08mdam__
02-27-2008, 17:40
Съдържание – какво става във всяка глава накратко...
Част първа:
1. Гост: Описание на навиците на едно чорбаджийско семейство – това на чорбаджи Марко. Той е благ човек, макар и неучен, той е мъдър. Възпитава децата си много правилно на принципа да не им забранява нищо, за да не го искат по силно като пораснат. Много религиозен е. Освен това сам останал неук, се радва на всички, които обичат да учат и ги подпомага както може. От разговорите се разбира, че в момента е сравнително добър живота в града. Последното лошо събитие е, че турчин публично обезглавява невинно дете. Създава се паника от някакъв шум. Марко отива да види и вижда сина на приятеля му дядо Манол, който се казва Иванчо и е бил на заточение в Диарбекир, където пращат най-големите престъпници срещу турското царство. Марко се връща да успокои домашните, че няма никой и тогава идват турци. По тази причина, Иванчо бяга.
2. Бурята: Бяга из улиците. Гонят го турци и той успява да им избяга като само дрехата му остава в единия. Стига до края на града и се скрива в една воденица. В нея са воденичаря и дъщеря му Марийка. Идват някакви турци, единият е Емекиз Пехливан, който безчинства из града (който убива детето). От арогантното му поведение става ясно, че иска да изнасили момичето, което спи. Когато българинът му се противопоставя, той го заплашва. Воденичарят вижда, че няма спасение и тогава Иванчо Кралича ги напада и заедно с воденичаря ги убиват един след друг. Погребват ги и хвърлят пребитата им хрътка някъде наблизо. Тръгват към Манастира.
3. Манастира: Отиват там при дякона Викентий, който е щастлив да помогне и дава една стаичка на Иванчо. Вижда се как по това време много хора се въодушевяват от тези, които се изправят срещу турците и с радост ги слушат и им помагат. През нощта Иванчо се стряска от някаква фигура, която после се оказва просто Мунчо, обитател на манастира с умствено заболяване. Вечерта той е видял погребението на турците. Оттогава той изпитва страхопочитание към Иванчо и му вика Русиаааан и показва разни знаци като го вижда.
4. Пак у Маркови: Описва се къщата му. Сравнително богаташка, традиционна и особено са описани иконите и всички признаци, че това е християнска, българска къща. Разказва се как турците са тръгнали миналата вечер. Идват и Иванчо Йотата (съсед) и доктор Соколов. Говорят за това, че се подготвя въстание и се остава с впечатлението, че това е доста разисквана тема навсякъде напоследък.
5. Продължение от нощта: Викат доктор Соколов на конака, защото неговата връхна дреха е останала в един от турците, когато са гонили вечерта Иванчо. Той обяснява, че я е дал на някакъв скитник, който бил с окъсани дрехи, което си е и истината, на Иванчо го е дал пред вратата на Марко. Само че той не може да каже поради лични причини къде е бил вечерта в 3, тоест по времето когато са гонели бунтовника. Затова и го обвиняват, че е бил той и че е стрелял по един турчин и ще го карат за К (което е някакво много странно място където постоянно заплашват, че ще водят разни хора...ама само К му викат аз така и не разбрах какво е това). А то турчина са го простреляли останалите турци случайно... и така ситуацията изглежда безизходна.
6. Писмото: В едно кафене Марко говори с онбашията (човек от турската власт в града). Не може така да помогне на доктора. За доказателство, че се занимава с нещо против турското царство във връхната дреха е намерено писмо и много бунтовнически документи, които го компрометират. Когато излиза онбашията ги забравя, но никой не се възползва от случая да унищожи доказателството; Марко им казва да го занесат на онбашията. Случая с доктора е много коментиран от всички – водещата новина на деня.
7. Геройство: Сега пък ни представят обстановката в манастира – делнична. Всеки си върши, това което винаги си прави... Казват на Иванчо, че Соколов заради него е бил арестуван. Той естествено е потресен, че е виновен за това и веднага решава, че трябва да отиде да се предаде. Само така може да спаси доктора. Викентий е потресен от героичността и жертвоговността.
8. У чорбаджи Юрдана: Това пък е друго богаташко семейство, което обаче е от ония гадните чорбаджии сдушили се с турците (е не всичките де, но самия Юрдан особено!). Те естествено злорадстват, че е заловен бунтовнически настроения доктор. В това време какво да ги радва освен нещастието на другите... Плюят всички, които говорят за въстание, защото не можели да разберат какво толкова не им харесва на сегашното положение. Мислят, че подготовки за бунт само ще го влошат, защото ще разярят турците. Има някаква истина в това де, но очевидно е, че ние не се съгласяваме с това мнение! Между другото влюбената в доктора дъщеря на Юрдан Лалка много страда от тези думи но изведнъж вижда Соколов през прозореца да се прибира свободен, той и маха и тя щастлива съобщава на нещастното вече семейство, че той е свободен.
9. Разяснения: Доктор Соколов бил пуснат, защото като извадили вестниците и писмата, които били единственото доказателство, че се занимава с бунтовнически дейности, те си били нормални мирни вестници. Това станало защото чорбаджи Марко всъщност като видял че онбашията забравил писмото, той го взел у тях и подменил нещата в плика. Хитроо!! А пък Бойчо Огнянов (което е новото име което измислят на Иванчо, за да не разбере никой, че е избягал затворник от Диарбекир) искал да се предаде и вървял натам. Обаче срещнал свободния вече доктор и като му казал какво прави, доктора се трогнал и оттам тръгва огромното приятелство между Огнянов и Соколов.
10. Женският метох: Докато мъжкия манастир е с малко жители, женския е мястото откъдето тръгват всички клюки и сплетни в Бяла Черква (както btw се казва града, по късно наречен Сопот). Голямата сплетница е Хаджи Ровоама, страшно злоблива бабичка и както можем да се сетим, сестра на Юрдааан... Тя естествено на момента измисля историята на новодошлия в града Бойчо Огнянов, чуди се като какъв да го определи. Нейна слугиня е хубавото момиче Рада, по която Стефчов (един друг гадняр и приятел на турците) си пада. Той и прави неприлични намеци и на Рада това ама хич не и харесва.
11. Радини вълнения: (а.к.а главата!!! Много важно; ако ще четете нещо от тази книга прочетете нея и последните 2 ) Годишният изпит в училището. Всички много се радват на учениците. Вижда се радостта от това, че младите учат за разлика от родителите, които са нямали възможност. Идва ред да ги питат нещо по история и Стефчов задава въпроса, но много завъртяно и момиченцето нищо не разбира. Викат няколко и никоe не може и настроението става много неприятно. Излиза Бойчо и задава въпроса по лесен начин така че детето отговаря. Така той става симпатичен на всички майки и добри хора и Рада се влюбва в него. След това има само едно объркване с едно дете, което най-невинно казва, че Русия ще освободи България.
12. Бойчо Огнянов: Той вече намира мястото си в града под новото име. Също става учител. Среща се с Рада, но се чувства виновен, че я прави част от опасния си живот. Решава да и признае, че е апостол и че готви въстание. Тя не се ядосва, а му прощава и си го обича.
13. Брошурата: Някаква намерена от Соколов бунтовническа брошура. Той, Бойчо и Рада я четат с ентусиазъм. По това време всички се ентусиазират от подобни прокламации за освобождение. Рада пък получава любовно писмо от колега на Бойчо – Мердевенджиев. Тримата му се смеят а доктора пише уж от името на Рада на Мердевенджиев. Уговаря им среща, а вместо Рада на мястото е мечката Клеопатра, която е домашен любимец на Соколов.
14. Силистра-Йолу: Това е място близо до града, където хората се събират, за да се веселят. И сега има такова събиране. Вижда се още по ясно приповдигнатото настроение покрай говоренето за това, че турската сила отслабва и че има шанс да се освободи България. Четат се прокламации.
15. Неочаквана среща: В воденицата където Бойчо убива турците той се среща с един негов приятел също бунтовник Муратлийски. Те си разказват патилата си дотук.
16. Гробът говори: С игумен Натанаил се разхождат около воденицата. Там срещат онбашията, който е на лов. Изведнъж виждат хрътката на убития Емекиз Пехливан, че се върти около мястото. Тя като вижда Бойчо почва да го лае и тича срещу него. Онбашията се чуди на това поведение и Бойчо е доста нервен да не бъде разкрит. Той лъже, че бил замерил кучето с камък и затова го мразело. Онбашията решава да си мълчи въпреки че е подозрителен.
17. Представлението: В Бяла Черква подготвят драмата “Многострадална Геновева”. Освен актьорите и цялото село участва, като помага с декора и костюмите. Всички знаят наизуст какво се случва, но са много ентусиазирани, това е страхотно забавление за града. То повече прилича на комедия, защото е доста нескопосано, но определено направено с желание. Бойчо играе главната добра мъжка роля и печели симпатии. Той играе граф и оттогава така му викат. Поканен е и беят. На него му превежда един много добър разказвач. Когато на края всички почват да пеят бунтовнически песни, той му превежда, че това уж е любовна песен и беят не разбира причината за ентусиазма на публиката. Той неправилно разбрал, че Бойчо играе консул и оттогава така му вика.
18. В Ганковото кафене: Навсякъде хората са жадни за вести, защото по това време Херцеговина води битки с турците. Всички се радват, че въпреки че са шепа народ, те имат успехи. Радват се на всяка загуба на турците, а като прочетат вест за тяхна победа не вярват. Така се самозалъгват, надъхват се и си вярват, че ако те се вдигнат на бунт трябва да имат много по голям успех от този на Херцеговина.
19. Отзиви: Другото много коментирано събитие в кафето е представлението. Ентусиазмът не е стихнал и всички са много доволни особено от графа. Само Стефчов се заяжда, че не била добра играта на Бойчо. Двамата открито се карат в кафето и на излизане Стефчов е много ядосан. Той подозира Бойчо, че е бил гоненият бунтовник от първите глави (което си е истината). Освен това е проучил, че откъдето казва че идва няма хора с фамилията Огнянови. Той е решен да го съсипе.
20. Безпокойства: Ще женят Стефчов за дъщерята на Юрдан Лалка, която, както знаем, е любимата на Соколов. Той досега не му е пукало толкова много за нея, но след като му я взимат, разбира се, повече се влюбва. Повече и намразва Стефчов. Освен това Бойчо вижда съобщение в един вестник, че се търси Иван Кралича, избягал затворник от Диарбекир. Това е вестника на Мердевенджиев и той пребледнява пред него. Пита го дали го е чел и той казва не, също и не забелязва очевидното притеснение на Бойчо. Бойчо унищожава броя, вярвайки, че никой не го е видял. За щастие такъв вестник само един се получава в Бяла Черква.
21. Козните: Мердевенджиев е при Стефчов и става ясно, че вечерта само се е правил, че не забелязва реакцията на Бойчо. Това било нагласено, за да се разкрие той. Стефчов е много доволен от доказателството за предположението си.
22. На гости у поп Ставря: Соколов и Огнянов вървят натам. По пътя гонят някакъв странен човек, който им бяга, защото си мислят, че сигурно е човек на Стефчов. У поп Ставря коментират съседското момиче Милка Тодоричина. Тя била с прекалено много момчета, но така и си остава неомъжена. Съответно и се носи много лоша слава и съседите съветват баща и някой път да издебне като при нея е последния и любовник Рачко и да го заключи при нея. Така ще са принудени да се оженят. Изведнъж се чува шум точно от тяхната къща и всички отиват.
23.Друг се хваща в клопката: Когато отварят момчето не иска да излезе. Най-накрая се оказва, че това бил Стефчов, който иска да потъне в земята от срам. Всъщност решил да отиде там за да изгори любовните му писма към Милка (той и бил първият). Нали ще се жени на следващия ден и трябва да се подсигури. Обаче бащата на Милка, решил, че това е Рачко и го заключил. По традиция би трябвало да оженят любовниците, но все пак в случая пускат Стефчов да си ходи. Той бил и човека, който Огнянов и Соколов гонели вечерта.
24. Две провидения: Мунчо тича при Натанаил и му показва, че има нещо при воденицата. Там ровят. Натанаил веднага тича при доктора и му казва. Доктора отива у Рада и разбира, че Огнянов е в черкова. Пред нея пазят турци, за да го хванат като излезе. Трябва някой да влезе и да го предупреди. Решават да кажат на Фратю, но той се притеснява и не изпълнява задачата. Казват на слепият Колчо.
25. Мисията става мъчна: Колчо влиза, но има много хора и за да се добере до Огнянов вика че умира и така хората се разпръскват и го пускат напред. Казва му и той се измъква преоблечен като поп с дрехите на единия свещеник.
26. Едно неприятно посещение: Някой казва, че видели Бойчо да влиза в метоха. Затова го затварят и правят подробно претърсване, но нищо не намират. Просто Колчо по заръка на Бойчо нарочно пуснал слуха, а Бойчо въобще не е там.
27. Скитник: Огнянов бяга извън града. Чува хрътки и те го гонят. Някой го прострелва в крака, но той успява да избяга. В гората намира познати въглищари, който го нахранват, стоплят и после го откарват при чичо Марин в село Веригово.
28. Във Веригово: Цялото село се грижи за бунтовника. Надпреварват се кой по напред да му донесе печено пиленце и баничка. Дядо Марин отива по негова молба до Бяла Черква и му носи лоши вести. Доктора арестуван, дядо Стоян воденичаря от първите глави го пребили и умрял, Рада е прибрана при роднини на Марко и много страда защото мисли Бойчо за умрял. Той решава да отиде в Бяла Черква и не могат да го спрат.
29. Една безпокойна почивка: Облечен като турчин пътува. Спира в едно кафе и там слуша разговорите на турците за него. Вече се носят легенди и всеки преувеличава как той е неуловим. Казват, че турците са решили да го търсят и понеже имало слух, че се крие в някое село щели да претърсват като почнат от Веригово. Шанс
30. Любезен познайник: Спира в някакъв хан, собственика веднага познава, че това е графа. Той се казва Рачко Пръдлето и Бойчо не го познава. Нещо го притеснява прекаленото гостоприемие на Рачко и преди да тръгне го връзва за един стълб, знаейки, че момчето му ще го освободи като се върне вечерта.
31. Тлака в Алтъново: Отива в къщата на един приятел Цанко, където точно в момент има тлака (седянка). Много е смешно защото всеки сваля някой по стар традиционен начин, пеят разни песни. Там е и Иван Боримечката – добродушен гигант, на който всяка втора дума е “майка му стара”. Той харесва Стайка, също едричка мома и накрая на тлаката като излизат той я грабва. Това е стар обичай – вместо да я иска от родителите, краде момата, жени се и няма връщане назад.
32. Бог високо, цар далеко: Идват две заптиета, които се държат много нагло. Очакват да им заколят и сготвят пиле, като се има предвид, че са коледните пости. Искат да дойде дъщерята на Цанко да им прислужва. По едно време намират камата, която Петър Овчаров си е забравил. На нея пише името му и “Свобода или смърт”. Един човек превежда това на турците и те отиват да го търсят. Него обаче го няма, защото помага на Боримечката. Затова извеждат баща му и го пребиват до смърт. После претърсват къщата на Цанко, но така и не намират Бойчо.
33. Победителите угощават победените: Огнянов среща Петър и му казва за баща му. Той естествено е разярен и иска отмъщение. Събират се дружинка, заклеват се на Петър, че ще убият турците. Излизат извън града, за да ги причакат като излязат сутринта. След малко идва и Боримечката, който е ядосан, че не са го повикали и него въпреки че му е първата брачна нощ. Напада ги глутница вълци, но те убиват няколко и прогонват останалите. Идват и турците най-накрая, качени на коня на Огнянов и коня на Цанко. Убиват ги и ги оставят на вълците.
34. Фъртуната: Тръгват по заобиколен път, защото вече е сутрин и не искат да ги видят. Минават през планината, но има буря. Бойчо няма сили заради раната и го заравя снега. Изравят го приятелите му и го занасят в една колиба накрая на селото.
35. В колибата: Там се стоплят и разпитват да разберат какво знаят хората за турците. В селото се говори, че вълци са изяли турците и никой не подозира, че са убити. Огнянов отива да пренощува в някакво ханче и тогава турци го завардват, за да го претърсят.
Част втора:
1. Бяла Черква: Отначало всички, имали нещо общо с Бойчо, се крият и замира организацията покрай въстанието. Хората оплакват Бойчо като някакъв мъченик, защото вярват, че е загинал. След това освобождават Соколов с помощта на жената на бея. Между тях наистина имало нещо, което е една от малкото верни клюки, пуснати от Хаджи Ровоама. В Бяла Черква идва и Каблешков, много разпален апостол, с идването на който всичко се подновява с нови сили.
2. Болните на доктор Соколова: Соколов е променен. Вече узрял и измъчен след затвора и след като Лалка е оженена за Стефчов. При него идва Бързобегунек (което е новото име което дават на Муратлийски. В града го водят немец фотограф). Той се прави, че е с ранена ръка, за да са оправдани честите му посещения при доктора. Говорят за разпаления Каблешков. Идва и студентът Кандов, който съобщава, че и той иска да е част от комитета. Той разкрива, че всъщност Бойчо е бил издаден не от набедения Мунчо, ами от Стефчов. Това естествено предизвиква жажда за отмъщение у Соколов особено.
3. Два Полюса: Тук вече си личи как всички са въвлечени в подготовката за въстание. Най-големият му противник чорбаджи Юрдан отива у дъщеря си кака Гинка. Тя пече нещо за въстаниците Юрдан се прибира разярен от действията на дъщеря си и заварва децата си да леят куршуми. После намира и пищова на големия си син. Това вече тотално го разярява.
4. Тъст и зет: Идва Стефчов, любимият му зет, защото той разбира се е на неговото мнение – против въстание. Юрдан получава криза, защото е болен. Доктора му го няма, но той и в това състояние не е съгласен да падне дотам, че да повика доктор Соколов за помощ.
5. Предателство: Стефчов отива при беят, където е и шпионинът Заманов. Той не си върши много работата, защото няма много сведения. Все пак знае къде се провежда събранието на въстанието и с бея решават да пратят хора да ги заловят тази вечер. Стефчов показва писмо, което намерил на улицата подписано от Соколов. На него пише нещо просто уж до приятел в друг град. Всички гадаят какво ли точно значат обикновените думички но нищо не разбират.
6. Една женска душа: Лалка разбира от Стефчов, че ще бъдат заловени хората от комитета вечерта. Тя се чуди как да предупреди Соколов без да изглежда подозрително, защото все пак е жена на Стефчов. Вижда слепеца Колчо и решава на него да каже, само че не може да произнесе думите. Едвам стига вкъщи и припада. Хваща я някаква болест.
7. Комитетът: Отново разпалени разговори. Мечтаят си за бъдещето, представят си борбата и освобождението. Страх ги е на моменти, но вярват силно, че ще го постигнат.
8. Колчови вълнения: Колчо влиза задъхан и щастлив. Казва че говорил с Огнянов и той сега идвал насам. И той наистина влиза и всички го познават и са много доволни.
9. Огнянов председателствува: Той накратко разказва какво му се е случило и как е останал жив. След това обсъждат от къде ще намерят пари и как ще платят поръчаното оръжие.
10. Един шпионин през 1876 година: Всъщност Заманов просто търсел начин да преживява, затова е шпионин, иначе и той е добър българин. Успял да убеди бея да не залавят хората от комитета тази вечер. Освен това прибрал писмото, прочел го защото то било с някакво невидимо мастило и го върнал на комитета с съвета да внимават повече с кореспонденцията. А писмото попаднало на улицата като слугинята на Юрданови изтупала сетре на Пенчо, сина на Юрдан, който го носел.
11. Викентий: Огнянов отива и му казва, че комитета има нужда от пари за да плати поръчаното оръжие. Моли го да вземе от парите на един стар монах в манастира. Викентий не може да си представи да краде от своя покровител, въпреки че знае, че парите не му трябват. Той отива в килията му, знаейки че има много време докато той се завърне.
12. Зелената Кесия: Отец Йеротея го хваща докато вади златото от зелената кесия. Отначало е много ядосан, но като разбира за какво са парите казва, че се радва да помогне и че е трябвало Викентий да му каже, той щял да даде. Показва му, че дава пари за обучението на млади хора, защото и без това няма деца на които да ги остави. Викентий и Огнянов се впечатляват.
13. Радостна среща: Колчо отива да каже на Рада, че Бойчо е жив и ще дойде да я види. Тя едвам го дочаква. Много са щастливи и той и разказва историята си. Става ясно как избягал от ханчето. Скочил през прозореца в реката. Коментират и общото си бъдеще. Бойчо иска да се ожени по-късно за нея, но и казва, че на момента няма как да бъдат заедно.
14. Около един труп: Марко е дал да му се отреже черешата и много хора са се събрали да гледат как от нея правят топче. Той трудно е свикнал с идеята за въстанието. Все пак е от старото поколение и не му се вярва, че ще успеят всички българи да се вдигнат заедно.
15. Новата молитва на Марка: Марко си тръгва от където правят топчето. По пътя вижда българска сватба. Вижда как един пиян българин възсяда турчин и го язди. Турчина е сам и нищо не може да направи. Това навежда Марко на мисълта, че може би е възможно все пак България да се освободи от робството. Вкъщи се прибира и вижда, че там където държи оръжието си синовете му са снабдили с още. Това малко го притеснява, защото той е съгласен сам да е замесен в подготовката за бунта, но се страхува да дава децата си на тази борба.
16. Пиянството на един народ: (добра глава, за да ви стане ясно настроението, което може би е най-важно в книгата.) Вече всички българи са ентусиазирани и всеки помага с каквото може. Хубавото е, че всички класи са единодушни. Турците са слепи за това. Макар и да виждат раздвижване, не вярват, че може да се организира нещо голямо. Пък и да видят късно е вече да се спре такава масова организация. Подготовката е перфектна. Но самата борба както ще видим по-късно не е.
17. Плесницата: Хората говорят, че някакъв мъж ходил при Рада. Стефчов разбира се най-много се заяжда. Кандов кипва и за да я защити казва истината, че това е бил Бойчо, който е неин годеник. Зашлевява и една плесница на Стефчов, който се ядосва и тръгва към конака. Не отива защото му казват, че жена му Лалка е тежко болна и при нея сега е дошъл лекар.
18. Кандов: Има причина за това, че така кипва като позорят Рада. Той е влюбен в нея. Знае че това е неправилно, защото така предава приятеля си Бойчо. Освен това знае, че и Рада е много влюбена в Огнянов. За да се отърве от това чувство той се опитва да намери нова страст – борбата за България. Затова толкова внезапно взема решението да стане част от комитета. Естествено любовта към България не може да го отърве от страстта към Рада.
19. Утринно посещение: Иска да види Рада и чака едва ли не пред вратата и да дойде час в който е удобно да я посети. Само че тя излиза и тръгва нанякъде.
20. Кандовото недоумение нараства: Както си върви, той попада на погребалната процесия за Лалка, която е починала. Той гледа да види Рада (и в този момент само за нея мисли!!!). Тя е много добра приятелка на Лалка и не би могла да пропусне това, но я няма!!!
21. Опелото: В църквата някой вика “идват, идват”. Хората решават, че става дума за турци и се стряскат. Става страшна паника и бъркотия, а не ставало дума за турци. Нищо страшно.
22. Философията и две врабчета: След погребението Кандов решава да забрави Рада. Убеждава се, че това е просто човешко същество, което ще умре и така нататък. Съвсем отрича смисъла от любовта. Обаче вижда две целуващи се врабчета и цялата му философия отива на кино. Влюбен е и решава, че трябва да се посъветва с лекар по случая.
23. Лекът: Кандов чак при доктор отива. Той му се подиграва малко защото Кандов представя нещата сякаш пита за герой на романа си. Накрая единствения умен съвет, който докторa дава е “Далеч от очите, далеч от сърцето”. Кандов решава да отиде в Москва, но разбира, че Рада я нямало защото тръгнала за Клисура и той заминава за Клисура.
24. Буря пред буря: Кандов е у Рада в Клисура. Идва Бойчо и ги заварва заедно (смисъл просто си седят заедно). Той е чул слуховете, които се носят за тях в Бяла Черква, защото той често я посещава. Освен това има и неподписано писмо, в което говорят за Рада и Кандов. Огнянов много се ядосва. Казва и че я мислел за невинна а тя каква излязла и така малко скандалче. Обаче изведнъж избухва въстанието и той се затичва по улицата, за да участва.
25. Въстание: Прекалено рано избухват Клисура и Копривщица – на 20 април, а е уговорено за 1 май. Никой друг не избухва, няма кой да ги подкрепи и сред редиците цари униние.
26. Батареята на Зли дол: Наистина са само шепа народ. И то не са опитни бойци. Боримечката замъква едва едва на ръце едно черешово топче. Извиква с цяло гърло на цялото село да не се плаши, че ще го изпробват само. Изпробват го но не е никак мощно. Затова и горките Клисурци чакат до вечерта да гръмне топчето, незнаейки, че то гръмнало вече.
27. Изпит: Боримечката води на хълма, на който са хората на Огнянов Рачко Пръдлето, уловен като шпионин. Той обаче нищо не знае защо Бяла Черква не е избухнала. Не може да им даде никаква информация и Огнянов го оставя там да помага и да копае окопи.
28. Духът в укреплението: Всички са уплашени, че са сами. Вече ни най-малко не вярват в победата. Докладват на Огнянов, че четирима допълнително свалят духа като говорят за бягство. Бойчо ги арестува и те си признават, че ги е страх, никога не са убивали и имат семейства и това не е работа за тях. Освен това арестуват и един бягащ от Клисура циганин. Те не пускат никой да бяга защото не трябва да се изнася информация за бунтовниците.
29. Едно кръщение: Съветът от няколкото хълма с бунтовници решава да убият циганина, защото това му е третият опит за бягство. Водят него и четиримата страхливци към мястото за екзекуцията. Те си мислят, че и тях ще убиват, а Огнянов им нарежда те да убият циганина, за да са убивали и да не се страхуват вече. Те успяват от втория път, защото първия не се целят.
30. Стремска долина паднала!: Бойчо тръгва към Бяла Черква облечен като турчин. Минава през турски села, които очакват башибозуците на Тосун бей да минат през селото на път към Клисура, където да разбият въстаниците. Те преминават и като го виждат, не го пускат назад, а го карат също да се върне и да участва в армията на Тосун бей.
31. Ново покушение: Той влиза в един хан през нощта. Там моли ханджийката да пусне един от синовете си, на когото той е учител с писмо до Бяла Черква. Тя не може да реши без мъжа си и го вика.
32. Аврам: Ханджията Аврам много бързо се съгласява и излиза да викне детето. Чува се женски писък и Бойчо разбира, че сигурно е предаден. Опитва се да излезе през задна врата, но тя е заключена. Тогава Аврамовица му я отключва и той избягва. (Не е казано, но доколкото аз разбрах същност Аврам го е предал.)
33. Нощта: Той успява да се върне в Клисура през нощта след полунощ. Всички в окопа искат да бягат и го коментират. Казват, че той и самия Огнянов избягал, незнаейки, че е там. Той им се скарва. И той сам не може да спи нощта, защото знае, че утре ще е битката, в която ще загинат, без да постигнат целта – освобождението.
34. Утринта: Настроението е малко по-ведро. Бунтовниците се шегуват, типично за българския характер. Появява се много малък турски отряд и група българи слизат надолу. Онези се уплашват или кой знае какво и се връщат. Това приповдига настроението на българите.
35. Бой: Най-накрая се появява ордата на Тосун бей. Смятат, че са около 1000 души. Нашите застрелват първите няколко, които са най-близко. Останалите се отдръпват, за да се посъветват какво да правят. Турците тръгват нагоре и нашите стрелят. В тази какафония тези, които нощта са говорели да бягат побягват. Единият от тях е Викентий. Спират ги и ги връщат. Убиват Викентий. Кандов също е там и без въобще да мисли да се крие, изправен и незащитен стреля. Явно не вижда за какво да живее и търси смъртта. Огнянов се трогва и отива да му стисне ръката, въпреки последната им среща. Кандов е ранен. Много малко хора остават. Останалите ги убиват и много побягват обратно към Клисура. Накрая всички трябва да отстъпят, защото турците са много и вече пъплят надолу към града.
36. Рада: Тя не иска вече да живее. Не вижда смисъл, защото Бойчо я е презрял и тя си няма никой. Не понася мисълта, че той ще умре, мразейки я. Когато целия град вижда турците и побягва, прибирайки каквото може от покъщнината, тя отказва да тръгне. Госпожа Муратлийска, при която е Рада, я моли, но тя не иска. Госпожата е безсилна, защото трябва да изведе децата си от града. Тя тръгва и Рада се заключва сама в стаята. Готви се да се самовзриви, когато някой се опитва да влезе в стаята и разбива вратата. Това е Боримечката.
37. Две реки: През деня, когато Бойчо се е опитал да стигне до Бяла Черква, Рада му е пратила писмо. Той го получава по-късно, но не го прочита. Чак сега го отваря. В него тя му казва, че е невинна. Той вече само за нея мисли и тича без да вижда нищо към града, за да я спаси. По улиците хората страдат, едвам бягат, всеки с каквото може в ръка. Зарязват децата си. Бойчо прибира само едно бебе и продължава. Вижда Муратлийска, пита я за Рада и тя му казва, че тя е останала в къщата. Той и дава бебето, което е прибрал и тръгва към къщата. Вижда как тя се срутва в пламъци.
Част трета:
1. Пробуждане: Въстанието е убито. Няма никакви героизми, които да се запомнят, освен Батак. Огнянов тръгва към Бяла Черква и трябва да бяга и да се укрива през гората. Няма кой да му помогне. Тези, които преди са укривали с радост бунтовниците, сега ги гонят или още по-зле – предават ги на турците. Огнянов е отчаян, защото мисли и Рада и идеята за България за мъртви.
2. Коматът на бялото гуне: Огнянов е много гладен. От дни яде само треви. Накрая се осмелява да помоли в една мандра за храна. Моли стопанина, който е грък и той му дава хляб. Само че заедно с това праща сина си да го издаде на турците и го погва потеря. Той се скрива в някакви храсти и само чака да се появи хрътка, която да го покаже на хората.
3. На север: Оказва се, че лаела не хрътка, а Боримечката. Той е заедно с няколко други бунтовници и са тръгнали към Влашко. Разказва му, че е спасил Рада и я завел заедно с жена му Стайка в Бяла Черква и Огнянов се радва, че тя е жива. Когато приятелите му си тръгват, той решава да не ходи в Бяла Черква, защото не може да се види с Рада. Това че иска тя да е жива, не означава, че и е простил. Вече я е оплюл и не може да се върне при нея. Затова решава и той да тръгне на север към Влашко.
4. Знамето: Бил се заблудил и вървял към Бяла Черква през цялото време. Като я вижда не иска да ходи при Рада, но вижда някакво знаме и чува гърмеж на пушки. Решавайки, че това може да е бунт се затичва надолу към града.
5. Гробища: Попада точно на това зловещо място през нощта. Там в параклис или нещо такова вижда трупове, които са били заколени. Единият е на Кандов, който го гледа зловещо, сякаш иска нещо от него. Огнянов няма представа какво се е случило в Бяла Черква и какво да прави.
6. Посланица: Отива да спи в воденицата. Изведнъж вижда някакво момиче, което се оказва Марийка. Той я вика да му разкаже какво се случва в града, но тя може да обясни само, че е в момента в ръцете на турците и има много турци в града. Той я праща с писмо до Соколов с заръката да го даде само на него или пък на Бързобегунек (Муратлийски). На никой друг!
7. Неуспехите на Марийка: Жената, при която бил Соколов, казва, че го няма, а Бързобегунек е заколен от турците. Колчо я познава като минава покрай него но тя не смее да му каже нищо, защото не знае, че и на него може да се довери. След това Колчо стига до място, където пред турците Юрдан и Фратю се оплакват от въстаниците и ги обвиняват, че са вдигнали бунт.
8. Ливадата: Там е Юрдановото семейство. Те са едни от малкото, които си позволяват да излязат извън града, когато той е заварден от турци. Трябва Юрдановица да се възстановява след загубата на дъщеря си Лалка. Идва Стефчов и се хвали, че с Юрдан са спасили града като са предали на турците оръжието и самите бунтовници. Иначе щели всички да изпатят. Общо взето такова е и мнението, вече всички за благодарни на хора като Стефчов и се ядосват, че са послушали апостолите. Една циганка е казала, че във воденицата се крие бунтовник. Повечето се досещат някак си, че сигурно е Бойчо и Стефчов отива да каже на турците, за да го заловят. Рада през цялото време е там, защото Стайка е прислужница на Юрданови и Рада също живее там c нeя. Тя слуша всичко това и се радва за Бойчо, но се чуди как да го спаси.
9. Съюзникът: Марийка минава тичайки и като вижда Рада решава, че на нея може да предаде писмото. Стефчов обаче заподозрява, че писмото е именно от Бойчо и я гони да го вземе. Тя припада от страх (нещо като тик, който получила от нощта, когато Бойчо убивa турците, за да не я изнасилят). Един вол се навежда да я подуши и настъпва писмото. Стефчов и един турчин търсят ли търсят и не го намират естествено. После вола се отмества и Рада го прочита.
10. Любов – героизъм: Тя се чуди откъде да намери дрехи за Бойчо, защото той това иска в писмото, за да не са издайнически неговите бунтовнически дрехи. Чуди се и как да го предупреди, че турците знаят, че той е там. Решава да ходи сама, няма кой друг. Казва на Колчо и той и дава неговите дрехи. Тя се затичва нагоре, което си е смелост – сама жена там, като се има предвид, че само турци кръжат, а тя няма причина да ходи нагоре.
11. Башибозук: Огнянов го вижда от воденицата и се плаши, а се оказва, че било Соколов, дегизиран така, за да бяга. Много се радват да се видят.
12. Историята на един невъстанал град: Не се вдигнала Бяла Черква, защото като въстанали Клисура и Копривщица, по-уплашените от комитета заключили най-смелите, сред тях Соколов и Бързобегунек и те нищо не можели да направят. После решили, че идва руска армия да помага, защото им се привиждали войници зад възвишенията. Вдигна ли се вече на въстание, мислейки, че има подкрепа, а такава нямало. Тогава вече тръгнал Тосун бей за да го потуши. За да се извини града и да се прави, че няма общо с това въстание, решили да жертват най-изявените дейци, а именно криещите се Бързобегунек, Кандов и двама клисурци, дошли с Кандов. Соколов също го преследват и той бяга. По пътя никой не иска да го скрие по улиците. От всички къщи го избутват насила, никой не иска да се намесва с бунтовници вече.
13. Продължение на историята: Вратата на Милка Тодоричина е отворена и той влиза и тя го пуска без проблем. Турците подминават. Огнянов и Соколов коментират отминалите събития и борбата по принцип. Много им е тежко за това, че сега всичките ги проклинат за това, че заради тях са се вдигнали на въстание, от което нищо не е излязло. Сега апостолите са виновни, че положението се е влошило. Вече хора като Стефчов са героите и спасителите на България.
14. Важни разговори: Соколов казва на Огнянов, че нищо не е имало между Кандов и Рада. Само той бил влюбен, а тя разбира се си била вярна на Бойчо. Огнянов вече съжалява и много се разкайва, че се е усъмнил и че се е отнесъл така с нея. Иска да я види – да слезе в града.
15. Среща: Рада идва. Много щастлива среща – прегръдки, прошки и сълзи. Тя чак след всичко това се сеща да каже, че идват турци, но е късно вече. Те се появяват и им отрязват пътя. Заобикалят воденицата, мислейки, че само Бойчо е вътре. Карат го да се предаде. Не получават отговор и почват да стрелят. Отначало никой не е ранен. Огнянов и Соколов се разбират да се дадат трудно и да убият възможно най-много, но нямат много куршуми. А трябва и да оставят три, за да се самоубият накрая. Рада отначало е смела и спокойна, защото ще умре до Бойчо. После обаче припада и въпреки че Бойчо я слага в по-сигурен ъгъл, рикоширал куршум я убива. Огнянов отива и се сбогува мълчаливо с нея. Колкото и странно да е, е щастлив, че няма да трябва той собственоръчно да я убие. Той и Соколов стрелят по турците и убиват няколко.
16. Гибел: Двамата излизат навън. Соколов е ранен. Забравя да остави един куршум за себе си. Огнянов му дава своето оръжие, а той се хвърля сред турците и почва да ги сече наред. Явно добре се справя, но естествено го убиват. Вече действието се развива в града. На Огнянов главата му е прободена като трофей на кол. Не могат да го направят обаче с тази на Соколов, защото черепът му е натрошен – от първия куршум, който сам си нанася и от ударите на турците. Носят и тялото на Рада, на което не посягат по политически причини. Само Мунчо си позволява да се изплюе върху Тосун бей, за което е обесен. “Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.”
………………………………………… .Тhe end …………