимат връх, което има лоши последствия. И Креон, и Антигона са изключително силни личности и имат добре развито чувство за дълг. Нo разбиранията на двамата герои не съвпадат, тъй като Креон е владетел и като такъв държи на писаните закони, като следи за изпълнението им и е безпощаден към нарушителите, а Антигона е нарушител.
Разсъждения: Доказателства:
1.За Креон законността, редът и подчинението са най- важни.Той вярва в своите принципи и е готов да наказва всеки, дръзнал да не се подчини. За него на първо място стои родината и народа, готов е на всичко, за да издигне Тива. ''И онзи, който слага над родината приятеля си, е за мен нищожество.
.... не щи молча око съзра нещастие,
....надвиснало над моите съграждани.
....защото зная аз
че той, градът, спасява и че плува ли
щастливо той, намираме приятели.
И ще вдигна Тива с тези правила.''
2.Креон проявява жестокост, коравосърдечност и бездушие.Влстта му стига чак до там, че превръща правата си в неограничени. “Отивай в ада – там люби!”
“Не трябва ли тук аз да бъда властникът?/....Какво, нима градът не е на вожда си?”

Извод1: Нравствените повели на сърцето за изпълнен човешки дълг са вечните закони, които са израз на личен морал и мъдро защитена гражданска позиция.
Преходно изречение: В “Антигона се сблъскват две сили – високият морал на Антигона и могъществото на Креон.
Микротеза 2: Моралът е съвкупност от правила и норми, които определят поведението на членовете на дадено общество. Антигона изпълнява моралните задължения и не се подчинява на писаните закони, нарушава реда, въведен от Креон. За да запази морала си, тя заплаща с живота си.
Разсъждения: Доказателства:
1.Антигона – племенница на Креон и дъщеря на Едип цар, разбира дълга като вярност към традицията за почит към мъртвия. Това е нейният морал. Изпълнението на нравственият и морален дълг към мъртвия е породен от сестринската и обич.
o Антигона се държи гордо и смело;
o Тя не носи чувство за вина, защото законите на човешката етика не нарушават “неписаните” правила. “Мисли каквото искаш, ала него аз/ ще погреба и ще загина радостна”;
“Да, как не! Тя бе разгласена публично.”;
“Не смятах за могъщи твоите/ повели, че да нарушава смъртният/ неписаните вечни божи правила”
“Не исках затова, от страх пред заповед/ на смъртен да получа наказание/от боговете.Знаех – смърт.Защо пък не?
2. В “Антигона се сблъскват две сили – високият морал на Антигона и могъществото на Креон.
Антигона впечатлява всички със гордото си и твърдо поведение.
Креон, макар и късно осъзнава, че вечните закони трябва да се спазват. Осъзнал това , обаче не на време, той не може да предотврати смъртта на най – близките си същества. “Личи си с твърд характер е девойката,/ от твърд баща. Не трепва пред нещастия.”
“Но запомни, че няма много кръгове
във бързия си бяг да стори слънцето, когато ще дадеш мъртвец от своето
сърце – за друг един мъртвец – възмездие!”
“За да бъде щастлив тоя земен живот, първо мъдри трябва да бъдем!”

Извод2: Над всичко остават човешката етика и нравствените критерии за щастие, което понякога има и трагична цена. Силата на властта и морала се сблъскват в “Антигона”, за да покажат, че има закони, които макар и неписмени трябва да се спазват.
Заключение:
Нравствените повели на сърцето за изпълнен човешки дълг са вечните закони, които са израз на личен морал и мъдро защитена гражданска позиция. Над всичко остават човешката етика и нравствените критерии за щастие, което понякога има и трагична цена. Силата на властта и морала се сблъскват в “Антигона”, за да покажат, че има закони, които макар и не писмени трябва да се спазват.



Изготвила:
Силвия Томова от Лясковец 9б клас

tomova97
03-17-2013, 15:58
zdrastii moje li da te pomolq neshto :)

tomova97
03-17-2013, 15:59
zdrastii moje li da te pomolq neshto :) :)

tomova97
03-17-2013, 16:05
Здравейте спешно ми трябва ЛИС на тема Разум и безразсъдство в трагедията "Антигона" от Софокъл.

lusi95
02-15-2015, 11:12
Здравейте!! Много спешно ми трябва ЛИС на тема "Антигона- победителка или победена"
Благодаря Ви предварително

bgdevin
03-13-2016, 15:44
Здравейте трябва ми ЛИС на тема "ставнителна характеристика между Креаон и Антигона

nelinke
03-13-2016, 17:28
Здравейте, трябва ми Есе на някоя от тези теми :
,,Любовта никой не може да избегне - нито Бог, ни смъртен ... Безумен е всеки неин пленник. ''
,,За да бъде щастлив тоя земен живот , първо мъдри да бъдем. ''
Благодаря предварително.

mincheto
03-14-2016, 06:52
Здравейте, трябва ми Есе на някоя от тези теми :
,,Любовта никой не може да избегне - нито Бог, ни смъртен ... Безумен е всеки неин пленник. ''
,,За да бъде щастлив тоя земен живот , първо мъдри да бъдем. ''
Благодаря предварително.

http://www.teenproblem.net/forum/archive/index.php/t-384215-p-3.html
https://otkrovenia.com/bg/eseta/-1402
http://leadership.bg/каква-е-разликата-между-любов-и-обич/?gclid=CL-LjqjLv8sCFcZAGwodaYwGVA
http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/430031-Есе-Антигона-трагедия-за-заслепението-и-прозрението

mincheto
03-14-2016, 15:20
Здравейте трябва ми ЛИС на тема "ставнителна характеристика между Креаон и Антигона

ETO:
:arrow: http://www.copaste.net/search/,,,,,,,/?search=антигона%20%20и%20креон&where=4
:arrow: http://search.pomagalo.com/?keyword=%F1%F0%E0%E2%ED%E8%F2%E5%EB%ED%E0%20%F5%E 0%F0%E0%EA%F2%E5%F0%E8%F1%F2%E8%EA%E0%20%E0%ED%F2% E8%E3%EE%ED%E0%20%E8%20%EA%F0%E5%EE%ED&sa=1
:arrow: http://www.referati.org/sofokyl-antigona-antigona-i-kreon-dvete-lica-na-tragichnoto-antigona-i-kreon/10013/ref/p2