PDA

View Full Version : "зимни вечери"



bob4etyyy
02-26-2008, 12:30
молярпомогнете ми.трябват ми ЛИС на теми:1-"зимни вечери"-мрачният свят на бедността 2-образите на мъглатарзимата и нощта в "зимни вичери" 3-човешкото и не човешкото в "зимни вечери" .предварително благодаря много

LadyDy
02-26-2008, 12:51
1 тема:


Образът на Града, темата за съпричастието към онеправданите и отhttp://www.teenproblem.net/forumхвърлените, както и социалните контрасти в обществото, са основните акценти в творчеството на Христо Смирненски. В произведенията му ясно се откроява осоhttp://www.teenproblem.net/forumбеният интерес на автора към социалната тематика. Поетът се отличава с ясно заявеhttp://www.teenproblem.net/forumните си хуманни позиции, които го опреhttp://www.teenproblem.net/forumделят като защитник на бедните и онепhttp://www.teenproblem.net/forumравданите. Преминал през много влияния и пристрастия, Смирненски написва в края на творческия си път, поетичния цикъл „Зимни вечери”, с който поставя началото на урбанистичната предметно-пластична поезия у нас.
Мотивът за човешкото страдание е водещ в „Зимни вечери”. Социално онеправдан и лишен от правото си на щастие е всеки един от гер
Образът на Града, темата за съпричастието към онеправданите и отhttp://www.teenproblem.net/forumхвърлените, както и социалните контрасти в обществото, са основните акценти в творчеството на Христо Смирненски. В произведенията му ясно се откроява осоhttp://www.teenproblem.net/forumбеният интерес на автора към социалната тематика. Поетът се отличава с ясно заявеhttp://www.teenproblem.net/forumните си хуманни позиции, които го опреhttp://www.teenproblem.net/forumделят като защитник на бедните и онепhttp://www.teenproblem.net/forumравданите. Преминал през много влияния и пристрастия, Смирненски написва в края на творческия си път, поетичния цикъл „Зимни вечери”, с който поставя началото на урбанистичната предметно-пластична поезия у нас.
Мотивът за човешкото страдание е водещ в „Зимни вечери”. Социално онеправдан и лишен от правото си на щастие е всеки един от героите в цикъла на Смирненски. Те живеят в света на човешката мизерия. Нищетата и нещастието, човешката болка и безнадеждност, отчаянието и тъгата са теhttp://www.teenproblem.net/forumми, пресъздадени във всяка една от седемте композиционни части на произhttp://www.teenproblem.net/forumведението.
Докато първи, трети и пети поетичен фрагмент на „Зимни вечери” се отличават с обобщени символни образи, то втори, четвърти и шести описват реалността и нейhttp://www.teenproblem.net/forumните герои.
Първата част на цикъла, въпреки че има по-обобщен смислово-емоционален хаhttp://www.teenproblem.net/forumрактер, успява да създаде усещането за неуютност, студенина, отчуждение, бедност и отчаяние:
Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът...
Тъмнина, мрак, пустота, обреченост - тези чувства са внушени чрез алитерацията на съгласната „р” в тези строфи. Черниhttp://www.teenproblem.net/forumят цвят, сравнението с гробница, образът на мъглата: „сивата мъгла”, „А в мъглата -през безплътните й мрежи”, засилват усещането за присъствие на злото, на нещасhttp://www.teenproblem.net/forumтието. Всичко сякаш е застинало, лишено от живот, носещо съзнание за обреченост, за призрачност и скръб: „оскрежената тоhttp://www.teenproblem.net/forumпола-призрак сякаш", „глъхнат сградите, зловещо гледа всяка”. Създава се вледеняhttp://www.teenproblem.net/forumващо усещане за враждебност и отхвърленост. В този свят на човешка нищета хоhttp://www.teenproblem.net/forumрата са принудени да живеят, като страhttp://www.teenproblem.net/forumдат.
От общия план авторът преминава към детайлите, към описание на конкретните картини на мизерията и бедността, на неhttp://www.teenproblem.net/forumщастието и страданието. Във втория поетичен фрагмент от цикъла „Зимни вечери” Христо Смирненски умело съчетава обекhttp://www.teenproblem.net/forumтивното изображение - живота на бедно семейство от крайните квартали, със субекhttp://www.teenproblem.net/forumтивното си отношение към нещастната съдhttp://www.teenproblem.net/forumба на бедните и онеправданите, на които съчувства. Поетът не скрива присъствието си. Глаголното време на лиричното дейhttp://www.teenproblem.net/forumствие е в първо лице, ед. ч.:
Вървя край смълчаните хижи
в море непрогледна мъгла
и вечната бедност и грижа
ме гледат през мътни стъкла.
Внушението за самотност и обреченост, за безизходица от мизерията се затвърждава. „Бедност и грижа” са постоянни харакhttp://www.teenproblem.net/forumтеристики на живота на хората, обитаваhttp://www.teenproblem.net/forumщи „смълчаните хижи". Мъглата, която е „непрогледна”, отразена в „мътни стъкла”, допълва мрачната картина на безнадеждhttp://www.teenproblem.net/forumността. Поетът представя поредната „без-хлебна" вечер на едно бедно семейство. Нищетата е заела трайно място в този дом. Гладът е чест гост на обитателите му. Бащата, главно действащо лице, присъства в художествената картина на „бедност и грижа” чрез звуковото изразяване на болката: „пияни хрипливи слова”, „ругай”. Инверсията в стиха: „завърнал се вкъщи -безхлебен”, както и силната обособеност поставят лирическото ударение на фразаhttp://www.teenproblem.net/forumта върху епитета „безхлебен”. По този начин Смирненски подчертава огромноhttp://www.teenproblem.net/forumто несъответствие. Бащата, който е призhttp://www.teenproblem.net/forumван да осигурява прехраната на семейстhttp://www.teenproblem.net/forumвото си, лишава дома си от хляба. „Завеhttp://www.teenproblem.net/forumсата мръсна, продрана” е експресивен деhttp://www.teenproblem.net/forumтайл, който разкрива потискащата атмосфера на мизерията, в която живее семейството. Нещастието обяснява, но не оправдава грубостта на бащата. Трудноhttp://www.teenproblem.net/forumто ежедневие поражда и тъжното човешко общуване. Поетически доказателства за това са заканите на бащата, плачът на майhttp://www.teenproblem.net/forumката, писъкът на децата. Мизерията и неhttp://www.teenproblem.net/forumщастието са измъчили това семейство. Размаханите в закана ръце са безсмислен, но единствено възможен протест срещу социалната съдба. Разрушена е хармониhttp://www.teenproblem.net/forumята на човешкия свят, променен е традиhttp://www.teenproblem.net/forumционният символ на дома, присъстващ трайно в българската поезия. Не уют, благоденствие и сговор царят в дома, а мизерия, глад и тъга. Невинни жертви са майката, призвана да дарява живот, и деhttp://www.teenproblem.net/forumцата, символ на живота. Но всички те са обречени да живеят в мизерия и скърби.
Следващата част представя работещите цигани. Тежкият неуморен труд носи идеяhttp://www.teenproblem.net/forumта обречените на страдание да определят сами бъдещето си, да бъдат господари на живота си. Това е картина с много цветови символни нюанси в цялостния елегично звучащ тон на цикъла.
Но като опозиция на тази прокраднала се надежда идва четвъртата част. В нея осhttp://www.teenproblem.net/forumновни детайли са мракът и мъглата: „мъглаhttp://www.teenproblem.net/forumта гъста тегне”, „своя плащ злокобно сив”, „завесите от черен мрак”, „мъглата жълто-пепелява”, „души мъглата”: Тези образи още повече засилват усещането за отхвърленост и безнадеждност. Острият писък на локоhttp://www.teenproblem.net/forumмотива е белег на зловещото празненство на нищетата, заселила се завинаги в социhttp://www.teenproblem.net/forumалното битие на хората от крайните кварhttp://www.teenproblem.net/forumтали. Сякаш изплували от призрачността на мъглата, „слепия старик” и детето са като обобщен образ на жертвите, на пленнициhttp://www.teenproblem.net/forumте на „орис вечна, зла”. Те живеят в омагьоhttp://www.teenproblem.net/forumсания кръг на човешката „бедност и грижа”. Техните образи са колкото конкретни, толhttp://www.teenproblem.net/forumкова и безплътни, сякаш са сенки: „бавно, бавно се разтапят” те, „неспокойно плава/ някакво задгробно същество”.
Обръщението на автора към нещастниhttp://www.teenproblem.net/forumте: „братя мои, бедни мои братя”, разкрива човешката близост и съчувствието на Смирненски към всички тези хора, които са обhttp://www.teenproblem.net/forumречени от съдбата да бъдат бедни и нещастhttp://www.teenproblem.net/forumни.
Петата част на цикъла „Зимни вечери” е елемент от мозайката, представяща света на човешката мизерия. Трагизмът в тази картина се постига чрез трепетното желаhttp://www.teenproblem.net/forumние за щастие, което е невъзможно за ограhttp://www.teenproblem.net/forumбените от социалната съдба. Сковаващата ги ограниченост непрекъснато им напомhttp://www.teenproblem.net/forumня, че са родени за страдание и единствеhttp://www.teenproblem.net/forumното, което им остава в живота, е смъртта. Плачът на жената, запалените свещи са беhttp://www.teenproblem.net/forumлег на тази смърт. Драматизмът на тази част създава усещане у читателя, че му предhttp://www.teenproblem.net/forumстои да се сблъска с най-жестокото в този свят на обречените.
И шестият поетичен фрагмент предстаhttp://www.teenproblem.net/forumвя конкретните жертви на мизерията:
Сред стаята ковчег положен,
а в ковчега - моминско лице...
Картината е като естествен завършек на страданието, пред което обикновеният чоhttp://www.teenproblem.net/forumвек е безсилен, а смъртта е скръбният веhttp://www.teenproblem.net/forumнец на един преминал в скърби човешки живот. Сякаш е загубена връзката с Бога. Той сам отвръща очи от тази нерадостна картина на човешката болка, защото неhttp://www.teenproblem.net/forumщастието и мизерията са особено силни, с внушенията за безнадеждност, които се четат в скръбния поглед на детските очи. Съпричастен и съчувстващ на човешката болка, поетът описва симптомите на тежhttp://www.teenproblem.net/forumката, смъртоносна болест - туберкулозата - болестта на бедните, която отнема и неhttp://www.teenproblem.net/forumговия живот. Сред мизерията, мъката и обречеността остава само вярата, която подhttp://www.teenproblem.net/forumдържа човешкия живот: „Пред мъничък икоhttp://www.teenproblem.net/forumностас / детенце дрипаво се моли ”.
Последната, седма част на цикъла се връhttp://www.teenproblem.net/forumща към художествената обобщеност, кояhttp://www.teenproblem.net/forumто носи началната картина. Отново виждаhttp://www.teenproblem.net/forumме характерните за целия цикъл образи: „ бледосиня мъгла ", „мътни стъкла ”, „ смълчаhttp://www.teenproblem.net/forumните хижи”, които създават усещането за отхвърленост и враждебност. Най-често срещаният персонаж в цикъла на Смирненски са децата. Но докато близостта им с майката и със „слепия старик” е художестhttp://www.teenproblem.net/forumвен знак за човешко разбиране и закрила, то в последната част децата са съвсем сами. В техните очи тъгата прелива. Кулмиhttp://www.teenproblem.net/forumнация на задълбочаващия се трагизъм, индивидуално „оцветен” със символите на страданието във всяка композиционна част на цикъла, е четиристишието:
А спрели за миг до фенеря,
чувалчета снели от гръб,
стоят две деца и треперят
и дреме в очите им скръб.
В тази строфа е изразено душевното съсhttp://www.teenproblem.net/forumтояние на децата. Макар и още малки, те знаят какво е скръб, какво е нещастие, какhttp://www.teenproblem.net/forumво е мизерия.
Особено тъжно е посланието на тази фиhttp://www.teenproblem.net/forumнална част. В образа на разтапящите се в калhttp://www.teenproblem.net/forumта бели снежинки „проронват се бели и чисhttp://www.teenproblem.net/forumти/ и в локвите стават на кал”, виждаме обречените съдби на тези деца, жертви на социалната несправедливост в едно общесhttp://www.teenproblem.net/forumтво, зле устроено и лишено от човечност.
Цикълът „Зимни вечери” е художествен синтез на поетични търсения и лирични послания в творчеството на Христо Смирненски. Поетът изразява своето съчувствие към страдащите и несправедливо ограбеhttp://www.teenproblem.net/forumните, рисувайки живота на бедните свои „братя” като непрекъснат низ от нещастия и болка, без нито един лъч надежда за по-добър живот. Живеещи в един свят на човешка несправедливост, тези бедни и соhttp://www.teenproblem.net/forumциално изолирани деца на града са обhttp://www.teenproblem.net/forumречени на страдание от самото си раждаhttp://www.teenproblem.net/forumне до смъртта си. Дори и малките гаврошовци, в които се оглежда бъдещето, няhttp://www.teenproblem.net/forumмат шанс да излязат от калта на това обhttp://www.teenproblem.net/forumщество и да изживеят щастието, което се полага на всеки човек. Заглъхва лиричният стон на страданието сред елегичната тишиhttp://www.teenproblem.net/forumна на цикъла „Зимни вечери” на Христо Смирненски, изпълнен с красивата поетична изповед на човешките души.






2 тема:



Когато през 1923 г. Смирненски пише „Как ще си умра млад и зелен“ и не изневерява на самоироничните си нагласи, той създава и своята предсмъртна поетическа изповед - „Зимни вечери“. Не е случайно, че и Смирненски, подобно на всички български поети, загинали млади, убити или самоубили се, усеща приближаващия полъх на отвъдното. Точно през тези години зачестяват и срещите му с Дявола - „На гости у Дявола“, „Приказка за стълбата“. Но докато тези творби носят печата на ироничното (или самоироничното) и дори на сатиричното, то чрез „Зимни вечери“ авторът окончателно скъсва със смеха и иронията, изоставя революционната агресия и я замества с предсмъртни просветления и горестни призиви бълнувания.

Неразпознаваемо е в „Зимни вечери“ „слънчевото дете“ на българската поезия. Чрез този цикъл Смирненски създава друг тип лирически персонаж - блуждаещ, отчаян, безтелесен. Представена е болезнената раздяла с жаждата за живот, с екзалтираните пориви на младостта - да руши света и да създава нов. Чрез „Зимни вечери“ се осъществяват прелом в чувствата, преход от младежки оптимизъм към безсилие и отчаяние. И ако в първите стихотворения на Смирненски се говори метафорично за утро („утрото на светла ера“, където според Н. Георгиев - въпреки че никъде в стихотворението не е споменато времето на деня, тази метафора създава усещането за утро, семантично свързващо се с промяна на епохите, с изтръгването от мрака, със светло усещане на наближаващата пролет), то в „Зимни вечери“ господстват вледеняващата зима, вечерта и нощта, които асоциативно се свързват с полъха на смъртта. Точно тя, обсебила мислите на автора, намира своята поетическа проекция чрез различни топоси - гробница, сгради призраци, описани още във въвеждащата картина. Тук не градът е гробница, а по-скоро гробницата е град, в който сградите гледат „зловещо“, тополата е призрак, а снегът „хрупка с вопъл зъл и глух“.

Градът е своеобразна пирамида гробница, където заедно с мумифицираните мъртви са пренесени предмети и белези на заобикалящата ни действителност в земния живот. За лирическия субект на Смирненски тези белези са типично урбанистични, те го преследват дори в отвъдното. Героят, макар и безтелесен, търси, но не намира покой.

Пространствената разделеност на света вътре и вън е пряко назована - вътре са всички неземни и „задгробни“ същества, „мъгляви силуети“, а външният свят постепенно се обезлюдява. В съзнанието на лирическия субект непрекъснато се редуват картини, които са рефлексия на авторовата съдба и на приближаващата смърт. Погребалната картина се изгражда чрез наслагване на метафорични образи като „неземни цветя“, сълзи, свещи. Цветовото и звуковото онагледяване се постигат чрез представяне нюансите на жълто и синьо-сиво, както и чрез „звънването“ на „песни на скрита тъга“. Все пак лирическият Аз не е изолиран, той има правото да излиза от затвореното пространство на града гробница, в която се намира, като това действие е повторяемо:

Тежък звън като в сън надалеч прозвъни.
Полунощ ли е пак?

Вечерта се е превърнала в нощ, а часовникът отбелязва полунощ - часът на задгробните същества. Лирическият герой излиза навън и там вижда отново смърт - „в ковчега моминско лице“; деца, преждевременно загубили детското у себе си.

Цикълът „Зимни вечери“ е съвършено различно и самостоятелно явление в творчеството на Хр. Смирненски. Ако за Яворов „Нощ“ е стихотворение на поетическия прелом, който пренасочва визията за света „отвън“ „навътре“, то при Смирненски промяната на лирическите нагласи се осъществява чрез „Зимни вечери“. Ключов момент и за двете произведения е усещането за дебнеща трагедия, за безсилие срещу безвъзвратното. И ако лирическия герой от „Нощ“ навън го дебнат „хаос и тревога“, то за Аза от „Зимни вечери“ светът е „хаос намръщен“. Картините, които разкриват двете произведения, са сходни:
... оголени стени; неясно по стените голи;
прозорец мъглив; мътни стъкла;
С мъгли страхотни-задушливи; ледно тегне и души мъглата;
зловеща песен; злорадствени песни;
- а зловещо
ехтят отчаяни въздишки
и гладни плачове, и диви
подземни писъци; - разкъсващ, зловещ -
през стъклата процежда се
плач на жена;
едвам се мярна зрак - звездица
и пак зад облаци изчезна; и трепнат, угаснат и блеснат
над затвора двете звезди;
Скреж нашарил прозорци. В стъклата с десница незрима
под ледения дъх на нощта
чертала е бялата зима
неземни сребристи цветя.
"Нощ" - П. К. Яворов „Зимни вечери“- Хр. Смирненски

Както при Яворов нощта и денят са противопоставени като две несъединими противоположности, като две различни начала на света и живота, така при Смирненски утрото се стопява пред поглъщащата сила на вечерта. И ако при Яворов мракът на нощта е предчувствие за слепота, то при Смирненски вечерта е предчувствие за края на един „млад и зелен живот“. Пулсациите на съня кошмар, внезапните пробуждания и новите потъвания в света на бълнуването стоят в центъра на двете творби:
Не искам още да умра!
Тъй рано,
тъй млад - о, нека поживея
за тебе, майко, за родина
и зарад нея... и за нея
в дълбока жал, макар безплодно,
живот останал да премина... Братя мои, бедни мои братя -
пленници на орис вечна, зла -
ледно тегне и души мъглата -
на живота сивата мъгла.
„Нощ“ - П. К. Яворов „Зимни вечери“ - Хр. Смирненски

Независимо от всички социални и екзистенциални катаклизми и душевни терзания чувството за дълг у лирическите герои на Яворов и Смирненски остава. В среднощните бълнувания в Яворовата „Нощ“ не се променят майката, родината и любимата: те са адресатът на Аза; братята у Смирненски са бедни пленници, като именно чувството за дълг обяснява присъствието на образи със социални измерения.

Цикълът „Зимни вечери“ не може насилствено да се „приземява“ - това не е градът от урбанистичната лирика на Смирненски. Това е градът призрак, градът гробница, градът сън - отвъден град, обитаван от сенки и силуети. Лирическият Аз като в кошмар броди из неземни и земни топоси, наднича през мъгливи прозорци. Това е градът затворено пространство, в който липсват признаците на богатство и разкош, толкова характерни за стихотворенията на Смирненски до този момент. Лирическият субект не е загубен, не се нуждае от помощ, той разглежда този град и света отвън с ясната мисъл, че принадлежи на него, а всичко останало е хаос и тревога, цялата му движеща енергия се стопява както снежинките в калта. Животът е преходен, а човекът изчезва подобно на „неземни сребристи цветя“ от скреж, които се стопяват при допира на пламъка.

Далеч преди да е настъпил последният му час, Смирненски чрез „Зимни вечери“ погребва себе си и света, представяйки този град на „мъртви души“, към който принадлежи самият той; където дори за децата детското е безвъзвратно загубено под тежестта на битието.

LadyDy
02-26-2008, 12:52
За третата тема не мога да ти помогна.. извинявай.... :-o :(

bob4etyyy
02-26-2008, 13:14
mnogo mnogo mnogo mnogo mnogo mnogo mersi :-) :-) :-)

LadyDy
02-26-2008, 13:27
Няма защо. Надявам се да съм помогнала. :) :) :)