Ае някои може ли да ми даде няква развита тема за ...ОБраза на чорбаджи марковия герои... от ся ви благодаря.. :)
sexa_na_kompleksa
02-26-2008, 14:42
Виж това:
Радослав Стефанов Рибарски 10в клас № 20
Чорбаджи Марко
Главен герой в първа глава на романа ,,Под игото” е чорбаджи Марко.Образът му е представен чрез пряка авторова характеристика и чрез неговите постъпки, реч и действия.
Той е заможен човек от Бяла черква.Занимава се с търговия. Чорбаджи Марко е главата на семейството, той символизира типичния българин - почтен, разумен, дълбоко уважаващ християнските ценности, прогресивен и родолюбец. Неговата жена представлява типичната християнска съпруга, смирена и покорна, обичаща силно съпруга си. Именно на нея и на Марковата майка се пада тежката участ по отглеждането и възпитаването на многобройната челяд на Марко.Героят е петдесет годишен , с исполински ръст, леко приведен, но строен.Лицето му е червендалесто, загрубяло от слънцето и ветровете.Големи вежди засенчват сините му очи.В повечето случаи физиономията му има строго изражение.Въпреки това от лицето му лъха добродушие, честност и искреност.Осанката и погледът му предизвикват симпатия, уважение, всяват респект. Благодарение на разума и прогресивното мислене на патриарха на това семейство децата получават образование - "Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените." , " Но той чуствуваше, със сърцето си разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света.".Вярва в нея както вярва в бога без да разсъждава.Старае се с всичките си сили да бъде полезен на училището и се чувства особено горд, когато е избран за негов настоятел.Марко има свой практически възглед за възпитанието.Убеден е, че това, което се забранява, по-силно се желае.Не пропуска нито една възможност щом децата са около него да ги напътства и съветва.Не са му чужди добрите навици за хранене и изпълнението на християнските норми, държи на приличния външен вид на всеки един от синовете си.Забележките му са добронамерени, съпроводени със силни, емоционално наситени сравнения - ,, ахиевски читак”, ,,тутраканец”, ,,казашки” .Предпазва децата си от различни пороци - алкохол и кражба.Строгият баща кара децата си да пият вино пред него, а не да посягат жадно и тайно към алкохола.Възлага им отброяването и отключването и заключването на сандъците с рубета.Трудолюбив и организиран, той цели да направи от своите деца достойни граждани от които да не се срамува.
Чорбаджията е човек на реда.Това личи от насядалите около софрата членове на семейството.Патриархалния бит е сложил отпечатък върху взаимоотношенията между големи и малки, между деца и възрастни.
След вечерята бащата се интересува от преподаването в школото, както и от усвоените от синовете му знания конкретно по история.В диалога между баща и деца ясно проличава преклонението и обичта на Марко към Русия.Представата на читателя за главното действащо лице в тази се обогатява и доуточнява в следващия епизод.
Марко приема радушно неканения гост, предизвикал страшен смут в двора.Внимателен, добросърдечен, той бърза да нахрани избягалия от Диарбекир затворник Иван Кралича.
Всяка постъпка, всяко действие и слово утвърждават Марко като положителен герой.Правят го наистина запомнящ се образ, защото е родител-пример, истински българин и личност достойна за уважение.
sexa_na_kompleksa ms se pak.. ama tova go namerih neshto drugo mi trqbva...
Какво друго ти трябва, това е добре, точно по темата е.
:-o
Има обаче един герой в творбата, представител на патриотичното крило чорбаджии, чиято промяна е разкрита като вътрешен психологически процес. Това е средищният герой на “Под игото” чорбаджи Марко. Средищен, защото олицетворява прехода на националната психология от състояние на примирение с робството към състояние на революционна действеност. Той е трансформируем образ, разкрит в две морално-психологически фази. В основната част на романовото действие чорбаджията е противник на идеята за бунта (“Струпаля ли се царство от няколко хлапаци”). Позицията му отразява основни черти от народния светоглед – исторически скептицизъм (типично неверие на народа в собствените му сили), фатализъм (твърдението на Марко, че българският народ е в “чревото Адово”), трезв реализъм (чорбаджията се оказва исторически прав – въстанието не успява, освобождението идва чрез външна помощ). Става така обаче, че и този старейшина на еснафския разум се заразява от бунтовния подем и “полудява”. Разколебаването на скептицизма му бележат две сцени от народния живот, на които става свидетел – изработката на гюлета в тополивницата и сватбеното хоро. Отначало той приема двата свята (милитаристичния и мирновременния) за противоположни (“тук леят топове, там се женят”), но вглеждайки се в поведението на пияния Безпортев, яхнал един турчин, Марко разбира, че двата свята съдбовно са се смесили. Пълното рухване на неговия консерватизъм настъпва в дома му, където узнава, че и децата му са увлечени в революционната подготовка. Ето защо неговата нова молитва за България, заедно с декларацията му: “лудите, лудите, те да са живи” бележат психологическата кулминация на идеята за националното събуждане – то завършва в момента, в който и най-ревностният отрицател на бунта започва да вярва във възможната промяна на националната участ. С Чорбаджи-Марковото приобщаване към въстанието подемът се осъществява на всички социални равнища – интелигенция, духовенство, селячество, чорбаджийство; от най-податливите на въздействие (Соколов, Рада, Викентий), до най-консервативните и скептичните (чорбаджи Марко и Кандов).